На 6години не иска на градина!Помогнете ми...!!!

  • 11 597
  • 297
# 30
а защо непременно реши, че я манипулира?

Ох, не знам, всеки да си бере отговорностите! Винаги, ама винаги когато някой е твърдял, че моето дете ме манипулира, винаги е грешал и съм била безкрайно благодарна на инстинкта си, че не съм се повела по чуждия акъл. Няма как трето лице да прецени дали детето ми ме манипулира или не, освен ако ни е наблюдавал дълго време. Ще ми каже филанкешията, че детето ми ме манипулирало! Айде, у лево! (не към теб, нана, принципен въпрос)

Естествено.
Също така принципно, ако една майка е сигурна, тя няма да пита във форума, нали тъй  Wink
Виж целия пост
# 31
Тя моята щерка е на теория опасна,едни дълбоки ги говори ...докато не стигнем до градината сутрин!
Ох, аз така ми беше кошмарно едно време да ходя на детска. И понеже бягах постоянно, накрая ме оставяха сама в къщи. Може би година съм си се гледала сама Simple Smile

То и нашия татко е бягал и хич не му се е ходило на градина,като гледам май на него се е метнала.С тази разлика,че градината и е на 15 км от вкъщи и няма шанс  да избяга  Laughing

 Laughing Ти мани ама и сестра ми (по-малка е от мен) и тя бягаше, даже с майка ми се чудехме как е запомнила пътя към вкъщи.  ooooh! 
Виж целия пост
# 32
Бях забравила как бягах от градина.  Grinning
Моя приятелка от седмица спря 5 годишното си момиченце от градина по същите причини като авторката. Но детенцето отиде в балканско село при баба си - бивша детска учителка.
Виж целия пост
# 33
Касита

Нямам намерение да започна да осигурявам "Цирк Буш" и клоуни ,за да и е интересно в градината и да има желание да ходи.Не мога да си позволя частна детска занималня,градина или каквото и да било там,само защото на нея не й  харесва в тази.Моето мнение в случая е че едно дете трябва да се научи да се приспособява,да разбере ,че този живот не е само цветя и рози.Утре ако не и хареса училището какво правим?Да я пратя в Оксфорд ли?
Объркана съм,всеки има/или е имал/моменти в които е бил слаб.В случая пуснах темата и се опитвам сама за себе си да намеря отговор-аз ли бъркам някъде от прекалената си любов и привързаност.Да чуя мнението на други момичета минали през това,трябва ли да задълбавам толкова и да търся причини , или в същото време да не би пък да не обръщам достатъчно внимание и да пропускам нещо .......!Защото тук хем месим чувствата,хем отговорността и възпитанието!
Въпроса не е,че на нея не и харесва ей-така просто.Има причина,и се опитвам да разбера колко голяма би била,до колко аз трябва да обърна внимание или да не го направя......границата къде е?
Ако проблема е психически ще я спра на секундата,изобщо това няма смисъл от коментар.Това се опитвам да разбера.Вчера например в коридора я посрещна една от нейните  си госпожи и промяна нямаше ,пак си се разплака,както си му е реда.Госпожата каза,че ще я вземе ако иска при нея за малко в групата.Причината беше,че не съм се качила с нея да си остави чехлите в шкафа и да си обуе пантофките  Confused
Виж целия пост
# 34
Ми, ето, ти го намери - детето трябва да се приспособява и да разбере, че животът не е само цветя и рози! Явно си го знаеше и преди, ама някой да ти смъкне напрежението като ти каже, че "няма "не искам" - две бири". Хубаво е, че бързо си избистри нещата.  Peace
Виж целия пост
# 35
Помня, когато самата аз трябваше да ходя на градина някъде на около тази възраст. Беше ми безкрайно неприятно, ако се сменяше някой от персонала, защото бях свито дете, трудно правех нови контакти. Изпадах в ужас, ако нещо се променяше в обстановката и хората, с които бях свикнала. В училище продължих да съм такава. Сега съм на 35 и продължавам да приемам с неприязън големите промени.
Смятам, че на детето му няма нищо, просто се чувства дискомфортно и го изразява. Нормално е, ако е от моя тип. Единственото, което евентуално би помогнало, са многото разговори и по-малкото драма от страна на родителя.
Виж целия пост
# 36
Andariel

От гледна точка на възпитание -да,трябва да свиква,от страна на чувства -не!
Явно грешно си задавам въпроса -добре де- в тази ситуация ще потърсите ли помощ от психолог или не?
Никой не говори за смяна на градини,частни забавачки или детегледачки с цел осигуряване на забавления  ooooh!
Виж целия пост
# 37
Много ми е интересна темата и ще се възползвам да споделя и аз тук  Embarassed
Наистина разбирам какво чувства авторката на темата.Сигурно и много други я разбират.Синът ми вече почти 1 година реве всяка сутрин като се разделяме,ужасно е.Реве много тъжно и аз не знам манипулира ли ме..какво е,но всичко всяка сутрин се повтаря  ooooh!. И си задавам въпроса ДОКОГА??? Явно може и до 6-7 годишен.И такива случаи има,но си казвам ,,и това ще мине''.
Виж целия пост
# 38
Andariel

От гледна точка на възпитание -да,трябва да свиква,от страна на чувства -не!
Явно грешно си задавам въпроса -добре де- в тази ситуация ще потърсите ли помощ от психолог или не?
Никой не говори за смяна на градини,частни забавачки или детегледачки с цел осигуряване на забавления  ooooh!

