ВМ-НВХ - част 59

 brilqntina , не че съм спец, но  калориите  ти  и мазнините  ти   ми  се  струват малко Не знам откога  си на режима, но  ако  до  започването  му  си  била  на  по- висок  калориен  прием,  то  сега имаш:1. Драстичен  калориен  дефицит +2. Драстично снижен въглехидратен  прием.
И като не приемаш достатъчно мазнини,  се чудя  дали  организмът  ти  скоро няма  да превключи  на   икономичен режим.
Естествено, жегите  изобщо  не  са  за пренебрегване. И аз по обяд  съм  сънлива , но  не  се  свеня  да  подремна  с  дребната през почивните  дни.
А снощи- о, чудо, си легнах още в 10 часа  и  оставих   детето  и таткото  да  се спасяват  сами и да лягат когато  си щат. Стояли  до 12 часа  да учат цифри
Даже не съм ги усетила  кога  са  легнали, защото   съм спала  дълбоко  и  безметежно. И така- до 8. 30 тази сутрин. Такова  чудо- да спя цели  десет часа, не  ми се е  случвало от   поне   4  години

А  утре  задължително  ще споделя  каква на вкус е  станала   кулинарната  ми изгъзица , щото  аз съм  кулинар  за пример, ама с минусов  знак:)

Да, това го знам.   Обаче има нещо друго - ако човек има увреден метаболизъм и след 1ч хранене пак ще е гладен, особено, ако придружава храненето си с хляб. Хлябът разширява стомаха в буквалния смисъл и действа апетитовъзбуждащо заради глутена, антинутриентите и т.н. Откакто спрях да ям хляб, открих, че нямам никакъв проблем със сигналите за ситост и най-накрая се храня нормално и не ям между храненията.

Но съм напълно съгласна с УАСП, че много зависи от семейната среда, навиците на родителите, коментарите вкъщи. Аз съм била обвинявана, че съм ящна, че нямам воля, че много ям (всичко това с огромно възмущение и укор в гласа) и фразата "аз като бях на твоята възраст се наяждах с толкова малко и всички вкъщи толкова се лишавахме от всичко, бяхме бедни, а на тебе всичко ти даваме" (това от баба ми, не от майка ми слава Богу, тя дори не знаеше....) При подобен психологически натиск е неизбежно фраза като "ставай гладна от масата" да звучи като укор, критика, сериозна забележка с голяма доза негативизъм. Затова не ми е приятно разни хора да универсализират нещата и да наричат всички пълни хора лениви и лакоми. Ах, колко мразя думата "лаком"! Вкъщи даже преди се шегуваха с мене "Защо ядеш като гладна?" - не беше с лошо, но на изстрадал човек като мене от целия ми физически образ с недостатъци, това ми звучи ужасно гадно.

Между другото, ето един интересн клип, който всички жени трябва да видят! https://www.youtube.com/watch?v=XpaOjMXyJGk Не е истина какво причиняваме на себе си. Вижте го, ще ви просълзи!

