Пости 2013/2014 - 3 тема

Здравейте всички 
от петък започвам поста с вас. Ще надничам редовно за интересни постни идейки. А може и аз да споделя нещо вкусно и интересно 
Само да попитам преди започване на поста прави ли се изповед или само в края?
Прекрасна вечер на всички!

Здравейте и от мен!
 

Тази година ще се опитам и аз да постя. Успех на всички с начинанието. След пост винаги се чуствам прекрасно!

Guffi, изповед може да се направи по всяко време - винаги, когато човек има нужда, без оглед на това дали е пост или празник.

Все пак постът е най-подходящото време за това.
Постенето откъм храна и ограниченията от забавления и празни занимания съсредоточават човека и насочват мислите му към  размисъл над делата му. От преоценката се ражда съзнанието за това в какво точно сме сгрешили, а вярата, че Бог е всеопрощаващ, ни води към храма и свещеника, който ни дава опрощение. Всъщност свещеникът е само свидетел на изповедта, опрощението ни дава Сам Бог.

Повечето християни се изповядват и причастяват на Въведение Богородично, а след това и на Рождество Христово. Но можеш да се изповядаш и причастиш по което време на поста искаш.

simpatikonia, благодаря много за отговора   
Информацията ти, ми е много полезна а предполагам и за много други. Прочетох поста ти няколко пъти и вече си отговорих на няколко въпроса, който не ми бяха ясни  .
Тази вечер ще си направя лапад с ориз и от утре с молитва започвам поста.
Прекрасен и успешен ден на всички  !

Радвам се, че съм ти била полезна, Guffi.

Във връзка с поста и постенето мога да споделя и още нещо, което прочетох навремето и което лично на мен ми разясни "механизма" на действие на поста.

Когато човек дълбоко преживява нещо и скърби, той няма апетит и не се храни. Дори не се сеща за храна, понеже е изцяло потопен в скръбта си. Постът има за цел да постигне същото състояние, но по обратния механизъм. С ограничаване на храната ние се стремим да предизвикаме у себе си подобна спасителна скръб.

Да се лишаваш от храна е тежко (особено в началото), но скоро след това сякаш идваме на себе си и разбираме, че храната не е най-главното в живота ни, и че лишаването от нея може да ни донесе и радост (това наистина е така). Това всеки усеща опитно. Когато човек пости, той се лишава от приятни неща (храна и други телесни утешения), но това го прави не от омраза към себе си и начина си на живот, а в името на нещо по-ценно и по-добро. Това ни помага да преодолеем негативните моменти, които възникват в началото.

Хората около нас обикновено недоумяват как можеш да постиш и да не страдаш от това - "Как можеш да си го причиниш това?" (това ме питаха последно, след като предпочетох да хапна обикновена картофена яхния, когато около мен похапваха вкусни пици и имаше достатъчно и за мен).

И друго нещо ми се е случвало, но то вече се отнася към крайностите, и затова го споделям.
След първия ми Велик пост така се бях пристрастила към поста, че чак не ми се  искаше да го спра. Толкова ми беше станало приятно, че не исках да свършва. Струваше ми се кощунство да посегна към блажната храна. Но, разбира се, това не е хубаво, защото е крайност. Не храната е нещо лошо, а нашето отношение към нея. В никакъв случай трябва да я превръщаме в идол, на който да се надяваме и от когото да зависи нашето щастие, но и не трябва да я отхвърляме като нещо лошо, защото ни е дадена от Бога като нещо добро.

Много е важно отношението ни към храната, затова трябва да внимаваме и да не се лишаваме от определен вид храна поради "погнуса" от нея. Християнството приема отказа от месо единствено поради подвиг на въздържание. За монасите месото е забранено от манастирския устав, и то не навсякъде - има манастирски устави, които не го забраняват (затова може да срещнете и монаси, които ядат месо).

В днешно време са широко разпространени вегетарианството и веганството, но те нямат християнски корени. С това не искам да обидя никого. Моля да бъда разбрана правилно и изказването ми не става повод за остра полемика. Всеки има свободата да избира своите начин и философия на живот. Просто ми се искаше да разгранича поста от различните видове хранене, които имат съвсем други подбуди.

Ако искате да дискутираме темата за поста и вегетарианството, може да я разгледаме в другата ни форумна тема - "Православието като начин на живот".

simpatikonia ,  много полезна и интересна информация поднесена по много разбираем начин   . Беше ми интересно и полезно да прочета поста ти. Всъщност написаното в него напълно кореспондира с моето усещане и мнени по въпроса  .
Всъщност първите ми пости бяха  Великденските пости тази година. Да си призная честно, чак се учудих, че не съм постила по-рано. Но явно всичко е било въпрос на време, всяко нещо си чака точния момент да се случи  . Така и аз от тогава спазвам постовете и ги чакам с някаква вътрешна възбуда. Цялото усещане и хранене по време на поста ми достави радост и някакви нови чувства и усещания, който преди са ми липсвали. Но при мен интересното е че нямаше питане от никого "Абе, защо се тормозиш?", напротив, околните приеха решението ми и даже ми казваха ако има нещо блажно в храната, която ми предлагат. Даже, когато ходихме на гости ми ставаше едно такова хубаво, когато за мен имаше приготвено нещо отделно и постно  . Изобщо по принцип съм заобиколена от истински хора, които дори и да имат своите възражения по някой въпроси, не се опитват да натрапват мнението си на околните. А вкъщи за мен не представлява проблем да правя няколко различни ястия, даже съпруга ми и децата свикнаха първото нещо, което слагат на масата за вечеря да е солта, защото не опитвам храната и често е поднесена безсолна  .
Отивам да намеря другата тема - определено ще науча нови и интересни неща, който не зная. 

Може ли линк към другата тема?    

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=736716.new#new

Благодаря!  

Guffi, почти ти завидях  .

Явно си заобиколена от интелигентни и толерантни хора, които много те уважават.
За съжаление повечето хора са скептични към поста, смятат го за някакъв вид наказание, едва ли не за тормоз, който християните си налагат, за да спазят канона.

Мисля, че темичката ни е много хубава и уютна.
Забелязвам, че я посещават позитивно настроени хора, които осъзнават важността на поста. И не мисля, че изпадаме в кулинарни крайности - приготвянето на вкусна и питателна храна е израз на любов, а любовта, знаем, стои над всичко.

Да ти кажа и аз съм срещала хора, който смятат, че постещите се самонаказват и ходят гладни  . Но много бързо разбират, че грешат, поне в моето обкръжение. На работа често колегите искат да им нося да хапват фалафел, хумус и наобед надничат със завист в моята паничка    Вече знаят какво е киноа и как хубаво върви с една салатка, опатваха елда, хапват годжи бери и всякакви ядки и семена, който преди не са й помисляли да хапнат. Всичко е въпрос на екпериментиране и пробване на нещо ново и различно. Даже по време на пост често се случва вкъщи моето постно ядене да свърши а яденето с месо даже да не е опитано. А иначе с предразсъдъците на някой хора няма как да се прибориш, освен ако те сами не искат да се променят. Важно е ние да следваме пътя, който сме избрли. 

Здравейте   
И аз се записвам към постещите. Може ли някой да ми отговори през кои пости се прави тримерене? Утре поне до обед ще карам на вода, дано до тогава някой да ми отговори, много ще съм Ви благодарна.
Приятна вечер и ЛЕК И ПРЕЧИСТВАЩ ПОСТ !!!

vanche02, тримиренето се прави първите три дни от Великия пост - от понеделник до сряда след Преждеосвещената литургия. Тогава пълният пост се прекратява и се поднася трапеза с топла течна храна.

Тримиренето се счита за извънреден подвиг и се прави доброволно от християни, които имат преди всичко духовна нужда и сили за това. Не е по силите на всеки, защото включва пълно въздържание от храна и вода. Мисля, че човек трябва да знае силите и възможностите си. Забелязала съм, че е често явление в храмовете по време на пости на някого да му прилошее от прекален пост - вика се дори Бърза помощ. Има хора с хронични заболявания и ниско кръвно, които би трябвало да не постят толкова строго.

Аз вече си приготвих закваска за хляб - ще трябва да я чакам още 2-3 дни сигурно, а след това ще си пека хляб. Решила съм тази година да пробвам така наречената фокача и други тестени вкусотии. Обожавам прясно изпечен хляб или питка намазани с чеснова паста, авокадо или маслинова паста. Ще се радвам да обменим опит и идеи .

Да не видиш нещо от мен. 

Като говорим за хлябове, аз всеки ден трябва да правя сандвичи за обяд и наскоро открих този хляб. лаваш. Харесва ми, че няма мая, няма сода, само вода, зехтин и брашно /аз слагам на половина бяло и наполовина пълнозърнесто брашно/. А няма да ви казвам как щерката като го правя всеки път казва уау като го види как бухва във фурната . Пробвала съм с най-различни подправки, но ако си намерите сумак и сусам, както е в рецептата, става много вкусно

Ето и рецептата, която ползвам аз: http://www.racheldemuth.co.uk/blog/lavash-bread/