Не, няма да потърся психолог, защото по моята скала това е лигавщина, а не нещо друго, което изисква професионална намеса.
Виж целия пост
# 39
Ако на детето нежеланието му е започнало от момента, в който са направили сборните групи, щях да намеря начин някой да го гледа вкъщи, докато се върне старото положение, т.е. докато учителките си поемат групите в стария състав. За мен такива възпитателни "трябва да свиква", хич не са ми по вкуса и ги избягвам. Мога да го разгледам като вариант само, ако нещата са на живот и смърт, но не и за такива глупости като детската градина. По-скоро ще потърся помощ от психолог за себе си, а не за детето. Винаги ми е било чудно как много родители гледат на психолозите като на монтьори, а на децата като на коли - родителят има проблем с детето (колата), решава че детето е проблемът (нещо колата трака отнякъде), и хоп, отиваме при психолог да го фиксне, демек да приведе детето във вид, удобен за родителя и неговите цели! А всъщност обикновено е обратното - родителят има нужда от фиксване, а не детето.
Виж целия пост
# 40
Така -първо дали аз имам нужда от психолог не си ти човека които да определи  Peace Второ -аз търся опит от момичета минали през това.Да кажем,че съм имала нужда да поговоря с такива,и за себе си да реша кое е правилно,кое не,и дали аз греша някъде,ако да -къде.Интересно ми беше и къде поставят границата,как я поставят!За чувства,възпитание,отговорност!Именно за това не съм завела дъщеря си на такъв,защото както писах още в началото не знам дали трябва,дали има нужда и дали ще се отрази това на нея добре.Дали аз не прекалявам с прекалената си любов и загриженост.
Искам да ти кажа,че на мен пък винаги са ми били интересни такива майки и родители които играят по свирките на децата си.Днес ти казва не искам на градина,не ходи на градина,утре не искам в това у-ще -местиш го....искам BMW купуваш му .....и така след години почвате да се оплаквате,че не можете да му "влезете" в главата.Детската градина не е глупост според мен.Напротив от там детето се учи да се приспособява,да контактува и да се адаптира.Навиците се създават още от бебе.И като си тръгнала да използваш заучени фрази вместо


.... "няма "не искам" - две бири". ......


има друга която е по-правилна  в случая -че има хора на които им липсват първите 7 години   именно ,защото навиците се създават до тогава.Когато едно дете тръгне на училище,то вече би трябвало да има изградени навици,характер....
Разбира се,че не  градината е тази която възпитава и създава навици,но тя е част от социализирането на детето в обществото. Peace
Виж целия пост
# 41
 червенокоса вещица... Прочетох темата.
Ти просто описваш дъщеря ми, която е с година по-малка.
Няма какво да разказвам, тя ситуацията е 1:1.
Какво да ти кажа...
Не съм намерила решение.
Говорих с личния лекар, той каза че ако искам ще ми даде направление за психолог, но изписа едно хомеопатично.. имаше някакъв малък ефект няколко дни и до там...
Чакам с нетърпение 1ви август и да се свърши с тези сборни групи...
Виж целия пост
# 42
Мразех градината от дъното на душата си. Още усещам специфичния й мирис на крем от готово нишесте и белина. Достатъчно голяма бях, на почти 6, за да съм наясно, че трябва да ходя, защото наистина нямаше кой да ме гледа.
Не плачех, не мрънках, даже не споделях негативното си отношение към градината, но сърчицето ми беше свито през целия ден.

Е, не бих подложила на това децата си! Малкото ходи девет месеца на ДГ и не успя да свикне. Плаче всяка сутрин. Дълбоко се замислям дали да ходи тази година изобщо?
Виж целия пост
# 43
Мразех градината от дъното на душата си. Още усещам специфичния й мирис на крем от готово нишесте и белина. Достатъчно голяма бях, на почти 6, за да съм наясно, че трябва да ходя, защото наистина нямаше кой да ме гледа.
Не плачех, не мрънках, даже не споделях негативното си отношение към градината, но сърчицето ми беше свито през целия ден.

Е, не бих подложила на това децата си! Малкото ходи девет месеца на ДГ и не успя да свикне. Плаче всяка сутрин. Дълбоко се замислям дали да ходи тази година изобщо?

А не мислиш ли, че усеща твоят негативизъм към градината и реакцията й е точно заради това?
Виж целия пост
# 44
 Peace
Помня, когато самата аз трябваше да ходя на градина някъде на около тази възраст. Беше ми безкрайно неприятно, ако се сменяше някой от персонала, защото бях свито дете, трудно правех нови контакти. Изпадах в ужас, ако нещо се променяше в обстановката и хората, с които бях свикнала. В училище продължих да съм такава. Сега съм на 35 и продължавам да приемам с неприязън големите промени.
Смятам, че на детето му няма нищо, просто се чувства дискомфортно и го изразява. Нормално е, ако е от моя тип. Единственото, което евентуално би помогнало, са многото разговори и по-малкото драма от страна на родителя.
Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия