удрят детето ми

Публикувана: 4 юли 2013, 13:50 ч.
Последно мнение: 15 юли 2013, 17:46 ч.

6 169
158

maiskoslance

Новак

# 45 6 юли 2013, 16:12 ч.

Дъщеря ми имаше период на недаване на играчки.Беше кошмар за мене.Слава богу отмина.И никога не е посягала.И сега не удря.
Има обаче едно детенце от блока.Голям дразнител е .Но все ги дразни тихичко.После нарива ,че тоя или ония и казал нещо или не и давал играчките...В очите на родителите и тя никога не е виновна,се другите деца се закачат с нея.Така,че гледната точна винаги е различна.както каза Касита никоя майка няма да каже ,че детето му е дразнител

Виж целия пост

Ентусиаст

# 46 6 юли 2013, 17:11 ч.

Никое дете не е длъжно да си споделя играчките, ако не желае... Щедрост и социални умения не се възпитават, като се учи детето, че няма значение как се чувства, винаги трябва да си дава нещата, даже да се оставя да му ги дърпат от ръцете. По-скоро е важно да знае, че чужди неща не се взимат и пипат без разрешение.
А ако моето дете обича да разваля чужди игри, бих бдяла нон-стоп над него, за да предотвратявам такива ситуации, докато този период отмине.

Виж целия пост

# 47 6 юли 2013, 20:43 ч.

А защо просто не спреш да излизаш с конкретното дете или пък поговори с майка му. Има много начини да защитиш детето си от агресия. Но не мисля, че авторката пусна темата конкретно за да се оплаче от боя.
Касита, на никого не е приятно да го отхвърлят, пък когато става дума за собствените ни деца, не можем и да си помислим, че са излишни в някоя игра. Както и в твоя пример, повечето по-големи деца проявават разбиране към по-малките и не налитат веднага на бой щом някое се приближи до тях. Винаги бих оттеглила едногодишното си дете, ако видя, че пречи, но не подхождам винаги с тази презумция. Защото ми се е случвало и 4-годишни деца с голямо удоволствие да го занимават и да играят с него.

Виж целия пост

magnet_for_happiness

Потребител

# 48 6 юли 2013, 20:52 ч.

Защото сме приятелки, защото малката не е агресивна постоянно когато сме заедно, защото според нея моето дете има нужда едва ли не от това, за да свикне и да стане по-смел в контактите си, в игрите,в отстояване на своето, да се научи да се пази дори с цената и той да започне да удря,да хапе и т.н..честно вече се чудя какво да правя.

Виж целия пост

# 49 6 юли 2013, 21:05 ч.

Ти май имаш проблем не с детето и майката, ама с твоите възгледи за възпитанието на детето ти. Луташ се между желанието да го оставиш да бъде каквото е - скромно, кротко, и между инстинкта да го научиш да оцелява. Реши как е правилно да постъпиш. Ако съм на твое място, приятелството ни с въпросната ми е последна грижа, директно я отрязвам. Не ми е цел да уча детето си да се налага с бой.

Виж целия пост

K

# 50 6 юли 2013, 21:13 ч.

magnet_for_happiness , подобно нещо ми се е случвало и на мен. Детето, с което отрасна моето, беше много агресивно. С майката се сближихме много, повече, отколкото с другите майки и все се разхождахме заедно. Не съм имала идеи детето ми да става като нейното, исках просто да си играят. Тя си го следеше и синът ми не е изтърпявал много удари и т.н., но все пак си беше напрежение за всички. Децата и до днес не са близки, въпреки че не се бият. Ако сега изпадна в такава ситуация, бих избягвала да събирам децата.

Виж целия пост

magnet_for_happiness

Потребител

# 51 6 юли 2013, 21:16 ч.

Цитат на: krasavica в сб, 06 юли 2013, 21:13

magnet_for_happiness , подобно нещо ми се е случвало и на мен. Детето, с което отрасна моето, беше много агресивно. С майката се сближихме много, повече, отколкото с другите майки и все се разхождахме заедно. Не съм имала идеи детето ми да става като нейното, исках просто да си играят. Тя си го следеше и синът ми не е изтърпявал много удари и т.н., но все пак си беше напрежение за всички. Децата и до днес не са близки, въпреки че не се бият. Ако сега изпадна в такава ситуация, бих избягвала да събирам децата.

Същото

Peace

тя също от време на време обаче пази моето дете от нейното,но все по-често започва да я оставя да прави каквото си иска.

Виж целия пост

Потребител

# 52 9 юли 2013, 09:59 ч.

Когато видя, че има родители, които не правят забележка на агресивните си деца, аз правя забележка на тези деца. След това гледам да избягваме тяхната компания. Същото важи и за играчките, когато някое дете граби играчки без да пита и не иска да ги връща, а родителя блее мухите, аз правя забележка на това дете. Хич не ме интересува, че родителите ще се разсърдят от моите забележки.
Синът ми е учен да дава или просто по природа си е дащен. Сърди се, че му вземат нещата от ръцете, но и дава, даже ходи при децата и им бута играчките си в ръцете им. Чуди се защо другите децата не дават, но вече е достатъчно голям, за да разбере моите обяснения. Разбира като му кажа, че нещо не е наше и не го пипа. /на година и 9 месеца е и тези неща ги знае поне от както стана на годинка/.
Случвало ми се е да се карам на едно 2-3 годишно детенце, че под чужди колички не се бърка, защото беше оставено без надзор или по-точно родителя му беше някъде на около 50-на метра от него, а то обикаляше нашата количка и бъркаше в нея. Crazy

Crazy

Винаги съм до синът ми, за да предотвратя той да бърка в чужди очи или да бута децата, все още е в бебешка възраст и си позволява от т.н "мечешка любов". Има си най-добра приятелка и с нея бая се щипят, скубят, бутат, но винаги родителите са наблизо, за да предотвратяваме по-големи грубости и за да обясняваме, че така не се прави.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 53 9 юли 2013, 18:23 ч.

Мнението на Касита напълно изчерпва моето.
Моя син също е бил от двете страни. Като беше по-малък взимаше някоя чужда играчка на някое 3 годишно детенце и разбира се получаваше шамар за това. Сега е от другата страна и е голяма борба за играчки. Говоря му как трябва да постъпи, когато някой вземе неговата играчка или пък той вземе чужда, но честно казано доста често се чувствам безсилна като виждам, че родителите на отсрещната страна не ги интересува много какво се случва, та трябва да 'възпитавам' и тяхното дете. Като спомена Цеца количките и изобщо чуждите чанти - най-обичам да обяснявам на моето, че в чужда чанта не се пипа, както бебетата и техните колички/играчки и някое от другарчетата му да иде да направи точно обратното/под 'надзора' на майка си/. После се чудя как да му обясня защо другото може да пипа, пък моето не може ooooh!

ooooh!

Виж целия пост

Потребител

# 54 9 юли 2013, 20:45 ч.

Цитат на: Katencetoo в вт, 09 юли 2013, 18:23

Мнението на Касита напълно изчерпва моето.
Моя син също е бил от двете страни. Като беше по-малък взимаше някоя чужда играчка на някое 3 годишно детенце и разбира се получаваше шамар за това. Сега е от другата страна и е голяма борба за играчки. Говоря му как трябва да постъпи, когато някой вземе неговата играчка или пък той вземе чужда, но честно казано доста често се чувствам безсилна като виждам, че родителите на отсрещната страна не ги интересува много какво се случва, та трябва да 'възпитавам' и тяхното дете. Като спомена Цеца количките и изобщо чуждите чанти - най-обичам да обяснявам на моето, че в чужда чанта не се пипа, както бебетата и техните колички/играчки и някое от другарчетата му да иде да направи точно обратното/под 'надзора' на майка си/. После се чудя как да му обясня защо другото може да пипа, пък моето не може ooooh!

ooooh!

свиквай... и до сега големия ме пита, защо другите могат, а той не може - отговарям, че другите си имат майки и бащи да ги възпитават, той е мое дете и ще го възпитавам, както аз смятам за редно...

Виж целия пост

Watercolor_m

Ентусиаст

# 55 9 юли 2013, 21:13 ч.

Цитат на: Дзвер в вт, 09 юли 2013, 20:45

Цитат на: Katencetoo в вт, 09 юли 2013, 18:23

Мнението на Касита напълно изчерпва моето.
Моя син също е бил от двете страни. Като беше по-малък взимаше някоя чужда играчка на някое 3 годишно детенце и разбира се получаваше шамар за това. Сега е от другата страна и е голяма борба за играчки. Говоря му как трябва да постъпи, когато някой вземе неговата играчка или пък той вземе чужда, но честно казано доста често се чувствам безсилна като виждам, че родителите на отсрещната страна не ги интересува много какво се случва, та трябва да 'възпитавам' и тяхното дете. Като спомена Цеца количките и изобщо чуждите чанти - най-обичам да обяснявам на моето, че в чужда чанта не се пипа, както бебетата и техните колички/играчки и някое от другарчетата му да иде да направи точно обратното/под 'надзора' на майка си/. После се чудя как да му обясня защо другото може да пипа, пък моето не може ooooh!

ooooh!

