Тренировки в домашни условия: Тема 35

Наистина говорим за едно исъщо, само че от различни изходни позиции и раглеждайки въпроса от различни ъгли. Излагате медицинския аспект, както е описан в учебниците по (традиционна) медицина. Аз подхождам към същия въпрос/проблем от философския му аспект, като съм повлиян от някои източни течения (това е даже полезно!). Т.е. търсейки корените на проблема, неговата същност, няма как да не видим, че реакцията на организма на отрови, в-ва за които медицината казва, че предизвикват алергични реакции, обикновената храна и лекарствата е по същество една и съща с тази на реакцията срещу някакво чуждо тяло, микроби и/или вирус. Белите кръвни телца от кръвта атакуват с еднаква сила и скорост всичко чуждо за организма. И има жертви и от двете страни...   Само че с някои неща (като т.нар. безобидни микроби, които с милиони попадат в всекидневно в организма ни) те се справят много добре и ние дори не разбираме за проблема - нямаме усещане и за най-малък дискомфорт. С други по-упорити неща жертвите сред белите кръвни телца са толкова много, че се събира гной на мястото на сражението. Гнойта представлява мноцество загинали и унищожени в битката с врага бели кръвни телца плюс други отпадъчни телесни течности. Затова има нужда на белите кръвни телца да се помогне: дезинфекциране на открита рана и прочие. Ако проблемът продължава (както е при по-силните вътрешни инфекции - докторите пак подпомагат белите кръвни телца чрез лекарства, които се стремят директно да унижощат техния (и на нас самите) враг или да стимулират производството на бели кръвни телца в усилени темпове. Все пак има моменти (болести) при които организма и неговата способност да се съпротивлява намалява значително, защото въпреки горните мерки, белите кръвни телца (нашите малки стражи) почват да не достигат, а организма не може да произведе нови попълнение, т.е. защитната армия е почти тотално разбита (чувстваме отпадналост, бледи сме, не ни се прави нищо, даже някой път си мислим, че ще умрем). Познато чувство на всички (може би без последната част), нали? Вдигането на температува е ефект от такава сериозна битка между двете армии - на микробите и вирусите които ни атакуват и са милиони, с тенденция да станат милиарди и на белите кръвни телца, които са ни пазят и също са милиони, но мрат с милиарди! Алергията е силна, бурна реакция на организма срещу нещо, с което той НЕ може да се справи - мозъка изпраща веднага милиони бели кръвни телца на мястото, но те не могат да се справят с атаката, не могат да обкръжат и ликвидират натрапниците... измират и са изхвърлени по кожата под формата на пъпки и цели мехурчета. А дразнението продължава!!!!!!! Отровата действа пак така - тя действа още по-силно и бързо, толкова бързо, че белите кръвни телца нямат време да се придвижат до мястото и да заемат позиции обкръжавайки нежеланото вещество, а то веднага се свързва с червените кръвни телца и се разнася из цялото тяло и поразява всичко по пътя си! Или пък не разрешават на червените кръвни телца са се свързват с кислорода от въздуха и организма умира за секунди!!! Описвам ви всичко това с военни термини, защото то си е така - то си е война! При това постоянна! И благодарение на нея ние сме живи и оцеляваме! Навсякъде в Природата е война, борба за оцеляване, няма нищо друго! А основата е чисто философска! ори първите медици са били отначало философи, а после медици, математици и др. учени. Сегашните учебници по медицина са доста далече от тази реалност и същност на нещата! Те казват доста верни неща, има практики (лекарства) които помагат в много случай БЕЗ или СЪС странични ефекти, нооо... (за съжаление) има и виждания, които са откровено пресилени и изопачени (меко казано). Сотици милиони хора изпитват това знаейки или не-знаейки за него... Аз лично съм го изпитал също на гърба си, бих казал по най-приятния и приемлив начин, защото всичко беше ОК накрая! Накратко казано, имах вътр. проблем, за който всички доктори и учебници по медицина препоръчваха единствено и само оперативно лечение, при това без забавяне! Где що има литература и медицински статии по въпроса, които и аз съм изчел - навсякъде пише същото! Но ето - мина вече повече от година време: не си направих операция, обърнах се към други без-докторски методи и нито умрях у тоя период, нито съм имал криза нито пък сега докторите казват безусловно: "Операция", а взеха още пролетта тази год. дали тоя проблем не е твърде малък и дали си струва да се предприема въобще нещо от тяхна страна. Аз съм убеден, че след още малко време, ще имам пълен успех с без-докторските начини на справяне с разни не-кризисни медицински проблеми! Използвам съм практиката и за оправяне на не-кризисни травматологични проблеми. Писал съм за това преди, знаете, че имах и 1-2 сериозни такива проблема по път за София след Олимпиадата в Лондон и от есента на 2012 г. В началото на м. юли, преди 203 седмици, докато бях на морето ви съобщих (прочели сте), че тях ги преборих и с помощта на упражнения и малко или повече физическо претоварване именно на морето и се "похвалих" (колкото и нескромно и ненужно да е това), че не съм бил по-здрав от много-много години, може би от времето, когато бях в гимназията. Философията е по-силна! Всичко е в главата, вервайте ми!