Православието като начин на живот

  • 32 462
  • 739
# 195
Мисля си, че ходенето на църква възпитава децата по много начини. Естетически - иконите, стенописите, одеждите, облеклото на хората около тях и тяхното собствено, пеенето, езикът който слушат, ароматът на тамяна. Също поведението и отношението на хората, проповедите.

В крайна сметка, дори на моменти да им е досадно, мисля че в повечето случаи все нещо ще им остане. В моя живот, неща които ми досаждаха като дете по-късно ги оцених и разбрах...
Виж целия пост
# 196
Здравейте момичета и момчета! И аз въведох своя глас в анкетата. По въпроса за децата,много исках в училище да въведат такъв предмет. Според мен това може да ги научи на много добродетели. Аз докато си бях в България се стараех редовно да ходя на църква заедно с децата си. И не защото е задължително,нещо все ме караше.

 Момичета винаги когато ви е трудно и тежко, си спомнете, че господ си има план за всеки от нас! Това го написах защото и на мен в момента ми е много тежко и на моменти имам чувството ,че господ ме е изоставил! Tired
Виж целия пост
# 197
А, mozila, недей така. Когато на човек му е тежко има чувството, че целият свят е срещу него. От опит знам, не от друго. Но не е така. На теб ти се струва едно, а всъщност болката и мъката не ти дават да видиш правилно. Hug
Скрит текст:
Извинявай, само да ти напомня да пишеш Бог и Господ (също и местоименията) с главни букви.

petiasd, имахме проповед преди време за децата в тази трудна възраст. И точно това тогава ми направи впечатление, аз самата не бях обръщала внимание. В тази възраст е повече от нормално да подлагат всичко на съмнение. Аз самата съм била ... тежка в този период, та помня добре. Нормално е да излязат от църквата. Повечето след това се връщат към Бога. Тази основа на вярата е много важна. И аз само мога да се моля и да се надявам да я сложим правилно за моето дете.

Виж целия пост
# 198
В крайна сметка, дори на моменти да им е досадно, мисля че в повечето случаи все нещо ще им остане. В моя живот, неща които ми досаждаха като дете по-късно ги оцених и разбрах...

Да, и аз потвърждавам това.
mozilla, молитвата също много помага, макар и в първите моменти да не се усеща тая утеха и помощ. И знай, че не си сама. Всички се опитвам да ходим по тесния път  Hug.
Аз също нямам деца, за това повече ще чета Simple Smile. Спомням си, че преди никак не харесвах децата и ми беше много досадно, като видя някой как изпада в умиление от някое детенце, но с времето си промених мнението, когато започнах да осъзнавам, че това са едни малки човеци, които са толкова невинни и чисти, опознаващи в момента света около тях и обичащи всички Simple Smile.
Прииска ми се да споделя нещо, което бях чела и което ми беше харесало. Неотдавна в някаква статия четох, че трябва да гледаме на тях като на личности и към децата трябва да имаме отношение като към човек, който за пръв път въвеждаме в църквата и вярата.
Ето тази статия може би би била полезна за вас Simple Smile

http://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=поощряване%20на%2 … bv.48572450,d.Yms
Виж целия пост
# 199
[Изтрито от автора, за да не дразни определени участници в дискусията !]
Виж целия пост
# 200
Колко хубава и важна тема!
Сега съм бременна с първото ми дете (35г.с.) и много се вълнувам как ще се възпитаваме после. Чета една книжка за православното семейство, по-късно може да ви извадя някои цитати, които са ми направили впечатление. Сега от нея съм запомнила едно - че децата усещат отношението ни към вярата и църковните неща. Ако ние гледаме на поста, на ходетено на църква, молитвите и всичко останало като на досадни задължения, или трудно изпълними неща, ако ги правим без сърце, любов и благоговение, няма как да внушим на детето, че това всъщност са хубави и много важни неща.
Искам да се постарая още от раждането да дам всичко от себе си детето да усети кое наистина е важно, но се страхувам, че няма да се получи. Заради моето малодушие и постоянните компромиси, които правя с вярата, заради примера, който ще даде таткото и най-малкото защото нямаме вярващ познат и близък човек, който да ни кръсти детето.  newsm78 Какво правим тогава!?
Има една книжка на 'Витезда" - Акатист на иконата "Света Богородица - Възпитание", помагаща за доброто възпитание на децата - може би е добре още от сега да започна да го чета поне веднъж седмично.  мисля, че е това: http://ebooks.ucoz.com/files/Akatist_za_vazpitanieto-ebooks.ucoz.com.pdf .
И нещо, което често си спомням - на Бог трябва да представим или благочестивото си дете християнче, или изранените ни от молитви за него колене.
И друга мисъл, която винаги ме успокоява, когато се тревожа, че с бебето може нещо да не е наред - мисля си как той има трима родители - аз, таткото и Господ.
Виж целия пост
# 201
.....
petiasd, имахме проповед преди време за децата в тази трудна възраст. И точно това тогава ми направи впечатление, аз самата не бях обръщала внимание. В тази възраст е повече от нормално да подлагат всичко на съмнение. Аз самата съм била ... тежка в този период, та помня добре. Нормално е да излязат от църквата. Повечето след това се връщат към Бога. Тази основа на вярата е много важна. И аз само мога да се моля и да се надявам да я сложим правилно за моето дете.

къде се провеждат тези проповеди? Имам желание да науча още неща, как да й поддръжам вярата Simple Smile
Виж целия пост
# 202
Аз пък съм наблюдавала деца, които порастнаха в храма, бяха нон-стоп там, единственото им забавление беше храмът, или почти единственото, на които родителите четяха редовно акатист пред иконата "Възпитание"/ а ако пропуснеха, четяха молитви за възпитанието на децата/,които си казваха утринните и вечерните молитви на църковно-славянски, изповядваха се и се причастяваха от невръстна възраст и....,които сега я стъпят в храма два пъти в годината, я не...Някои от тях в момента живеят на съпружески начала с лица от другия пол, водят съвсем светски начин на живот и даже си махат и кръста и не постят....

Това ме натъжава. На някои от тях познавам лично родителите. И се питам:
- това за смирение на родителите ли се дава?!
- Не може всичкия труд и молитви на родителите да са отишли напразно?! Все някога ще се върнат при Бога, ще си спомнят в труден момент?

Де факто стигнах до извода, че просто всеки човек има път, че тези деца всичко това им е досадило,че са се пренаситили,
 че ако ще денонощно да се молим, ако Бог допусне, все пак , детето ще кривне от пътя Cry И за мен си поставих правила: Нищо насила. Ако роптае срещу поста, ще го намаля/ кара без месо доколкото може/,ако не и се идва в храма, няма да ходи/ до минимум/..
/ имаше даже родители, които от прекалена ревност не си купуваха телевизор, като резултат и протест срещу това децата им намирах начин да гледат тайно/ това ли е целта/ и то какво мислите гледаха ooooh!/
Виж целия пост
# 203
Колко познато. И аз имам пред себе си един такъв пример - момчето в един момент започна да ходи на църква, да се изповядва и причастява, въцъркови се съвсем доброволно и без чужд натиск, но в един момент не знам какво стана и се обърна на 180 градуса - води не просто светски живот, ами светски живот с отрицателно отношение към Църквата. Аз си обяснявам тези случаи с това, че тези хора всъщност са имали Господа само на върха на езика си, но не и в сърцето си. Служили са едновременно на двама господари и накрая това си е проличало.
Виж целия пост
# 204
Човек се бори за вярата си до гроба. Няма да са нито първите, нито последните, които ще се държат така. И аз не съм застрахована. Нито който и да е родител.
Моя приятелка от храма изживява същото с детето си. Не е намяла любовта й нито към детето нито към Бог. Моли се, това прави. И съм сигурна, че детето й ще стане прекрасен човек. Сигурна съм и, че ще намери обратния път към Бог, дори и да стане на 60 години като го направи.
Такъв е пътя на човека - пада, става, но ако Бог е в сърцето му той (пътя) е ясен.

petiasd, за храма в Аксаково говерех. Не зная ти от къде си, Аксаково е съвсем близо до Варна.
Виж целия пост
# 205
Хм, моят баща е такъв случай - кривнал, даже имал атеистичен период. Но после пак се въцърковява и как се въцърковява - след 30 годишна възраст и така вече 40 г. А през този период какви ли не ги е свършил, но после се разкайва.

Радея, специално на теб искам да кажа, че ако търсиш ще намериш. Ще намериш кой да кръсти детето ти. Мога да ти препоръчам да слушаш църковно пеене докато си бременна. Имаше в храм Покров Богородичен такъв 'курс'. А това за компромисите с вярата е така. Например, по правило мисля, че не е редно жена православна да се омъжи за невярващ. Още по-малко да има предбрачна връзка. Но колко хора спазват това. И после става точно така - бащата оставя своя отпечатък върху детето.
Виж целия пост
# 206
Имам неособено добри впечатления от опити за не знам доколко вярващи хора да възпитат децата си. Стига се до заучавне глуповато ритуалничене, милиционерско дебнене дали се пие мляко през поста и дори до суеверни практики.

Опитвам се да заложа у децата си упованието и страха Божии, без да ги наричам с тия сложни имена.

Виж целия пост
# 207
[Изтрито от автора, за да не дразни определени участници в дискусията !]
Виж целия пост
# 208
.... църковната талибанщина може да ги отблъсне за цял живот от Бога.

Бог не е дългочасови молитви, спазване на показна набожност и лицемерна фарисейщина.

.....Подкрепям с взе ръце този пост!!!!

......И аз така мисля!
Виж целия пост
# 209
Много е важен подхода към децата, защото църковната талибанщина може да ги отблъсне за цял живот от Бога.

Бог не е дългочасови молитви, спазване на показна набожност и лицемерна фарисейщина.

Дядо Хаджия,
що за понятия са това! Моля те, че кой говори за такива граматически и нетрадиционни абсурди?! Тук все пак е България, а не някоя талибанска провинция. И нека старанието на някои новаци да не бъде така безмилостно и безчовечно заклеймявано... Напомням, че любов трябва да имаме помежду си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия