Все нещо недостига...

  • 23 964
  • 346
# 75
да, тя майка му е същата глезла, непукист, уж много чувствителна, а дрехите си носи майка й да ги пере от друго място.
само бабата го глези, нейното златно детенце е той, единствено момче в къща само от жени. поне към майка си го няма това, което много мъже го имат - да я слуша, да е до него, да прави интриги и т.н.
към храна хич не е претенциозен, никога няма да каже, че нещо не е вкусно, не е разлигавен да подбира, възпитан е да се яде сложеното в чинията (то му и личи на кг де), не ни е проблема, че не съм можела да готвя - той ядеше каквото и да направя в началото, вкусно или не..
Виж целия пост
# 76
Ох, доста са объркани нещата при вас. Колкото и да ви е добре, за едната храна ще се побъркате. Иначе глезеничък ти е, в комбинация с ината направо не си за завиждане.
Точно.
Трябва да е абсолютно "перде" авторката.
Виж целия пост
# 77
ми не съм перде и аз съм ината и ме дразни жестоко напоследък, не се трае. затова темичка тук, действия у нас и да видим....!
Виж целия пост
# 78
Според мен имате 2 основни проблема - и двамата се държите като тинейджъри и ти ужаааааасно много говориш. Второто го казвам добронамерено, не го приемай като заяждане. Предполагам, че и наживо си приказлива, бърборана, но това изтощава. Изглеждаш ми като кълбо, кипящо от енергия, емоции, бълбукащо, преливащо, врящо. Забави темпото, уморително е за другите.
Ако мен се опитват да ме разнасят като самарското знаме при всеки сгоден случай, ще избягам с писъци. Много обичам да пътувам, обичам разнообразието, стига да не се прекалява.
От написаното оставам с впечатлението, че нито се изслушвате, нито се интересувате другия какво иска. А така семейство не става. Не става и ако постоянно играеш на обидена и се цупиш. Това много бързо амортизира връзката и партньорът губи желание да се опитва да угоди. Опитай се за известно време да не го караш да пътувате, да не го организираш. Попитай го какво иска да направи, къде му се ходи, най-важното в живота не е да наложиш твоето мнение. И Лабрадор е прав - всичко в живота ви е уредено, предоставено от родителите, ти го организираш и ролята му на глава на семейството замира.
Виж целия пост
# 79
И Лабрадор е прав - всичко в живота ви е уредено, предоставено от родителите, ти го организираш и ролята му на глава на семейството замира.
Това и аз го осъзнах за себе си след раздялата с бившия. Той просто не успя да се почувства глава на семейство. От манджата на масата до къщата и колата всичко бе осигурено от моите родители.
Виж целия пост
# 80
Josefin моето мнение, че брака ви е в криза.
И тя може да бъде преодоляна само ако и двамата имате желание за това.
Говорете, говорете, говорете...не очаквай от някой да реагира така както ти би го направила.
Прочетох поста за празниците...Св.Валентин не бил празник за него. Ами ти няма да го промениш за да го приеме като такъв. Направи го ти празник - може следващият път той да се сети.
8 Март - зюмбюл - страхотно. Подарил ти е цвете.
Не се опитвай да тълкувап неговите изказвания - той е казал това което е искал.
Кризата отразява цикличността в развитието на двойката. Ние я наричаме спирала на развитието. Двама човека, за да се съберат да живеят заедно, трябва да се харесват, да си имат доверие, да се обичат, да им е добре заедно и т. н. Постепенно, тяхната близост започва да се изчерпва.
 Колкото по-сигурни се почувстват във връзката си, толкова повече другият е малко като в кърпа вързан. И се появява любопитството към други неща – учене, работа, компании, въобще – към външния свят. Стига се до раздалечаване. Тъй като има и тревожност - „аз съм с компания, но да не би другият да ми се разсърди“, „хем ми е интересно да си клюкаря с приятелки, хем ме е страх мъжът ми да не си каже: „Не вярвах, че си такава клюкарка“ и т. н. - нарастват негативните чувства. Това се нарича криза на раздалечаването. Хората излизат от тази криза по различен начин.
Когато сте негативни един към друг нищо добро няма да се случи.....започни ти с позитивизма и повече разговори.
Виж целия пост
# 81
аз съм позитивна дори в повече, виж на милинка мнението, отчасти е права, само, че не говоря много, ами просто си излъчвам желание за всичко и си го казвам ясно и точно. И той не ме разбира, как сума ти хора ме разбраха, оцениха, приятно ни е заедно, бих казала с масата хора, които съм срещала съм се разбрала и харесала, а пък този до мен - уви!

