ВМ-НВХ, част 62

Ей, ще ме накарате сега да чета за храненето при маймуните. 
Но мисля, че не ядат точно трева, а някакви корени. Тук има много маймуни от типа бабуни и сьм ги виждала да ровят в почвата.
Обаче с удоволствие похапват и остатьци от месо, кости, риба.

Маймуните ядат и ларви и насекоми и червеи
Не карат само на трева

Но аз категорично не вярвам, че са наши роднини
Който иска, да си ги приема за семейство, за мен те не са част от моето 


Тези дни доста пътувахме, душата ми се напълни при вида на всички крави навън по полетата
По същия начин се чувствах като обикаляхме Ситония и виждахме козарниците по баирите

Alexandria37, запозната съм с тези принципи, и аз съм чела книги за разделното хранене.   Доколко са обосновани, няма да коментирам...
Темата, за която споменах, (съжалявам, че не мога да я намеря), разглеждаше нещата на много по-фино ниво. Нещо от сорта на: месо не трябва да се яде, приготвено в еди-какво си, понеже става тоскично, а ако му се добави магданоз - се възпрепятства усвояването на вит Ц от зеленчуците, с които се консумира. От друга страна, еди-коя си храна пък не трябвало да се яде сама, понеже съдържала много мастноразтворими витамини, които изобщо не можели да се усвоят, ако храната не плува в олио. (цитирам, импровизирайки, разбира се.. Да не вземе някой да се хване сега за тези думи...). Ами ако взема постоянно да се замислям за това и онова, кога ще ми остане време да живея...?!...
Наистина понятието "тежка храна" и на мен ми изглежда с неясно и необосновано съдържание.
Абе няма значение как се хранят маймуните, кобилите, прилепите и т.н. Важно ми е аз как се чувствам като ям еди-какво си. И дали наистина се чувствам така, защото се чувствам така физически, или усещането ми е изкривено през призмата на някакви представи и психически дейности и наслагвания...
Според мен крайната цел на идеята да се научи човек да се храни по-здравословно е някак, доколкото е възможно, да се научи да се вслушва в нуждите и сигналите на тялото си. И да му даде възможност да говори по-ясно и разбираемо... Тоест да намерим път обратно към инстинктите си, към интуицията си, към вроденото чувство за глад/ситост и т.н. Идеята постоянно да се ядат само правилните храни в правилната комбинация, да се набавят ежедневно по 100% от необходимата доза витамини и минерали, особено в крайността си, някак води до не особено добро психическо здраве, до изкривяване и затормозяване...И ако постоянно сме в тревога дали се храним правилно и на 100% добре, кога, питам, ще живеем просто?...Всичко трябва да е умерено, четенето също...Според мен ако човек яде възможно най-много естествени продукти, значи ще намери баланс...Понякога, така заети в себе си, забравяме да се вслушваме в сигналите на тялото си и че всъщност крайната цел е да се чувстваме добре и свободни, поне за мен. Е, някой се чувстват добре, само ако знаят, че правят всичко на 100% правилно според предписани им от някой друг норми, но доколко са наистина щастливи, е спорно за мен...
WASP, ех, че хубаво...представих се ширналите се поля с кравички по тях...И бягащите по баира козички също...

Авторите на книгите за разделното хранене (Харви и Мерилин Дайъмънд) са с вегетариански наклонности, доколкото ми е известно, а явно дори поне Харви е бил веган за известно време. Това обяснява и защо не се изказват толкова ласкаво за месото, макар че разделното хранене не изключва животинските продукти по принцип. Но вижте на какъв интересен разказ попаднах от бивша веганка: http://letthemeatmeat.com/post/441289060/interview-with-an-ex-vegan-kaleigh-mason Сега започвам да го чета, но още в началото казва за веганския си период, че първите 4 месеца се чувствала страхотно, после постепенно започнала да се чувства все по-зле.

Мда, с вегетариански наклонности са си, спомням си, че в книгата беше отделено доста внимание на въпроса как хората не са пригодени да ядат месо...Но, да, това изискване за неядене на месо реално го няма в разделното хранене...
Но защо все пак е нужно да се търси единствен правилен начин на хранене? 
Има хора например, които имат алергия към месото на бозайници и не бива да ядат месо:
http://allergytomeat.wordpress.com/frequently-asked-questions/
Също и да се навиваме, че нашият начин на хранене е панацея за всичко, като четем как някой бил вегетарианец, а после се разболял, ми се струва толкова нездравословно колкото е за вегетарианците да се надъхват срещу месоядните, като гледат филмчета за убийства на животни и с презрение ги наричат "мършоядни"...
Изобщо за мен вглеждането в личните усещания и опит е основно...Което не значи, че няма с любопитство да погледна разказа на веганката, предложен от Шоки   

Много хубаво казано! Просто трябва да се наблюдаваме и да наместваме храненето според нуждите на тялото.

За разделното хранене четох в сайта на д-р Меркола, че той пробвал да се храни разделно рпеди години по всичките такъми, за да провери какъв е ефекта върху организма и дали наистина е толкова здравословно. След 1 седмица само плодове за закуска триглицеридите му се увеличили от 40 на 3000! Няма грешка в цифрата! Добре, че е доктор, за да има възможност непрекъснато да следи кръвните си показатели, защото един обикновен човек не може да ходи да се боде ежедневно и следователно няма никаква представа какво може да му се случи от прекомерно хранене с плодове. Та, оттогава той спрял с разделното хранене и един от най-големите му критици.

Имам и друго питане. Преди няколко страници писах за един интересен въпрос. Откъде идва мита, че плодовете са по-полезни от зеленчуците и има ли научни доказателства за това? Защо винаги се казва плодове и зеленчуци, а не зеленчуци и плодове като приоритет за полезност? Веднъж бях видяла някакви американски официални препоръки за сърдечноболни да ядат по 3 порции плодове на ден и по 2 зеленчуци, като при зеленчуците влизаха и картофи.  Но ако не броим това има ли някъде данни, че плодовете са по-полезни от зеленчуците и как тръгна цялата тази мода по света? Аз ако примерно реша да правя прочистване, бих го правила със зеленчуци само, при това с малко мазнинка за усвояване на витамините, а най-добре директно глад, съпроводен големи кол-ва костен бульон заради солите витамините.

Между другото, днес закусих с малко сварен език и чаша костен бульон. Невероятно вкусен е! Перфектната напитка! Рецептата я сложих в темата за рецепти, определено си заслужава да си правите. 

И на мен ми допада мнението на юлето
 
Аги, може би защото сладостта на плодовете е единственият начин да накараш хора, които изобщо не вкусват сурова  храна, да се "прежалят"

Само да уточним за триглицеридите, че трябва американската цифра да се раздели на 89, за да се получи българската Така 40 съответства на 0,45, което е страхотна стойност, но 3000 съответства на 33,7, което е наистина много високо (горната граница по принцип е 1,7, макар че е препоръчително да се поддържа стойност под 1). Направо не мога да повярвам, че тази цифра 3000 е точната Може на сайта да има грешка. 300 би било по-правдоподобно.

За плодовете и зеленчуците си права, и аз се чудя защо винаги ги поставят в една и съща категория и защо всъщност плодовете се смятат за многократно по-полезни от зеленчуците Всъщност за човек без кой знае какви здравословни проблеми и без проблеми с теглото плодовете са си съвсем подходяща храна, макар че мисля, че все пак трябва да се балансират от зеленчуци. Но при проблеми с кръвната захар или инсулина, повишени триглицериди и подобни "хубости" плодовете са по-лош вариант за растителна храна от зеленчуците - все пак съдържат доста захар, макар и винаги да се изтъква, че са нискогликемични заради фибрите.

Юле, за мен нисковъглехидратното и високомазнинно хранене си остава най-подходящият начин на хранене за всички хора, които искат да запазят здравето си за дълго време. Вярно, че има хора, които могат да ядат всичко, вкл. по 2-3 филии хляб на ядене, и дълго време да нямат здравословни проблеми. Но вероятно и те биха се чувствали по-добре с нашия начин на хранене, а и не се знае дали в даден момент няма да им се наложи да поограничат например хляба. Вярно е, че има хора с алергия към месото, има и алергични към яйца, а страшно много хора не понасят лактозата или казеина в млечните, други пък не храносмилат добре мазнините, но това все пак са частни случаи (до голяма степен). Като изключим лактозната непоносимост, която наистина е доста масова, другото са сравнително редки случаи.

Шоки, аз принципно съм съгласна с теб  , просто разгледах нещата на малко по-друга плоскост, така да се каже , в по-глобален аспект...
И нещо от фейсбук, което Инес е публикувала днес (някак точно на място ми дойде и много ми пасва )):

Много дискутирате; не ви догонвам.

Сигурно, защото са по-вкусни. 

Това е много индивидуално. По-сладки не означава по-вкусни. Аз ям сигурно един път в месеца плодове, но зеленчуци всеки ден. Така съм от както се помня.

Lemy,ще си повторя въпроса,че съм те объркала с Яна,ти кой пробиотик пи?

Мен ли питаш? Аз не смогвам да ви изчета... Аз пих Лакто 4 (http://apteka.framar.bg/30014907/%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE- … B0%D0%BF%D1%81-30).   Но и в ихерб има добри пробиотици и като че ли излизат по-евтино.

Момичета, ако някой има някога въпрос към мен - моля пишете ми едно ЛС! Имам периоди, в които ви изчитам редовно, но имам и такива, в които съм залята с работа и е мисия невъзможна!  

Връщам назад, ама бая сте изписали уикенда.
Шоки, ти беше писала също преди, това от книгата за почистването на кожата с масла. Едното е рициново (castor oil) другото е зехтин или слънчогледово, студено пресовано. Според типа на кожата се съчетават, написала съм си ги в офиса по-точно но при мен със смесена кожа си го дозирах 1:3 защото рицина изсушава. Но малко го увеличих после, защото ми мазнееше. Мажеш, масажираш добре и после добре загрята кърпа се слага на лицето, докзто изстине , така 2-3 пъти. И да се поправя последните три дена се мажа всеки ден, и въпреки че бях много на слънце, а за моята розацеа това е убийствено, кожичката ми стана супер   Определено си струваш двете седмици пъпчасване. Значи аз си го обяснявам така, изкарва мръсотията от кожата и тя избива къде на гнойни пъпки къде на черни точки, направо изкача не знам как да го обясня. Мъжа ми ме гледаше и се чудеше как може да ми избие пъпка почти колкото цялата брада, ужасно беше но вече ги няма, както и голяма част от черните точки. Продължавам и ще докладвам.

За Разделното хранене, мислех че тази мода е отминала, аз четох и следвах книгата когато бях на 16, държа ме до около 20 макс. Сега се чудя на акъла си, Между другото докато се хранех разделно, но не само една седмица разделно, една нормално, пак разделно, пак нормално за тези 4 години качих неусетно около 20 кила. И бях нон стоп гладна. Истината е че и мен плодовете на гладно ме стимулират да ям, не ме наяждат дори огромни порции. Сякаш ми изстрелват инсулина в небето. Предразполагат ме и към емоционално хранене. Не намирам сега смисъл в разделянето на храната, определено има храни съчетаващи и белтъци и въглехидрати, а пък разделното хранене ги допуска 
За маймуните, аз съм като Уасп, не ги приемам за роднини,  и това че те ядът банани, не означава че и аз това трябва да ям или да ровя за корени (макар да има и вкусни корени )
Не мисля че човек трябва да се влияе от това какво ядът някои животни, или че зъбите ни приличали на маймунски, или подобни. За мен ние сме си наш си вид, приспособяваме се към различните епохи и култури, ядем това което региона ни предоставя. За това и различните култури имат различно хранене. Скоро четох една статия за средно статистическият американец и човека споделя, през незнам си коя година масово ни казваха яжте зеленчуци и ние ядем, ама тук най-масово имаше картофи и царевица и ядем картофи и царевица. Ама защо картофите били пържени, ами казаха зеленчуци не казаха как да ги ядем  Та това по повод един човек каза едно нещо.
На мен лично от месо и мазно и яйца не ми става тежко, но от зърна ми става.