Бихте ли помогнали на човек, когото не познавате?

Прекрасна тема. Браво на авторката и на всички вас, които помагате.
Има все още добри и съвестни хора!

За съжаление много пъти съм виждала и такива, които подминават и все бързат ли бързат..
Жените май сме по - състрадателни понякога.

Един път паднах с кучето на улицата, доста се ударих.. една жена тръгна към мен, помислих си, че ще ми помогне да стана, но тя ме подмина, не ме пита как съм..
В друг случай, напълно непознат мъж ни помогна, след като закъсахме с колата. Има човечност!

Помагала съм на възрастни жени, на които им е лошо, линейка съм викала, вода съм носила и т.н.
ПП Никой друг не се спря.

Носила съм багаж на възрастни хора, помагам да слизат, купувала съм продукти, помагала съм на сляп човек.
Помагала съм на кучета и котки в беда също. На блъснато куче от кола, на заклещено котенце в автомобил.

Веднъж един път млад мъж седеше на тротоара и му течеше кръв от главата. Явно беше паднал и се ударил. Спрях при него, но не искаше помощ. Каза, че бил добре.. Поне едни кърпички му дадох.

Носила съм дрехи и храна на бездомник. Имах малко пари в мен (3-5лв) и като му ги дадох, човека не искаше да ги приеме. Каза, че е благодарен за храната и дрехите, но не е нужно и пари да му давам, ще има какво да хапне за няколко дена. В крайна сметка ги прие, разплаках се после, мило ми стана..

Разбира се   ! Дори не са един - два случаите, в които съм помагала на съвсем непознат човек, независимо дете ли е, жена/мъж или пък старец/старица. Ще ви разкажа последният път, в който помогнах на човек, в неизбежна ситуация (случката стана преди около 2-3 месеца)   . Пътуваме си аз, ММ и бебчо на път за някъде - не помня точно къде (бяхме в кола). Изведнъж се разминаваме със един моторист. Аз винаги съм била против моторите, според мен са доста опасни превозни средства. Таа, разминаваме се - колата и мотора, ама какво да видя.. Мъжът се изтупал от мотора с бясна скорост   . Таа, бяхме близо до една аптека - ММ слезе да купи кислородна вода, та да промие раната.. Обясних му на човечеца, че е много опасно да се кара подобно превозно средство.. да внимава   .

Това ми напомня как преди около 10 години купих закуска на едно просещо циганче. Знаех, че някой възрастен ще му вземе парите и реших, че е по-добре да го нахраня детето. Милото беше толкова щастливо, че в сандвича му има парче наденица. Аз се просълзих от умиление, а в този момент отнякъде изникна една бясна ромка, дръпна грубо детето за ръката, хвърли му сандвича в кофата и започна да му крещи, че не е взело пари, а закуска. Натъжих се, защото исках да направя добро, а навредих на детето. Оттогава рядко давам милостиня на просещите, защото си дадох сметка, че в повечето случаи тези пари отиват за някой друг, който ги изпива.

Случвало ми се е докато изхвърлям боклука, до контейнера да има клошар, който ме пита има ли храна в торбата, която изхвърлям. Нямаше храна, но носех солети за детето ( отивахме на разходка ). Дадох ги на клошара с извинение, че нямам друго. После купих други солети за дъщеря ми. Мислех да му предложа 1-2 лв да си купи хляб или мляко, но се зачудих няма ли да го обидя, ако предложа пари, а и имах 5 лв до майчинство.

Преди години работих в едно кафе, което беше с 2 изхода. Един ден си седим с шефа и една жена на средна възраст стоеше пред кафето. По някое време спря един младеж и нещо започнаха да си говорят. След малко младежът влезе в кафето и излезе през другия вход. Жената поседя, поседя и влезе в кафето, поогледа се и ни попита: "Къде отиде момчето с телефона?" Ние и казахме, че е излезнал през другата врата. Жената излезе през другия изход, явно го търсеше, но не го откри. Върна се доста разтроена - едва събрала пари да купи на сина си телефон (в онези години малко хора можеха да си позволят джи ес ем-и )
и понеже не знаела как да му сложи картата, спряла този младеж, за да и сложи сим-а. След това той и казал" Трябва да пробваме сега дали бачка" и излъгал, че точно на това място няма обхват и влязъл с телефона в заведението ... докато горката жена си чакаше отвън, той е духнал с новата придобивка... 


Няколко години по-късно се разхождаме и ни спира един млад мъж, добре изглеждащ, но видимо разтревожен (по очите му личеше, че е плакал доста) и ме помили да му дам телефона си, само щял да пусне стрела а те ще о наберат. Дадох му телефона и той се отдръпна на поне 3/4 метра от нас и се облегна на едно дърво докато говореше... Тогава (срам не срам) си помислих - Леле, този сега ако хукне с телефона ми, какво ще правя?  Е, това не се случи. Човекът си проведе разговора и ми върна телефона, като не збарави да ми благодари... После ми стана гадно, че съм си помислила такова нещо. 

Помагала съм на непознати, когато мога, на паднали хора да станат, носила съм покупки на стари хора и т.н. дребни неща.
Не знам дали бих МОГЛА обаче да помогна ако някой 'бере душа' пред очите ми. Голяма съм паника и нервната ми система е хипер слаба...   Знам, че ако някой припадне първото и НАЙ-ВАЖНО нещо е да се провери дали не си е глътнал езика (иначе ще се задуши и ще умре). Но...дано да не се налага да изпадам в подобни ситуации, че сигурно после и за мен ще трябва да викат линейка                                        

В случая имат вина от болничното заведение. Не е трябвало да я пускат да си ходи сама. 

Помагам винаги когато мога. Преди много се ядосвах когато някой се възползваше от добротата ми, но в разговор с моя близка ми хареса нещо което каза. Ставаше въпрос, че дава пари на просяците. Попитах я защо, след като за голяма част от тях това е просто бизнес. Отговорът беше, че тя го прави с най-добри чувства, а ако някой се възползва си е за негова сметка.
Преди година трябваше служебно да пътувам до Белоградчик, валеше силен дъжд, чистачката пред шофьора се развали...мизерна работа. На един от завойте през Петрохан група хора махаха с ръце. Спряхме, оказа се, че кола с двама възрастни е излялза от пътя, качила се е на мантинелата и се е заклещила в храстите. Единствено с джип или бус можеше да бъдат издърпани. Успяхме с нашия микробус да ги издърпаме, изведохме бабата и дядото от колата, милите бяха много уплашени.
В това време към нас се зададе един от мъжете, който ни спря. Носеше инструменти. Разбрал от ММ, че ние развалена чистачката, а нямаме инструменти да оправим повредата. Стана ми много мило.
Е, разбира се имам и друг пример. Пътуваме с бившия ми мъж и по пътя настигаме развален автобус, хора с багаж се суетят около него, Спираме и предлагаме две места за тези, които са в нашата посока. Качват се две възрастни жени. Едната мило благодари, а другата не спира да дудне - от къде е тази кола, сигурно някои от родителите ни ни я купил..и така ние се возим напред назад, но такива са младите хора, неблагодарници, то сигурно и ние сме някои неблагодарници. Не сметнах за нужно да и обяснявам, че колата си е наша  (в интерес на истината тъкмо си я бяхме купили след толкова време спестяване и страшно много се радвахме). Беше много неприятно, едвам се сдържахме да не я стоварим по средата на пътя.

 За жалост самата действителност.

Винаги бих помогнала, за съжаление обаче, предимно на ромите сякаш избягвам, не за друго, но не им вярвам, тъй като един път помогнах на една, която падна (на централна гара) и в следващия момент се озовах без портофейл. Д
Добре, че си бях купила билет и, че той не беше в портофейла...
Давала съм и пари на един ром, беше с отрязани крака, казах си, че и на него не му се иска да е така, дадох му, на другия ден същия се разхождаше преспокойно в същия район...

Знам, че звуча като расист, но те сами си насадили тези чувства в мен .
Връщам се да ви чета, темата ми е много интересна  


И да се допълня - аз помощ не помня да съм получавала. Спомням си обаче, като бях тийнейджърка, менструалните ми болки бяха адски силни, повръщах от болка, причерняваше ми, избиваше ми студена пот, а бе като цяло някакъв ужас. В един такъв "прекрасен" ден от месеца с ужас установявам, че ми е свършил аулина. Обличам се да ходя до аптеката, навън е адска жега. Отидох, взех, на връщане едва гледах вече, усещах как ми причернява и всеки момент ще припадна. Седнах на оградата на училището до блока ми, малки да събера въздух, да се осъзная за да мина последните 300 метра.
След известно време, няколко дни може би, мама идва при мен и ми казва, как съседи говорели, че ме видели, била съм надрусана до безобразие и не съм могла да ходя, седяла съм по оградите на училището... Как на някой не му хрумна "Това дете не се чувства добре, може би има нужда от помощ" . Веднаха предположиха най-страшното....

Как се разхождал? Всъщност е имал крака ли?

Да, просто си ги е свил, или не знам там как го правят, за да изглеждат като отрязани.

Ужас. И аз съм чувала за такъв в инвалидна количка, който си става от количката и обикаля..

Аз бях чувала също, но все си мислех "А бе да, как така?!" и когато видях този човек си помислих "Горкия, сигурно, ако беше здрав щеше да работи..." еми за какво да работи, като може да мами

Без да съм расистка, и аз много рядко давам на просещи роми.
По - често давам на възрастни баби, които просят или продават по някое стръкче цвете.

Имах подобна случка. Тръгнах си по-рано от лекции, защото и аз имах болезнен цикъл преди да родя. А точно в този случай правех и кръвоизлив, но още не знаех. Хванах такси, но шофьорът каза "ако си друсана, не ми се качвай ". Гордостта ми казваше да не се кача, но чувството за самосъхранение говореше, че не се ли кача, ще припадна на улицата. Обясних, че ми е лошо поради женски проблеми. Шофьорът ме изгледа недоверчиво, но все пак ме закара. Накрая дори се изненада, че си платих. Добрах се до вкъщи и припаднах на дивана.