Май не четете. Свекърът е изписан и е у дома, не е в болница. Първо. Второ-знам, какво е лежащ старец след инсулт. И миризми и вид, въобще не е за деца около него в момента. Пожелавам му да се възстанови, човека, пък тогава внуци пак ще има около него.
Виж целия пост
Моля за съвет, наистина ми е необходим!
- Публикувана: 9 окт. 2013, 16:31 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2013, 15:14 ч.
# 16
10 окт. 2013, 08:31 ч.
Дай боже се възстанови бързо!
Благодаря отново за съветите на всички! Действително ми бяха полезни, както писах по-горе за сега няма да водя детето, нека дядото се възстанови малко. С това смятам темата за приключена.
Моля, модератор да я заключи! Благодаря!
Виж целия пост
Благодаря отново за съветите на всички! Действително ми бяха полезни, както писах по-горе за сега няма да водя детето, нека дядото се възстанови малко. С това смятам темата за приключена.
Моля, модератор да я заключи! Благодаря!
# 17
13 окт. 2013, 04:10 ч.
Явно вече е решено, но щом са близки дядо и внуче среща може да повдигне духът му. Той се е грижел за детето когато е бил здрав, но сега е болен и немощен и вече не е достоен дядо 
Виж целия пост
# 18
13 окт. 2013, 04:37 ч.
Щом имат силна връзка, травмата за детето ще е по-силна.
Моят дядо почина след прекарани 8 инсулта и 7 микро инфаркта в протежение на 15 години. Първият му инсулт беше когато аз бях на около 5. Още помня колко ужасяващо страшно беше да видя дядо си в такова безпомощно, изкривено, нечовешко (според тогаваашните ми представи) състояние. Но аз нямах и избор: живеехме с дядо ми, така че нямах късмета на твоето дете да съм изолирана от този стрес.
Виж целия пост
Моят дядо почина след прекарани 8 инсулта и 7 микро инфаркта в протежение на 15 години. Първият му инсулт беше когато аз бях на около 5. Още помня колко ужасяващо страшно беше да видя дядо си в такова безпомощно, изкривено, нечовешко (според тогаваашните ми представи) състояние. Но аз нямах и избор: живеехме с дядо ми, така че нямах късмета на твоето дете да съм изолирана от този стрес.
# 19
14 окт. 2013, 08:42 ч.
Казах, че няма да пиша, но не мога да не отговоря.
Madchen, не става въпрос, че е недостоен дядо, страх ме от това как детето ще реагира като го види в съвсем различно безпомощно състояние.
Фея Кръстница, свекърите живеят на стотина метра от нас. В петъке бях забрала малката от градина и срещаме баба и долу пред блока. И тя "хайде баба кога ще те водя да видиш дядо ти?", не знаех как да реагирам и какво да кажа. В главата ми нахлуха смесени чувства, сърцебиене, абе не мога да го опиша това състояние, което ме държи от два месеца насам. При което малката се разплака "искам при дядо, айде мамо, айде заведи ме". Еми не знам дали постъпих правилно, но я заведох, сърцето ми се къса, в момента плача и пиша. Влязохме у тях, като го видя от вратата се разтрепери и избяга в кухнята. Постояхме две минути и си тръгнахме. Като вървяхме към нас мълчейки детето ми каза: "Мамо, защо дядо се разболя толкова много, защо?". Не знам дали постъпих правилно като я заведох? Все още не знам.
П.С. Съжалявам за дългия пост, но имах нужда да го кажа на някого.
Виж целия пост
Madchen, не става въпрос, че е недостоен дядо, страх ме от това как детето ще реагира като го види в съвсем различно безпомощно състояние.
Фея Кръстница, свекърите живеят на стотина метра от нас. В петъке бях забрала малката от градина и срещаме баба и долу пред блока. И тя "хайде баба кога ще те водя да видиш дядо ти?", не знаех как да реагирам и какво да кажа. В главата ми нахлуха смесени чувства, сърцебиене, абе не мога да го опиша това състояние, което ме държи от два месеца насам. При което малката се разплака "искам при дядо, айде мамо, айде заведи ме". Еми не знам дали постъпих правилно, но я заведох, сърцето ми се къса, в момента плача и пиша. Влязохме у тях, като го видя от вратата се разтрепери и избяга в кухнята. Постояхме две минути и си тръгнахме. Като вървяхме към нас мълчейки детето ми каза: "Мамо, защо дядо се разболя толкова много, защо?". Не знам дали постъпих правилно като я заведох? Все още не знам.
П.С. Съжалявам за дългия пост, но имах нужда да го кажа на някого.
# 20
14 окт. 2013, 09:42 ч.
Аз не мога да ти кажа как да постъпиш, но се замисли- човека не е някакъв старец, а дядо, вероятно е и млад, плюс това е вкъщи и се възстановява. Моят свекър претърпя инсулт, изписаха го и след 2 сед. почина. Водих детето редовно,докато беше вкъщи.
Виж целия пост
# 21
14 окт. 2013, 09:45 ч.
Аз написах по-горе, че я заведох. Нямам против да я водя, само ме е страх как ще и се отрази това виждане. Моля те, сподели как го приемаше твоето дете, виждам че са на почти една възраст с моето.
Виж целия пост
Аз не мога да ти кажа как да постъпиш, но се замисли- човека не е някакъв старец, а дядо, вероятно е и млад, плюс това е вкъщи и се възстановява. Моят свекър претърпя инсулт, изписаха го и след 2 сед. почина. Водих детето редовно,докато беше вкъщи.
Аз написах по-горе, че я заведох. Нямам против да я водя, само ме е страх как ще и се отрази това виждане. Моля те, сподели как го приемаше твоето дете, виждам че са на почти една възраст с моето.
# 22
14 окт. 2013, 09:58 ч.
Да, видях, че си писала чак сега, пиша от телефона и последните постове не ги видях.
Ами, моето дете беше на 3.
И той се плашеше / така си мислех тогава, но не е било страх, а по- скоро му е било странно / и стоеше надалече от дядо си, после говореше и коментираше едни неща, които звучаха зловещо от устата на малко дете.
Но самото дете не беше изплашено, прие нещата много нормално и естествено. Изплашените бяхме ние- възрастните.
Сега вече съвсем е забравил тези моменти.
Но пък на мен ми остана удовлетворение ли, спокойствие ли, / не знам как точно да го нарека/ че свекъра ми успя да види детето в последните си дни.
Иначе в болница съм твърдо против, гледката е страшна.
Виж целия пост
Ами, моето дете беше на 3.
И той се плашеше / така си мислех тогава, но не е било страх, а по- скоро му е било странно / и стоеше надалече от дядо си, после говореше и коментираше едни неща, които звучаха зловещо от устата на малко дете.
Но самото дете не беше изплашено, прие нещата много нормално и естествено. Изплашените бяхме ние- възрастните.
Сега вече съвсем е забравил тези моменти.
Но пък на мен ми остана удовлетворение ли, спокойствие ли, / не знам как точно да го нарека/ че свекъра ми успя да види детето в последните си дни.
Иначе в болница съм твърдо против, гледката е страшна.
# 23
14 окт. 2013, 10:06 ч.
Понякога и аз се учудвам какви неща може да каже едно дете и как се изразява хем по детски хем като възрастен.
Виж целия пост
# 24
14 окт. 2013, 10:10 ч.
Убедих се, че тези неща звучат страшно само за нас, децата не ги осъзнават като нас, поне не и малките деца като нашите.
Ако дядото е адекватен що- годе , говори и е в съзнание, не се притеснявай въобще за детето.
Колко е годишен дядото?
Виж целия пост
Понякога и аз се учудвам какви неща може да каже едно дете и как се изразява хем по детски хем като възрастен.
Ако дядото е адекватен що- годе , говори и е в съзнание, не се притеснявай въобще за детето.
Колко е годишен дядото?
# 25
14 окт. 2013, 10:31 ч.
Убедих се, че тези неща звучат страшно само за нас, децата не ги осъзнават като нас, поне не и малките деца като нашите.
Ако дядото е адекватен що- годе , говори и е в съзнание, не се притеснявай въобще за детето.
Колко е годишен дядото?
Що годе е адекватен, опитва се да говори и е в съзнание, на 63г. Откакто ходихме да го видим в петък, дъщеря ми не ме е питала и не е искала да ходим у тях. Баба и идва в къщи и само му изпраща поздрави.
Виж целия пост
Понякога и аз се учудвам какви неща може да каже едно дете и как се изразява хем по детски хем като възрастен.
Ако дядото е адекватен що- годе , говори и е в съзнание, не се притеснявай въобще за детето.
Колко е годишен дядото?
Що годе е адекватен, опитва се да говори и е в съзнание, на 63г. Откакто ходихме да го видим в петък, дъщеря ми не ме е питала и не е искала да ходим у тях. Баба и идва в къщи и само му изпраща поздрави.
# 26
14 окт. 2013, 10:38 ч.
Видя ли, детето не се е травмирало. Няма страшно, ще се справите, стига вие, родителите, да не показвате паника и страх пред детето.
Виж целия пост
# 27
14 окт. 2013, 10:43 ч.
В никакъв случай не показваме паника и страх, напротив постоянно и обяснявам как ще си оправи и тн. Благодаря отново за подкрепата!
Виж целия пост
Видя ли, детето не се е травмирало. Няма страшно, ще се справите, стига вие, родителите, да не показвате паника и страх пред детето.
В никакъв случай не показваме паника и страх, напротив постоянно и обяснявам как ще си оправи и тн. Благодаря отново за подкрепата!
# 28
14 окт. 2013, 12:27 ч.
Майка ми се разболя от рак и се наложи операция. Дъщеря ми е в течение с цялостното лечение на болестта на баба, заедно ходихме преди операцията в болницата на свиждане, видя я после вкъщи след това. Сега знае подоробностите за лъчетерапията и 
...и затова приема всичко много спокойно, знае, че баба се бори с тежка болест, но ще се оправи 
. Ходи и на гости, като внимавам да не прекалява с любеобвилността 
и двете са щастливи заедно. Това е моят опит, всичко ми е много прясно, пък и се развива в момента.
Виж целия пост
...и затова приема всичко много спокойно, знае, че баба се бори с тежка болест, но ще се оправи . Ходи и на гости, като внимавам да не прекалява с любеобвилността и двете са щастливи заедно. Това е моят опит, всичко ми е много прясно, пък и се развива в момента.
# 29
14 окт. 2013, 13:06 ч.
Много прегръдки на всички минали и минаващи през такова голямо изпитание.
Много успехи и много сила на всички!
Виж целия пост
на всички минали и минаващи през такова голямо изпитание. Много успехи и много сила на всички!
Препоръчани теми