Група за взаимопомощ

Здравейте,имах дълъг период на емоционално хранене,преяждане и пр.
Рейн,Шоки

Ще следя темата,ако има развитие.

Мисля,че преодолях /надявам се искрено/ този период,с:
НВ-ВМХ,повече спорт,повече положителни емоции,със запълване на свободното време,с което разполагам /основно вечер ме хващаше тази лудетина/,и желание сама да си помогна /без намеса на лекари,психоаналитици/,подновяване на любимо хоби/рисуване,четене/ и др

НАИСТИНА трябва да се обичаме,промяната започва от вътре.
Като преяждаме,запълваме някаква празнота /поне по себе си съдя/

 

Здравейте на всички новосписващи !Чета и гледам, че има истина в написаното от всички, може да не е точно моята истина(понеже за мен няма такава универсална съотнесена към всички), но не мога да отрека написаното от нито един, а и не трябва. За терапията и дълбаенето под повърхността в никакъв случай не искам да го отричам, напротив, просто си мисля, че идеята на групата за взаимопомощ е изслушване, емоционална подкрепа и споделяне на стратегии кой как бори проблема си и спрямо това и ние самите да си даваме сметка накъде сме тръгнали, можем ли да въведем нещо ново, което е ефективно при друг и т.н.

 Един човек , който не е приемал идеята за работа с терапевт или някаква друга форма, по -би приел идеята да пробва като види, че на някой друг това действа благотворно, отколкото постоянно да му се натяква, че това теоретично би било най-ефективно, примерно. Аз съм на мнение, че еднакво ефективни неща за всички няма, но предимството на това да се озовеш на място с хора с подобни проблеми(макар, че много хора бягат от това) е, както и други споменаха да погледнеш проблема си отстрани и начините , по които другите се справят с него. Аз също си разсъждавам де, не е е казано , че е така, но обмяната на мнения и собствен опит, винаги са водели до нещо по-добро според мен.

P.S. Много ми хареса, че давате конкретни примери как се справяте, ако сетите някакви допълнителни неща споделяйте ги , аз също ще допълвам.

Пащърнак,аз не отричам помощта отвън-терапевт,специалисти в областта и т.н.Дори я приветствам,ако човек усети,че има нужда и няма сили да си помогне сам.

Просто пробвах и стигнах до извода,че не само не ми помогнаха ,а си дадох куп пари на вятъра. Отделно ,влизах в спорове със същите специалисти,защото моето мнение по дадени въпроси,не съвпадаше с тяхното.
А мисля,че  познавам себе си доста по-добре,отколкото някой,който ме е виждал за 2-3 часа ,на "кушетката" ,така да се каже... Ще ти споделя на лично подробности,вечерта,като имам време.

Също така съм забелязала ,че друг отключващ фактор на емоционалното ми хранене е,есенно-зимното време.Ужасно ме депресира.
Явно аз съм лятно чадо Пролетта живвам,енергична съм,всичко наоколо ме радва.
Важно е също така,да се намери близък /приятел,роднина/ ,с когото свободно да говориш на тази тема и да получаваш разбиране.Поне при мен действа това споделяне.

Но,както казах,реших сама да си се взема в ръце,в съчетание с още фактори /изброени в предния ми пост,и още други,дребни,но не маловажни/ ,които повлияха на стабилизирането на състоянието ми.
 

Момичета, сетих се нещо, което може да ви помогне (написаното от Йоана ме подсети) Отново става въпрос за подход "на парче", но все пак може да бъде от полза: проверете си нивата на вит. Д в кръвта. Ако са под оптималния диапазон 40-60 ng/ml (100-150 mmol/l), е добре да вземете мерки, за да ги повишите Вит. Д помага за много неща, вкл. за депресивни състояния.

Шоки,обезателно ще си проверя нивата на вит Д.
Ти дълго и често си обяснявала за него,но аз все не му отдавах такова значение
В обикновена лаборатория ли се прави?

Да и аз с интерес ще чуя за изследванията на витамин Д .

Ами, лабораторията трябва да предлага изследване на 25(OH)D. Със сигурност има в Токуда и Кандиларов, но в Кандиларов струва двойно Може и на други места да има, не съм проверявала.

Ако нивото ви не е в оптималния диапазон, сте уязвими за всякакви заболявания, вкл. инфекциозни, автоимунни, ракови, хормонални, метаболитни, но и психически. Вит. Д подпомага съпротивителните сили на организма, това е най-общо функцията му. Ниските нива предразполагат към отключване на неблагоприятни гени и като цяло правят организма уязвим. А когато се лекува някакво заболяване и нивото на вит. Д е ниско, лечението върви по-трудно и вероятността за успех е по-ниска, защото организмът не може да се включи оптимално в процеса. Когато се нормализира нивото, вероятността за успеваемост на лечението се повишава.

Проблемът е, че това са нови данни, които са станали известни през последните 10-15 години и още не са масово достояние. Съответно лекарите не ги знаят и не изследват рутинно вит. Д. А би трябвало да се изследва и профилактично, и при всякакви заболявания, особено по-тежките като автоимунни и ракови. Но има организации, които работят за популяризирането на тази информация. В САЩ се работи доста активно по въпроса.

А за набавянето на витамина на първо място е от значение слънцето. Кожата трябва да се излага на слънце редовно (всеки ден) по 20-30 минути, без никаква козметика, като се излага колкото може по-голяма част от тялото, за предпочитане над 40% от цялата кожа. Но важно условие е сянката да е по-къса от действителния ръст - тогава има условия за синтез на вит. Д. Това е в обедните и ранните следобедни часове. Не трябва да се стига до изгаряне За съжаление в много страни по света, вкл. в България, такива условия няма през цялата година, а само през част от пролетта, лятото, и част от есента. През зимата със сигурност няма условия за синтез на вит. Д от слънцето.

Може да се ползва и солариум, като също не трябва да се прекалява.

А може и да се приема вит. Д на капсули или капки. Напр. в България се продава Вигантол Ойл, а може и да се поръча от чужбина на капсули.

Дозата е строго индивидуална. От една страна витаминът се усвоява различно ефективно от различните организми. От друга стартовото ниво е различно при всеки. Целта е да се достигне оптималният диапазон. Затова при един може да трябва доза 2000 международни единици (IU) на ден, а при друг да трябват 10 000 единици/ден. Важно е да се знае, че до 30 000 единици на ден за 2-3 месеца или до 10 000 единици/ден за по-дълго време не са токсични.

Cioccolata,за жалост,нямам път скоро до Сф,за подобен род изследвания
Но,това ,което казваш направо ме обезпокои -"уязвими за всякакви заболявания, вкл. инфекциозни, автоимунни, ракови, хормонални, метаболитни, но и психически.
"

А ,ако взема на своя глава Вигантол? И започна приема му?

А защо групата за взаимопомощ да не бъде онлайн? По скайп,или нещо подобно ?

П.П.  Отивам да си направя една слънчева баня....

Аз пия вит. Д на своя глава вече почти 2 години Няма страшно, със сигурност.

Здравейте,и благодаря за страхотната тема! Аз съм от тези със зависимост към храната от емоционална гледна точка. Много се срамувам от това. но не знам как да се лекувам. Тежко ми е вече от тези кг.Ще е страхотно ако има такава група онлайн!

 mozila,не мисля,че има от какво да се срамуваш.  Хората имат различни слабости/зависимости-алкохол,цигари,храна,наркотици.
Храната е твоята слабост/моя/нейна/на съседката/на непознатата....

Дори има  зависимост от  пазаруване,каквато имах аз,преди известно време. С пазаруване,харчене на пари, се успокоявах. Просто смених гледната си точка Сега съм разумна май.

И аз ще се радвам на онлайн-общуване,относно емоционалното хранене,но може би ще е трудно,защото не всеки би имал време да застане в даден час пред комп.
Но пък ,ако се оформи голяма група,с повече съмишленици,винаги ще има някой,който да е насреща,в момент на нужда...знам ли?

Идеята ми е,че не бива да се съсредоточава толкова в проблем "хранене",а да се насочи вниманието другаде-курсове,хобита,градинарство,книги,
Неща,отвличащи ума-занимаващи го,не позволяващи му да остане свободен да мисли за храна. Нещо ново, някакъв стимул за да се върви напред

Много хубава тема

именно
зависимост се лекува със зависимост
затова се препоръчва човек да си намери здравословна такава, с която постепенно да замести тази, от която иска да се отърве

когато се интересувах навремето от темата (и аз с подобен проблем) се оказа, че при някои хора се наследява предразположението към зависимост, без значение на обекта и (захар, тестено, алкохол, цигари, наркотици, работохолизъм също и подобни крайности)

затова когато си осъзнал тази зависимост, работата е почти свършена, остава  да я заместиш

напр за шведите се предполага, че всеки със силна захарна заивимост е имал в рода си хора със зависимост от алкохола и човек е наследил именно това предразположение, но с различен субект

но и все пак да не забравяме, че колкото повече консумираме обекта на зависимостта, толкова повече се усилва тя и се получава затворен кръг

успех на всички и знайте, че всичко е възможно, стига човек да знае какво иска да постигне

и личен пример - моята зависимост към сладко и тестено я преодолях на 3 стъпки:
1. след като я осъзнах
2. минах на ВМ НВХ, за да си върна хормоналното равновесие и псих. спокойствие (при мен се оказа, че двете са свързани)
3. заместих я с интерес към ВМ НВХ и много четене по въпроса

е, може да се каже, че си развих нова зависимост - стремеж към чиста храна и козметика

Здравейте момичета! Много ми хареса това да заместиш една зависимост с друга. Трябва да намеря нещо което да ме отвлича. Тъй като си гледам децата у дома мисля само какво да ям. А ми се наложи да ходя на работа събота и неделя и да ви кажа не се сетих за храна въобще докато бях на работа. но щом се прибрах у дома.... Много ви благодаря за идеите! Страхотни сте!

Вижте, необходимо е и съзнателно усилие, поне отначало, за да спрете храните, които ви отключват неконтролируемото ядене. (Оставям настрана всякакви психологически проблеми - те трябва да се решават отделно. Имам предвид физическата страна.) Можете да започнете от това да анализирате на какви храни налитате най-много и да ги отстраните в максимална степен. Обикновено това са сладки и/или тестени храни. Решението е да не ги купувате изобщо, да не ги приготвяте, да не ги държите вкъщи. Или ако купувате за децата или за някой друг, купете точно толкова, колкото да има за тях, но да няма за вас Трябва малко съзнателно усилие, няма как.

И наистина нисковъглехидратното и високомазнинно хранене помага за преодоляване на физическата страна на този тип зависимост

А когато се "разбалансирате", помислете за други отдушници, които да ви заместят яденето:
1. Излезте на разходка
2. Вижте се с приятели или поговорете по телефона (но срещата с приятелка да не е в сладкарница )
3. Пуснете си хубав филм или музика
4. Вземете хубава книга.
5. Направете някаква тренировка, ако имате условия за това вкъщи. А дори и да нямате, винаги можете да направите малко лицеви опори, клекове, коремни упражнения.
6. Изчистете къщата
7. Отидете на шопинг (не за храна )

Помага, ако ежедневието ви е планирано предварително и се придържате към схемата. Определете си предварително за следващия ден какво ще правите, вкл. какво, кога и колко ще ядете. И се придържайте към плана

Просто малко съвети от мен.

А психологическите проблеми в основата трябва да се решават отделно. Но със сигурност помага да си повтаряте всеки път, че поредното парче торта или шоколад, или вафла, или каквото и да е няма да ви реши проблема, а само ще ви натрупа още сланинки, с които още по-малко ще се харесвате