ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 13

Баща ми яде мед с тахан, или мед с индрише и бадеми за хемоглобина и постоянно набива течен шоколад А по отношение на дроба: свинският и телешкият дроб са вкусни ,ако се приготвят с чалъм, но приготвянето им не е от най-лесните. Затова по добре си купувай пилешки и агнешки. Те са крехки, дори и след лека термична обработка......разбира се трябва да се внимава в пилешките да не е попаднала някоя жлъчка ида се отдели внимателно, защото иначе завинаги ще се откажеш от тях като храна, но с гъби и лук са вкусни.......и разбира се домашно ,истинско червено винце , което влияе перфектно на хемоглобина. 

гала знам, че е така ,но аз нали прекарах едно натряване и всичко идва от там не искам повече да се връщам в пирогов , отнесеха се нечовешки с мен и от там е този страх, а и като четох в листовката на дифлукан пише, че може да направиш чернодробна интоксикация, даже ето минаха над 50 часа и аз пак си мисля, че ей сега ще умра, че съм си натровила кръвта, защото това лекарство действа 4 5 дни, офф има още 1 2 дни да минат, докато се изчистя, знам че вече звуча параноично, но след като са минали над 2денонощия може ли на 3 то да се натровиш? при положение, че си изпил само една таблетка ,но тя действа за 4 5 дни , просто е много силен страха да не се върна в пирогов, не искам

мерси на всички за съветите, сега отивам за цвекло и аз знам, че шоколадът помага за висок хемоглобин, а това вече много обичам както и мед

преди малко взех тотемата, наистина те кара да повръщаш, но определено е по добре от дроба аз дроб и най добрия майстор готвач да ми го приготви ,пак не го обичам ,от малка го мразя, а и наистина опитах с храна, но не става явно си трябва лекарства , ето преди половин час го взех и веднага ме загре, иначе ми беше постоянно студено , а вече не можех да си държа главата толкова ми бе зле

и това дето анемията усилва па е абсолютно вярно!

Здравейте на всички! Пиша в темата с молба за инфо относно доктор Александър Попов - психиатър от Варна. Насочиха ни към него. Не се касае за мен, а за свекърва ми. Тя от години си е с депресия, но докато преди депресивните епизоди бяха доста редки и се повлияваха с кратък курс лечение с АД, след последния голям епизод преди 2 год. я закрепиха със Золофт, Флуанксол и Ксанакс, тази година направи въпреки лекарствата пак много голяма криза и вече няколко месеца след неколкратно сменяне и пиене "с шепите" на най-различни видове лекарства ефект няма. Постоянно е с чувство на тревожност - "топка" както тя му казва. При нея депресията се проявява с тотален отказ от храна. Сега прави и ПА от най-различни неща. Вече сме се видели в чудо дали изобщо ще се позакрепи .Тя е на възраст вече и задължително й трябват лекарства, но "точните" лекарства.  Аз доста изчетох по темата, а и на мен самата са ми се случвали ПА понякога през моя живот. Водих я на психолог, но тя не го приема като начин на лечение това. Постоянно й говоря, че всичко е в главата й, че живота й е такъв какъвто е и трябва да си го живее така, че се страхува излишно и т.н и т.н, но в острия период установих, че думите не стигат до нея. Сега надеждата ни е в смяна на поредния лекар, защото не сме от Варна, а в нашия град се изчерпаха вариантите. Другият, който ни препоръчаха е доц. Кожухаров, но аз след всичко, което изчетох май Попов е по-добре. Или, ако някой препоръча нещо друго ще съм благодарна. Извинявам се за дългия пост. Много кураж на всички!

Аз съм чувала много добри неща за доктор Попов. Дано ви помогне. Лично аз съм посещавала психиатърката в градска болница, забравих й името, но както се оказа при мен основния проблем не е психически и тя ми го каза, но иначе ми помогна с антидепресанти поне да спра да плача.

Да ви кажа, мисля, че всички болести усилват много ПА, вие сами сте забалязали сигурно, че постоянно се наблюдавате и от най-малкото неразположение се изпада в паника или поне в тревожност.

Здравейте!Преди 5 години получих за първи път ПА.В рамките на шест месеца буквално незнаех какво се случва с мен.Предписаха ми какви ли не лекарства,които ме караха да се чувствам още по-зле.Спаси ме посещението на психолог в рамките на четири месеца.Сега съм на 25 години и преди две години родих първото си дете.Чувствах се страхотно по време на цялата бременност и родих почти без болка по естествен начин.Сега , явно стоенето вкъщи с малкото човече ми се отразиха зле и от една седмица ми изтръпва главата,в задната част.Чувствам се ужасно,какво ли не ми минава през главата.Това за мен е симптом,който съм нямала преди и искам да попитам някой от вас има ли го?

Елена Димитрова , според мен много от пишещите тук( аз съм от "зайците") няма да се впуснат да ти обясняват дали това е симптом или не защото самовнушението е най-големия враг на човека. Аз също няма да изкажа мнение защото съм сигурна ,че след това ще започнеш да си откриваш и други симптоми и накрая нищо чудно да си стовариш сама нещо на главата.
Мога само да ти дам съвет , а ти вече прецени сама какво ще предприемеш.
Имам две деца. Бях се превърнала в робот. Изчислявах колко време ще ми отнеме нещо за да мога след това да свърша второ и да има време за трето. Пък ако и се случеше нещо непредвиден ангажимент и направо се побърквах. Кой да вземе децата, как аз да отида някъде,а пък се налага и на друго място да отскоча..... Абе с една дума прескочи кобила.
След като ПА ме навестиха за първи път преди месец имах време да преосмисля много неща и едно от тях е да съм малко егоист. За изненада на всички у нас аз например може да съм сготвила, но решавам, че ще почета 20-30 мин. книга и го правя. След това ставам и си продължавам със задълженията. Но прииска ли ми се нещо, което да ми донесе удоволствие не ме интересува, че децата се карат или пък прането не е сгънато. Защото аз съм ощетявала себе си ,собствените си интереси и разтушители на душата .
При теб нещата започват да се усложняват защото детето навлиза в т.нар. бебешки пуберитет. Това става около 2г. възраст. То започва да отстоява собственото си Аз и да проверява до къде стигат границите ,очертани от родителя. Моят съвет е да не се вторачваш в себе си още повече ,че имаш опит с ПА. Помоли някой познат да погледа детето за час и си подари този час. Достави си някакво удоволствие. Не са празни приказки защото аз се задушавах понякога от ежедневието с децата у дома. Като каже някой " Е, нали си стоиш у дома с детето и нищо не правиш". Идваше ми да го одуша. Аз си стоя у дома ,ама съм по 24 часа на линия. И всичките тревоги покрай болести и недоспиване си оказват влияние .

Така е гала, даже не съм подозирала ,че една анемия може да направи такава беля, ето аз вчера си взех тотемата и след половин час като почувстах едно загряванее, една кръв да нахлува в сърцето и глаата, малко се уплаших, защото и малко имах сърцебиене, но взех 1 таб валидод и ми мина, после, като се замислих май е нормално, защото това анемията е малокръвие, а пък тотемата наистина е много силна , само една ампула и вече можех да си държа главата както преди, защото от анемията не можех да си я държа и ми беше нечовешки студено, сега обаче не е така и то само с 1 амула, не е за вярване и като прибавим главоболието, което имах и па направо се вкарвах  в срташни филми, аз мислех с храна да се лекувам, но добре че послушах tetka_the_best  и днес почнах лечение, да ви кажа друго си е да има кръв в мозъка , дори па ги минаваш по леко, защото можеш да мислиш и да се съпротивляваш и съответно да си кажеш ,че е само едни неуснователен страх, елена това с изтръпването и аз съм го имала, даже не само отзад на главата , ами направо  цялата глава даже съм се чудела какво ми става на главата, не се бой мисля че просто е от нервите!

Здравейте,приятели нов месец,нова седмица дано за всички ни е едно ново по-добро начало.  Май до тук с моя позитивизъм,при мен сякаш нещата са зациклили отново се обаждах на псито ходих и на невролог всички ми казват че е на психическа основа .Те не .виждат никакъв физически проблем.Да наистина от изследванията -снимки,доплер,скенер няма нищо но аз не се чувствам добре.Казвам че като съм права и особено като вървя имам чувството че залитам и че всеки момент ще падна ,особено като изляза на улицата съвсем се панирам заради хората сякаш всички гледат мен.И докторите казват ти така си мислиш ти така го чувстваш то е само в твоята глава и колкото по -вече го мислиш тревожноста ти се засилва и съвсем блокираш.За съвет пий си ксанакса не се вглабявай толкова в себе си и разходки малко по малко на по дълги разтояния.Ох не знам от една страна си мисля че са прави от друга ме е страх от някаква страшна диагноза ама колко доктори вече да обикалям ,сигурно наистина тия мои самовнушения ме изкарват от равновесие.Вие какво ще кажете?Извинявайте много но няма с кого да споделя а мисля че вие ще ме разберете най добре.Писна ми с това стегни се ,а аз съм толкова стегната че чак ръждясала.

Памела, а ти спря ли да пиеш неолексан. Аз за сега съм с ремотив и неолексан и се похвалих тук, че ми е добре.

Пия неолексан 2по1,ксанакс от 0,25сутрин по половинка и кавинтон о,5 сутрин.

И какви точно са ти симптомите? Аз се притеснявах, че ако неолексанът и не ми помогне и проблемът не е в липсата на серотонин, явно трябва да търся друг специалист, примерно ендокринолог.......За какво пиеш кавинтон, може да съм пропуснала, ако си писала.....

И аз го имам това притеснение, че може да не е от нервите, а от нещо друго, но като се замисля и погледна назад, май си е точно от нервите. При силен и продължителен стрес нервната система става една слабичка, слабичка и започва да се дразни от всичко. Трябва й един дъъълъг период на мир и спокойствие, за да се възстанови. И тук идва проблема - как да си осигуриш достатъчно дълго време (месеци) на спокойствие, без стрес и напрежение. Трудна работа. Ето аз сега съм вкъщи, но си сменям емоциите по сто пъти на ден - как ще се оправя, дали ще се оправя, пък как ще тръгна на работа...