Група за взаимопомощ

Да, възможно е да не съм коректна в изказването си не съм специалист, но пък знам ли принципно сред популярната литература за основна разлика между булимията и хиперфагията се смята  наличието/липсата на повръщане, но пък щом казваш явно има и булимия без повръщане различна от хиперфагията , при теб е интересно, че тези периоди явно се сменят интензивно, иначе аз съм чела точно за по -дълги периоди на редувания на хиперфагия и орторексия(прекаленото вманиачаване на тема здравословен живот, което може да доведе точно до обратното). За компулсивното хранене и хиперфагията и аз се замислих като го пишех, винаги съм си мислела, че колкото и общи неща да имат има някаква нюансирана разлика, един вид, че при хиперфагията за мен акцент е невъзможността да спреш(независимо болка и т.н.) примерно при някакъв приемлив брой яденета 3 или 4,а при компулсивното хранене някак на пръв план ми излиза неконтролируемия импулс тепърва и многократно за злоупотреба с храна. Но това са мои тълкувания произтекли от различни четени неща, колко са достоверни друг въпрос, така че не ангажирам никой с тях. Би било добре да си намерим някаква достоверна литература по тези въпроси и да си публикуваме от време на време значими и въобще интересни неща .

Хмм, при мен хиперфагия и компулсивно преяждане се сливат - то идва като импулс, след което преминава към невъзможността да спра да ям.
И всичко това продължава докато храната вкъщи свърши. 

В тези моменти мозъка изключва разумната мисъл и всички техники и препоръки, които съм чела как да се спра, за секунди изчезват...

Та ми се иска да споделяме и лично изпробвани методи, за които се знае, че работят.
При мен което наистина работи е да успея да преодолея първоначалния импулс за ядене (натъпкване), защото започна ли веднъж спирането е почти невъзможно, особено ако има материал в хладилника.
Понякога успявам, понякога не...

Да вметна, има и булимия без повръщане, но с прием на лаксативи в големи количества - това пак е начин за "изхвърляне на храната" и "пречистване".... Не е задължително да повръщаш, за да си булимик, но е най-често срещаната "разновидност", ако мога така да се изразя ...

Начин за справяне с преяждането - и при мен е по-добре да не почвам, защото иначе не мога да спра. Та в този ред на мисли, хубава, ритмична и много силна музика ми помага, филм също.

Много ми е смотано днес, без особена причина, мисля си, че принципно идеята е да си го направя несмотано с особена причина. Пусто му, обаче волята за живот винаги ми е куцала, завиждам на хората с естествена жизнерадост(макар в някои случаи тя да е привидна и зад нея да се крият други неща), но все пак си им завиждам. На всичко отгоре съм си купила течен шоколад, отдавна не го бях правила.

Уффф ...  Ако не си го изяла и ти е жал да го хвърляш, подари го на някой, но не го оставяй в къщата си!
Надявам се днес си по-добре! 

И аз не знам къде ми е проблема вече... Нямам нищо определено,като гореспоменатите, но от 1 година горе -долу, мотивацията ми изчезна...взе да не му пука толкова ,както преди..Имам да свалям едни 5-6-7 кг, които много ми  личът,защото съм нисичка,1.60. ,НО.....нищо вече не ме кара да се стегна, да се мобилизирам. Приела съм се всякаш такава, а не мога да кажа,че се харесвам...е, това работа ли си е ? Вярно е,че с тези 5-6-7 кг, се чувствам много по енергизирана, отколкото ,когато ги бях свалила, преди нямах толкова сили да издържам на динамичното ми ежедневие...обаче пък се харесвах много ....а сега не се харесвам. Имам апетит голям, обичам си сладкото и  си  го ям...а не трябва! Нито ми се спортува, а имам карта за фитнес ,която си я плащам всеки месец, а не съм стъпила от .....8 месеца...Изобщо се чудя,какво стана с мен ?  ЕГН то да е, Ок...ама чак пък толкова....
Да е някакъв див мързел.... , той пък не ме пусна толкова време вече, не е характерно за мен изобщо. Определено не знам какво да правя...Как пък НИЩО не ме изизкара от това състояние на духа ? Сигурно съм станала ега си и дъбила...

Пащърначе,какво направи ? И от мен едно огромно пожелание да си добре вече.

Pinkito,да не те е обвзела апатия ?  Мързел /ако е това/,се лекува с динамика. Поне при мен. Слагай клина и отивай да се разтовариш във фитнеса.

Уф, взех ,че го поизядох шоколада, свинска ми работа . Ама какво да се прави, нов ден, нов късмет, вчера ми беше джънк дей. Старая се да пия по два литра вода, което даже за килограмите ми е малко май, но пък хайде да не се изхвърлям в очакванията към себе си. Заглеждам се от известно време по weight watchers, доста разумни изглеждат нещата,някой да има/л увлечение по туй ми ти течение ?

Ох, Ioanna82 , може ли апатия или мързел да те държи  от септември до сега ?  - аз трябва да съм паталогичен случай....   Господи как се променяме, нали ?

 Pinkito,за всичко си има причина.
 Когато съм била в състояние,подобно на твоето ,съм размишлявала на какво ли конкретно се дължи и как да изляза от него.
 Съответно ,"на яве" се материализираха много проблеми-лични,дребни,големи,всякакви. И се заех с отстраняването им ,доколкото мога,за да възвърна душевния си баланс...

Пащърнак,какво конкретно е това  weight watchers?
Сега гледай позитивно на новия ден,да.Яла си шоколад,яла си. То е факт вече,не може да се промени,затова не позволявай това да те срине.