Аги, когато ми откриха ИР останових, че точно когато съм си изяла цялата порция съм най-гладна. Като започнах режима, намалих порциите, защото препоръката при ир е такава и спрях да си "дояждам". Ефектът беше, че след около месец започнах да добивам усещане за ситост много по-бързо, както и за първи път от години усещах истински глад, когато дойдеше време за следващото хранене. Сега съм като часовник - сутрин, обед и вечер трябва да ям и много бързо се засищам. Ако реша да изям една цяла порция, толкова преяла се чувствам след това, че после 2-3 дни карам на по-лек режим, защото се чувствам като отровена. Но като се замисля може и да се дълзи на факта, че ям мазнини, а те засищат.    При всички случаи за мен е по-полезно да се яде малко по-малко, отколкото да се преяжда. А в днешно време хората, които имат усещане за ситост преди да са преяли, са много малко. Трябва да си възстановим това усещане и тогава може да се доверяваме на глада и апетита!
Бронте, на мен това еднократно хранене ми се стува безкрайно нездравословно! Плодове ядеш ли? Киви, сливи и грозде на гладно с вода или с чаша прясно мляко правят чудеса! Шоколадът - също.   Иначе завидни резултати, браво!  
Вики, аз не се паля вече. Обяснявам как се храня и какво се е променило. А който иска, да пита и да променя храненето си. Една от близките ми приятелки също имаш и двата пъти гест. диабет. Спря тестеното и сладкото, но пиеше по 2-3л. натурален сок на ден. Не фреш, а сок от шише, т.е. от концентрат, но без добавена захар! 100 пъти й казах, че това не е правилно, но тя ме заливаше с информация, че това било плодова захар и тя била полезна. Дрън-дрън. Отделно, че на всяко хранене се ядеше бял ориз или картофи, които също били полезни, защото трябвали въглехидрати за бебето. При първото бебе нямаше проблем, но второто седя 5 дни в болницата, защото се роди и постоянно правеше хипогликемии. Същото се случва и с хора с диабет, които познавам. Като им кажа за вм-нвд и те решават да ядат пържени тиквички, плуващи в олио. Като им кажа, че това не е полезно, се тръшкат, че аз съм им казала да го ядат. Ами човек сам като няма желание да си оправи здравето аз и да се ядосвам, и да не се ядосвам, нищо няма да се промени!  
Хаха, УАСП, на баба ми любовта също се измерва в изядени мекици, баници, кифли и т.н. Но да са ни живи и здрави! Те са съвсем друго поколение с много различни навици. Не мога обаче да отрека, че и двете ми баби, които изяждат по един хляб на ден, са с много добри фигури и никога не са имали проблеми със захар, инсулин, черен дроб и тем подобни. Явно все пак болестите на цивилизацията се дължат на различни фактори, а нашето хранене е начин да им противодействаме!
П.С. Трябва да ми сложите лимит на броя на думите, че съм станала голям спамър напоследък!

Хубави постове сте написали, радвам ви се! Бронте, поздравления! Наистина зашеметяващ успеш със сантиметрите Всъщност това е най-важното, килограмите не са от значение. А и потвърждаваш, че дори със запек се отслабва Не че запекът е приятно състояние, но повечето хора са убедени, че отслабването става в тоалетната, както аз често казвам, а това просто не е така Отслабването предполага способност за използване на натрупаните мазнини като източник на енергия, а това няма нищо общо с ходенето до тоалетна

brilqntina, и на мен ми се струва, че ядеш много малко. А за кокосовото масло мога да ти препоръчам да го поръчваш от Iherb Ето кои видове купувам аз (има и други, естествено, така че си харесай на сайта, ако решиш да пазаруваш от него):

http://www.iherb.com/Source-Naturals-Extra-Virgin-Coconut-Oil-16-fl-oz/5560 - в момента го нямат на склад, явно е доста поръчвано

http://www.iherb.com/Nature-s-Way-EfaGold-Coconut-Oil-Organic-16-oz/4567

А ето тези също са ми ги препоръчвали, но излизат малко по-скъпо: http://www.iherb.com/Nutiva-Coconut-Oil-Organic-Extra-Virgin-15- … l-oz-445-ml/47359 и http://www.iherb.com/Nutiva-Organic-Extra-Virgin-Coconut-Oil-15-fl-oz-445-ml/5280

AGLIKKA, и аз мразя и абсолютно не мога да употребя една дума - "дебел" Тази дума и до днес не мога да я изговоря и се чудя как не засяда в гърлата на хората, които я изричат.  По същата причина - че съм я чувала по свой адрес като дете (не от роднините ми, макар че те понякога, на шега, ми казваха, че трябвало да отслабна), а от други деца. Разбирам те, много болно ми става от отношението на хората и от невежеството им

Jana Ina, сигурно си права. Наистина в днешно време като че ли само малките деца имат запазено естественото чувство за ситост - и това е, ако не са били уговаряни и залъгвани да се тъпчат от добронамерени майки и баби Разбирам и съображенията на майките и бабите - искат детето да расте и да бъде здраво, а за тази цел си трябва ядене. Но явно майчиният и бабиният мозък някак не могат да осъзнаят, че ако детето не иска да яде, значи не е гладно, тоест няма потребност от храна в момента. И това не е краят на света и не означава непременно, че детето вече никога няма да поиска да хапне нищо и след няколко дена ще умре от глад

Всъщност за майките и бабите храната е и начин да изразят любовта си. И се обиждат, като им откажеш

Аз често се чудя как всъщност любовта и загрижеността могат да замъглят преценката на възрастните, които носят отговорността за здравето на децата. И как видът на дете с наднормено тегло ги умилява, вместо да ги разтревожи. Или най-малкото не ги тревожи, че детето е по-пълно от останалите, играе и тича по-малко, а вместо това си седи вкъщи и си чете (за себе си говоря). Ама ето, че или това не им се е видяло странно и тревожно, или просто не са знаели какво да направят и са предпочели да не правят нищо. А предполагам, че всеки педиатър е щял да им каже в такъв случай да ограничат тестените и сладките храни на детето Та така с представите на роднините за храната, за теглото и за изразяването на любов.

