Ревността - доказателство за обич или чист егоизъм?

"Фундаменталните истини" изказани от мен трудно може да се резюмират от някой друг освен от мен самият, защото има опасност да се изгуби смисъла им, думите ми могат да се извадят от контекста и да бъдат погрешно схванати, което да хвърли сянка на съмнение върху моите принципи и екзистенциално-ценностната ми система като цяло, а за известен (сред познати и роднини) (дървен) философ като мен, такова оронване на репутацията и престижа би било фатално. А пък ако можех да се изкажа по-накратко щях да го направя. Демек ще трябва да  прежалиш 2 минути, ако чак толкова те интересуват моите "размисли и страсти".        

Мда, и аз щях да питам как не те мързя да изпишеш толкова много 

Какъвто и да е поводът за ревността, тя си остава едно много зловредно чувство. В най-безобидния случай вреди на самия ревнуващ, в по-тежките - на партньора, семейството, децата, родата... А какъв е смисълът да я има? Човекът до теб или те обича, или не, или иска да е с теб, или не. По-добре тази енергия да се вложи градивно за подобряване на атмосферата, вместо да се пилее за глупости.

Гениалните неща са винаги прости и кратки. Почнеш ли да се обясняваш, значи нещо лъжеш, мажеш ш прикриваш   

Не съм сигурна дали ме разбра, както трябва. Границата между "нормалната", ако има такава, и патологичната ревност е изключително тънка, и се прекрачва, без дори да усетиш. Личен опит, по-назад съм писала. И аз се радвах в началото, че ме ревнува, и пренебрегвах крещящи признаци. Млада бях, неопитна, поучих се от тази си наивност и повече не позволявам ревност, смачквам я в зародиш. Все ми е тая от какво е породена или измислена.
Въпросът ми беше - какво правим, когато ревността замаскира страха да не станеш рогоносец? Бедна ти е фантазията колко мъже прилагат тоя тормоз под формата на ревност, а истината е, че ги е страх единствено да не им окичат рогата. Пример за това е мъжът на приятелката ми. Манталитет ли, какво, не знам. Жалки са ми всички ревнуващи, по различни поводи и по всякакви начини.

Въпрос към мъжете: Жена ви е ревнивка в границите на нормалното, естествено, но в един момент започва да си обръща повече внимание, усмихната е, новата работа или новото ѝ хоби я преобразяват, чакате да ви изревнува, пък тя не рачи... И така, да си дойдем на думата: няма ли да направите нещо, за да проверите чувствата ѝ? Бихте ли ѝ имали пълно доверие при тези обстоятелства? Никога ли няма да ви мине през ум, че се чувства освежена от нова връзка с чуЖ мъж  

Summer Smile

“Мда, и аз щях да питам как не те мързя да изпишеш толкова много”  

Има мегдан и за още!!!      

 

“Какъвто и да е поводът за ревността, тя си остава едно много зловредно чувство. В най-безобидния случай вреди на самия ревнуващ…”

Зависи. Има хора, които искат през живота да изпитват пълната палитра от чувства, а ревността е едно от тях. Някои го приемат като част от “играта”. Може да стане зловредно ако се стигне до крайности.

“…в по-тежките - на партньора, семейството, децата, родата...”

Тук две мнения няма. Когато се преминат всички нормални граници наистина може някой да пострада (най-вече емоционално, но и физически не е изключено  ).

“А какъв е смисълът да я има?”

Смисъл трудно може да се открие, когато говорим за чувства. Има случаи, в които някой се влюбва в някого, въпреки че знае отлично, че няма дори теоретичен шанс да бъде с него, но продължава да го обича (имах един такъв пример пред очите си). Е от тази несподелена любов смисъл има ли? Не, но тя пак съществува в сърцето на обичащия. Чувство, какво да го правиш. Е  същото е според мен и с ревността – чувство, което трудно може да се обясни логически и смислено.

“Човекът до теб или те обича, или не, или иска да е с теб, или не.”

А дали човекът до теб ще има доблестта да си признае, че вече не изпитва никакви чувства към теб? Ако го направи и поиска да се разделите, то не ти остава нищо друго освен да го пуснеш да върви “на свобода”, защото ако наистина сърцето му е изстинало към теб, просто няма как да го задържиш до себе си. Но за съжаление тези случаи не са често срещани. Или казано с други думи – съгласен съм с теб, но това предполага 100% искреност и коректност между партньорите, която не се забелязва в повечето връзки.

“По-добре тази енергия да се вложи градивно за подобряване на атмосферата, вместо да се пилее за глупости.”

Ако се стигне до там, че да се влага енергия (ако те разбирам правилно, какво имаш предвид), то значи нещата отиват към наистина опасната “болезнена ревност”.

Съгласен съм с теб, че гениалните неща са прости и кратки, но ако говорим за гениални мисли на известни или не толкова известни хора, поговорки, пословици и т.н., но ако говорим за психология и философия (в които всеки българин е “експерт” независимо от възраст и образователен ценз, включително май и ние - тук списващите), то нещата хич не са прости, а още по-малко кратки. Ако бяха такива, цялата литературата в тези две направления, би заприличала на сборник с народни поговорки – отделни сентенции, подредени по азбучен ред.        

Разбира се, че има граница между нормалната и патологичната ревност и не съм съгласен, че тя лесно се прекрачва (от всички). Всичко зависи от емоционалността на самият индивид – има хора, които в яда си могат да убият човек, но не всички са такива, нали?
Що се отнася до въпросът ти (ако този път съм те разбрал правилно), ще кажа още веднъж, че “ревност”, която не е провокирана от любов към другия лично за мен не е ревност, а някакво друго чувство прикрито зад тази дума. Доколкото разбирам мъжът от твоят пример го интересува само да не му изневерят за да не се “опетни” по някакъв начин името и авторитетът му, без да става ясно дали въобще обича жена си – е за мен това не ревност, а по-скоро проява на някакъв егоцентризъм, в който “аз”-ът стои над всичко. Тук може да се зададе въпроса дали той я е обичал изобщо, защото такъв тип хора, в повечето случаи могат да обичат само себе си.
А що се отнася до това, че са ти жалки всички ревнуващи – ами ок, това е твоето мнение. На пък са ми жалки всички, които не ревнуват защото за мен това поставя под въпрос искреността на чувствата (от моя гледна точка). Може би, както ти самата си писала всичко опира до манталитет – като южняци (а и балканци), ние българите е нормално да сме доста емоционални –  силно да любим и мразим (а покрай това да изпитваме и другите чисто човешки чувства по-силно), но честно казано (поне за това, ако не за друго) се радвам, че съм българин с типична емоционалност. Дори и не искам да си се представям, с една характерна скандинавска (примерно) чувственост.
Но както вече писах, когато говорим за чувства всичко е субективно и няма правилно или грешно, а само въпрос на гледна точка.  

По принцип тези “симптоми” могат да предполагат диагноза “изневяра”, но не са достатъчни (според мен). За да “заподозреш” подобно нещо, трябва добре да познаваш човека до себе си и освен тези неща, трябва да се вгледаш и в някои, на пръв поглед маловажни дреболии характерни за поведението му, които биха “хвърлили повече светлина по случая”. Или казано с други думи – не бързай да се филмираш без да имаш основателен повод за това!

Единствения основателен повод си остава да ги хванеш на калъп, иначе никога няма да е това, което си мислиш, а командировката на жена ти в такъв момент никога няма да означава "усамотена с любовника", а ти никога няма да тръгнеш да проверяваш, защото е под достойнството ти и това, което те терзае е неоснователно /следвам естествената логика на твоя пост/

Значи жена ви става пич, а вие вместо да се зарадвате, допускате зрънцето на съмнението, но въпреки това пазите пълен неутралитет и се оглеждате за знаци, които да ви подскажат какво е положението. Не го вярвам  

 
Жената може просто да е решила, че е време да се погрижи за себе си и самочувствието си, за да подобри семейните отношения, а мъжа веднага - за друг сигурно го прави  Ми не може ли от любов към собствения си мъж да е положила услилията 

"Да ги хванеш на калъп", не е единствения повод, а що се отнася до проверката тя трябва да е провокирана от наистина основателна причина, защото една проверка по несъстоятелен и оказал се в крайна сметка фалшив сигнал може да доведе до много негативи за проверяващия, ако проверения научи за това. Както вече писах, това което си описала в предния си пост, може да наведе на мисълта за някаква афера, но не е задължително тази промяна в настроението на жената, от единия до другия полюс, да е провокирана само от нова "тръпка". Моят най-добър приятел, всъщност е момиче и трябва да ти кажа, че съм ставал свидетел на подобни промени в настроението й само в рамките на 1-2 седмици, без в дъното на нещата да стои някаква любовна авантюра.  Един пък я попитах на какво се дължи това и отговора беше (цитирам по памет): "Ами през миналата седмица в понеделник си купих нова рокля, в петък бях на фризьор, във вторник си купих едни страшни обувки, а пък в събота имам час при козметичката за перманентен грим. Освен това съм на диета и съм свалила 2 кг. Е са ще видиш каква мацка ще стана след месец-два. Ма ти не забелязваш ли промените в мен?" В интерес на истината освен прическата, нищо друго не бях забелязал  (е че така де, тя си купува нови дрехи и обувки през 2-3 дни с какво тези са били по-специални не знам), та от тогава и не питам много много на какво се дължат тези промени в настроението, за да сгафя някъде, но знам със сигурност, че резонанса в емоционалното й състояние беше огромен - от "иде ми да се гръмна" до "супер съм". С оглед на посочения пример (мога да посоча и още с други момичета/жени, които познавам, но мисля, че няма смисъл, тъй като всяка една жена е преживяла подобни "възходи и падения" в емоционален план и знае за какво става въпрос) смятам, че крайната промяна в настроението може да се дължи не само и единствено на любовна връзка, но и да бъде провокирана от куп други фактори (пак искам да кажа, че всеки човек е една самостоятелна вселена и няма универсални правила относно поведение и настроение, като това го казвам отново, защото някоя от тук списващите дами може да каже, че при нея подобни неща не биха могли да окажат такова голямо влияние върху емоционалното й състояние и единствената причина за подобна промяна е новата любов - да възможно е, и точно поради това твърдя, че всеки трябва добре да познава партньора си и да търси знаците в малките неща, а не да се води по "общоприетите критерии", особено ако съмненията му са провокирани след прочита на някоя статия от типа "10 признака, че човека до вас ви изневерява" в Cosmopolitan или някое друго подобно издание). 

