Детето още от много малко трябва да знае кое е редно да прави и кое - не! Но нека не забравяме, че и характера си казва думата в много случаи. 
Виж целия пост
удрят детето ми
- Публикувана: 4 юли 2013, 13:50 ч.
- Последно мнение: 15 юли 2013, 17:46 ч.
# 135
15 юли 2013, 12:00 ч.
# 136
15 юли 2013, 12:12 ч.
Така е, но родителя трябва да има различни тактики за справяне с т.н. непокорство, като ги сменя често, защото ако се използва една и съща тактика, тя престава да работи.
Виж целия пост
Детето още от много малко трябва да знае кое е редно да прави и кое - не! Но нека не забравяме, че и характера си казва думата в много случаи.
# 137
15 юли 2013, 12:15 ч.
Не знам с едно елементарно взимане на чужди играчки, ако родителя се затруднява да се справи, по-нататък не го виждам.
Виж целия пост
# 138
15 юли 2013, 13:03 ч.
Да с моето дете и компания сме стигали почти до "бой" и то с баба и двете и внучета /или правнучета/. Децата се караха за камъни, с моята бременна тогава приятелка направихме забележка, при което бабата се опита да и зашлеви шамар. Докато всички крещяхме и бяхме изпаднали в потрес от това и действия бабата се обърна и събори на земята двегодишното ми дете ...
Виж целия пост
Тц, като няма колички и за най-хубавата пръчка настават драми по същия начин.
Да с моето дете и компания сме стигали почти до "бой" и то с баба и двете и внучета /или правнучета/. Децата се караха за камъни, с моята бременна тогава приятелка направихме забележка, при което бабата се опита да и зашлеви шамар. Докато всички крещяхме и бяхме изпаднали в потрес от това и действия бабата се обърна и събори на земята двегодишното ми дете ...
# 139
15 юли 2013, 14:57 ч.
Да с моето дете и компания сме стигали почти до "бой" и то с баба и двете и внучета /или правнучета/. Децата се караха за камъни, с моята бременна тогава приятелка направихме забележка, при което бабата се опита да и зашлеви шамар. Докато всички крещяхме и бяхме изпаднали в потрес от това и действия бабата се обърна и събори на земята двегодишното ми дете ...
Егати, бабето 
Била съм свидетел на всякакви реакции от страна на родители и баби, но тези, които са ме шокирали най-много са били от страна именно на баби. Не знам дали се дължи на възрастта или и децата си са гледали по същия начин, но наистина съм оставала потресена.
А по темата - и аз съм на мнение, че родителите трябва да са близо до децата и да са готови да реагират при евентуални конфликтни ситуации - за да ги предотвратят и за да възпитават чрез примера си. Аз винаги обаче изчаквам първо да видя как ще се развият нещата. Ако детето ми иска да вземе чужда играчка, реагирам чак когато видя, че собственикът не иска да я даде и обяснявам, че щом не му я дават, няма да взема. Ако пък друго дете иска нещо на моето пак чакам да видя реакцията. Ако моето не я дава, му казвам, че е хубаво да даде на приятелчето си, но ако моето не иска, не настоявам. Изчаквам не за друго, а защото понякога децата си дават играчките и ако следвам твърдо принципа: "моето си е мое, чуждото не се пипа" може без да искам да внуша на детето, че не трябва никога нищо да не се дава. А все пак е хубаво децата да се учат да споделят.
Виж целия пост
Тц, като няма колички и за най-хубавата пръчка настават драми по същия начин.
Да с моето дете и компания сме стигали почти до "бой" и то с баба и двете и внучета /или правнучета/. Децата се караха за камъни, с моята бременна тогава приятелка направихме забележка, при което бабата се опита да и зашлеви шамар. Докато всички крещяхме и бяхме изпаднали в потрес от това и действия бабата се обърна и събори на земята двегодишното ми дете ...
Била съм свидетел на всякакви реакции от страна на родители и баби, но тези, които са ме шокирали най-много са били от страна именно на баби. Не знам дали се дължи на възрастта или и децата си са гледали по същия начин, но наистина съм оставала потресена.
