"Не съм очаквала, че ще имам такова дете в моя клас"

Аз съм ЗА индивидуален подход, но все пак в клас са поне 23 деца. Ако всеки е "палав", не знам докъде ще стигне класът с уроците.
Вярно е, че от учителя зависи да се овладее дисциплината, но често мерките може да не се харесват на родителите. По-добре е да не се хули детето, да не се наказва, ама е по-добре и родителят да му е обяснил навреме кое къде може или не може. Така че медалът има две страни определено. И вместо да се търси сметка от учителката, по-добре да се погледне отрочето. И вместо да му се каже, че госпожата не е права, да се вкара то скоро в пътя! Защо цял клас са разбрали, че детето Х е "палаво"? Явно то само си е показало магариите. Кое точно трябва да му се поощри, че не разбрах?Извинете за мнението!
В класа на дъщеря ми има дете, което се прояви от първата минута. На всички направи лошо впечатление. Втория ден тя ми се оплака, че я ритнал, защото искал да е първи в редичката. Веднага говорих с родителя. На третия ден се върна с одраскана ръка, защото я бутнал в чина, докато вилнеел. Имаше родителска среща. Пак говорих с родителя, но вече и с учителката - да го държи отделно, отзад, за ръка - както прецени.
Таткото няма против. Той дърпа уши без ефект. Добре, че учителката е страхотна. Каза, че е разбрала и го овладява вече. Давала му отговорности, седял на бюрото й сам... Още преди да я помоля. Не го квалифицира, но да, класът е разбрал що за стока е - не от учителката, а от самото дете.
И да питам родителите на "палавките", защо "кротичките" да търпят лошото им поведение, защо да се губи толкова време с тях?
Имам и друг пример на подобно дете. Да, не са лоши по душа, а умни, любопитни, красиви. Но това не пречи да имат големи пропуски във възпитанието и все да правят нещо "без да искат". Децата от прохождане се учат, че другите са неприкосновени. И когато дъщеря ми си отнася последствията и може да намрази това училище и тоя клас, аз си запазвам правото да я защитя. И да искам дете и родител да отнасят санкции. Ако трябва, ще пиша жалби (от тях винаги има страх и ефект), ако трябва - и с детето ще си "поговоря'. Аман от родители, дето си мислят, че златото трябва да се остави да прави каквото ще, сакън да не му се увреди психиката от наказание. Доста нагло ми се струва да се апелира към професионализма на учителя, когато родителят не е изпълнил една от основните си функции Нещо от типа на "Аз не успях, ама ти си длъжен да се справиш, щото ти се плаща", звучи нелепо.
Не е работа на учителя да върши работата на родителя. Системата може да е остаряла, неподходяща и пр., но сме в нея, за съжаление. И ще се съобразяваме, ако не можем да я променим. Все се намира някой, дето нещо му пречи - кога учителка, кога система, кога всичките деца, че не разбират възвишената свобода да си правим каквото искаме А личната свобода свършва там, където започва свободата на другия. Толкова е просто!

Темата ми е интересна и ще ви следя с интерес,за да разбера как се справяте с невъзпитани и аграсивни деца.Сега се връщам назад да ви изчета и после ще изказвам мнение.

Много точно и аргументирано! Подкрепям те напълно.

По скромните ми наблюдения има два вида "палави" деца.
Едните са буйни, енергични, шумни, ентусиазирани и т.н., могат да се изброяват епитети до утре. Но най-важното им качество е, че са някак... възпитани, да ги наречем. Когато им се направи забележка, че са шумни, че пречат, че трябва да се спрат, те усещат, че са прекалили и спират да правят това, което пречи на останалите. Даже съвсем искрено обещават, че повече няма да правят така. До след малко, когато темпераментът им надделее и пак се изявят по някакъв начин. Обикновено това са и много будни деца, често пълни отличници, учителите нямат големи проблеми с тях, свикнали са и умеят да работят, да насочат енергията и ентусиазма им за полезни неща. Много често това са децата – лидери и въпреки "палавостта" си, печелят симпатиите на всички, включително и на повечето, ако не и на всички, учители. Именно защото са добронамерени, естествени и открити.
Но има и друг вид "палави", с които е трудно да се работи, които при всяка забележка започват да правят напук и поведението им е от типа "ти ли ще ми кажеш какво да правя". Точно те са тези, които създават най-големи неприятности на учителите, най-вече родителите им (за разлика от родителите на първия тип деца, които охотно съдействат на учителите за всичко, свързано с поведението на собствените им деца). Вторият тип родители рядко съдействат, обикновено засипват с жалби всички инстанции и енергията и труда, които би трябвало да насочат към възпитанието и социализацията на собственото си дете, отдават за по-полезните според тях цели: мрънкане, оплаквания, жалби, скандали и дори физическа саморазправа.
Естествено, това са съвсем груби схеми, но ако си спомните собствените си ученически години или децата от квартала, с които сте играли навън, веднага ще се сетите за примери и от двата вида. Лошото е, че едно време вторият тип деца бяха много малко - в нашето училище да са били най-много 3-4 и всички ги познавахме, защото вечно ги викаха при директора, повтаряха почти всеки клас, пък и ние ги избягвахме, за по-безопасно. Сега броят им е нараснал, от познати чувам, че вече има и по 2-3 в един и същи клас (!!!), което е обезпокоително много, при положение че само едно такова "зрънце" може да провали работата на учителя и на останалите деца. И май тенденцията е към нарастване...

 Май не сте случили на учителка. Би трябвало да е подготвена да се справя и с "такива" деца. Изглежда ми като по-скоро неприятна жена, което е много лошо за начален учител.
 Първи клас децата просто са малки и не всички са способни на концентрация и изрядно държание в клас, особено момченцата.

Всеки си гледа от камбанарийката на родител на палавник или на кротушко и в повечето мнения, според мен липсва обективност.

Не е адекватно да се лепи етикет на дете, което виждаш за първи път, било то палаво или кротко.
За първокласниците първия учебен ден е голям стрес, по-експресивните реагират на този стрес със шумни изяви, по-интровертните се свиват и мълчат, което не означава, че не може да се очакват пакости от тях. Нормално е да се поопознаят за да се види, кой- какъв.

Изчетох постовете дотук с голям интерес и останах с впечатление,че по-голямата част от родителите са на мнение,че преподавателите в училище са им едвали не длъжни-да ограмотяват, децата да ги учат на ред и дисциплина,да им изграждат навици-дори хигиенни,да бъдат буфер в общуването по м/у им и т.н.Аз все си мисля,че това са задължения на родителите.Само си представете какво ще настане ако в един клас от 25 деца трябва да се обяснява на всяко по отделно,че в час не се крещи,че г-жата не се прекъсва за щяло и нещяло,че не може да се разхождаш и подскачаш по време на час или да ходиш да пиеш вода по 10 пъти,защото ти е скучно.И пресдтавете си всичките тези 25 деца,ако започнат да викат и се смеят едновременно,защото са по-буйнички и темпераментни какъв зверилник ще настане.Това не е цирк и преподавателите не са клоуни,които да се съобразяват с мненията,желанията,изискванията и гледните точки на всеки ученик и родител,а когато действията им са в разрез с нашите представи за перфектно обучение и поощрение на децата ни идва ред на лошата учителка.Далеч съм от мисълта,че дори и най-гениалният преподавател може да си позволи да обижда и тормози физически и психически децата БЕЗПРИЧИННО,но е крайно време да спрем да прехвърляме собствените си грешки на другите и да поемем отговорност за действията си,защото децата са като огледални отражения на самите нас.

А само преди 20 години беше обичайна практика шумните деца да бъдат скастрени и поставени в положение да почувстват реално неудобство от иначе неудобното си поведение. И не беше проблем.
Кога стана такава драма на съкровищата да се посочват грешките? Сигурно по същото време, когато родителите започнаха да блъскат учителки и да викат пред целия клас защо даскалицата писала двойка на съкровището.
Ирис, колко малки да са? Нали годините за тръгване на училище са съобразени с най-ранната масова демонстрация на свързана мисъл и памет. Отива дете на първия си учебен ден в живота с мисълта, че е тръгнало на детска площадка или на концерт, където е солист. Къде е пропускът при разясняването на това що е то училище - в учителката, която го вижда за първи път и има известни очаквания, или в родителя, който е "забравил" (за пореден път) да обясни нещо важно?

А къде го видяхте епитета, че аз нещо не мога да разбера какво се коментира изобщо.
Според Уикипедия "такова" е:
1. Дума, използваема на мястото на всяка друга дума в българският език.
2. Думата, която се използва когато говорещият не може да се сети за по-подходяща дума.

С "такова" учителката е заменила точно някакъв епитет, който ние не можем да знаем и само гадаем какъв е бил. Можеше да се досетим по интонацията, ако бяхме присъствали, или по действията на детето, предизвикали въпросната реплика, ако майката беше достатъчно откровена да ги сподели.
Представете си, че репликата е произнесена с блеснал, щастлив поглед заради приятна изненада?
Защото аз съм я чувала от много учители, когато са говорили за свои ученици, напр. "Рядко се среща такова дете" или "Никога вече няма да имам такъв ученик", в които "такова" замества "прекрасен", "умен", "страхотен", "невероятен" и прочие суперлативи. Е, ако чуете нещо такова за вашето дете, ще се тръшнете ли и ще пускате ли възмутена тема, или ще се скъсате от хвалби насам и натам? За същото това "такова"?
В единия случай е недопустимо, в другия - може, че чак и ще се похвалим. Защо? 

А според мен даже ще се увеличават теми като тази. Последствията от толкова модерната мантра сред младите родители: "Никой няма право да прави забележка на моето дете!". Ни-кой! Нито бабите и дядовците, нито майките на потърпевшите деца по площадките, нито многострадалните съседи, нито учителите, нито бъдещите им шефове. Само мама. А ако мама лапа мухите, вместо да възпитава? Кой тогава?

Ако не за ограмотяване, тогава защо децата ходят на училище?
Ако не учителите, кой да учи децата на реда в учебното заведение? Защото той, редът у дома не е онзи, които има като порядки в клас.
Ако не учителят, който най-добре познава, поверените му деца, то кой да бъде буфер между тях? Хайде няма нужда пък от постоянната намеса на родителите в отношенията между съученици. Именно, за да не се налагат крути родителски намеси, ежедневния медиатор между учениците е именно преподавателят- като започнеш от детската градина и свършиш с последната година в училище.
И за хигиенните навици, когато се налага, не е лошо да спомене учителят.
Приемете го, не само като размахващ показалка, каканижещ уроци и предизвикващ душевен дискомфорт у децата ви, а и като техен наставник в добрия смисъл на думата.

От момента на попадане на детето в масовото образование, дали от ясла, или от първи клас все тая, детето спира да бъде само отговорност на родителя и семейството си, защото в живота му настъпват нов тип отношения- тези с други възрастни, поели отговорност за него и негови връстници. И така часове без мама. Часове, в които едва ли може детето да се остави на собствената му съвест и воля.


Точно преди седмица детето ми напусна едно училище и биде преместено в друго. Разделяйки се с класния му ръководител, стана ясно, че тя е огорчена от това, че я напуска "такова дете". Вчера пък, новият учител беше казал на съпруга ми, че е радост за него да работи с "такова дете".

Как` Сийкe, мога да си представя какво ли не относно "такова дете" и по какъв повод е казано, но изхождам от тъжния емотикон към заглавието на темата и кратките разяснение на авторката.
Не съм вече толкова млад родител и съм видяла недостатъците и на "тази" и на "онази" образователни и всякакви системи. Безспорно е, че взаимно уважение трябва да има между всички страни - деца, родители, учители. Както и адекватна комуникация между същите.
Защото помня ученическите си години, когато се поощряваше конкретно поведение и всичко,  което излизаше от определените рамки се етикираше и така си отиваш до пенсия, че и етикета ставаше семеен.

Моето дете е високо и му се налага да седи на предпоследния чин. Точно пред децата от последния. Ужасни са. Много пречат. Синът ми казва, че от техните глупости на моменти въобще не чува учителката.

Не зная чия е вината "тези" деца да са такива, но зная, че не е на сина ми. Никак не ми се иска учителката да ги поставя на последния чин. Да си ги държи на първия. А най-добре е да се разпишат правила - щом пречи на класа да се вади от клас и после отношенията да се изяснават с родителите и директорката.

Но тук остава въпросът с децата, които ги бият вкъщи. Те няма как да станат различни. И не трябва да се разчита на родителите като коректив.

Щом са нарушени правата на детето и родителите нямат намерение да променят статуквото с корективна работа, различна от шамари, то нека се включват социалните  и да им отнемат родителски права за известно време, докато съберат акъл и на тях може да се разчита.

Не мислиш ли, че част от проблема е, че маминка възприема учителите именно по ТАКЪВ начин, съответно е "забравила" да внуши уважение към личността на учителя? При това въпросната маминка може да я всяка една от нас. Защото детето не знае, че трябва да слуша учителя, когато последният прави със спокоен тон недотам креативна забележка за шумно поведение. Детето се прибира и казва на маминка, че госпожата му се е скарала (предполагат се по-високи децибели). Маминка му обяснява, че учителят няма право да го прави, докато пуска тема тук "ох, енергичното ми дете никой не го разбира".

Е, пак не си разбрала! Какви внушения? Уважението трябва преди всичко да се заслужи