Жената зодия риби 17

  • 34 368
  • 740
# 285
Да,действително ни е трудно да останем сами....даже,вече си мисля,че често живеем в компромисни отношения,само и само да не сме сами......или да не оставим някой сам......Нали се изживяваме,все като спасители.....Аз,май също в момента съм се вкарала в такава роля/не,че ще свърши света,без мен,ама сърце не ми дава да кажа "край".......хеле,пък като знам,че ме обича....и то много/.
Иначе и аз не познавам"нормални" самотни хора......или поне за дълго самотни...
За помненето на дати-и аз съм човека памет......или поне бях....Помнех всичките рожденни дни,годишнини и всякакви други поводи на кой ли не/включително трите имена,адреси,и разни другжи подробности на разни отдавна не виждани познати/......обаче,нещо взех да губя "масиви" с информация....и то не толкова,че забравям повода.....,а по-скоро не съм много наясно кой ден сме/имах случай да звънна на една много близка приятелка,да ѝ честитя рождения ден.....,тя търпеливо ми прие поздравите,благодари ми и накрая ме попита,това да не е предварителен поздрав за следващият ѝ рожден ден....и това хълцайки от смях,защото първо се бях обадила на нейната дата,но един месец по-късно....и второ,на точната дата съм се била обаждала  и съм честитила,обаче явно съм забравила........ама,си ме знае ,каква съм шматка,та го прие напълно нормално....т.е. снизходително/.
Виж целия пост
# 286
Да,действително ни е трудно да останем сами....даже,вече си мисля,че често живеем в компромисни отношения,само и само да не сме сами
smile3521
За пореден път се познавам в чужд пост.  Grinning

И все разни сантименти, прекараното време заедно, общите спомени, уюта на подредения живот...
Виж целия пост
# 287
Аз твърдо вярвам, че нещата се случват, когато трябва и си готов за тях.
И с последната любов, любовта не свършва... Много вярно говори *Belle-Etoile*...

Противно на повечето хора, не обичам пеперудения период на връзките.
Уж съм със самочувствие и уверена, но точно тогава твърде много се притеснявам.
Най-се наслаждавам на следващия период, когато вече той е луд по мен, но и еуфорията е още до небесата..
Виж целия пост
# 288
Толкова отдавна не съм сама, че не знам как да се включа по темата..., но в компромис не мога да живея. На мен ми звучи като програма за самоунищожение компромиса.
Виж целия пост
# 289
Луна,точно такова си е......обаче,аз лично го разбрах,след като доста време съм живяла с илюзията,че това не е компромис,а жест,чувство.......даже любов.Оказа се,че съм си измислила приказката,правилата,образите....всичко и съм си вярвала толкова много,та чак и другите наоколо са ми повярвали........Трябваше ми нещо много разтърсващо,за да "прогледна".И,действително усещането,че си се самозалъгвал е убийствено....
Ох,как искам пеперуди да ми пърхат в корема......ма,нещо все на друго отиват нещата......
Виж целия пост
# 290
И аз така мисля. Унищожително е, поне за мен..
На времето така заминах за чужбина. Никога не съм искала да емигрирам.
Но бях в брак, от който нямах сили да си тръгна (точно от страх да не остана сама),
но и компромисите вече бяха точно унищожителни.
И плюс още една причина, нямаща нищо общо с парите, но пак разочарование,
тогава, когато хората с месеци чакаха визи, аз моята я получих за седмица..Трябвало да стане..
За първи път бях сама. Не се смейте-без майка ми и без мъжа ми, моите две опори.
И след няколко месеца, се оказа, че мога, мога да живея, дишам, вземам решения и без двамата.
Никога не съм чувствала такава лекота, както когато осъзнах, че мога и се справям сама,
че да си сам не е толкова лошо и че всъщност няма да съм сама, но няма и да съм нещастна с компромиси.