А по темата - и аз съм на мнение, че родителите трябва да са близо до децата и да са готови да реагират при евентуални конфликтни ситуации - за да ги предотвратят и за да възпитават чрез примера си. Аз винаги обаче изчаквам първо да видя как ще се развият нещата. Ако детето ми иска да вземе чужда играчка, реагирам чак когато видя, че собственикът не иска да я даде и обяснявам, че щом не му я дават, няма да взема. Ако пък друго дете иска нещо на моето пак чакам да видя реакцията. Ако моето не я дава, му казвам, че е хубаво да даде на приятелчето си, но ако моето не иска, не настоявам. Изчаквам не за друго, а защото понякога децата си дават играчките и ако следвам твърдо принципа: "моето си е мое, чуждото не се пипа" може без да искам да внуша на детето, че не трябва никога нищо да не се дава. А все пак е хубаво децата да се учат да споделят.
# 140
15 юли 2013, 15:01 ч.
Много обичам баби, които квалифицират на глас чуждите деца като "лоши", защото не са дали на тяхното внуче играчката си.
Виж целия пост
# 141
15 юли 2013, 15:22 ч.
Какво ти "лоши" - чувала съм изрази като "изрод", "изчадие", "ще те пребия", "не мога да те понасям" - и това към собственото внуче и то при ситуации, в които детето не е направило кой знае какво. И посочените примери са за различни баби.
По отношение на моето ме е дразнило, когато някоя "разбираща" баба вземе да му забранява нещо, което аз му разрешавам - примерно да цапа из локвите. Не знам, дано са си такива, че ако е от възрастта се притеснявам за себе си и аз да не изтрещя
Виж целия пост
По отношение на моето ме е дразнило, когато някоя "разбираща" баба вземе да му забранява нещо, което аз му разрешавам - примерно да цапа из локвите. Не знам, дано са си такива, че ако е от възрастта се притеснявам за себе си и аз да не изтрещя
# 142
15 юли 2013, 15:33 ч.
Винаги се намира по някоя такава баба, даже и майки, и бащи има.
Особено за локвите. Явно аз изглеждам "миловидна" и само по един лош поглед хвърлят. Ако някой има смелостта да направи забележка за такова нещо за детето ми, бива скастрен с репликата "Аз му разрешавам", придружена с миилаа усмивка.
Случвало ми се е да питат - "вие коя сте?!?"
Вече повечето се познаваме на площадката, та ни знаят привичките.
Виж целия пост
По отношение на моето ме е дразнило, когато някоя "разбираща" баба вземе да му забранява нещо, което аз му разрешавам - примерно да цапа из локвите. Не знам, дано са си такива, че ако е от възрастта се притеснявам за себе си и аз да не изтрещя
Особено за локвите. Явно аз изглеждам "миловидна" и само по един лош поглед хвърлят. Ако някой има смелостта да направи забележка за такова нещо за детето ми, бива скастрен с репликата "Аз му разрешавам", придружена с миилаа усмивка.
Случвало ми се е да питат - "вие коя сте?!?"
Вече повечето се познаваме на площадката, та ни знаят привичките.
# 143
15 юли 2013, 15:35 ч.
Ооо, предполагам, че ще изтрещим .... даже може и да е по-рано
Виж целия пост
# 144
15 юли 2013, 15:52 ч.
И аз така реагирам, но ми е чудно защо се чувстват длъжни да възпитават чуждите деца и то когато те не пречат на никого с поведението си 
А има и нормални баби - може пък да ни пощади съдбата и да сме от тях 
Виж целия пост
Ако някой има смелостта да направи забележка за такова нещо за детето ми, бива скастрен с репликата "Аз му разрешавам", придружена с миилаа усмивка.
Ооо, предполагам, че ще изтрещим .... даже може и да е по-рано
# 145
15 юли 2013, 15:59 ч.
