Бихте ли помогнали на човек, когото не познавате?

Ето така.

https://www.facebook.com/BetoSierraOfficial/videos/895729097107127/?pnref=story

  И през ум не би ми минало, леле!!

тцтцтцт Отврат!

Най - много ме учудват млади мъже просещи, да се хванат нещо, ама ги мързи да бачкат.

Да, помагам. Принципно вярвам, че хората са повече добри, отколкото лоши и повечето ви истории ме убеждават отново в това.
Скорошният инцидент в автобуса ме потресе, мога само да си представя как са се чувствали тези хора- изплашени и безпомощни. Предполагам в такава ситуация инстинктът за самосъхранение е много силен и донякъде оправдавам това, че не са се намесили, макар че ако се бяха събрали няколко мъже и заедно бяха нападнали побойника, са можели да го спрат. Недоумявам действията на снимащите обаче - човек потънал в кръв, а те с извадени телефони..скотско ми е  

Имам и една малко комична ситуация...
Вървя си аз, а срещу мен се задава жена, средна на възраст, нормално изглеждаща, но носи в ръцете си 5-6 големи торби, от които се подават дрехи, закачалки и разни подобни. Спираме тя и пита дали имам телефон и може ли да я набера, защото не може да си открие телефона из чантите. Набрах аз, звъня, звъня, но не се чува отникъде. Оказва се, че го е забравила у тях, а живее съвсем наблизо и дали може да и пазя чантите ... съответно се озовавам по средата на улицата и заобиколена от чужд багаж. Много смешно ми стана и си викам : "Вале, Вале, с твоя късмет участваш минимум в обир   другите ми варианти бяха бомбен атентат и трафик на наркотици, но ги отхвърлих като по-малко възможни Върна се жената след 10-тина минути, благодари ми и всичко си мина нормално, но минутите докато чаках звука от полицейски сирени бяха безценни  

Наскоро изпратих една баба с деменция до дома й. Синът и снахата я заключвали, но тя успяла да излезе. Ядяли й се бонбони. Бабата седеше до Халите и се луташе с найлонова торбичка с бонбонки. Попита ме как да стигне до вкъщи. Оказа се, че сме в една посока. По пътя ми разказа, че имала проблеми с паметта, повтаряше ми едно и също много пъти, но аз съм добър слушател. Дори ме почерпи с бонбон от нейните, заради които беше избягала от вкъщи. Поне я прибрах преди да се е прибрал синът й и повече не я видях из квартала

Помагам. Всеки ден ми се случва. Все с дребни неща и най- често на възрастни хора. Направо сърцето ми спира понякога. Неотдавна вървях по един тротоар с количката, на 7-8 крачки от дясно имаше стълби от улица.Вървя аз в тази посока и гледам една баба стои права почти изкачила стълбите и ни напред, ни назад.А покрай нея си минаваха хора. Като се приближих видях,че е много разстроена. Оказа се,че е блокирала и не може да изкачи последното стъпало. Помогнах и и предложиж да я придружа до тях, но се пказа че живее съвсем на близо и няма нужда.Като пресичам ако има бавноподвижен вървя бавно до него докато не пресечем. Ако някой ми се стори зле винаги питам,без значение обикновен човек,дете,клошар или евентуален пияница. Не знам защо хората се срамуват,точно срам виждам подминавайки някой човек в затруднение

Включвам се с един от случаите, в които сме помагали / аз или семейството ми вкл. детето/:

Миналата година бяхме на "Силистар", всички , които са ходили там знаят, че има само едно капанче, предлагащо храна и по обяд стават огромни опашки. Та чакаме си ние на опашката и изведнъж чуваме трясък . Обърнах се и видях, че човекът зад нас се е свлякъл на пода в неестествена поза, трепери , а от устата му излиза пяна. Момченцето, което беше с него, на около 6-7 г., започна да пищи, а хората наоколо се развикаха за помощ/на плажа има медицински пункт/ ....Аз и мъжът ми първи сякаш се усетихме, отворихме му устата, извадихме езика, обърнахме главата му на една страна , поляхме го с вода.....от тила му течеше кръв ....Дойдоха лекараката, спасители с носилка и се заеха с мъжа. През това време хора се опитваха да успокоят детенцето, оказа се , че са чужденци - не говореше английски, синът ми опита с френски, детето го разбра, но отговори нещо на някакаква смесица между френски и немски. Тогава друго момче се включи с немски и момченцето му отговори по-разбрано. Успя да обясни , че са сами с баща си на плажа / не ми се мисли какво щеше да стане, ако се беше случило нещо по-лошо/ и таткото никога не е припадал друг път. През това време, човекът беше пренесен в мед. пункт на хладно и на сянка , беше дошъл в съзнание и му бяха включили система. Навременната ни намеса с езика, го беше спасила от задушаване. Момчето с немския остана близо 3 часа с него в пунката и помагаше безкрайно много с превода, хора им донесоха храна, с една дума  - всички заедно успяхме да помогнем....

Не съм любопитствала от къде точно са , но надявам се са останали с благодарност в сърцето и положителни представи за българите.

Натъжих се, въреки, че всички много сте помогнали. Просто си представих колко се е уплашило детенцето и сигурно винаги ще помни случилото се! Слава Богу, че е имало отзивчиви хора на близо!!!

Помагам . До мен живее една баба на 80 и кусур , бивша учителка . В началото започна с една - две филии хляб , стана ми мъчно за нея , после редовно започнах да я черпя (закуска , обед , вечеря ) . Правя го тактично , звъня й , подавам храната и я моля за мнение " Бабо Х , пробвай и ми кажи дали се е получило , приготвям го за първи път и не знам дали е станало както трябва . "
Не искам да засягам достойнството на  бабата , тя е горда , в началото , когато ми звънеше за хляб  го правеше с наведена глава    Има двама сина , до скоро единият беше при нея , но изчезна някъде и от тогава бабата едва се справя .

На няколко пъти съм припадала навън през  последните години - в кафене, в МОЛ, на работа... Всеки път около мен се е събирала тълпа от хора и са викали Бърза помощ и са ми помагали, до колкото могат, за което съм им благодарна, въпреки че са били непознати. Явно има и добри хора, които се притичат на помощ в нужда.

Аз иначе съм помагала на паднали възрастни хора и съм купувала храна на просячета, както и на възрастни хора, но това ми се струва в реда на нормалното, когато видиш някой много закъсал и не от мафията на просяците.

Забелязвам, че много хора припадат в градски транспорт. И как не? Например в Търново- снощи-17:30, пълен рейс, жега и НИТО ЕДИН отворен прозорец, с изкл, този на шофьора. Изглежда рейсът е пригоден за климатик, но се пести или не работи? Не знам как е по другите градове...  

Принципно, не коментирам конкретния случай, това че човек е на количка, не означава непременно че не може да става и ходи. Някои могат да стават и да ходят, но само за кратко и не много често.

Това си е съвсем друго. Просто на единия ден виждам млад мъж, седящ на земята с отрязани крака, на другия ден виждам същия крачещ с бърза крачка.

По принцип много от тези по-малките автобуси са пригодени да работят с климатик и с малки прозорци. И в София е така. Лятото, каквото и да отвориш, вътре е ад. Климатик - забрави. И като 50% забравят да се изкъпят... радост и щастие

И много междуградски автобуси нямат прозорци, дори и да е пуснат климатик, вонята вътре си остава, като не е проветрено.