Ще забравят ли българите българският език?

Аз за да не дразня никой съм си направила цели 3профила във фейсбук.
 Живяла съм всичко на всичко 8год. в България, но пък там са ми най-добрите приятели, нямаме нужда от чужди езици.
В другия профил са всички от другата ми родина, там се комуникира на друг еЗик, разбира се някои са ми приятели и в двата профила, понякога и аз се бъркам в кой точно профил съм, но поне никой не дразня  .
И другия профил пък е само по работа, там никой не го е грижа кой от къде, важното е работата да се върши, клиентите са международни, та най-често се пише на английски.

Говоря за обикновен коментар на снимка от сорта на :" Ели е станала прекрасно дете" или "Много прилича на теб " и др. от този род.И действието се развива изцяло между българки , като във фейсбуклистата  и на двете / специално  погледнах /  Не присъстват повече от 1-2 чужденци.
И специално към Mamacita Bandida  не мога да си представя ,че се изразяваш по- добре на английски  отколкото на български.Още повече , че нашия език е достатъчно богат  и красив.
Вазов ще се обърне в гроба си ако те чуе , язък за "Родна реч , омайна , сладка................"

Еххх, чак пък Вазов да се обърне в гроба... Да не драматизираме толкова  . Употреба на английски само между българи ми е леко неразбираема, но забелязвам напоследък как в речника на много хора сериозно са залегнали английски изрази и думи, за които и ние си имаме еквивалент, и това в повечето случаи са хора, живеещи в бг, не в чужбина. Защо го правят, поза ли е, не е ли, или просто се носят по течението, понеже много млади хора говорят така - не знам. Но ако така комуникират устно, нормално е и писмено да залитат по английския.

 

Има области от човешкото светоусещане, които никога не биха
възникнали спонтанно на български.

Изразяването е нещо извън езика. На английски някои неща могат
да се кажат по-пестеливо, афористично, да звучат по-отработени
и обмислени, просто защото английският език се е развивал в по-богата
и обширна културно-историческа среда, и е стигнал по-далеч и
по-дълбоко до някои области на човешкото преживяване, отколкото
езикът на малка страна. Но пък някои неща мога да ги кажа само на български.

Казах- ако знаех китайски и нещо може да се каже добре само на китайски,
щях да го използвам точно него.

Българите в чужбина ли? Ами тези в България?
Мен повече ме вълнува защо хора, които живеят и работят тук, сред българи, някак си изведнъж започнаха да забравят езика си. И нямам предвид само чуждиците, които се ръсят с повод и без повод, повече ме вълнуват такива подробности от пейзажа като начина на писане.
Все по-трудно ми става да чета постовете на драгите съфорумки. Да оставим настрани неграмотните и пишещите „на латински“, повече ме изненадват хора, които уж са грамотни, с добро образование, пишат смислени неща в повечето случаи, но така ги пишат, че...
Ако живеещите в чужбина винаги могат да минат с номера niamam kirilitza na komputara, какво е оправданието на тези, които си имат, но не знаят къде се намират кавичките и изобщо как изглеждат, дефисът (малкото тиренце, което разделя по и най от думичката след тях - напр. по-хубав), така и не научиха кога се слага интервал - преди или след препинателния знак и т.н. Масово се пишат дните от седмицата и месеците с главна буква, по английски маниер, годините само с цифри и други, нехарактерни за българския език начини на изписване, които затрудняват четенето и съответно разбирането на текста. Мода, маниерничене или неуважение към драгите читатели?
Вярно, не всички имат дарба за езици и научаването на чужд език може би оказва необратимо негативно влияние върху първия, макар и роден, ама все пак... То бива, бива перфектен английски, ама заради него да си забравиш българския, някак си не бива... 

Е, не тъй жестоко през ръцете  
Тиренца след "по" и "най" не слагам почти никога, често изпускам кавичките и никога не пиша ударено "и" заради спестяване на време в неофициална кореспонденция, вкл. и тук. Това в моите очи е еквивалент на явяването по дънки и с извадена отвън риза вместо с костюм- и двете са приемливи.
Сещам се как в един от епизодите на Californication главният герой каза, че всеки път, когато напишеш Lol убиваш английския език. Малко крайно за мен, когато човек умее да си служи с думите и чуждиците му помагат.

Моите почитания, но има къде-къде по-необходими
и колоритни чуждици от LOL.

Като например FUBAR.

Има незаменими пуждици като дискурс.

Специално отидох да проверя FUBAR, чудно ми е как така съм го пропуснала досега.  

Никога не е късно да пишеш на сценаристите с идеи.

В тази връзка, любими мои образци от кратко народно творчество, традиционно изписвано на латиница, и все пак брилятно в българския си изказ:
SMSите, без които не можем

Аз обичам да говоря префьрцунено ,като любимата ми дума е "кохерентен."

Пуждици сигурно е някоя чуждица, която не знам.

Четейки из любимия ни форум, повече впечатление ми правят хората, които никога не са го знаели българския, макар и да не са излизали извън пределите на страната. Полуграмотното писане и още по-неграмотното изразяване на родния език, далеч не е за пренебрегване, та да търсим кусури на живеещите в чужбина.

Рокси, не знам защо се разпозна в поста ми, ти все още живееш навън, нали? Аз имах конкретно предвид живеещите тук, които нямат оправдания. 
Но ако те вълнува въпросът - много по-удобно и бързо е да се пише без препинателни знаци и с малки букви естествено (и аз го правя в чатовете), но мисля, че има разлика между чат и форум. Отделно, че когато се пише по някакъв сериозен въпрос, всеки иска да бъде максимално ясно разбран, а липсата им определено затруднява възприемането на текста, даже го прави нечетлив.
Започнах да се хващам, че прескачам постовете на определени съфорумци точно по такива причини - изморявам се да разчитам стенографията им и да гадая какво е искал да напише авторът, и дали това, което чета, е това, което е искал всъщност да каже. Отделно, че не е много коректно човек, за да си пести силите и времето, да губи тези на четящите го.

Сетих се, че друг, много по-сериозен проблем, ми прави също грозно впечатление напоследък - непознаването на значението на думите. И не става въпрос за чуждици или диалектизми, чието незнаене е даже забавно. Говоря за най-обикновени думи от ежедневната реч, които се използват с друго значение, не умишлено, а просто така, защото наподобяват някоя друга дума. Точно като да бъркаш компютри с компоти, както в известния виц.
И това явление придобива все по-големи размери, особено сред по-младите. Не стига, че лексиката обеднява, ами и тази, която владеем, не разбираме какво означава.
Разбирам глобалността на явлението, мога дори да преглътна, ако в българския останат само стотина думи, ама поне да знаем какво означават и ги използваме на място, а?