Не са само баби. Има и такива майки. За съжаление понякога аз съм една от тях. Не защитавам такива хора. Не защитавам и себе си когато съм в такова състояние. Просто на човек някога ми прекипява и не се усеща какво казва.
Относно забележките съм ги получавала не само от баби, но и от майки. Страшно се дразня.
Виж целия пост
Какво ти "лоши" - чувала съм изрази като "изрод", "изчадие", "ще те пребия", "не мога да те понасям" - и това към собственото внуче и то при ситуации, в които детето не е направило кой знае какво. И посочените примери са за различни баби.
Не са само баби. Има и такива майки. За съжаление понякога аз съм една от тях. Не защитавам такива хора. Не защитавам и себе си когато съм в такова състояние. Просто на човек някога ми прекипява и не се усеща какво казва.
Относно забележките съм ги получавала не само от баби, но и от майки. Страшно се дразня.
# 146
15 юли 2013, 16:03 ч.
И аз така реагирам, но ми е чудно защо се чувстват длъжни да възпитават чуждите деца и то когато те не пречат на никого с поведението си
Защото така са свикнали. Скоро една от бабите ме пита - "Защо той няма потник?". Аз й казах, че е топло и няма нужда да го прегрявам. Нещо си измърмори под носа, ама все тая.
А думи като: "изрод", "изчадие", "ще те пребия", "не мога да те понасям" не мога да си ги обясня. Така не се възпитава дете, точно обратното.
Когато съм нервна гледам да заменя гореизброените думи с : "маймуна мамина", "ще ти яде дупето баница", "не ме ядосвай/ядосваш ме цял ден". Гледам да не използвам думи, които уронват достойнството на детето.
Виж целия пост
Ако някой има смелостта да направи забележка за такова нещо за детето ми, бива скастрен с репликата "Аз му разрешавам", придружена с миилаа усмивка.
А думи като: "изрод", "изчадие", "ще те пребия", "не мога да те понасям" не мога да си ги обясня. Така не се възпитава дете, точно обратното.
Когато съм нервна гледам да заменя гореизброените думи с : "маймуна мамина", "ще ти яде дупето баница", "не ме ядосвай/ядосваш ме цял ден". Гледам да не използвам думи, които уронват достойнството на детето.
# 147
15 юли 2013, 16:08 ч.
Пак повтарям, че не съм права понякога с това си държание към детето ми. Обаче предпочитам първо от мен да ги чува. Да свиква отколкото в малко по късна възраст да ги чуе от приятелче по време на спор и да има драми. На мен като малка не ми е казвана грозна дума. И следователно после при игра с деца някое като ми кажеше ,, идиотка,, или ,, тъпанарка,, и нежната ми душица не можеше да се успокои с дни. Може би прекалявам, но животът е гаден и колкото по рано детето го разбере по - добре.
Виж целия пост
# 148
15 юли 2013, 16:15 ч.
Извинявай, ама има разлика кой те нарича "тъпанар", "идиот", "изрод" и т.н. Ако е близък е по-тежко. Замисли се как би се почуствала, ако майка ти те засипе с такива "мили" изрази?
Детето очаква от близките си закрила и сигурност.
Виж целия пост
Пак повтарям, че не съм права понякога с това си държание към детето ми. Обаче предпочитам първо от мен да ги чува. Да свиква отколкото в малко по късна възраст да ги чуе от приятелче по време на спор и да има драми. На мен като малка не ми е казвана грозна дума. И следователно после при игра с деца някое като ми кажеше ,, идиотка,, или ,, тъпанарка,, и нежната ми душица не можеше да се успокои с дни. Може би прекалявам, но животът е гаден и колкото по рано детето го разбере по - добре.
Детето очаква от близките си закрила и сигурност.
# 149
15 юли 2013, 16:19 ч.
Няма смисъл да спорим. Всеки сам си решава как да си възпитава детето. Вече казах, че не съм права. Не е всекидневно това. Просто изтрещявам. Темата е за съвсем други неща.
Виж целия пост
Препоръчани теми