Знам, че форумът е пълен сигурно с теми за това как възпитаваме децата си, но реших да пусна още една, за да си 'сверим часовниците' ние тук, доколкото е възможно.
Провокира ме моето собствено дете, което напоследък (може би от последната една година) започна да се държи много зле, да ни обижда вкъщи с обидни епитети, които е чул по телевизията примерно, или в градината и да проявява агресия към мен и баща си. Имам чувството, че тази промяна в него започна, когато скандалите ни с татко му станаха явни и гласни - т.е. случваха се пред него
Детето е на 6 години. Ясно ми е, че виждайки, че ние общуваме без уважение и с агресия, няма как и той да не се държи така.
Татко му обаче хич не смята така
Не бил такъв от скандалите ни, а защото аз съм го била разглезила 
И това систематично ми се набива в главата как съм се провалила като майка и какъв глезлио съм създала. А татенцето черпи своите великомъдрени познания от свеки, която се пише голям педагог, нищо, че нейните деца ги е гледала баба й 
Та според тях децата трябва да се бият. Нещо, което го отричат под път и над път по книги, списания, предавания и какво ли още не, свързано с възпитанието на детето. Трябвало да съм го удряла по устата като ни обиждал
а не много -много да му се обяснявам. Защото аз като направи гаф и започвам кротко доколкото мога да обяснявам, че не бива така и т.н. Не помня някога да съм го удряла (това с ръка на сърце), просто той като малък е бил толкова кротко и безпроблемно дете. Но не- виновна съм била, че съм забранявала боя.
Второ правило- на детето да се обръща минимално внимание. Разбирайте- даваш му да яде и от там нататък пълен игнор, да си прави каквото си иска из къщи. Нашият син понякога (често, де), като му е забавна някоя игра ни вика и нас да се включим, и аз естествено веднага се включвам. Не, било огромна грешка, че играя с детето!!! Не бивало! Така съм го разглезвала ! Това са нали думите на свеки, които таткото цитира като папагал. Според него, свеки дори не ги целувала като били малки, да не говорим пък да си играе с тях Интересно кога тогава станаха толкова влюбени и привързани на стари години
Трето правило- на детето да се купуват подаръци много рядко и само с повод. Тук донякъде съм съгласна, ясно ми е, че няма как и не бива да се купува всичко, що се види.
При нас преди 2 години може би се появи един сериозен проблем със запек при детето. Гастроенетроложката, която ни помогна да се излекуваме (доста добра и известна детска гастроентероложка, м/у другото) беше въвела една система: когато детето се изходи, да бъде възнаграждавано с по нещо мъничко. Слава Богу здравословният ни проблем със запека изчезна, но остана това ""ако направя еди кое си мамо, трябва да ми купиш награда"" Не успявам да го изкореня засега това и имаме хиляди караници около това.
И пак разбира се: какви били тези глупости на тая докторка (нищо, че успя да го излекува, а беше наистина зле), пак съм постъпила лошо като съм я слушала...Не разрешава да го заведа на психолог, защото това били глупости и просто трябвало да бием детето по-често. Преди година някъде, в началото на тези пролеми, се консултирахме с добра детска психоложка, но таткото едвам я издържа да ни говори 1 час жената, каза, че била откачена и говорела глупости
Така и не продължихме срещите с нея.
Та да ви питам, вие как се справяте? Имали ли сте такива периоди с децата, в които са имали такива негативни промени в поведенията си и как сте ги преодолели? Биете ли децата си, когато са направили нещо лошо и как прекарвате времето си с тях?
Виж целия пост
Провокира ме моето собствено дете, което напоследък (може би от последната една година) започна да се държи много зле, да ни обижда вкъщи с обидни епитети, които е чул по телевизията примерно, или в градината и да проявява агресия към мен и баща си. Имам чувството, че тази промяна в него започна, когато скандалите ни с татко му станаха явни и гласни - т.е. случваха се пред него
Детето е на 6 години. Ясно ми е, че виждайки, че ние общуваме без уважение и с агресия, няма как и той да не се държи така. Татко му обаче хич не смята така
Не бил такъв от скандалите ни, а защото аз съм го била разглезила И това систематично ми се набива в главата как съм се провалила като майка и какъв глезлио съм създала. А татенцето черпи своите великомъдрени познания от свеки, която се пише голям педагог, нищо, че нейните деца ги е гледала баба й Та според тях децата трябва да се бият. Нещо, което го отричат под път и над път по книги, списания, предавания и какво ли още не, свързано с възпитанието на детето. Трябвало да съм го удряла по устата като ни обиждал
а не много -много да му се обяснявам. Защото аз като направи гаф и започвам кротко доколкото мога да обяснявам, че не бива така и т.н. Не помня някога да съм го удряла (това с ръка на сърце), просто той като малък е бил толкова кротко и безпроблемно дете. Но не- виновна съм била, че съм забранявала боя.Второ правило- на детето да се обръща минимално внимание. Разбирайте- даваш му да яде и от там нататък пълен игнор, да си прави каквото си иска из къщи. Нашият син понякога (често, де), като му е забавна някоя игра ни вика и нас да се включим, и аз естествено веднага се включвам. Не, било огромна грешка, че играя с детето!!! Не бивало! Така съм го разглезвала ! Това са нали думите на свеки, които таткото цитира като папагал. Според него, свеки дори не ги целувала като били малки, да не говорим пък да си играе с тях
Интересно кога тогава станаха толкова влюбени и привързани на стари години Трето правило- на детето да се купуват подаръци много рядко и само с повод. Тук донякъде съм съгласна, ясно ми е, че няма как и не бива да се купува всичко, що се види.
При нас преди 2 години може би се появи един сериозен проблем със запек при детето. Гастроенетроложката, която ни помогна да се излекуваме (доста добра и известна детска гастроентероложка, м/у другото) беше въвела една система: когато детето се изходи, да бъде възнаграждавано с по нещо мъничко. Слава Богу здравословният ни проблем със запека изчезна, но остана това ""ако направя еди кое си мамо, трябва да ми купиш награда""
Не успявам да го изкореня засега това и имаме хиляди караници около това.И пак разбира се: какви били тези глупости на тая докторка (нищо, че успя да го излекува, а беше наистина зле), пак съм постъпила лошо като съм я слушала...Не разрешава да го заведа на психолог, защото това били глупости и просто трябвало да бием детето по-често. Преди година някъде, в началото на тези пролеми, се консултирахме с добра детска психоложка, но таткото едвам я издържа да ни говори 1 час жената, каза, че била откачена и говорела глупости
Така и не продължихме срещите с нея.
Та да ви питам, вие как се справяте? Имали ли сте такива периоди с децата, в които са имали такива негативни промени в поведенията си и как сте ги преодолели? Биете ли децата си, когато са направили нещо лошо и как прекарвате времето си с тях?