Виж целия пост
# 291
Люба ,  Hug
При мене и компромисите са с кеф...кеф ми е -правя огрооомен компромис..не ми е кеф-за нещо дребно се запъвам и не щъ да го правя.
Не съм леснааа,ама хич.  Thinking
Виж целия пост
# 292
Фиона,  под компромис разбирам да вървя против себе си, защото друг го иска, а аз не.
Няма нищо общо с даването в една връзка. Каквото давам, го давам от душа. Поискат ли от мен компромис, губят ме малко. Поддам ли, и двамата сме губещи, само дето той още не знае. До един момент.
Никога не съм разбирала хората, които говорят, че бракът/ връзката са изтъкани от взаимни компромиси. За мен е колосална глупост това преминаване през първия от втория и през втория от първия.
Толумбичке, все едно го усетих с кожата си чувството...

П.П. Уж съм добър слушател, пък пак се разприказвах...
Не млъквайте, моля!
Виж целия пост
# 293
 smile3506
Виж целия пост
# 294
Тук-тук, преди да се захвана с боядисване  Crazy
Уж съм ваканция, а толкова задачи трябва да свърша до септември..

...под компромис разбирам да вървя против себе си, защото друг го иска, а аз не.
Няма нищо общо с даването в една връзка. Каквото давам, го давам от душа. Поискат ли от мен компромис, губят ме малко. Поддам ли, и двамата сме губещи, само дето той още не знае. До един момент.

Аз винаги им казвам последствията от компромиса, който правя.
Друг е въпросът, че мъжете просто не ти вярват.
Виждат те, че си влюбена, че се отдаваш във всяко едно отношение и не осъзнават.
Един единствен мъж ми повярва и се ожених за него.
Виж целия пост
# 295
Фиона,  под компромис разбирам да вървя против себе си, защото друг го иска, а аз не.

Е туй пък как ще стане??  Thinking
На мене не ми се е случвало...поне не в осъзнатия ми живот...щото имаше един период,в който се реех,незнаеща какво искам  hahaha
То не,че сега съм на 100% наясно,де  newsm78
Виж целия пост
# 296
Аз съм малко трудна с компромисите  Laughing Деля ги на лесни, трудни и невъзможни. Лесните, са някакви неща, които по начало не ги искам, но не ми влиза навътре, че съм се предала.Но те са изключително малко на брой и вид.
Трудните вече ги мисля доста време и обикновено нанасят удар върху чувствата ми, отношението ми към дадения човек.
Невъзможните понякога се съгласявам да ги направя, но като опре ножа и бягам като от огън. Така с бившия ми годеник. Прежалих се да приема пръстена. Три месеца по-късно като отивахме да запазим зала и животът ми мина като на филм и го оставих  Joy  Просто не можах да се пречупя чак до там.
Виж целия пост
# 297
Гледам за компромиси си говорите. Правя компромиси налага ми се. Така аз влязох за друго, във вторник ни е полета и влизам да ви помоля да ни стискате палци за успешен полет, че като слушам тази година колко аварири самолети има ми настръхва косата. Принципно съм летяла доста и не ме е страх за мене си, но като знам, че и двете малките ще са там изпитвам ужас да не стане нещо.
Виж целия пост
# 298
Каприз, всичко ще бъде наред, не се притеснявай. Аз съм летяла с моите дечурлига и то дълги полети с транзит дори ...затова те разбирам/на първият  полет от серията такива, дъщеря ми беше на 45 дни, а сина ми на 6 години тогава/. Споко, само не се вкарвай във филм. За компромисите правя, когато се оказват така да се каже „по-малкото зло”.
Виж целия пост
# 299
Всичко ще е наред с полета.
Аз също имам страх.Последно летях доста бременна. Имах пътуване до 2 други държави и обратно до БГ, та 3 полета ми се събраха и малко изкрейзих. Но пък всичко мина добре.
Мислех, че ще родя на борда, стюардесите само ме обикаляха и ми говореха на немски.Много странно се разбирахме. Тя ме пита на немски дали искам сок(аз не знам и не разбирам езика), кимам с глава по български...тя ме гледа тъпо  Laughing Не знам защо не ми говореха на английски, аз се опитвах да им говоря, те ме гледаха неразбиращо.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия