Това , че няма да си с него в личен план , проблем ли е ( за него ) да имате общ бизнес ?
Теб това те притеснява повече , нали ?
Да не те прецака ?
Виж целия пост
Теб това те притеснява повече , нали ?
Да не те прецака ?
От какво боли повече?
- Публикувана: 28 март 2013, 08:53 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2013, 09:54 ч.
# 90
2 апр. 2013, 13:31 ч.
# 91
2 апр. 2013, 13:49 ч.
т. е. боли те за нещата, от които трябва да се откажеш, а не защото вече не обичаш другия
ако не мислиш за материалните неща, а само за това, че не обичаш, кажи ми - ще свалиш ли 20 кг. за 2 месеца, ще загубиш ли сън, ще ти минават ли мисли за самоубийство, когато гледаш човека срещу себе си? ще изпитваш ли с помитаща сила чувствата, които изпитва този, който се оказва необичан? емоционалният срив? защото на необичания освен материалната загуба, му се стоварва и емоционалната, която често пъти е изненада? как да повярвам, че необичащият го боли повече от необичания, когато съм била и в двете ситуации?
но разбирам, че и необичащият си има своите тревоги и болки, но нещата не са сравними
Виж целия пост
Всички сте прави, ама няма как да ме разберете.
За да направя резкият завой, който трябва - ще се наложи да се откажа от всичко, в което съм вложила -много работа, емоции и тн. Т.е - тъкмо ми се сбъдна (реализира се) мечтата и да трябва да се откажа..
Знам какво ще кажете, ама това си е реална и също така - много болезнена дилема..
Та..чувствата ще ги преживея. Наясно съм, че моите са минало. Но понеже не съм на вълна да мечтая за по-добър мъж, любов и тн..мисля само за същественото - като тръгването от нулата и огромният яд, че трябва да се сбогувам с всичко, което съм вложила и изградила..
Еми..бори ми се по някакъв начин..не мога така лесно да отсвиря всичко.
За да направя резкият завой, който трябва - ще се наложи да се откажа от всичко, в което съм вложила -много работа, емоции и тн. Т.е - тъкмо ми се сбъдна (реализира се) мечтата и да трябва да се откажа..
Знам какво ще кажете, ама това си е реална и също така - много болезнена дилема..
Та..чувствата ще ги преживея. Наясно съм, че моите са минало. Но понеже не съм на вълна да мечтая за по-добър мъж, любов и тн..мисля само за същественото - като тръгването от нулата и огромният яд, че трябва да се сбогувам с всичко, което съм вложила и изградила..
Еми..бори ми се по някакъв начин..не мога така лесно да отсвиря всичко.
т. е. боли те за нещата, от които трябва да се откажеш, а не защото вече не обичаш другия
ако не мислиш за материалните неща, а само за това, че не обичаш, кажи ми - ще свалиш ли 20 кг. за 2 месеца, ще загубиш ли сън, ще ти минават ли мисли за самоубийство, когато гледаш човека срещу себе си? ще изпитваш ли с помитаща сила чувствата, които изпитва този, който се оказва необичан? емоционалният срив? защото на необичания освен материалната загуба, му се стоварва и емоционалната, която често пъти е изненада? как да повярвам, че необичащият го боли повече от необичания, когато съм била и в двете ситуации?
но разбирам, че и необичащият си има своите тревоги и болки, но нещата не са сравними
# 92
2 апр. 2013, 13:54 ч.
Ами изчакай и просмисли нещата тогава. Зор ли е сега и веднага да скъсаш и да хвърлиш?
10 пъти мери и един път режи, винаги ми е помагала тази приказка на мен.
Виж целия пост
10 пъти мери и един път режи, винаги ми е помагала тази приказка на мен.
# 93
2 апр. 2013, 14:42 ч.
Бубанка,
всичко, което описваш - го преживях последните 6 м..в пакет със сериозен здравословен проблем като гарнитура.
В резултат - осъзнах, че никой не ми е виновен. И че сама ще трябва да се оправя.
Накрая естествено се появи и чувството на не-обич..предвид всички крайни и негативни натрупани емоции..
Хепи, той въобще и не ще да чуе..камо ли да осъзнае колко съм крайна в решението си.
Гърч е цялата работа..
Виж целия пост
всичко, което описваш - го преживях последните 6 м..в пакет със сериозен здравословен проблем като гарнитура.
В резултат - осъзнах, че никой не ми е виновен. И че сама ще трябва да се оправя.
Накрая естествено се появи и чувството на не-обич..предвид всички крайни и негативни натрупани емоции..
Хепи, той въобще и не ще да чуе..камо ли да осъзнае колко съм крайна в решението си.
Гърч е цялата работа..
# 95
2 апр. 2013, 14:46 ч.
сега разбрах 
Виж целия пост
Скрит текст:
около мен има няколко семейства с по 10 години брак, които се разбиха на принципа 'както си седях и разбрах, че вече не обичам партньора си; не, че нещо лошо е имало, просто ми омръзна от него'
# 96
2 апр. 2013, 14:56 ч.
Именно.
Бубанка..
Виж целия пост
Значи наистина те третира като собственост едва ли не ... 
Именно.
Бубанка..
# 97
2 апр. 2013, 18:17 ч.
Аз да съм- няма да те пусна.
Престани да правиш експерименти с живота си.
Цялата те изчетох. Криза е. Ще мине.
И да, този човек те обича.
Ти си като мен. И аз получавам от време на време факсове от Кораба- майка и хуквам нанякъде.
Добре, че има кой да ме спре.
Виж целия пост
Престани да правиш експерименти с живота си.
Цялата те изчетох. Криза е. Ще мине.
И да, този човек те обича.
Ти си като мен. И аз получавам от време на време факсове от Кораба- майка и хуквам нанякъде.
Добре, че има кой да ме спре.
# 98
2 апр. 2013, 18:37 ч.
EXQUISITE, аз до скоро бях в такова състояние. Не съм мислила за раздяла, но нещата вървяха сиво, скучно, беше ми все едно кога ще се върне от работа, нямаше го онова радостно чувство, че се прибира вкъщи. Отдавах го на ежедневието, скуката, майчинството, липсата на социални контакти, ако щеш и на лошото зимно време. Нещо като съквартиранти го давахме. Говорех, мрънках, обвинявах него и т.н. Знаех, че и аз имам вина, че се отчуждаваме. Онзи ден обаче се случи нещо, което преобърна всичко. Изпитах такъв страх от едно нещастие. Просто седях и ревях, а той ме успокояваше. В този момент исках него, само него и никой друг. Усетих отново, че той е най-близкия ми човек, че ме обича безкрайно, че имам нужда от него, защото мога да си позволя да бъда слаба. И умирах от страх, че ще науча лошата новина без той да е до мен и няма да има на кого да се опра. За щастие филмите бяха само в главата ми за нещастието. Сега нямам търпение да се върне и да си говорим. Пък знам ли, може да ми влияе и хубавото време.
Виж целия пост
# 100
4 апр. 2013, 20:20 ч.
Криза на 40-е?
)
Аззи,
ценя мнението ти. Може и да си права.
Вярвам, че ме обича..но вече не съм сигурна за себе си..
И вече не искам да се и да ме наранява.
Виж целия пост
Хормоните са, вЕрвай ми!
Криза на 40-е?
)Аззи,
ценя мнението ти. Може и да си права.
Вярвам, че ме обича..но вече не съм сигурна за себе си..
И вече не искам да се и да ме наранява.
# 103
4 апр. 2013, 21:09 ч.
Разбира се, че не си сигурна.
Аз също съм от хората, които не изпитват постоянна сигурност в чувствата си и не изпитвам перманентна любов. Изпитвам различна гама от чувства и емоции и те не винаги са с положителен знак.
Отделно, може и да ти се струва като шега, но наистина с наближаването на тази възраст има личностна криза.
Започваш да се паникьосваш за себе си, имаш чувството, че времето те притиска, задаваш си въпроси разни- дали не си сгрешил, дали си направил правилния избор, дали някъде няма друг, по-подходящ за теб човек, а ти го изпускаш и всякакви такива.
Тук е форум, все пак, ако бяхме близки приятелки, може би щях да бъда по-информирана, за да мога да бъда и обективна в мнението, което ти давам, но засега мисля, че е това.
Предателството, за което говориш, изобщо не знам какво е, това е лична категория, която всеки интерпретира различно.
В този ред на мисли приятелките ти какво мислят?
Виж целия пост
Аз също съм от хората, които не изпитват постоянна сигурност в чувствата си и не изпитвам перманентна любов. Изпитвам различна гама от чувства и емоции и те не винаги са с положителен знак.
Отделно, може и да ти се струва като шега, но наистина с наближаването на тази възраст има личностна криза.
Започваш да се паникьосваш за себе си, имаш чувството, че времето те притиска, задаваш си въпроси разни- дали не си сгрешил, дали си направил правилния избор, дали някъде няма друг, по-подходящ за теб човек, а ти го изпускаш и всякакви такива.
Тук е форум, все пак, ако бяхме близки приятелки, може би щях да бъда по-информирана, за да мога да бъда и обективна в мнението, което ти давам, но засега мисля, че е това.
Предателството, за което говориш, изобщо не знам какво е, това е лична категория, която всеки интерпретира различно.
В този ред на мисли приятелките ти какво мислят?
# 104
4 апр. 2013, 21:15 ч.
Подкрепят ме.
Виждат, че не съм щастлива а смятат, че това е най-важното.
Колкото до кризата - права си.
Преживявам такава. И съм напълно сама в нея, а би трябвало той да е до мен.
Това допълнително и май окончателно ме отдалечи от него.
Виж целия пост
Виждат, че не съм щастлива а смятат, че това е най-важното.
Колкото до кризата - права си.
Преживявам такава. И съм напълно сама в нея, а би трябвало той да е до мен.
Това допълнително и май окончателно ме отдалечи от него.
Препоръчани теми