Хм, Cioccolata . Това не са БГмагазини за кокосово масло?

Не, не са БГ магазини, а е американски сайт, от който се поръчва, плаща се с кредитна или дебитна карта (но дебитната трябва да е Виза Електрон, за да я приемат) и си чакаш поръчката. Ако е на стойност до 30 лв, се получава от пощата. Ако е на по-висока стойност, отива в митницата и се плаща и ДДС.

Калориите са ти прекалено малко и рискуваш да си забавиш метаболизма по този начин. Тези бакалски сметки не важат за човешкия организъм Съветът ми е изобщо да не смяташ калории, а да се стремиш да се храниш по режима - в нормални порции, без преяждане, като се храниш, когато си гладна, а не от скука пред компютъра например. Ако изкараш така поне 3-4 седмици и нямаш никаква промяна, тогава започни да смяташ. Ако наистина излезе, че приемаш прекалено големи количества храна, намали малко. Но според мен за зряла жена не са много и 2000 кал/ден, дори за отслабване. Отслабването не зависи от броя калории, т.е. не се определя от съзнателно ограничаване на калориите, а се определя от хормоналните процеси в организма - най-вече контрола върху инсулина чрез ограничаване на въглехидратите.

И аз  съм  от децата, които  са били прекомерно  пълни. Родила съм  се  3,300, после  майка ми / 19 годишно  хлапе тогава/ се е доверявала  за  храненето  ми на свекърва си, според която  детето  гладува, ако  не му се дават  брашнени  каши. Започнала съм да наддавам  с чудовищни темпове- на  детските  ми снимки  се пръскам от дебелина.  На 14 години,при ръст  1,55  тогава,  тежах  86  килограма, тоест, с 8 килограма повече от  сега И до ден днешен обвинявам  родителите  ми, че  не  са взели  своевременно мерки, та   да  не се налага  да чувам всички обидни  унизителни  думи  и  намеци, които  съм  чула и преживяла.
Та, тогава,  това  тегло бе констатирано при един от  медицинските  прегледи  в училище. И няма  да  забравя  какво  ми каза  сестрата: "Моето  момиче, положението  при теб е страшно. Свий  си юмрука.Ха така.Виждаш колко е   голям. Толкова  голямо е  сърцето  ти. А много  повече  е   тлъстината, която   го обвива".  Естествено, не ми каза  как  да  се справя. Разтреперих  се цялата.
На следващия  ден спрях да ям. Десет дни  стоях  напълно  гладна. След това  отидох пак при сестрата  да ме  претегли- бях с 5 кг. надолу. След това  бавно и  полека  с годините  нормализирах теглото  си / подлагайки  се  на   стриктни  диети/ , пораснах  на  височина   и стигнах  заветните  за мен   60 кг., на които  безкрайно  се  харесвах. По принцип съм  със здрави   и добре  изразени  мускули    . На  60 кг.  изглеждах така- широки рамене, добре  оформена  талия,  плосък  корем  и  малко по- пухкави  крака,  отколкото  трябва, но не бяха лоши Всичко  това го поддържах   с голямо внимание  какво  точно  ям ,  но   редовно  се случваше  да се  изпусна  с пет- шест килограма, които  после   свалях. И  така- докато  забременях и   стана  чудо- ударих чудовищните  102- 103  кг. След раждането   излезнах  с 12 кг. по- лека- 90, после  свалих  за  кратко време   до 80 кг. и и после  започна йо-йо серията, която   ме  доведе  до отчаяние. И това- без  да  се  тъпча и да ям по цял ден- аз от години  ям веднъж дневно. Но  допреди  три години пиех  газирано / отказах  го   от само себе си- спря  да ми  харесва/,  често  си позволявах  сладкиши. Особено  зле  ми  действаха  шоколадите , които  всички подаряваха  на малката- тя отхапе  един път и  ги остави  и  аз  ги омитах Развих пристрастеност  към  сладкото.И нещата излезнаха от контрол.
Сега по отношение  на  храненето  на дъщеря ми съм бетон- никога  не  съм я принуждавала  да  се  храни, нито  съм я   насилвала  за това какво  да яде. Резултат- хлапето  е  с отличен апетит, високо е  1, 10  и тежи  20 кг.,  беснее  и  тича  целодневно, не  спира  за миг  Яде  основно  салати, обожава  яйца, месото  не  го  долюбва,  хапва  сезонни  плодове.Сладкиши, вафли, солети  и  пр.   често  иска  да  й купувам. Купувам, тя   гризва веднъж- дваж и  дотам. Наскоро й обясних, че бонбоните  и  сладкото   ще й повредят  зъбите, а тя ми  е  суетна И сега, преди  да яде  бонбон, ме пита: " Мамо, един бонбон  ще ми направи  ли дупки?", аз й казвам "Не, един бонбон не е опасен", тя го изяжда и  не  посяга  за повече. Има  още  какво  да се желае, но  знам  за  какви признаци  да следя  и  съм готова  да  се  намеся  в случай  на нужда.
Не искам да преживява  моите  проблеми и  да е пълна  с комплекси.