свиквай... и до сега големия ме пита, защо другите могат, а той не може - отговарям, че другите си имат майки и бащи да ги възпитават, той е мое дете и ще го възпитавам, както аз смятам за редно...

Мен пък друг феномен винаги много ме е дразнил в онези времена, когато и мойте се нахвърляха по всичко шарено в чуждите колички: докато аз се опитвам внимателно и придружено със съответните обяснения да отдръпна детето си от чуждите вещи често се появява съвсем непознатата майка на собственика и едва ли не назидателно се обръща към мен с "Нищо де, нека си вземе/разгледа". Естествено в такива моменти аргументите ми в очите на детето се сриват и съответно става още по-трудно избягването на конфликти с по-малко дашните.

Виж целия пост

# 56 9 юли 2013, 21:26 ч.

Децата са различни, някои по-агресивни други не. Родителите трябва да казват на детето, кое е лошо и кое добро.............Много често родителското тяло сяда на кафе и не вижда, че детето му умишлено бута по-малките деца ( например) на батута.Правиш им забележка, ала ако са две им става по-весело. Малчовците ( 3г.), започват сами да се пазят, местят се на по-малкия и се оглеждат.
Преди няколко дни едно момче около 5г. при първото му сбутване, баща му го извади и започна да му се кара, тъй като бяха български турци единствено разбрах, че го наричаше "серсем'.Детето с почервеняло от притеснение лице си обу обувчиците и седна отстрани.Сигурно следващ път няма да има.......

Виж целия пост

Потребител

# 57 9 юли 2013, 21:32 ч.

Винаги чакам реакцията на придружителя на детето. Но има придружители, които нехаят, стоят и гледат в нищото, даже не си гледат детето. Ей тогава вече детето го отнася от мен.
На нашата площадка повечето са възпитани и казват на децата си да не удрят, да дават играчки, да не бъркат по чужди колички и чанти, да не трошат чудите играчки. Понякога ми се е случвало да се провикна на някоя майка да й кажа да си вземат каквото им харесва от нашата количка, защото аз съм с детето далеч, за да им дам. Случвало се е и майка да идва да ме моли за определена играчка, защото детето й много я е харесало.
Но има едни деца..... то родителите им са виновни, защото мислят, че като излязат навън с тях техните задължения приключват със стоене на пейката.
Вече обяснявам на синът ми, че някои деца не дават, има различни хора да свиква и да се оправя. За сега не се е случвало да го удрят нарочно, като му дойде времето ще го мисля.

Виж целия пост

# 58 9 юли 2013, 21:42 ч.

Мен ме дразни безразличието на някои мами. Ако детето е до 2г.- 3г. и да му говориш то си знае неговата.Ако обаче е над 4г., вече много добре ни разбира. Отиваме с колелото ( например) на детската площадка, малката слиза от колелото и отива на пързалката и веднага едно дете се качи да кара колелцето. Майката седи до мен, не ме попита дали може. Веднага стана да му помага. Аз не бих отказала, ала се подразних, че не ме попита.
Случвало ми се е на въртележка задвижвана с монети, по-големи 6г.-7г. деца да изчакват да се пусне монета и се качват на въртележката и смигат ( хи- хи, видя ли ме, мамо,), колко сме "нахални"......
А мамите се правят на "приятно разсеяни".

Виж целия пост

К

Касита

# 59 9 юли 2013, 22:48 ч.

Всеки е невъзпитан по нечии чужди критерии.
Все ще има за какво да се хванем да не ни харесва у другия, вероятно и нас намират кусури.
Та, мисълта ми е- не очаквайте от другите, гледайте преди всичко себе си.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -7

4 568
151

Нашите деца от 1 до 6 години

Много ранен пубертет

1 065
22

Нашите деца от 1 до 6 години

Предпочита общуване с възрастни, а не с деца

537
13

Нашите деца от 1 до 6 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.