Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - 7

Здравейте! Така сега ще се опитам да ви разкажа моята история,може би ще ми олекне,ще се почувствам по-добре,не знам.Просто имам нужда от това...
Пуша от 16 годишна, вече 8 години. Да аз съм на 24 години и най-хубавите ми години минаха заедно с този порок.Преди 1 седмица реших,че трябва да спра вече,тъпото е може би, че не защото искам, а защото се налага. На 16 декември се връщам да живея в Париж,и понеже вече съм била там знам,че просто не мога да си позволя да пуша цигари от почти 7 евро,затова по-лесно е да ги спра, да ама не.  Купих си "Таболив" (избрах го,защото една приятелка ми каза,че с него е спряла цигарите, и реших да пробвам с нещо изпробвано от близък човек) пият се по 2 хапченца на ден за по "тежките" случаи. И така в продължение на 3 дни пиех по 2 хапчета на ден и си пуших,като комин въпреки,че ми се гадеше ужасно много,ставаше ми лошо и т.н. Онзи ден вечерта реших,че не може вече така,почнах да чета форумите на тази тема (включително и този) и стигнах до книгата на Аллън Карр. Прочетох я за един ден,защото бях толкова надъхана и нямах търпение да стигна до тази последна цигара. По указанието в нея пуших докато я четях,може би повече насила,защото просто не ми се пушеше. И така малко преди края на книгата излязох на 30 минутна разходка (без цигари), върнах се,дочетох книгата и изпуших уж последната си цигара. Да ама и това не стана така,след тази последна цигара имаше още една и още една и така докато не свърши денят и реших,че преди лягане вече действително пуша за последно. Налепих си на стената в стаята листчета с надъхващи цитати от книгата на Карр, като "Аз съм щастлив непушач", "Нямам нужда от цигари,те не ми дават нищо" " Аз съм свободна" и прочие, загасих последната цигара и си легнах. На следващия ден се събудих и това беше аз бях решила,че няма да пуша и не запалих действително нито една цигара. Вярвайте ми това беше най-гадният и странен ден в живота ми, само с позитивните мисли на Алън Карр не стана,започнах да му се смея,как може да ме убеждава,че ако си повтарям някакви си глупави фрази няма да ми се пуши. Изчоплих 2 пакета със семки и в промеждутъка  без тях,устата ми беше пълна със лукчета,малинки или виолетки (по няколко броя за по-сигурно). Плачеше ми се и го направих,разревах се,защото исках да пуша м*мка му. Такива мисли и спомени ми минаха през главата този ден,че чак не ми се вярваше как може да си спомням такива неща,като как съм си купувала цигари докато тръгвах на училище,кафето в което ходихме с приятелки и как аз съм с цигарата (все неща които ме караха да си мисля,колко ми липсват цигарите,все едно са мой много скъп приятел,който е загинал безславно и аз скърбя за него). Както и да е с много зор,рев,валериан и преодоляти на косъм кризисни моменти денят мина... това беше вчера.  И ето ме днес станах в общи линии много щастлива,изпих си веднага хапченцето и слязох да си сипя кафе,да ама там в кухнята видях цигарите на мама,полудях,направо изперках и все пак не запалих до преди малко.... Постоянно мислех за тази кутия с цигари и как искам само една цигара,само една дръпка и всичко щеше да е наред,неможех да си намеря място в стаята обикалях като психично болна докато накрая просто не взех една цигара,чашата си с кафе и излязох на терасата.Стоях 10-15 минути,като ту хвърлях цигарата,ту я лапах и аха да я запаля и я хвърлях отново...накрая просто я запалих,бързо и безболезнено.  Честно казано мислех,че тази толкова желана цигара ще ми донесе повече удоволствие и удовлетворение, само че още след 1вата дръпка вече съжалявах,но напук я  изпуших цялата. Отново ми стана лошо,станах бяла като платно,падна ми кръвното,разтресох се цялата и естествено ми се гадеше (и все още ми се гади). Върнах се и трепереща все още започнах да пиша. Не съжалявам до някъде за тази цигара,тъй като знам,че започна ли да се вайкам как съм могла да я запаля и колко съм глупава и слаба,ще започна пак да пуша.Продължавам напред, запалих тази "само една цигара" видях,че не ми помогна кой знае колко и не е "най-хубашото нещо на света". Няма да се откажа и въпреки,че и сега ми се пуши, устата ми е пълна с бонбонки и се наливам с вода,като обезумяла- аз  ще спра тези гадинки! Искам да ги спра,вече ми е интересно как така става,че те ме командват,та аз съм стрелец,аз съм огромен инат и никога не съм позволявала някой да ме командва и ръководи.Те не са по силни от мен и колкото и да се опитват да ме тормозят психически и физически,че немога без тях аз ще се справя,защото съм инат и съм по-силна от тях.


