Къде му е мястото на таткото по време на раждане?

  • 28 977
  • 817
# 255
Аз пък с горното не мога да се съглася, ако и да подкрепям желанието на бащите да присъстват на раждането. Спокойствието на родилката е най-важно по време на раждането и ако тя поради някаква причина се притеснява от присъствието на партньора си, той не бива да настоява.
Ето тук се съгласявам на 100%, една изнервена и неефективна жена по време на раждане може да коства изключително много неприятности и проблеми после.
Виж целия пост
# 256
И аз съм на мнение че таткото ако иска е хубаво да му се позволи да е там, това е толкова прекрасен момент и той има право да го сподели с жената. Но аз честно казано като дойде момента въобще не ми беше до това, прекалено интензивни ми бяха емоциите  Laughing
Виж целия пост
# 257
Аз пък с горното не мога да се съглася, ако и да подкрепям желанието на бащите да присъстват на раждането. Спокойствието на родилката е най-важно по време на раждането и ако тя поради някаква причина се притеснява от присъствието на партньора си, той не бива да настоява.
Ето тук се съгласявам на 100%, една изнервена и неефективна жена по време на раждане може да коства изключително много неприятности и проблеми после.
  202uu
За мен най-близкия човек по време на раждането не е мъжът ми, а докторът и акушерката. Това са хората на които трябва да имам 100% доверие, които трябва да слушам и които ми трябват за раждането. Важно е таткото да присъства на правенето на бебето.  hahaha На раждането не ми трябва.  Joy
Виж целия пост
# 258
Аз пък с горното не мога да се съглася, ако и да подкрепям желанието на бащите да присъстват на раждането. Спокойствието на родилката е най-важно по време на раждането и ако тя поради някаква причина се притеснява от присъствието на партньора си, той не бива да настоява.
Ето тук се съгласявам на 100%, една изнервена и неефективна жена по време на раждане може да коства изключително много неприятности и проблеми после.
  202uu
За мен най-близкия човек по време на раждането не е мъжът ми, а докторът и акушерката. Това са хората на които трябва да имам 100% доверие, които трябва да слушам и които ми трябват за раждането. Важно е таткото да присъства на правенето на бебето.  hahaha На раждането не ми трябва.  Joy

 newsm10

Само да ви споделя нещо извън темата: при последното ми раждане момичето,което раждаше паралелно,беше избрало да ражда с майка си.Горката жена,какво й е било на душата,много беше трудно раждането,абе първия път нали си е абсолютен кошмар обикновено... Еми аз не бих молила майка си да идва с мен.
Виж целия пост
# 259
Само да ви споделя нещо извън темата: при последното ми раждане момичето,което раждаше паралелно,беше избрало да ражда с майка си.Горката жена,какво й е било на душата,много беше трудно раждането,абе първия път нали си е абсолютен кошмар обикновено... Еми аз не бих молила майка си да идва с мен.
Тук вече и аз се съгласявам. Когато раждах имаше момиче, което раждаше придружено от майка си, бедната жена излезе разтреперана и ми каза, че е ужасно да гледаш детето си, защото за всеки друг гледаш и мислиш само хубавото, но когато става въпрос за собственото чедо през главата ти минава всичко най-лошо. Склонна съм да го вярвам, откакто имам дете съм станала адски страхлива и какви ли не ужасии минават през главата ми.
Виж целия пост
# 260
Само да ви споделя нещо извън темата: при последното ми раждане момичето,което раждаше паралелно,беше избрало да ражда с майка си.Горката жена,какво й е било на душата,много беше трудно раждането,абе първия път нали си е абсолютен кошмар обикновено... Еми аз не бих молила майка си да идва с мен.
Тук вече и аз се съгласявам. Когато раждах имаше момиче, което раждаше придружено от майка си, бедната жена излезе разтреперана и ми каза, че е ужасно да гледаш детето си, защото за всеки друг гледаш и мислиш само хубавото, но когато става въпрос за собственото чедо през главата ти минава всичко най-лошо. Склонна съм да го вярвам, откакто имам дете съм станала адски страхлива и какви ли не ужасии минават през главата ми.
То нали и така се казва -"Да не ти се случва това дето майка ти го мисли"
Моя мъж беше до мен когато раждах,не сме си и мислили да бъде друго.
Виж целия пост
# 261
Лече-Буболече,   Hands Clap  Hands Clap  Hands Clap  Hands Clap  Hands Clap  Hands Clap
Много добре си го казала!!!
Виж целия пост
# 262
Аааа и аз мама не я искам Mr. Green Mr. Green тя така се притеснява без нищо,ами какво остава да ме гледа докато раждам.Я,да идва мъжът ми-да ми държи ръката и да реже пъпната връв Mr. Green
Виж целия пост
# 263
Аз пък, се зачудих дали да взема майка ми на първото раждане.
Отказах се, защото си мислех, че много дълго ще продължи и няма да може да си тръгне сама,
ако реши. Ако знаех, че толкова бързо ще протече, наистина щях да и предложа, хехе.

Ако дъщеря ми, след време ме викне, със сигурност ще отида. Grinning
Виж целия пост
# 264
При всичките ми раждания таткото е бил навън. Няма нужда да ме вижда как крещя, кълна и други подобни  Rolling Eyes кой знае в някой пристъп да не кажа нещо, а той горкият да са засегне или да го запомни, без да знае, че не съм била на себе си.
Виж целия пост
# 265
Ееее, Сладка рибке, ти толкова тежко ли го даваш?  Rolling Eyes То чак направо страшно да ти стане.  Mr. Green
Виж целия пост
# 266
Стасита,
просто съм си кресла  Embarassed Не издържам на болка и дори по време на цикъл, когато ме боли не искам никой близо до мен, да ме гледа, да ме пита, да ми задава 10000 въпроси. Знам, че има жени, които много стоически понасят болката, усмихват се и т.н. За тях едва ли е проблем мъжът им да ги види по време на раждането. Ама аз предпочитам да оставя за себе си, нервните си изблици.  Laughing
Виж целия пост
# 267
За втори път, при все частната болница, се уверих, че присъствието на таткото е необходимо. И то именно защото, за съжаление, нямам доверие на лекари и акушерки и както се оказва, с право. Добре, чесамата ситуация ме спаси от водене на битки за правата и желанията ми, но и отношението определено беше различно преди и след появата на таткото (той закъсня, докато остави баткото и бях почнала  да раждам).
Виж целия пост
# 268
Lulu25,удобно ли е да помоля да разкажеш малко по- подробно? Hug
Виж целия пост
# 269
На мен ми се отрази зле това, че бях сама по време на второто секцио. Получих пристъп на паника по време на операцията (въпреки че не бях уплашена преди това или от нещо конкретно). Беше много неприятно, меко казано, да не изпадам в подробности. Съответно пък мъжът ми е бил супер притеснен отвън, докато свърши операцията и види, че съм добре.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия