На 6години не иска на градина!Помогнете ми...!!!

Мисля, че един родител ги усеща нещата.
Ето, сега малкия, от началото на този месец определено си показва че не иска да ходи на градина.
Ще стисна зъби и тази седмица, следващата ще го гледа майка ми и по-нататък и аз май ще изляза отпуск, че и без това ми писна.
Преди се е случвало да се разплаче един път в седмицата.
А сега всеки ден и даже ми казва: " не искам навън" - демек на ДГ.
 

Ако детето ми изведнъж започне да дава назад и да плаче всяка сутрин ,а там се примирява и следва режима ,но вътрешно не е щастливо и ми сподели за това ...бих взела мерки. Дали ще е отпуска, болничен ,гледачка, градина до обяд и повече време заедно..все са варианти . Не понасям децата ни  да плачат и бих поискала да разреша проблема, а не да го отричам и замаскирам с оправдания,че всички деца трябвало да правят/да се държат по еди какъв си начин.Еми това са моите деца,нали, а не някакви хипотетични?

На 6г дете би трябвало да може да схване че ходенето на градина е задължително, независимо коя госпожа ще завари там и по-скоро да се мисли за начини на преодоляване на този проблем с приемането на промени и че има моменти, когато човек излиза от зоната на комфорта, но прави нещо, защото трябва. Това ще й е от полза в бъдеще, например когато се научи да целеполага.  В този смисъл, ако не знам как да подходя разбира се, че бих се консултирала с психолог.  Естествено отчитам че понякога на човек просто не му се ходи, иска да си остане вкъщи и това го има отвреме навреме, има и моментни проблеми, трябва да се изясни каква е точно причината за проблема. Също така съм сигурна, че на тази възраст може да разбере и защо мама и татко ходят на работа , а мама не е постоянно с нея да й осигурява комфорт и щастливи усещания по цял ден. Догодина е ученичка и тази е момента да се постигнат прогреси.
За добро или зло животът е пълен със задължения и колкото по-бързо едно дете влезе в концепцията, толкова по-добре. Затова лично аз не одобрявам висенето вкъщи на домашно отглеждане до училищна възраст например без никакви ангажименти задължителни и то не винаги приятни подчертавам . Много съм зла и смятам, че децата трябва да са в матрикса възможно най-рано, за да им е по-лесно. Затова до Х памперс, до У залъгалка, тръгване на градина, ставане и лягане , ядене и  тн по час и тн и тн всичко това е част от приспособяването на детето към този суров живот, в който няма само кино и сладолед:)

Каква година на прогреси, като то от 2-годишно е по детските заведения! То на практика е прекерало 70 процента от живота си там, без съботите, неделите, празниците и отпуските, които е прекарвало с родителите си! Ти хубаво си прочела за целеполагането, и детето си го използав - има цел да не ходи на градина, а да си стои с мама и тати! Това ако не е цеелеполагане, здраве му кажи! Или за теб целеполагане е само, ако съвпада с целеполагането на възрастните, а ако не съвпада е инат и неразбиране? Какво им е на щастливите усещания? Те са лукс, който трябва да им спускаме от време навреме, че да не се разглезят? За съжаление така или иначе животът не предполага много чести случаи на щастливи усещания, но защо да не ги дам на децата си, поне докато са деца и докато е в моите възможности? Достатъчният сън и хубав сън (без тормоза всяка сутрин да стават за ясла и градина), добрата храна, възможностите за самоорганизиране на поне част от времето, наред с учебна дейност, са почти идеални за развитието на децата. Дава им сигурност и спокойствие. И така по-лесно се справят със суровия живот, когато се налага. По твоята логика децата, израснали на улицата би трябвало да са най-приспособени и най-добре да се справят, защото те живеят в суроввия живот постоянно и са калени. На 6 години са предучилищна и спокойно се справят, не ги мислИ. И в училище. За матрицата нали знаеш - поглъща те! Вярно си зла.

Не, просто нямаш деца.

И какво, назобала се е с книжки по популярна психология или е новоизлюпен млад психолог? Независимо дали е едното или другото, е страшно!

Нищо страшно няма, Андариел. Ревностните блюстители като нея, обикновено завършват като родители на мега прилепчиви и лигави деца. Да не говорим, че масово макаренковските похвати немедлено биват забравяни и отричани. Както се казва, и аз там бях, и аз такива ги говорих.

Ей , опасни сте !
Насметохте я веднага - щом няма деца - няма думата !

Да ти кажа, може дори това, че няма деца да е до някаква степен оправдание и обяснение, че ги пише тези глупости. Аз съм по-възмутена една жена да има дете и да пише такива неща за матрицата и суровия живот, защото за мен това показва безчувственост и дори жестокост.

Признавам, че натискът върху мен да мисля и говоря същите тези неща беше много голям и на моменти съм се поддавала, и съм имала много вътрешни конфликти дали все пак, "другите" са прави, дали аз не греша. Но усещах как вътрешно толкова много се бунтувам срещу всичко, което се очакваше от мен като родител, че нямаше как да възприема ценности и начини на възпитание, които предизвикват у мен чувство за несправедливост и  жестокост спрямо децата, и на всичко отгоре не виждах  да постигат кой знае какви положителни резултати. Говоря за себе си основно, защото аз се занимавах с децата, но всъщност с баща им бяхме на сходни мнения. Странно е как ужким всички са за това децата да са в матрицата, а всъщност се оказва, че дори хора като педагози, лекари, психолози и др. в частни разговори са на обратното мнение и гледат да осигурят поне частично на децата си спокойствие и домашно гледане. Не знам, може аз да съм попадала на такива.

Темата вече се превърна в поредната сапунена серия. Разбрахме че няколко момичета тук са на принципа "Тати носи ,мама меси" Само не разбирам,защо когато има различно мнение от твоето   Andariel просто не го приемеш,а веднага влизаш в контра,че и едва ли не започваш с някакви опасни нападки ,че виждаш ли децата които ходят от малки на градина,не са щастливи и обичани от родителите си едва ли не   Това че детето ми ходи на градина,за да се социализира /не с тези които ти решиш,защото в живота реалността е далеч далеч по различна/  не означава,че расте по улицата  

Нали се сещаш,че в този живот няма как да си под крилото на мама или тате цял живот.

По глупаво изказване никога не съм чувала или чела  

Ни най-малко не твърдя това. А само че човек променя възгледите си. 

ти сама си видяла, когато детето ти е било вкъщи, колко му е било добре, нали така! Ако не му е било вкъщи добре, нямаше да иска да продължава да си е вкъщи. На мен ми е ясно, че на 6 са на предучилищна, на тях дори им е интересно, но очевидно детето ти се тръшка и реве заради промянатана  обстановката, ти същото си го писала и в подфорума за консултация с психолог, сама си задала въпросите, сама си си дала и отговорите. То е очевадно, какво се инатиш? За да се наложиш? Вече най-добронемерено ти предложих да видите как ще организирате нещата за лятото, пък като си започнат пак в старата сграда, всичко ще си му е наред на детето. Просто отпускай синджира, родителството не е борба кой ще надделее 0 детето или родителят. Ако действително си убедена, че на детето трябва да му е гадно, защото животът е гаден, то така ще му върви животът и занапред, и накрая ще се превърне в човек, на когото всичко му е гадно.

То има едни такива "деца", станали на по 30-40 години и още им е добре вкъщи.
Сещам се за рекламата "Моят Гошко, съкровището на мама."
Нито едната, нито другата крайност приемам, човек трябва да свиква от малък със заобукалящия го свят, матрицата или както му казват, но ако има трудности с него, родителите трябва да му помогнат. Някои деца бързо се вписват в матрицата, други не така особено.

Конкретно за сборните групи вече писах , че не съм фен и не съм подлагала детето на това .
Така че , може да се помисли за някакъв компромис .

да питаме майката на Жорко (дори не си му запомнила името) дали е ходил на градина от 2-годишен?
Нима детската градина е тази матрица, която е заобикалящият свят? ПомислИ малко! С това ли се изчерпва светът за едно дете? Или за теб светът се изчерпва с ходенето ти на работа? Това са фундаментални неща, но човек забравя да мисли за тях, точно защото е увлечен от матрицата. Все пак, ние сме им родители на тези деца, знаеш ли колко бързо минава детството? Живееш около 80 години, от които детството е около 10 години, може да го удължим и до 16-18, но ранното детство, когато детето всъщност формира всичките си основни ценности, е докъм края на детската градина. И точно тогава ги бутаме в огъня, за да свикват. На мен ми бяга нещо положителният ефект от това упражнение.