Много се извинявам за дългата ми изповед.Никой не е длъжен да я чете,аз просто имах нужда да си излея всичко това някъде. И ако все пак сте го направили ще съм много щастлива ако споделите някой и друг съвет,как да се справя с тази ужасна абсциненция....чувствам се като долен наркоман,който и 2 месеца в комуна няма да му помогнат   

Beb0chKa, много добре те разбирам. Още са ми толкова пресни усещанията ти. И аз плаках (не веднъж) и си мислех, че няма да издържа, че на мен ми е най-трудно и т.н и т.н.
Но мина! Сега пак ми се пропушва от време на време, но бързо ми минава, няма нищо общо с кризите в началото.
Тогава ми помагаше най-много четенето тук, момичетата, дишането дълбоко, пиенето на вода. Аз специално дъвча дъвки по цял ден (не никотинови, а обикновен Орбит). Още от преди, докато пушех. Та устата ми е пълна и работи по цял ден. Знам, че не е особено полезно, но и това ми е вреден навик, който ще боря на по-късен етап.
Най-важното е да знаеш, че ще отмине, няма да е все така. Просто момент. Успех!

Здравейте,

Браво на Вас!
Аз не съм толкова силна и от 27 септември до сега съм на медицински дъвки / Никурет 4мг/. Пушех кутия и половина/на ден.
Мисля, че вече мога и без дъвките, но когато не дъвча от тях, а дори обикновена дъвка, изпитвам неистов глад и за месец и половина качих 5 кг.
Сега дъвча по половин дъвка, но дояде ли ми се много си взимам от тях. Има ли нещо друго против апетит? Не мога сама да се въздържам
И как се справихте с промяната в обмяната на веществата?
Благодаря  

Бебочка,
Докато има от къде да се снабдиш с цигара, ще е трудно. И аз преди 27 септември бях заобиколена от хора, които пушеха и колкото и да се опитвах да ги спра, мозъка ми не искаше, имаше "само още една" и понеже снабдяването с една е лесно и така не можеш да се освободиш. И си  дъвчех дъвки и пушех, и електронна цигара и все така.
После заминах и по ред причини не трябваше да пуша / не само 7те евро/.
Първата седмица на дъвки не е много лесна,въпреки че съдържат никотин. Но като ми се допушеше силно взимах прясна дъвка и започвах да върша нещо. Кажи си, че трябва да издържиш седмица, след това ще е лесно.
Успех

Много Ви благодаря  В общи линии сега се чувствам ужасно и смятам да изляза да покарам ролери,да се разсея,да не стоя затворена само с гадните си мисли.  Определено мисля,че ще се почувставам по-добре затова само се обличам,взимам си бонбонките и излитам.  
А специално за килограмите,слава Богу аз нямам поне този проблем,смисъл че аз съм 43кг (въпреки,че си ям стабилно и никога не съм имала проблем с това) и да кача някое и друго килце ще е само плюс за мен,че и без това каквото и да съм пробвала до сега за качване на килограми не е помагало  Мисля,че не е чак толкова голям проблем няколко килца от горе за сметка на отърваването от гадния порок, но това е само мое мнение.Може би не съм обективна,тъй като никога не съм изпитвала неудобството да се чувстваш не в кожата си заради излишни килограми,за това не мога да ти кажа да не ти пука за килограмите,някак си не е честно. Не знам водата не е ли някаква алтернатива?
 И така аз излизам да се освободя  от напрежението.Благодаря Ви отново за подкрепата и съветите 

И аз исках да ви питам как се справяте с напълняването, че аз съм се отчаяла направо.

Кукумицина, гледам че почти 6 мес. не пушиш, колко качи?
Аз за сега съм 2-3 отгоре за 1 месец. Никой не ме забелязва, но аз се усещам по дрехите. Имах нужда от някое друго килце, защото бях доста слаба. Сега се чувствам по-женствена сякаш. Обаче ме е страх да не продължа да трупам, че и празници идват. Никога до сега не съм се съобразявала какво, кога и по колко да ям заради теглото си. Но преди 2 дни, когато едва си закопчах изпраните дънки, малко се стреснах.

Ами в началото не качвах, после от август насам почнах. Общо около 7-8 кг. Не се тъпча, ям си нормално. Не намирам никакво друго обяснение, освен спирането на цигарите. Пробвах всякакви неща, даже и в момента пия някакво Килолек се казва, но не защото съм го купила, ами защото го спечелих от ФБ, та нищо не губя да го пробвам. Уж притъпявало апетита, ама не. Днес в работата съм на едни ядки и 3 чая, сега умирам от глад, мисля за вечеря пържоли на фурна да правя със салата и така да я карам. Вчера си взех кростренажора от нашите най-накрая, пак ще го почна, то това ми е последната надежда вече.
  

Зимата по принцип си се качват килограми. Но ти поне в началото не си качила, а аз от сега ги подкарах нагоре. След празничния Декември направо не знам.
Действай с кростренажора. Аз започнах и упражненията на Руми, които НСЧ показа. Заедно с колелото се надявам да има резултат и да задържа поне това ниво. За сега упражненията ги правя 2 пъти седмично (когато го няма мъжа ми, че ще ме спука  ), през останалото време  въртя   За резултати обаче ми е още много рано.

 Мaрия, поздравления, аз още се помотавам....
Кукумицина, естествено, че има връзка с цигарите, аз МРЪ от глад, откак ги спрях- не човек, а желязо, но пак съм качила около 2....очаквах си го де. Обаче момичета, смятам да не си разваляме празниците, важното е, че не пушим. Сега до празниците който може да компенсира яденето с търчане, после да се напразнуваме и след това вече да стягаме командата от Нова година...или...айде след Ивановден, но последно , все пак сме показали на какво сме способни.
Аз стомахът си го оправих, но...с голяма дисциплина. Ям все неща, дето сигурно други не биха излезли изобщо от тоалетната- много зелено-спанак, маруля,киви, леща, печени червени чушки, овесени трици и пр., съответно избягвам почти всичко, което действа обратно-тестено, бял ориз, любимите ми шипки, дюли, нар.....общо взето вече не мога да се оплача . Обаче от тези дисциплини доста се поизнервих, така че си запазвам поканата на Не се сърди, човече за след празниците. То ако вечер не изпия някое винце, ще трябва да се изстрелвам вече в космоса, знам  ли......

Благодаря за отговора!

И аз съм била цял живот 50 кг, че и отдолу, затова никога не съм пазила диети и съм ядяла на воля. Проблемът е, че  дори салата ям с хляб да не говорим за шоколада и ако докато пушех не ми се отразяваше, то сега се отразява със стряскащо бързи темпове.

За съжаление предния път като отказах цигарите, ги пропуших точно защото качих 10кг за отрицателно време и като ме попитаха бременна ли съм, просто запалих цигара и след 3 месеца си бях моите килограми без грам диета.
Затова се опитвам да  намеря разрешение на проблема.

Това с цигарите и напълняването на мен не ми се отразява. Последните 6 месеца отказвах цигарите и бях на диета едновременно. Проблемът ми беше, че кашлях ужасно и се изприщваш също ужасно - организмът се чистеше здраво.
Тази вечер бяхме на гости и почти всички здраво къдяха. И пак ме почна главоболието, все едно ми бяха забили свредел в лявата част на мозъка и дълбаеше. Преди час се прибрахме и се поуспокои, но все още чувствам лека болка в главата, сякаш са ме удряли.
С риск да се потретя - когато ви се припуши или прияде пийте много вода. Вземе те си нещо като броеница или гривна с мънисто и си играйте с нея. Много помага да се намери занимание на ръцете свикнали да размахват цигара.

Това наистина е нещо, което демотивира особено жените да спрат да пушат. Колко отвратителни са тези цигари- не стига , че и без това е трудно да спреш, ами качваш и някое килце Обаче истината е, че дори с 5-6 кила отгоре по-няма да ти тежи да подскачаш или тичаш, отколкото слаба и едва дишаща. Аз си го представям така- от цигарите отслабваш, но болезнено, организмът страда, той не иска храна, иска си дозата, абе точно наркоманска слабост. И аз по едно време бях около 52 кг., лично много се харесвах, но всички ми казваха, че съм прекалено слаба. Като ги спрях предния път компенсирах с храна, беше пак по празниците, стигнах до около 62, което за мен е предела( 167 см), обаче ММ и околните много ме харесваха-просто килата не са всичко, както коментирахме. Тен, зъби, самочувствие, всичко е по-блестящо! Какво като си слаба, ако си жълта, сбръчкана, смърдяща на цигари, кашляща и т.н. и т.н. Разбира се, в един момент трябва да се внимава и с храната. Аз след първия опит сега внимавам- примерно няма да си купя шоколад( освен ако не се налага ), а ще си взема плод, ядки и така.

И мен килограмите ме демотивират най-много. Страх ме е да не напълнея драстично и това си е. Не ми се е налагало да пазя диети за отслабване и да се съобразявам, какво ям и сега ми е много трудно.  
Но няма да се давам. Предполагам, че като ми се оправи метаболизма всичко ще си дойде на мястото. Дано!

Килограми се свалят, обаче здраве не се връща току така  .