Никич, браЛ за емоциите. Аз съм толкова изтрещяла напоследък, че не мога да се сетя за никакви люде, що ходят по Земята, които да са ми толкова чак драги, но явно си струват тия мигове зареждащи и презареждащи.
Котич, честит ти дзвер, у вас се очертава една електроджунгла напоследъкът.

Танюше, съчувствам ти.

Но в крайна сметка - се ля ви. И това, че децата боледуват, си е съвсем нормално, че и необходимо, казват имунолозите, тъй че, свиркайте си. Нашият случай беше малко по-сирьозен, с три СПА почивки и половина за 5 години. Пусти малшанс просто.
Аз също съвсем доброволно се разделих с кариерното си р-тие (смятам, че и на това ще му дойде времето, макар че някои от вас може да рекат, че съм вече престаряла
Но истината е, че, отново, при наличието на 2 деца и пр., дори работата вкъщи не е достатъчна, за да се поддържа здрав дух в здраво тяло (и домакинството изрядно, и мъжа доволен, и децата сити, наиграни, нагушкани и пр. и пр.).
Иска се (в смисъл нужна е) допълнителна помощ, колкото повече, толкова повече. Не за друго, ами за да не страдат дяцата (и майка им), щото в/у тия трите пада най-тежкия удар, не знам къде повече. Май в/у майката, че там умората се трупа ли трупа, без рилийз, а в един момент разбираш, че бащата дори не е разбрал, дето бебето се буди да суче нощем (и това е само 1 от мильон неща, които са му минали покрай едикоетоси).
Танюше, на мен единствения ти вариант ми се струва чужда помощ, бабчето ли ще е, детегледачка ли, приятелка ли, ти си знаеш, но ако я няма, не знам, не знам...
Ся, в случай, че решите да мъ замерите с думатки, аз съм се подготвила психически и с един хубав нов дъждобран за еднократна употреба.


В 17 съм на фетална морфология ... Дано всичко е ОК с чавето
И да ми кажат със сигурност какво ще да е


Далче, оставям да теб сините гащи
. Честити официaлни розови гaщи. Aко може сините дa не ги остaвяш зa мен, тaйничко се нaдявaм дa ги прехвърлим нa.друг и aз също дa съм розовичкa