Абсолютно съм съгласна. Повечето родители даже умишлено тъпчат децата си не защото ги е страх, че няма да бъдат здрави, а за да им угодят или  да им отклонят вниамнието от други желания. Пример: не искат на детето да му купят нещо си и в замяна му дават пакетче солети, или детето е уплашено от нещо (ходило е на лекар) и за да го успокоят после го водят да яде сладолед и т.н. и .т.н. Така се създава навикът за храненето да се утешиш при някакъв проблем. Вместо детето да се изведе на разходка, да му се измисли някакво интересно занимание, за да се разсея.

Но при мене никой вкъщи не ме е тъпкал умишлено, просто аз сама си хапвах повече, но нашите се опитваха да ме "отучат" да ям, защото ги беше страх, че ще стана дебела и такава и станах като тийнейджърка. Голяма болка ми е всичко това и още не мога да го преживея. Този режим ми дава сили да знам, че съм много повече от торба тлъстини и всъщност всичко е под мой контрол, защото знам вече как се случват нещата. И знам какво да направя точно, за да съм извън хранителната зависимост от въглехидрати и да се занимавам с нормалните неща.

Прекарвам доста време на компютъра, но въпреки всичко не ям пред него от скука, а само когато трябва да се нахраня (тогава чета статии обикновено, защото разпускам). През останалото време работя нещо на него. Или ходя някъде по задачи. Но самото усещане, че мога да издържа до 8ч без да получавам пристъп на глад за сладко, това че огладнявам реално, а не си въобразявам и не се тъпча излишно с боклуци, лекотата на стомаха ми, липсата на подуване и остротата на мисълта са страхотни неща! Харесва ми да се чувствам така и вече знам как да го постигна. Не ме интересува "другите" как правели - нека се тъпчат с боклуци, на някои няма да им се отрази, на други ще... Мене ме интересува, че открих пътя към оптималното усещане за собственото ми тяло и вече не ми пука кой какво ще каже. Но трябваше да минат 25 години, докато осъзная коя съм и каква съм, какво мога и че не съм по-малко от другите! 

Бронте! 

Мдааа
Колко познато
На дебелия ми племеник непрекъснато му се набива, че е дебел, че е тромав, че не може да се сгъне, а много удобно се забравя, че именно укоряващите (родителите) са виновни като не му даваха да се движи като малък, той седеше в къщи само на дивана и нищо не правеше, освен да се остави да бъде угояван, а навън се викаше по него да не бяга, за да не се изпотял
И сега на 14 е сериозно затлъстял и събира само подигравки и укори от близките си, удобно забравили защо се стигна дотам

Аз вече си мълча, защото преди каквото и както и да го кажех, се приемаше много зле
Впреки че в тези укори ме намесват и мен, че бил приличал на мен по тромавостта си, въпреки че родителите тренират на дивана, а аз на тенискорта, скипистата или басейна
Само че не знам кога ще ми изпуши нервата и тогава не ги виждам
 

Иначе ми прави впечатление как хора като нас, имащи проблеми с теглото, обръщат внимание на децата си
А тези, изглеждащи като топ модели, имат затлъстели деца и бърчат нос, че малко се движат, докато ги угояват

Обществото и тук е силно нетолерантно към хората с прблеми с метаболизма
Вярва се, че са с "лош характер", нямат воля и се тъпчат непрекъснато
Само че, както не веднъж е писано в тази тема, им се случва на повечето такива с вирнати носове изведнъж в зряла възраст да се окажат с преддиабет въпреки манекенските размери
И тогава става страшно
Съвр.медицина и фармация ги взима в лапите си и със здравето им е свършено

Да, яденето пред компютъра, пред телевизора, в киното и изобщо всякакво ядене от скука и несъзнателно е много лош навик, но е много масово разпространено. И обикновено се ядат солети, чипс, бейк ролс и подобни А аз наскоро се скарах с вуйчо ми (диабетик) по повод на това, че човек трябва да яде, когато е гладен, а не просто защото е отишъл на гости или посрещнал гости и държи да ги почерпи с нещо Извади той една купа череши, за да ни почерпи. Аз абсолютно не бях гладна, защото преди няколко часа бях обядвала доста стабилно и от доста време вече в 17 ч. не съм гладна. И като казах, че ще си взема малко, но не съм гладна, той отвърна: "Череши не се ядат, защото си гладна - череши се ядат просто ей така, защото са череши" И после изяде сигурно половин килограм, а в крайна сметка е диабетик и би трябвало да внимава Черешите все пак съдържат захар, не са просто вода и поне според мен не трябва да се ядат между другото като семки. (то и семки не трябва да се ядат между другото, и ядки не трябва, и каквото и да е, освен ако човек е наистина гладен) Съгласна съм, че плодовете са вкусни, а особено черешите увличат, човек не се усеща и може да изяде голямо количество, защото са малки и се хапват лесно.

Шоки, за мен това отдавна е "кауза пердута"
Аз спрях да говоря и убеждавам, достатъчно го правех, вкл и тук из разни теми
Който иска, ще намери
Който не, ще си търси извинения, ще обвинява, ще прави каквото си иска
Не ме интересува вече кой какво ще си докара, аз съм казала каквото е трябвало
Да си търсят лесното, като им дойде до главата после

Аз съм отраснала и отгледана освен с много тесто и сладко, но и с много плодове
Още от малка имам спомени как ме караха да изяждам огромни количества череши, праскови, диня
И как се слагаха стотици буркани с компоти, натъпкани със захар, да имало "храна" за зимата
И се ядяха предимно манджи със зеленчуци
Месото било скъпо и само за мъже и понеже у нас мъже нямаше, с едно пиле се готвеха три манджи, с много картофи и ориз
И се наблягаше на зеления боб, мишмаш и спанак
Да не говорим, че беше най-голямото престъпление да ядеш без хляб

Иначе като дете и тийн не съм била дебела, само пухкава и мека като тесто
Но с големи проблеми с 00 и с апетита
Проблемите с теглото дойдоха после, когато с този апетит "лекувах"депресия със сладкиши и от тогава се наврях с порочния кръг

W'A'S'P' , важното  е, че  този режим е  реален  шанс  да  излезем от порочния  кръг
Твърдо  съм решена  за себе си. Дотук съм спечелила  за каузата  двама  последователи- майка ми / която е много стриктна  и  съответно- похвали  се, че за пръв път от години  е  свалила /, както и  един  колега, който   се  заинтригува от режима и  започна  да чете. Миналия  ден заяви, че  е решил да започне, като преди това   щял да си направи  изследвания и след месец- пак. На него  му казали, че е в преддиабетно състояние, макар  че   тренира  и  не  яде  сладко. Оказа  се обаче, че  обича бира и  плодове  в големи  количества, както и  че яде  бял хляб.
За майка  ми съм  щастлива, че има ефект. Господи, ако стигне  в подобрението  си  дотам, че  да спре лекарствата,  направо  ще хвръкна от радост

Бронте, дано и майка ти, и ти да имате голям успех! А колегата нека не бърза да прави изследвания само след месец, а да изчака по-дълго време. Сега да си направи, за да има изходни стойности, с които да сравнява. Но следващите според мен да бъдат най-рано след 6 месеца. Ако започне да се храни по този начин и започне да отслабва (при мъжете обикновено е по-лесно и бързо ), това означава мобилизиране на мазнините. При повечето хора още след първите 2-3 месеца има подобрение във всички показатели, вкл. намаляване на триглицеридите. Обаче при някои може да се получат повишени триглицериди, което се дължало на това, че все още тече отслабване, съответно мазнините се разграждат и попадат в кръвта, за да се използват като източник на енергия. Когато се стабилизира теглото, едва ли вече триглицеридите ще бъдат повишени. Затова препоръчват да се изчака минимум 6 месеца с изследванията. А най-добре да се направят изследвания, след като са свалени необходимите килограми и теглото се е стабилизирало поне от месец и половина - два. Това ще рече, че може да трябва повече време. Или поне колегата да знае, че ако режимът му действа добре, т.е. чувства се добре и си отслабва без проблеми, дори и да се получи някоя алармираща стойност след 2-3 месеца, това все още не значи нищо страшно, а просто да повтори изследванията по-нататък.

Все едно чета за баба ми (майката на баща ми) - тя така е тъпчела него и брат му като малки и са били ужасно дебели. (Тя беше медсестра и уж би трябвало да знае повече за храненето, но...) Баща ми така и не можа да се справи с килограмите цял живот, от него съм наследила лошия си метаболизъм. А чичо ми отслабнал преди казармата и оттогава не е напълнявал значително, изобщо дори. Но той има друга конструкция - има мускули и е атлетичен, а баща ми - не. Та аз съм на него. Майка ми като опознала свекърва си и се ужасила от манията й за контрол, добре че не сме живели при тях. Изобщо двете семейства са били в голям конфликт заради тях и затова другата ми баба (майката на майка ми) не можеше да понася баща ми, оттам редовните приказки, че съм бащичка, че ще стана  дебела като него, че той е смотан, глупав и за нищо не го бива и как скъпата й дъщеря си е избрала загубеняк за съпруг и т.н., и т.н. Едно е ясно - младите семесйтва винаги трябва да живеят сами!

Същата е и леля ми - тя гледа с ненавист на дебелите хора и им се подиграва, а самата тя е с наднормено тегло и диабет, при това вече има и усложнения.  Много я обичам, но не приемам недораслото й мнение за хората с проблеми. 

Cioccolata , колегата е  малко нещо  хипохондрик и  редовно  пристига  в офиса  с апарат  за кръвно, като  настоява  всички   дружно  да си мерим кръвното .Единствения  път, когато  позволих  да ми го премери, се възмути, че  аз с  наднорменото  си  тегло  имам  перфектни  граници, а  той, дето   живее  "здравословно" и тренира, е с високо  кръвно
По въпроса  с изследванията- казах му, че не е  добра идея  да  прави повторните  след месец, а след известен  период от време, но надали  ще ме послуша.
В крайна  сметка- казах му откъде  да чете, даже  го  насочих и  към нашата  тема  тук, така  че нищо чудно  да се разпознае   и  утре  да  ме  подгони, задето  го  наричам "хипохондрик" Ама  пък  такъв е- ха е чул  някой симптом, ха  го  е  открил  в себе  си  и  почва  да  се  тръшка, че  ще  се умира
Но пък  ако  той    се окаже  единият от хората, чието  здраве   ще  се подобри  от  този режим, съм  готова  да  изтърпя   гнева му
А  по отношение  на  най- близките, които  не  стига, че  са  били  отговорни  за здравето  ни като   деца, ами на всичкото  отгоре  си  позволяват да ни обиждат, ще споделя  грижовните  думи  на  баща ми към мен  в онзи период, за който  споделих  по- горе: "Погледни се, бе! Погледни  се какво  прасе  си  станала!  Задникът  ти  е  станал два  декара!" Това, разбира се,  ме накара  изключително  да  заобичам тялото си  и  то  до степен, в която  ходех   с най- развисените   блузи и панталони, които  можех да намеря, с надеждата, че  така  пълнотата  ми не се  забелязва чак толкова много
Баба ми, една от виновниците  за положението, не  пропускаше  при редките  ни  виждания  да рече: "Баба, ти  още си  се поправила" Бел.: "поправила"  е  евфемизъм  за "заоблила"
Обаче, видиш ли, никой  от тия мои безмилостни  критици, не  се сети   да  попрочете, да  разпита, па  да  направи опит   да  ми  помогне  да  се  справя  с последиците  от   тяхното  безхаберие.
Нейсе. Минало- заминало. Сега  нещата  са в мои ръце и  оправдание  нямам никакво.