Нейтив Спийкър?

Ооо, не, не, гимназията е песен в сравнение с филологията  Мен там ме отказаха от работа с езика, който си обожавах в гимназията и сядах да си превеждам стихотворения за разнообразие  Сега като чуя за превод от френски или на френски, лошо ми става. Иначе проблеми да си чета, говоря, слушам, пиша - нямам. Дори бих преподавала. Но да превеждам просто забрави, сещам се как една преподавателка за малко да ме фрасне с пти робера по главата, мда, щото не знаех н-тото значение на някаква дума.

Напротив учи и то много повече. Детето беше пуснато на училище с елементарни познания по английски,  но въпреки всичко се оправи само и без никаква допълнителна помощ.

Зависи от университета.
В преводаческата тема с кеф си спомнят за ВТУ.
На мен в НБУ също ми беше удоволствие да превеждам и да пиша.
Обаче фонетика и граматика - уфф.
И от преподаването се уплаших на практиката, та доста време го избягвах.

да де Трой, ама ги учи в контекст, нали
а не да повтаря до припадък 200 произволни думи ей така, щото толкова им е по план на ден

Това е проблемът с така нареченото "побългаряване", да се стремиш да преведеш дума по дума вече формулирано в главата си изречение от български на съответния чужд език. Нещо от сорта на тъпизмите: Be careful in the picture - Внимавай в картинката и др. Например на френски изразът "имам температура" звучи като "имам треска", просто точно думата "температура" не се употребява в този израз.  Имах колега, който упорито настояваше, че точно "температура" се използва и така учеше и учениците си. Преди да стана учител, в студентските години, работех в контакт център с френски. Шефовете си бяха французи и живееха в Ница, но ежедневно поддържахме връзка по телефон и скайп, а 3-4 пъти годишно идваха до България за една, две седмици да нагледат офиса. Екипът ни беше малък - 5, 6 човека. Не мисля, че сме се изразявали буквално от български на френски, просто говорехме твърде, твърде литературен френски, разбирахме се идеално, но помня, по-младият ни шеф, с който сме приятели и до ден днешен, веднъж каза, че му звучим все едно сме излезли от роман на Балзак. 3 години по 8 часа на ден ежедневно общуване с хора, носители на езика, наистина страшно добре ми се отразиха.


Само че правилният подход за съжаление не винаги опира до разговори, интерактивни методи и "игри". Ученето не е удоволствие, а необходимо зло. Без да си дадеш зор не става. Това е все едно да се надяваш да направиш мускули от разходки. Много е популярно и модерно "да учим под формата на игра" - за малки деца става, оттам нататък мисля, че е жива загуба на време за учещия и хвърляне на прах в очите му.



О, естествено, че за една година в "жива" среда, особено като става въпрос за дете, ще го усвои. Имам позната, която от първи до осми клас е учила във френско училище в Мароко. Дори първо е прописала на латиница, после е научила българската азбука. Казвала ми е, че никога не е сядала да учи думи или да ги пише по 20 пъти, за да тренира правопис и т.н. Владее езика като нейтив. Но това е напълно разбираемо - когато си поставен в истинска езикова среда, буквално се случват чудеса. Съвсем различно е.

не е вярно
това може да се постигне и в БГ, ако се владее съотв. техника
но не и ако се залага само над методи, включващи изключително зубрене

Така както ще научиш езика в друга държава, никога не можеш да го научиш в БГ.
Не знам как е в другите държави, но в Англия първия проблем с който се сблъскват българите е, че макар да могат да говорят не могат да разбират какво им се говори.  Та в Бг няма как да се научиш да чуваш, нито пък как да говориш освен ако не общуваш примерно с англичани. 

Трой, много хубаво ви го е казала и подкрепям напълно, защото това бе и моя проблем като дойдох. Дори сега след доста време все още се случва понякога нещо да не съм разбрала, защото тук има всякакви акценти, сланг и тн. Те самите понякога не се разбират и се пита ''Какво'' и тн. На колега на мъжа ми англичанин се случило да звъни до някакъв отдел на компанията и му обяснили ''Абе сега ако го повториш всичко това на английски ще е добре'' .  Език в който няма ''р'' при говор и звучене нали се сещате, че няма на какво да се опре като слушаш и често лапсуси с разбрано и изговорено има. Омръзна ми да си спелувам име, улица и тн по телефона и все грешно ми го пишат. 10 пъти викам Клоуз като клоуз то ю и оня пише гроув. И да бяха само англичани, ми ти трябва на всяка група емигранти да свикнеш с произношенията. Ние пак сме с леко твърд говор, но що годе имаме добра граматика училите в БГ по-сериозно езика, а има хора индианската я карат и чак се чудиш кой беше подлога, какво искат да кажат.

