Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 252

Явно с теб защитаваме противоположни възгледи за живота изобщо, затова идва и разминаването. Аз твърдя, че човешката цивилизация се крепи на ценности - с времето те може да се видоизменят, но като цяло живеят с хилядолетия и преминават от поколение в поколение - животът, семейството, честта, смелостта, саможертвата, вярата... Не претендирам да съм точна или изчерпателна, просто нахвърлям. А цивилизованият човек от Ренесанса насам издига в култ хуманността - любовта към човека по принцип. По това се отличава цивилизованото общество от примитивното - че по-силният не изяжда по-слабия, а се грижи за него. Днес сме свикнали с идеята за специално отношение към инвалидите, болните, лудите, децата и т.н. Но не винаги е било така. Римляните, например, са умъртвявали бебетата с дефекти без много-много угризения. Днес някои настояват, че това е по-правилният начин. Аз не съм съгласна. Защото точно тази философия изповядва и Хитлер, да речем - той планира унищожаването не само на евреите, но и на всички "малоценни" и "безполезни" хора. В това число влизат душевно болните, сакатите, мелезите от различни раси, хомосексуалистите и още доста. Може би ще кажеш, че отивам твърде далеч, но мисля, че просто доразвивам твоята идея: "Природата го е създала всеки да се грижи за себе си и за тези, които се грижат за него." Да, всеки да се грижи за себе си, а който не може да се грижи за себе си... довърши си сама.
   В този смисъл Тек е от онези, които просто НЕ МОГАТ да се грижат за себе си в класическия смисъл на думата - така, както се смята за общоприето. Не че не иска, просто не може. Защо - не знам. Защо някои се раждат с ДЦП, с аутизъм или синдром на Даун? Той може да не е с такава тежка диагноза, но има емоционален проблем, за който НЕ МОЖЕ да се погрижи сам. Казваш, че е трябвало да се лекува, за да се справи и звучи логично - така бихме постъпили ти и аз. Но не и той. Той дори не се сеща за такава опция. Дори не проумява, че има нужда от помощ. Той е безпомощен в емоционално отношение.
   Точно затова смятам Ейлюл за "виновна" - тя се възползва от тази безпомощност, без да се замисля какво може да му причини. Нарекох жестокостта й "детинска", защото точно така жестоки са децата - те ти бъркат в очите, мушат те с вилици и се смеят с глас, без да осъзнават че ти причиняват болка. Но от друга страна, тя е "нормалният" човек" в уравнението. Тоест, на нея се пада отговорността да осъзнае, че той има проблем и съзнателно да избере да не се възползва от него. Но поради егоизма си (както казах), тя не мисли за него, а за себе си и пропуска този момент. Казваш, че не носи вина, ако е с "открити карти". Само дето под "открити карти" тя разбира едно, а той друго. "Ти ли си този, за когото ще се омъжа?" - как ти звучи този въпрос? Като "открити карти" ли? На мен като игра. Да, ако имаше срещу себе си отракан мъж с чувство за хумор, той веднага щеше схване закачката и да отвърне с подобаваща реплика. Тек, обаче, отвръща с влюбен поглед и смутено преглъщане. "Казваш да се оженим. Няма проблем. Ще го уредим." - дори само това е достатъчно, за да й изясни, че думите й отварят рани. Но тя не спира дотук. Не е с "открити карти". Ама никак!
   Да, и тя не е виновна, че е такава, че е дете на времето си, че така е възпитана, така е живяла до този момент. Но за разлика от Тек, познава света такъв, какъвто е. А не какъвто си го е нарисувала сама. И още при първата им среща разбира, че той е безпомощен пред нея. А дълг на цивилизования човек е да не злоупотребява със силата си. Разбира се, аз мисля така. Не задължавам никого.
   Затова продължавам да твърдя, че ако искрено обвиним Тек за съдбата му и заявим, че той е направил лош избор, че е могъл да се спаси, излекува и пр., значи връщаме закона на джунглата - цитирам Илф и Петров: "Спасяването на давещите се - дело на самите давещи се". Законът на джунглата е закон на абсурда от гледна точка на хуманността и морала. Тек избира смъртта не защото е тъп, мързелив и страхлив да се справи с трудностите, а защото просто НЕ ЗНАЕ какво друго да прави под натиска на страданието. Все пак, нека не забравяме, че това е филм и той е образ, а не реален човек. И неговата задача не е да взема реални решения в реалния живот, а да ни научи на нещо.
   В този смисъл отговарям и на Валентина за това какво би се случило, ако Тек беше останал жив -  същото което би се случило с Ромео и Жулиета, ако бяха останали живи, с Хамлет, с крал Лир, с Евгений Онегин и всички останали трагични образи от класиката - такава опция не съществува. Ако въпросът е какво би се случило с хора като Ейлюл и Тек в живота - това е друго. Според мен, такива хора просто няма, такава двойка не може да съществува. Но това не е животът, а приказка за живота. В приказките нещата стоят по-друго яче.