 А какво стана с водната гимнастика ? Нали обмисляше да я започваш 

Ioanna82, за тая тема иде реч weight watchers http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=641772.0. Да, шоколада така или иначе го изядох, трябва да мисля как да не изям други потенциални шоколади . Водната гимнастика не е реалност за мен все още, за жалост...

Пащърнак,ако смяташ,че ти допада-пробвай. Макар,че мен лично , това броене на точки,би ме натоварило.
Предпочитам по-семплите неща и да не чувствам,че съм на режим.
И да го превърна в начин на живот/че не става вечно да се лутам между дилемата"да преям ,или да не преям /
 В този режим с точките,виждам всичко е позволено, има отключващи ,прекомерното ми хранене" ,продукти...

То шоколада,сам по себе ,не е виновен.
 Това,че сме изпуснали онази тънка нишка,в която той се е превърнал в наш основен утешител,е частта върху ,която трябва да се работи. И да дойде един момент,в който да  кажем- " Я,развален шоколад в шкафа ми". Как ли става това? Ангажираност,на първо време-да не ти остава време за такива мисли.

Действай мащабно,не се съсредоточавай само в проблема с храната.
огледай се -какво е обкръжението ти?Правиш ли някакви компромиси със себе си,заради другите и оттам да се чувстваш зле?  Давам този пример,защото при мен бе именно така-двама-трима души,на които адски много държах и обичах,но които ме разочароваха до краен предел. Вече влизат в графа"познати". Чувствам се един вид свободна,вярвай.
И много други примери бих дала,но са лични  
Прави неща ,които винаги си искала,но по една или друга причина/несигурност,притеснение кой ,какво ще каже и т.н./,си избягвала. Веднъж ходих да тичам в парка,под дъжда,другите ми казаха,че съм луда,но на мен ми достави невероятно удоволствие

Вярвай,когато гледаш ведро и позитивно на нещата,търсиш решение на проблемите,в повечето случаи ,се нареждат от само себе си. Дори факта,че действаш върху тях,ще ти носи хубаво усещане.

Много пъти съм правила и следното-говорила съм само за проблема си,дори съм изпадала в крайно самосъжаление ,а след това съм се натъпквала. /каквото и да е,никой не би те разбрал на 100 процента как се чувстваш ти,независимо какви изразни средства използваш/. Вече не го правя,защото искам да "нямам проблем".
Най-близките ми знаят,да,но темата е толкова болезнена,че дори и самото и споменаване,би събудил "звярът" в мен

Пиши как си тези дни и се огледай-Виж,какъв прекрасен ден се очертава  

 

В първоначалният импулс винаги има момент, в който водиш кратка вътрешна борба и здравия разум се включва (за съжаление за кратко и повечето пъти безуспешно  ). Това е моментът, който трябва да сграбчим и да не се пускаме от него. Защото в повечето случаи успея ли да овладея този силен  първоначален импулс, след това нещата се успокояват в повечето случаи.
Някои от нещата, които ми помагат:
1. Усетя ли, че съм в такова 'състояние' веднага се махам от мястото, където се намирам - магазин, дом - за да избягам от това, което се опитва да ме изкуши. В повечето случаи усетя ли вътрешни сили, за да устоя буквално бягам. Кратка разходка навън с дълбоко вдишване и издишване върши чудеса.  
2. Плануване в подробности на предстоящи приятни събития - почивки, пътувания, подаръци за близки хора, с които да ги зарадвам много. Предстоящи покупки за себе си - поставям си мини (или макси в повечето случаи  ) награди за успешна седмица без изкушения и със свалени килограми
3. От многото съвети, които съм чела - един съм си наложила и го спазвам - ядене на маса, в чиния, с прибори. И никога на дивана, пред комп, тв, в леглото, от кутии и опаковки! До скоро изобщо не използвах кухненската си маса, сега винаги се храня на нея.
4. Хапване на няколко часа - защото многократно съм се убедила, че дългото въздържане от храна води до много страшно 'наваксване'   Четох съвет за изстискване на лимон във вода/сода - убивало желанието за ядене. Мисля да го изпробвам
5. За импулсите за сладко - да имам под ръка нещо, приготвено с подсладител или поне продукти за бързото му приготвяне. Тук нещата са много спорни - за вредата от подсладителите и за ефекта на организма, който се настройва да получи въглехидрати и остава излъган, но поне за мен е приемлив вариант засега и работи. В най-краен случай - нещо по-ниско калорично като сладолед например
6. За съжаление когато се чувствам лабилна си самоограничавам социалните контакти и отклонявам покани за гостита, партита, празненства и т.н., където знам, че мога да се изпусна от контрол.   Не ми е никак приятно, но знам, че в този момент това е по-добре за мен.
7. Спорт, който доставя истинско удоволствие. За мен това е зумбата. Дава ми прекрасно изживяване и ме зарежда с много енергия и добро настроение. Ето това е едно хубаво пристрастяване!  

Това е засега от мен, ако се сетя нови неща ще пиша! Ще се радвам и да прочета други споделени tips&tricks  

Аз пак се огелпих нещо от една седмица  направо като пате в калчища всеки ден е "от утре почвам" а уж временно държах фронта. Мн ме е яд

И при мен положението вчера и днес е много зле, ситуацията ми с шоколада ...пасти да яде(как звучи само ). От една страна ми предстои цикличността тези дни, ама аз никога не съм я отчитала особено, та се чудя дали по-скоро съм я пренебрегвала като фактор сам по-себе си или вече в отчаянието си търся поредното оправдание. В момента ям пържен фъстък с кисело мляко, абсурдна история...