Но аз съм твърдо за нейтив учител. Имах и от двете тук и по моя воля се преместих. И не само аз ми много хора го правеха, защото или работеха вече или бяха в търсене на работа, а с чужденец винаги на всеки е по-лесно да се разбере на шаблонен английски , ама с местен не е така. И той изобщо не го е еня, че за теб говори бързо, че ''р'' няма не както сме слушали в американските филми да го има лекичко, тук се говори многооооо по-скапано. После ходех на безлатно 1-2 пъти седмично в една школа, която обучаваше учители и ние им бяхме класовете ( доброволците), те плащаха да ни има. И имаше инспектор , пишеше им оценки и тн. Да имаше доста хора, които не изглаждаха речта, не обясняваха добре и тн, защото явно всеки можеше да запише курса за тапия. Имаше ирландци, шведи, от всякакви точки на Англия и всеки с акцента си. Няма да забравя  една, която изговаряше песен сякаш казва син и цялата група се чудеше какво приказва. Значи и на самя учител според мен нейтив езика трябва да е на академично ниво, с приемлив акцент не силен и безобразен с мотиви на конкни. Готиното е , че се запознаваш и с хора от цял свят в лицето на останалите ученици. Който може да си позволи подобно нещо е незаменимо.  

И аз мисля, че има и "необходимо зло" в ученето.
Особено при езици с труден правопис.

Дори "нейтивите" ако не се потрудят не се научават

Абсолютно съм съгласен с гледната точка на Troy. А колкото до зубренето - аз като се замисля не познавам български учител, който да залага основно на това. Подходите и методите са комплексни и до голяма степен зависи какви са целите и нуждите на ученика - дали ще се явява на изпит за сертификат, дали на матура, дали ще му се помага в училище, дали иска просто да учи езика за себе си, дали ще се явява на интервю пред посолство, дали иска да си ошлайфа комуникативните умения и др. Но естествено, че има и неща, които няма как да се научат, освен със зазубряне. За граматичните норми и правила - просто няма друг начин. Лексика също се учи основно с писане и повтаряне. Може евентуално да позапомниш и някоя друга дума от някаква асоциация или нещо преживяно, което свързваш с конкретна дума, но като цяло не ти ли мине през ръката да я пишеш и повтаряш, да я сгрешиш, да я забравиш, после пак и пак да я пишеш, докато я научиш накрая, не виждам друг начин. Естествено, не говоря за частни случаи, когато си в чужбина и учиш директно в истинска езикова среда.

Argent, аз съм много зле с граматиките, в смисъл че не мога да уча по утвърдените правила. За мен всичко трябва да прави някакъв сенс и едва тогава разбирам за какво става дума. Учила съм повечето неща по интуиция и ако ме питаш кое време как се казва не мога да ти кажа, макар да мога да го употребявам правилно  В Англия ми беше някак по лесно, защото слушах другите и някак си се разбираше, защо в даден момент използват дадена дума или време, но голяма част от хората успяват да учат успешно по утвърдените методи . Докато учехме в училище, за мен беше адски фрустриращо да слушам суха граматика и ми беше безинтересно.

Нашата учителка в училище упорито ни учеше на Passé simple , което в последствие се оказа, че и нейтиви въобще не го владеят 

Иначе сега се сетих, че на мен много добре ми се отрази за усъвършенства на езика страхотен филолог българин, който ми показа грешките при използване на идиоми и тн. Това например един нейтив не може да ми го обясни, защото не знае какво неосъзнато превеждам.

Според мен, дори не е необходимо да учиш чак толкова граматика ( освен ако ще ставаш филолог ).
Уроците по английски в училище ми бяха скучни и така и не се научих да говоря.
Ходих и на езикова школа, сега с умиление си спомням учителката по английски там
- какъв акцент, какъв сух, като по учебник английски, та тя дори не беше излизала извън пределите на България, със сигурност нямаше да разбере някой британец.

Като дойдох чак тук, тогава се научих да разбирам и говоря,
до ден днешен обаче имам проблеми с някои хора - една близка от Южна Англия, не я разбирам хубаво,
гълта думите някак, няколко ирландски приятели на мъжа ми още по-зле.

Холандски учих само с нейтив. Без използване на английски, от ден първи на курса,
само ни говорят, граматика се преподава, когато си усвоил достатъчно езика.
И то най-важните неща, които трябва да се знаят, поднесени по достъпен начин.

Ние имахме една луда даскалица, която произнасяше Нто в Who, Where, What И т.н.
Не знам в кой век се е правело това?

Е, нормално, Passé simple е на практика мъртво време и се използва главно в литературата. Вярвам ти, че може и нейтиви да не го владеят, защото в съвременната реч, особено пък разговорна, няма как да го срещнеш. Срещал съм теории, че имат някакви мераци франсетата изцяло да отпадне като архаично време и да бъде заменено от Passé composé. Не знам дали сте учили история на френски при вас, ако е така - там щеш не щеш ти трябва Passé simple за твое улеснение. Та може и затова да ви е напъвала учителката ви в училище. Ако се занимаваш с художествени преводи или просто ти се иска да прочетеш някой роман на френски, също се налага да го познаваш като време.