На 6години не иска на градина!Помогнете ми...!!!

Сори, ама това точно по отношение на детските градини и яслите са пълни глупости! на 6 години може да се съгласява, но не означава, че разбира, а и дори да разбира, не означава, че му харесва. Дреме му на детето, че родителите не можели да го гледат! То просто е поставено в ситуация без избор. Кои точно неща не стават по желание? Единственото сигурно нещо е, че децата от 7-годишна възраст тръгват на училище, а и повечето са достатъчно зрели и смятат тръгването на училище за важно събитие, чувстват се големи.

Колко деца-манипулатори познаваш, че обобщаваш как дете на 6 години може да манипулира? родителите сравнително лесно разбират кога детето прави фасони. Децата не са гениални актьори, нито гениални манипулатори. Нали я знаеш приказката - мама по очите ми познава кога я лъжа.

Изобщо не съм съгласна. Ако дете на 6 години не разбира, то значи има проблем. А и няма особена разлика между 6 и 7-годишно дете. В крайна сметка има стотици 6-годишни, които тръгват на училище. И явно разбират, че трябва да ходят.

Какъв проблем има, че не влиза в положението на родителя и икономическата обстановка? То е като мъжът ти да ти изневери и да твърди, че ти имаш проблем, защото не го разбираш, че е имал нужда и е кръшнал, и да ти изтропа нещо от сорта, че е такава мъжката природа. Повечето деца просто се примиряват, те дори нямат идея какви са другите възможности. Точно между шестата и седмата, че и осмата година година на детето се случва качествен скок в развитието, затова и не е случайно, че децата тръгват на училище на 7.

Разпитай я как и минава деня там, да разкаже подробно - не само дали някой я тормози, колкото да и възклицаваш радостно на приятните моменти

Ами не става по желание да ходи на училище,или да не ходи например.В случая за градината също нямам особено голям избор.Не мога да си пусна 2 месеца и половина отпуска и да се гледаме,нито пък да напусна работа.Дори да говоря с баба и,ще се съгласи да я гледа максимум седмица-две.А после?Все си мисля,че после изобщо няма да мога да я кача на колата за градината,не да тръгнем за нея.
След градината всяка вечер говорим дълго.Че има неща в този живот които не ни харесват,но се налага да правим в името на нещо.В случая да ходим на работа за да има пари-за море,играчки и т.н.Че и на мен не ми е хубаво на работа и предпочитам да съм си вкъщи с нея,защото много ми липсва,но няма начин.Опитвам се да обясня по детски,така че да ме разбере.Отговора е "Тати да работи и вади парички,а ние ще се гледаме!" Питам я има ли проблем,карат ли и се ,наказват ли я....отговора е "НЕ!" а на въпроса "Утре ще плачеш ли " ми казва "Ще си помисля" това ме води до мисълта ,че просто ме манипулира.Защото тя вижда,че се колебая да я взема с мен на работа,или да я спра от градина,че понякога когато ми стане мъчно и аз почвам да плача.Излизала съм от работа по рано,още в 16ч за да я взема първа  Май е грешка,но ми е мъчно,понякога чувството за вина ме яде повече от колкото трябва.....че нямаме една нормална баба,която да я гледа поне лятото.Да си почине и детето от "задълженията си ",да се наспи и да си поиграе в лятната ваканция...............
Трудно и е с адаптациите,да и то много.Дори в нейната си градина,с нейните си госпожи -когато излезе някоя от тях в отпуска и дойде друга се започва същия сценарии.Но тогава минава бързо.Зимата имаше период в които и беше явно доста скучно.Не излизаха по цял ден когато беше студено и се занимаваха в групата.Явно и беше писнало и тогава нямаше "сменени" госпожи,всички близки бяха на линия.Тогава пак не искаше да ходи и плачеше.Когато започнаха да излизат навън всичко се оправи.

