Бабето беше вдовица отпреди войната, слабичка, подвижна, проклета, суетна - ходеше веднъж годишно на къдрене и него ден си купуваше и нова забрадка. Беше си отредила чудесен комплект дрехи, одеала и всякакви повои - "да я изпратят" както подобава. От време на време вадеше тоя комплект - да се проветри и да не го премрежат молците - подреждаше го после на леглото си и след като се повзираше в дрешките пет-шест минути, започваше да подсмърча. Поплакваше си, почваше да нарежда, да се оплаква с извивки и вой, както го правеха някога оплаквачките по гробищата, ако помните. По някое време и олекваше, па ставаше и си скатаваше екипа в скрина, до следващия сеанс.
Инак именно при ниско квалифицираните, работните места са най-малко спрямо регистрираните безработни със съответния ценз, по данни на агенцията за заетостта.
Трудно се намира безработен тракторист, кастрач, фаянсаджия, счетоводител, монтьор, хладилен техник, акордьор на пиана.
Защо трябват повече висшисти? Съвсем сериозно питам, не съм чела темата където сте го разисквали.

