Бакшишите на сервитьорите

Точно това си мислех и аз, че монетата си има две страни. Мнозина забравят, че първо, насреща си имат човек и второ, това, че някой те обслужва не го поставя автоматично в някаква по-нисша категория.

Да се изкажа и аз. Най - надменно се държат точно тези клиенти дето си прибират и стотинките. Същите са и най- капризни. Връщат те по 100 пъти докато си поръчат питиета при услови , че са попитани дали това е всичко от бара. Примерно: едно кафе и една кола. Ти им ги носиш и те се сещат , че искат още една вода. Носиш водата и другият те връща за кафе , после те връща и за сламка и така на татък........ами много е неприятно. В крайна сметка има и други клиенти. Отделно на това не забравяйте , че работният ден е м/у 12 и 14 часа и наистина главно се разчита на бакшиш. Няма как благотворително да работиш цял ден на крак за 2 лв. бакшиш.
Пример: голяма маса - цял ден им беше нужен 1 сервитьор да ги обслужва, непрестанно 15 човека го връщаха за по още една забравена вода или друга щуротия. Така въпросният сервитьор трябва да зареже всички останали клиенти . Познайте за 8 часа сервиз - 80 ст. на сметка почти 100 лв. Дали следващият път ще бъдат внимателно обслужени според вас ? тези 80 ст. как да се разделят на 4 сервитьора ? Други клиенти- хора с възможности. Държат се човешки . Сметка - 200 лв , бакшиш 50 лв. Следващият път ще бъдат още по-внимателно обслужени.
Само да ви кажа , че съм взимала и по 300лв бакшиш от една маса. Тези хора винаги ще са обслужени най-бързо и най- качествено. Онези , на който им се свидят и стотинките да не се чудят другият път защо е кисела сервитьора или сервитьорката. Относно квалификациите за този персонал- не забравяйте , че кризата принуди доста хора да работят каквото има - а не - каквото искат.

Само се пробвай да ми се правиш на интересна заради липса на бакшиш и ще си поговоря най-учтиво и усмихнато с работодателя ти, че му гониш клиентите с нацупеното поведение.

Прави ми впечатление, че на работещите в обслужващата сфера се гледа малко като на слуги. Това, че някой те обслужва не означава, че трябва да ти прислужва  
И, да, има нещо такова, че най-големите капризи като клиенти са и най-стиснатите откъм бакшиш

Какво разбираш под "прислужване" в този конкретен случай?
Понеже мнението ти е след моето и реших, че аз може би съм те навела на тези мисли.

Не, просто сме писали по едно и също време 
Имах предвид, че сервитьорът трябва да е любезен и обучен, но не и сервилен и да прави някакви кълбета напред и назад само, защото г-н или г-жа Х днес не е в настроение и си търси, с кой да се заяжда за плътността на сока от зелена ябълка.
Във всичко трябва да се изисква качество, но с разум и мярка, защото отсреща също стои човек.

И какво ще стане- нищо  аз де не съм клоун да ти се лендзя там . Сервирам ти и толкова.

Аз не искам повече от това, което влиза в задълженията на сервитьора.
Какво означава "по-внимателно обслужени"? А "лендзя"?

Игнор. С дребни душици -тип стара злобна , мома не ми се занимава.

Това отговор ли беше?
Благодаря.
Надявам се само на виртуални приказки да си толкова невъзпитана и груба, а всъщност да си вършиш работата.

и аз така за теб си мисля, че при теб е по-страшно. С деца работиш.
Добре че съм в София.

Хахаха, щото не давам бакшиш ли? И на децата не давам. Колкото знаят, толкова - някои ще станат сервитьори, други - не.

Тази претенция е съвсем основателна, само че не към когото трябва е отправена.
Адресат би трябвало да е работодателят!

Виж, Теа, много добре те разбирам, брат ми е бригадир в елитен ресторант и доста е споделял.
Но не мога да оправдая келнер, който не ме пита с каква захар искам кафето си, а после се муси, когато помоля за пликче кафява вместо бялата, примерно. Това е в задълженията ти, нали.
Впечатли ме и това изречение: "Отделно на това не забравяйте , че работният ден е м/у 12 и 14 часа и наистина главно се разчита на бакшиш. Няма как благотворително да работиш цял ден на крак за 2 лв. бакшиш. "
Но на теб не ти плаща клиентът, а работодателят. Обслужването на клиентите е включено в цената, затова за кафе плащам 2 лв., а не 10 ст., колкото е реалната му себестойност. И дали ще ти оставя бакшиш, защото си се усмихнала, била си бърза и приятна или просто си ми симпатична, това си е моя работа. В никакъв случай задължение. Уважение към професията имам, защото знам колко е трудно да се разправяш с хора- и двете ми професии са такива по стечение на обстоятелствата, та идея нямаш колко добре те разбирам. Бакшиш оставям винаги, но количеството е по моя преценка и е в пряка зависимост от качеството на услугата. Каква ситуация имах преди седмица- в заведение, където сме редовни клиенти, едно от най-добрите в града, сядаме и поръчваме. Девойката носи поръчката, хапваме, пийваме, вече сме към финала на обяда, в чинията си имам зеленчуци, които възнамерявам да довърша, когато телефонът ми прозвънява, вдигам и разговарям. В същото това време и на мъж ми му звънят служебно, той също говори, в неговата чиния също има храна, а в чашата- напитка. Идва девойката и без да попита или да се съобрази с разположението на приборите, показващи, че все още се храним, без да се съобрази дори с факта, че разговаряме по телефон и може би не ни е приятно някой да слуша, посяга най-нахално отстрани, слага приборите в моята и неговата чиния и просто ги отнася. Останах в тупик, както казват руснаците. Те такова чудо не ми се беше случвало в заведение с претенции за елитно. Доброто възпитание ме спря да я навра в кучи г.з, където явно бе обучавана, но бакшишът и беше стотинки до кръглата сума. Некомпетентността и простотията на тази девойка можеха да и струват работното място, ако бях решила да се заяждам, нали. Да оставим каква реклама прави подобен "професионализъм" на заведението. И това момиче също би имало претенции за бакшиш, понеже като цяло беше ангажирано и със сигурност не беше наясно, че е допуснало много груба грешка, че и не една. Усмихната и внимателна беше даже. Затова си подтиснах първоначалната реакция и дори не я "светнах" къде се е оляла, извън работно време не практикувам  .
В работно време обаче ми се е случвало да заведа деца на мероприятие някакво или екскурзия с уговорката, че родителите ще си ги вземат в определен час. Да, ама не. След като с отрочетата им сме провисявали по час след договореното време, сме се натоварвали на таксита и сме ги доставяли по домовете. Едно, че таксито си го плащаме ние, а родителят не се и сеща за друга възможност, второ, че в такива случаи не само не получаваме бакшиш /ха-ха /, но и едно "благодаря" не дочакваме, да не ти кажа как се правят на приятно разсеяни и прибират детето вкъщи без каквато и да било комуникация и хлопват вратата под носа ти.
Да...м, благотворително работя, бих казала. И без двата лв. бакшиш.
/Специално за Шанел- подаръци не приемам и частни уроци не давам  ./
Така че, Теа, работи си съвестно и резултатите ще те удовлетворяват- ако не материално, то поне  морално. Щом за други професии се приема, че така трябва да е, значи и за твоята, която не е по-различна, би следвало да е така. Все сме обслужващи, колежке  .

Като не желаете да оставите бакшиш-не оставяте.
Обратното също е в сила.
В България няма правила за това,нито писани,нито неписани.Дори според НАП бакшиша е незаконен,защото не се облага с данъци.
Аз съм сервитьор вече 15 години.Доволни и културни хора,които не оставят бакшиш-такова животно няма.