Колко "различни" трябва да са децата в училище - относно смартфоните

Приветствам правото им да бъдат различни по принцип.
Бих била доволна, ако в училище се наложат и спазват забрани за ползване на телефони в час, но това у нас не се прави. Гледала съм снимки и записи от учебни часове, вкл. и от контролни и НВО. Понякога подобни записи могат да бъдат много полезни, като имам предвид как и колко работят училищните камери и как учители интерпретират свободно това, което се случва, та могат да са полезни, много.
Някои записи се разпространяват свободно в публичното пространство- следователно или не е забранено или никой не контролира наложени забрани. 
В извънучебно време всеки да си ползва каквото е счел за необходимо и каквото са позволили родителите му. Едни ползват тези джаджи да звъннат, да получат обаждане или съобщение, да ровнат в нета /а това си трябва днес/, други- предимно за личен PR, трети- основно да играят и да чатят, четвърти- слушат много музика и т.н. Нямам нищо против която и да било от различните цели. Комуникацията е важна, а днешната включва и мобилен интернет. Децата са си различни и целите им- също.
Не обсъждам дали е наложително- наложителността зависи от много неща. За едни- да, за други-не. Не е и важно дали е чак толкоз наложително. Важно е дали, кога и какво е нужно /нуждата е субективно понятие/ и дали е възможно. Възможностите лични са също важни. Ако за един 500 лв. са заплата, то за друг това е пара за играчка, която в месеца не дисбалансира по никой начин бюджета.
Имам против само да не пречат /да не се ползват/ в час и на околните дори извън час.
Ако има забрана да се носят в училище такива и тя се спазва за всички, като се осъществява нужния контрол- добре. Но понеже у нас няма ни забрани, ни контроли, то за мен е добре детето ми да носи свръзка с мен и с баща си, на която да може да разчита по всяко време. За малко дете- елементарен телефон, за голямо дете- според какъвто си е избрало и сме имали възможност да му доставим.

Пропуснах да спомена, че телефонът според мен е необходимост за децата, битуващи по нашенските школа, още от І клас. Въпрос на възможности и виждания е видът му. Много деца са по занимални, които могат да свършат преди обявения час /чела съм и съм чувала за това/ и ако няма телефон, няма кой да извести родителите да си приберат детето.
Помня една тема тук имаше- за едно малко дете, което съученици подгонили, то се скрило в тоалетните и се заключило там, след което се обадило на по- голям брат ли, сестра ли точно по телефона си и добре, че е имало у себе си такъв, та му се притекли на помощ.

Да така е. Моята е трети клас. В първи получи обикновен телефон. Научи се да работи с него и го ползваше само когато е необходимо. На следващата година й подарих моя смартфон, нисък клас, защото за мен е напълно излишна и досадна вещ, а тя му се радваше. Видях, че може да го пази и не прекалява с игрите, но смотания смартфон даде някакъв дефект. Затова за този рожден ден й взех нов и по-хубав. Първите две седмици не го оставяше и много се дразнех, но това явно е било нормално като за нова "играчка". Сега през ден- два се сеща да играе и бързо й омръзва. 

Амииии 2 шоколада на седмица по 3 лева = 6. На месец - 24. На месец телефона (на изплащане е) ми струва по 8 лв.
пп. Шоколадът беше само пример - единствения за който се сетих, защото други сладки неща не яде.
Идеята ми е, че всеки си има различен начин да си достави радост. Един иска маркови дрешки, друг да се наяде здравата, трети да си купи билет за концерт... Смартфоните, таблетите и т.н. са същата работа. Ако може да го пази и игрите с него не й пречат на по-важните неща - защо не?

Явно на мен ми има нещо, понеже не изпитвам никакво удоволствие от това да имам смартфон.

е, не си на 15 нали? Аз също - не изпитвам влечение към този уред (ще си купя такъв едва когато извадят от производство неумните) по-голяма част от приятелите ми също нямат никакво желание да притежават смартфон. Но това не е причина да го отхвърлям. Просто се опитвам да приема, че новото поколение е различно и това е 

Същото е при нас. Кой какво има у дома си е личен избор ,не касаещ живота в училище. Такива устройства нямат място в училище. В нашето всяко дете си има личен компютър /таблет, който участва в учебния процес .

Разбира се,че след 5-ти клас нещата започват да стоят по малко по-друг начин, но не виждам за какво му е на дете 1-4 клас,един смартфон... В класа на сина ми е масово (4клас ще бъде)
При нас също таткото беше виновника,детето да се сдобие с въпросния телефон "с пръсти". Детето му казало,и той хоп! веднага му подарил. Това не беше съгласувано с мен и веднага щом се прибера в Бг,бащата ще бъде натирен в кучи г*з, заклевам се.
То проблема наистина е в родителите,като цяло. Нашата задача да ги опазим от материализма е много по-сложна от колкото е било едно време.
Синът ми наистина е умно дете,1 и 2 клас беше много любознателен,все с книги се разхождаше из къщи, докато 3ти сякаш не беше той,не знам как изкара годината,все по малко се интересуваше от уроците,госпожата прави забележки че е разсеян,ужас някакъв. В къщи също върви като муха без глава,гледа да скалъпи домашните набързо и да си пуска да играе.
Преди като го питах какво му харесва в училище,казваше: Госпожата ми харесва най много,защото разказва интересни неща."
Сега като го питам какво му харесва най-много, отговора е :"Междучасията", много пъти не си яде и сандвича,явно от зор да си показват глупости по телефоните....
 

Големият ми си е в 3 клас и вече ни известиха, че от тази година, освен компютри, ще ползват лаптопи. Досега имаха само по няколко компютъра в стаята, но обучението им е частично съобразено и с нивото на всяко дете и в този случай техниката идва в помощ.

А нас вчера като учители ни известиха, че в новите програми по ИТе заложено, освен работа със скенер, работа и със цифров фотоапарат и телефон - в смисъл - пренос на графични изображения от устройствата към компютъра и тяхната обработка. Това обаче чак в 6 клас и чак когато приемат закона за образованието, който се канят да приемат вече седма година и още го мъдрят.

Да, тук това беше в предучилищната на 4 ,а сега и първи клас на 5 също. Работата ежедневната е свързана с работа с таблет / Мак , бяло интерактивно табло , апарат за прожекции на имиджи и картини и микроскопи за природознание.

Много интересна тема, жалко, че я позатриха.

Скъпите технологични чудеса служат за демонстрация на статус. Всички други употреби на тези предмети са силно преувеличени. Приятелка на дъщеря ми има айфон 5 и се фука на всяко срещнато дете. Ползва го за да слуша музика, да снима и клипчета, да играе игри и да говори по телефон. Всички тези неща не оправдават цената на един айфон 5, защото могат да се правят със същия ефект и на в пъти по-евтино устройство.
Децата нито ползват онлайн банкиране, нито наддават на борсата, нито правят нещо, за което да им е нужна връзка с интернет в реално време (или въобще някаква връзка с интернет!). Всичко е за статус. А нещата със смисъл "статус" са много вървежни при малките.
Въпросът е какво можем да направим.
Според мен има много деца, които искрено страдат, когато нямат въпросните ценни вещи. Страдат не защото не им е обяснено кои са истински важните неща в живота, не защото са свикнали всичко да получават и не защото без тези неща никой няма да ги погледне. Това е просто една нагласа към живота и света, която според мен е част от характера им.
Други деца пък изобщо не се впечатляват кой какво има, нито дори кой какво мисли за тях. Всъщност децата се различават първоначално по отношението си към общността. За някои е най-важното нещо общността да ги приеме, а други искат тази общност първо някак да докаже, че заслужава вниманието им и после да преценяват ще я удостояват ли с такова или не.
Според мен наливане на обяснения за важността на оценките и постиженията е нещо съвсем излишно, ако детето е от първата група и за него няма по-силен стремеж от желанието му да се впише в групата. Едни такива обяснения няма да го накарат да се почувства по-уверено, нито ще си промени характера като с магическа пръчка.
Ако имате дете от първата група, е  излишно да очаквате от него да реагира и да се чувства като децата от втората, защото това просто няма да стане. Излишно е и родители на деца от втората група да твърдят, че техните деца не са като първите, защото са им обяснили за стойностните неща в живота. Това просто не е вярно.

Винаги съм се чудела тези родители с децата с айфоните и подобните скъпи телефони не се ли притесняват, че толкова скъпа вещ може да бъде счупена, открадната или изгубена от детето? Не вярвам всичките да са потънали в благополучие, че парите за един айфон да са пари за семки, че да го прежалят с едно мигване.

И аз се чудя. Аз ако купя такъв телефона на дъщеря ми, ще и го прибера в секундата, в която разбера, че се хвали на всеки срещнат. Колко му е някой да и обърше два шамара и да и го вземе?
Даже повече ще ме е страх, че съм създала повод някой да иска да я нападне.

Стана ми интересно - ако е малка нали не се разхожда сама по улиците?  Кой ще й обърше два шамара? Нямам контрол какво става единствено като е на училище, но там подобна ситуация е абсурдна.

Да, бе абсурдна е. Също така никой по-голям не взима стотинки за закуска от по-малките, само ги закрилят и ги водят за ръчичка.
Да, в последствие историята с взет телефон може да се разплете, да се намери виновния, да се върне телефона, но стресът от преживяното си остава за детето. Не ми се иска и да си помислям, че може да случи на дъщеря ми.

В този постинг има две идеи, като едната я споделям, но другата не.

Споделям идеята, че (поне при децата) най-скъпите модели телефони са само за престиж. Същата работа може да се свърши и с телефон от нисък клас.

Но не е вярно, че децата не ги използват рационално. Напротив, сигурна съм, че децата използват много повече функции, отколкото средностатистическия възрастен. Това, че не банкирали и не продавали акции е без значение. Свалянето на игрички и програмки по своята същност е същото нещо. Всъщност смартфонът днес замества доста джаджи от миналото. Той е уокмен (ама много по-добър от някогашните, с капацитет за хиляди песни), с една докингстация става и на домашна стерео уредба, той е телефон, той е електронна поща, той е фотоапарат, той е електронна игра (всъщност много игри), GPS, калкулатор, компютър и какво ли не. Всъщност срещу месечен абонамент за интернет от десетина лева децата могат да общуват помежду си през нета по цял ден без изобщо да си товарят сметките. Да не говорим колко е удобна тази комуникация при пътуване, особено в чужбина.

Та сам по себе си смартфонът съвсем не е ненужна вещ. Друг е въпросът, че рекламата го е превърнала в белег за статус, а и че все пак не е играчка за деца в прогимназията. Но за 14-15 годишните и нагоре смартфонът си е удобство, пасващо на техния начин на живот. И съвсем не е безсмислена изгъзица.