Разпитвам я разбира се,дори съм я  гледала от страни когато отида по рано да я забера.Играе,тича ,не се спира.Първия ден като ни преместиха в тази градина сутринта плака,вечерта като отидох да я забирам ме хвана за ръката и хукна да ми показва градината,групата,леглото си .....беше супер ентусиазирана,даже вечерта докато вечеряхме каза ,че има най-хубавата групичка  Тогава я питах утре ще плачеш ли ,а тя каза че ще си помисли.Сигурно има моменти в които играе сама,като всяко дете.Понякога казва,че няма с кого да играе,после казва "Шегувах се" Което не е вярно,защото и по площадките и парковете играе със някой от тези деца.Вечер говори с приятелката си от градината по часове на скайп.Не е проблема в общуването.И с учителките като говоря всичко е наред.Храни се,спи си ,играе......казват че няма проблем.И съм сигурна в това,защото даже вчера мед.сестра я е забрала с нея и са ходили на магазина.Купила и е шоколадче.Няма проблем от страна на лели,учителки и т.н.нито от страна на контактуване с децата.Смятам че всяко дете има състояние в което не иска да играе и си играе  само,или не иска да спи.....

Хич не говорете за това дали да ходи или да не ходи.
Трябва да се ходи и точка, както и да си мие ръцете и
зъбките, да си оправя стаята и т.н. и т.н. когато стане
голяма ако иска да ходи на детска градина .

Дъщеря ми отлично знае, че има неща в живота, които искаш-не искаш ги правиш, независимо дали ти харесва или не. Също така е наясно, че плачът с нищо няма да й помогне, напротив - разстройва много най-вече себе си, а също и мен.

В тая връзка... Една неделя мъжът ми каза, че отива в офиса (за да си нахрани рибките, не за друго, но аз не знаех). Питам го аз защо отива, а дъщеря ми много философски отсече "Защото трябва да работи, какво да се прави - такъв е животът!".

Ох, аз така ми беше кошмарно едно време да ходя на детска. И понеже бягах постоянно, накрая ме оставяха сама в къщи. Може би година съм си се гледала сама

Тя моята щерка е на теория опасна,едни дълбоки ги говори ...докато не стигнем до градината сутрин!

То и нашия татко е бягал и хич не му се е ходило на градина,като гледам май на него се е метнала.С тази разлика,че градината и е на 15 км от вкъщи и няма шанс  да избяга 

Тук не става въпрос за теория. Тук става въпрос затова, че ти самата не си убедена, че тя трябва да прави това, което трябва да прави. Затова чувстваш вина и плачеш пред нея, тя го вижда, разбира и те манипулира.

Аз като малка, не само, че не исках да ходя на градина, но и много често сутрин повръщах в знак на протест. Само дето нашите изобщо не се трогваха. Чак в предучилищна се кротнах, защото един съсед уж на майтап започна да ми обяснява колко е гадно и страшно в първи клас и колко лоши са учителките.   (Не че му се връзвах, но взе да ми харесва градината.)

Хубаво, де, трябва да ходи! Намерете алтернатива!
№1 мразеше, ненавиждаше, обриваше се от сборни групи, по с кеф от тригодишно посещаваше частни алтернативи като занимални, да речем.



Това обаче ме остави без думи.

а защо непременно реши, че я манипулира?

Ох, не знам, всеки да си бере отговорностите! Винаги, ама винаги когато някой е твърдял, че моето дете ме манипулира, винаги е грешал и съм била безкрайно благодарна на инстинкта си, че не съм се повела по чуждия акъл. Няма как трето лице да прецени дали детето ми ме манипулира или не, освен ако ни е наблюдавал дълго време. Ще ми каже филанкешията, че детето ми ме манипулирало! Айде, у лево! (не към теб, нана, принципен въпрос)

Плача сутрин,когато ми стане много мъчно,така е.Случвало се е няколко пъти,няма значение колко,факт- грешката си е моя,че съм го направила пред нея   Но вечер когато говоря съм на 100% убедителна.Когато разговаряме е съгласна с мен,до следващата сутрин.Но да,вече не съм убедена и аз самата,че трябва да ходи на градина и тя го усеща.Явно ми е хванала слабото място.Не съм съгласна че трябва да си крием чувствата пред децата,но явно понякога се налага  


Кое по точно?И защо?