а това за св. валентин, ми те вече минаха 4-5 такива празника откакто се познаваме, много ясно, че съм пробвала с някакви неща, но той "закакво, това е някаква американизация и т.н, не е празник"...та сега уважавам мнението му, че не го харесва и зачита и не правя нищо за него в този ден, за да му покажа, че го разбирам. А той като ме разбира и знае, че се радвам на този празник, защо пък от своя страна не ме зарадва, въпреки себе си?
Виж целия пост
# 82
Я, върни малко лентата, той защо реши, че слагаш отрова в храната? Аз си мислех, че не е казано сериозно това ама явно е...
Виж целия пост
# 83
сериозно е казано.
първият път беше, защото след като не готвих месец-два (заради нежеланието му да яде вече сготвено, когато сме се скарали) - сготвих с много желание, много неща и той го възприе един вид като странност и че съм решила да го отровя с храна (нали се караме), все едно съм измислила този начин да се справя с него и ми казва: опитай ти първа!
Аз тогава казах, ти луд ли си, ще си опитам когато реша, вече бях яла от всичко, а той стана и си излезе от вкъщи, бесен.

Не е нормален понякога, напоследък често!  Crossing Arms
Виж целия пост
# 84
Josefin казвам ти от личен опит...търси негативите и в себе си....
От казаното за празника него вземам като пример. Мисля, че не си приела неговото мнение. Ето пак търсиш негативите в него....що той не се е потрудил...
Виж целия пост
# 85
е, как напротив! Виждам си негатива, че харесвам този празник, спирам да го харесвам и да му купувам бонбони и сърца, държа се, все едно няма празник. ОК, но той като иска да е признат и да му се зачита мнението - защо от своя страна не направи изненада, знае, че обичам това и така ще покаже, че и той ме уважава и зачита.  Rolling Eyes

или просто се примирявам, че не е празник и двамата нищо не правим. ааа
Виж целия пост
# 86
Имаш ужасен брак, съжалявам, че ти го казвам. Никаква любов не виждам, за да се заяждате така, трябва да не се понасяте, за да нямате желание да отидете някъде - също. Яде при баба си, ходи с детето при техните, не иска да сяда с теб на маса, не желае да си прекарвате времето заедно и когато това ТРЯБВА да се случи е крайно изнервен и се заяжда - напълно нормална реакция в този случай. Според мен, ако го нямаше детето, нямаше и да се прибере. Иска да ходи насам-натам, ама само с приятели и с детето. Ти къде си в картинката?

Седнете и говорете сериозно, за да спасите положението, ако може да се спаси. Разбира се си съвсем свободна да не се съгласиш с мен, да продължаваш да твърдиш колко се обичате и да търсиш съвети тип - направете си вечеря, гледайте звездите, романтичен филм, вземете си куче и каквото още се сетиш  Wink

Може и просто да не сте един за друг...  Confused
Виж целия пост
# 87
Josefin казвам ти от личен опит...търси негативите и в себе си....
От казаното за празника него вземам като пример. Мисля, че не си приела неговото мнение. Ето пак търсиш негативите в него....що той не се е потрудил...
Ама защо да ги търси все в себе си? Готви жената - не ѝ щат манджата, щото сърдит на жена си мъж при баба си яде. Цветя - ич биля. Екскурзии - да не си го и помисля. Смях и радост - само когат` и той е на кеф за това. Е, аман!
Виж целия пост
# 88
Може и да не са е опознали достатъчно преди да се вземат. А и тя каза, че са се задомили директно от кафетата. И че дете сватба дом били се случили стремглаво.
Виж целия пост
# 89
За готвенето - започни да готвиш малки количества, но по-редовно (колкото за теб и малката). Така няма да прави впечатление, че си сготвила. Съобщавай, че има еди какво си за ядене, но не с апломб като за гала вечеря. В някакъв момент ще пробва, когато е гладен.
Някой от двамата трябва да направи компромиса и първите крачки. Ако продължите да циклите по плоскостта с ината, недоволството, надприказването и словесните битки, далече няма да го докарате. Хубаво е да надскочите този етап, за да седнете и да се разберете като възрастни хора.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия