2 АЕГ "Томас Джеферсън" - ИНФОРМАЦИЯ

Проблемът в образователно-педагогическата система у нас има една-две страни, които .. засега не сме успели да поемем поради липса на обединяване. От една страна, учителите не могат да заемат единна позиция по повод образователните недъзи, та година след година нещата се скофтват.

От друга страна са родителите, които приемат малко отбранителна позиция. Гледат по-скоро нещата я да отминат, я да не ги засегнат, я да не им се стоварят допълнителни проблеми на главите. И това започва още от раждането - насилват се родилки у нас, та пушек се вдига, ама това е, защото след като родим насилени, бягаме бързо и не подаваме никъде никакви сигнали.
После се влиза в детска градина. И там има унижение над детската личност, и то масово. Деца се насилват да ядат, извеждат се с часове за наказания, пошляпват се, биват несправедливо обвинявани от възпитателите. Пък ние, родителите... гледаме да не ни се скарат същите тези възпитатели вместо да повдигнем въпроси на родителски срещи открито. На родителските си цакаме чинно "дарения"...
В училище пък родителят започва едно писане на домашни с цялата рода и пак само защото е видно, че детето не може "да изпълни плана". Ми може би са прекалено завишени изискванията? Може би материалът да не  е добре изяснен? Може би количеството да не е съобразено с възрастта, може би учебникът, може би методиката? Това са по-основните въпроси, които следва да се засегнат, и то отново публично - пред педагози и административни управници. Ако с тях няма плодотворен диалог, има си други начини - родителски контрол, съвсем законно е ежедневното родителско присъствие; има медии; има много идейни начини, които да включват активност от страна на децата и родителите, вместо да се конфронтират страните в своето недоволство.

И след седми клас родителите пак се чудят, къде да избягат децата им, за да се окажат в една поне здрава среда - сред мотивирани връстници и учители, които да им дадат от себе си, а не само да изискват. Какво се оказва? Че година след година местата (т.нар. "елитни" гимназии) се изпаряват. Защо? Защото предните родители набързичко са се отървали, замазали, спасили, каквото може. И не са повдигали въпроси, не са поставяли изисквания за качество.
Ами ако ние не се преборим сами за децата си, няма кой. За администрацията е важно всичко да е тихо. Те усвояват делегирани бюджети. Учителите, които виждат хавата, могат да помагат пасивно, но единици биха застанали открито на страната на родителското недоволство - все пак хлябът им зависи от пъдаря. А децата... те са си деца. Използват да потанцуват, докато котките спят.

Стигнахме дотам, че неправителствени организации да обучават много по-качествени учители, отколкото Системата... Да, това е възможен изход - да дойде новаторска и истински запалена от работата си смяна на мястото на старите. Но и родителската активност е важна. Ако ние не си потърсим правата, просто няма кой да ни ги поднесе на тепсия - това е общовалидно правило за цял свят.