Ревността - доказателство за обич или чист егоизъм?

Ние с тебе ужким си говорим на един език,  ама хич не се разбираме! 
В предния си пост съм написал: “Дори различните видове психологични  категории, според които се изготвят психологични портрети на хората, ако си забелязала, са доста обобщаващи…”. Същото се отнася и за чувствата – наименованието на едно чувство е много, много обобщаващо понятие. Мога да се съглася с теб, че наименованията на чувствата са някакъв ориентир за това какво е емоционалното състояние на човека, който ги изпитва, но със сигурност не съм съгласен, че това чувство се разбира по един и същ начин от всички и е валидно за всички. От ревност до ревност, от любов до любов, от омраза до омраза (и т.н.) има огромна разлика. И именно това е важно, какво чувстваш и колко силно го чувстваш, защото “ревност”, “любов”, “омраза” са само думи, които се подплатяват с емоции и дела. Така че съм твърдо против това, че когато кажем например “любов”, всички разбираме едно и също, защото един е готов да стигне до крайност за човека до себе си, а друг нищо подобно не би направил за половинката си и не защото не я/го обича, а просто защото такова е разбирането му за нещата, такова е разбирането му за любовта, или пък защото е по-студен или по-суров човек и пр. Но и двамата обичат, и двамата чувстват, едно и също като наименование чувство - “любов”. А разлика има ли – има. Ето защо според мен не толкова важно как се нарича самото чувство, а с какви емоции и действия е подплатено, защото едно чувство като ревността може да породи различни, други чувства, които го съпровождат – едни са унили и се боят “че губят контрол” (за какъв контрол може да става въпрос в равноправни семейни или не семейни отношения, не ми го ражда главата, освен ако нямаш предвид арабския свят, където жената е безгласна буква), други пък се нахъсват и се решават да стигнат до дъното на нещата, трети пък решават да си го върнат и те самите да предизвикат (най-малкото) чувство на ревност в другия и т.н. Е ето три коренно различни чувства, които са провокирани от думата (“универсалното чувство”) “ревност” – страх, мотивация, реваншизъм. Е сега само не ми казвай, че каквото и да изпитваш от тези трите (или пък може и някой други чувства да се добавят) е едно и също, просто защо не е, въпреки че всички са провокирани от ревността. Така че чувството “ревност” със сигурност, според мен, не се разбира еднакво от всички (освен в най-общ план, който обаче не дава никаква представа за реалната, емоционална картина на ревнуващия), защото зад него могат да се крият много, много различни страсти и действия, а именно те изпълват със съдържание, което и да било чувство.
А що се отнася до пешеходната пътека – не съм ларж и съм ревнувал, но всичко опира до това как ще подходиш в дадена ситуация – дали ще се панираш и ще се “оглеждаш като гърмян заек” (с или без нужда), или без да се филмираш, трезво ще се “огледаш”, за да разбереш дали изобщо имаш основание за ревност. 

Добре. За ревността май говорим едно и също, но за теб са по-важни проявленията. И тъй като те са различни, следва и заключението, че и ревността всеки я разбира както си иска.

И аз за това говоря: ако ревността прави някого унил и  отпуснат, то друг се ококорва и започва да се оглежда, а трети атакува /ако се сетиш за друга емблематична реакция - давай/. Това не означава, че първите двама изпитват различна ревност. Темпераментът на хората е различен, но химичните процеси, свързани с чувствата, са идентични.

Мда вървим към консенсус, ‘ма дали ще стигнем? 
Пак ще кажа за мен понятия като “ревност”, “любов” и т.н., са просто думи. Съпровождащите ги емоции, реакции и пр. изпълват думите със смисъл и ги превръщат в това което са – чувства. Ето защо за мен проявленията са толкова важни и не мога да се съглася, че различните хора изпитват по един и същи начин едно определено чувство, обусловено от дадена дума (например ревност) еднакво – в емоционален, та понякога дори и във физически план (с това надявам се си съгласна). И след като емоции и реакциите не са еднакви, не можем ли да говорим за “различна ревност”? Според мен можем!   

  така си е

Ееееее най-накрая някой да се съгласи с мен!!! 

+ 1 

Именно де  действията са от значение    дуго си е да изчукаш 'чуждо'.

И аз съм ревнива, а също така и ревнувана. Мисля че е в реда на нещата, не е проблем за мен да има ревност - харесва ми. Виж, на мъжа ми моята ревност не му допада много, но се старае да не ми дава поводи.  Според мен ревността е едно съвсем естествено чувство, емоция или каквато е там бръмка в междуполовите взаимоотношения. Стига да не ти трови здравето. 

Е поне за това сме на едно мнение!    
                          
                         

По повод горната 'радост' на  marko polo ще добавя само това 

Ако ти обичаш , тогава няма смисъл да изневеряваш , ако вече не обичаш - няма смисъл да сте заедно .




Споделям   

Имах предвид, че съм съгласен с болт-натата част от цитата. Иначе съм напълно съгласен с това, което си написала (отново болт-натата част), но това предполага много искрени и коректни взаимоотношения във връзката, каквито не се наблюдават при много двойки. В не малко случаи, макар и любовта да си е отишла при изневеряващия партньор, той не се разделя с официалната си половинка, като зад това обикновено се крият различни мотиви, нямащи нищо общо с любовта (не иска да си троши хатъра, има материална облага от връзката и т.н.). Така че за това, което си написала мога да кажа - а дано, ама надали - а дано във всички връзки има толкова откровеност, че когато настъпи момента за раздяла (ако той въобще дойде) партньорите да си изяснят взаимоотношенията и всеки  да тръгне по своя път, ама надали това ще стане масова практика. 

Не ми се влиза в полемика, но мисля че при изневярата не е задължително да има липса на обич към партньора. Човек понякога има нужда да разнообрази, не че иска да се разделя с половинката си. Но това е като че ли сложно за обяснение за който не е на тази вълна. Не ми се влиза в спорове, просто излагам и тази гледна точка.

HAPPY_QUEEN  
нормална ти е гледната точка   стига да не наранява любимия човек  



Ще добавя това , предполагам не е нужен превод  важи и за двере страни 


Кому-то не хватает одной женщины, и он переключается на пятую, десятую. А другому не хватает жизни, — чтобы любить одну-единственную.

Константин Хабенский

и аз споделям:)

В моите очи е несигурност и егоизъм. Ревнувала съм в моменти на слабост.