Последно, не разбрах: оглеждаме ли се като гърмяни зайци, когато жената стане пич, или се кефим?

А животът е доказал, че хората, ако и да са самостоятелни вселени, реагират емблематично. Не изключвам специфичните нюанси на реакциите, но по същността си остават идентични. Иначе как ще си говорим толкова пространно за ревността?

Саморая

Последно, не разбрах: оглеждаме ли се като гърмяни зайци, когато жената стане пич, или се кефим?

Оглеждаме се, но не като гърмяни зайци (тъй като това предполага страх, паника и т.н.), а все едно пресичаме улицата – поглеждаме на ляво, поглеждаме на дясно и ако не забележим нищо и всичко е ОК преминаваме от другата страна – демек мнителността ни преминава в “кефене”, че “жената е станала пич”.

А животът е доказал, че хората, ако и да са самостоятелни вселени, реагират емблематично. Не изключвам специфичните нюанси на реакциите, но по същността си остават идентични.

Иначе как ще си говорим толкова пространно за ревността?

С това въобще, ама въобще не съм съгласен. Реагираш “емблематично” ако говорим за първосигнални реакции – ако пипнеш горещия котлон веднага си махаш пръста и в повечето случаи издаваш някакъв звук (било то цяла дума или нечленоразделно сумтене), но когато става въпрос за чувства и емоции нещата не стоят по този начин. Можеш ли да кажеш, че нещо, което е развълнувало дълбоко един човек, ще развълнува по същия начин друг – не, нали? Много трудно може да се прозре в човешката душа и да се направи някакъв анализ на емоциите и чувствата. Дори различните видове психологични  категории, според които се изготвят психологични портрети на хората, ако си забелязала, са доста обобщаващи и това е съвсем нормално тъй като просто няма как да са по-конкретни, защото тогава ще станат неточни и некоректни, поради факта, че няма как да поставиш всички под един знаменател. Хората не се правят на конвейер и съвсем логично е те да бъдат различни – както физически, така и емоционално. И въпроса, който си задала в последното си изречение, което умишлено съм отделил, е поредното доказателство в тази насока. “Как щяхме да си говорим толкова пространно за ревността” (или други чувства) ако всички бяхме еднакви, ако всички изпитвахме еднакви емоции, ако всички реагирахме еднакво на нещата от живота, които ни се случват (били те положителни или отрицателни) и т.н.? И отговора е много прост – нямаше въобще да изказваме мнения, а щяхме да цитираме някакви своеобразни теореми или закони, на които са подвластни емоциите и чувствата и с това щеше да се приключи цялата дискусия. Но точно защото всеки човек е различен, а емоциите и чувствата са неподвластни на закони, ние “си говорим толкова пространно за ревността”.     

Айде пак същото, ама с други думи:

В същността си са идентични, което не ни лишава от правото да реагираме според принципите си, ситуацията или нагласите си, които пък са основани не само на личния избор, а и на утвърдени модели на поведение. Прост пример: преди 50-тина години не е имало проблем мъжът да отказва да се занимава с детето. Днешният модел ангажира плътно бащата. И той тайничко си признава, че неговият дядо е бил по мъж от него, но пък за сметка на това той си обича децата и е готов да понесе всички несгоди и лишения от любов и загриженост. Питай го после дали дядо му си е обичал децата. Мисля, че знаеш отговора. И какво излезе сега: любовта и днес, и вчера, и утре си е все любов и не може да се измери на кантар, да се рамкира и се разбира универсално. Вероятно е така поради пряката връзка на чувствата с химията.

Ако аз чувствам ревността по един начин, а ти по друг - как ще се разберем. Самото наименование на това чувството е "ревност" и е то валидно за всички хора, които я разбират по един и същи начин. Хората реагират различно, но това не означава, че изпитват чувство различно от ревност. Едни реагират бурно, а други се прикриват, оглеждат се и въпреки предпазливостта все имат усещането, че губят контрол. Ревността не се изкоренява лесно, както и пътуването в мъгла не е толкова сигурно, АКО И ДА имаш халогени. Ако за теб ревността е като озъртане на пешеходна пътека, не виждам нищо лошо: или се прикриваш и изкарваш нещата елементарни, за да си ларж, или никога не си ревнувал и не са те ревнували.