ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО-Тема№15

Grazia, и аз съм така. Много ми е трудно и тежко когато оставам сама, много 
И постоянно се притеснявам за близките ми. А те са по-добре от мен, по-здрави.

Тревожността е типична за тези състояния....дори на мен ми се струва, че тя се преодолява най-трудно, защото контролът над негативните мисли е най-труден.....ето на мен тя ми остана като основен проблем......за други така фрапиращи не се сещам, явно тревожността ги затъмнява 

Аз разбрах от къде са моите ПА, от агитката на ЦСКА, колкото пъти ги видя, толкова пътя мятат бомбички около мен

Много, много отвратително чувство, изцежда цялата ти енергия, а при мен и като съм така напрегната следва и гадния световъртеж. Мен пък той ми е най-големия проблем, много ме мъчи. Чудя се на по-възрастни хора, един не чух да се оплачат за нещо, а толкова проблеми и трагедии са преживели(говоря за познати хора), ни свят им се вие, ни от нещо се страхуват ни нищо. На какво се дължи това при нас, по чувствителни ли сме, по емоционални и лабилни ли...незнам.

Яяяя, на мен затова ли ми секнаха ПА, щото Шумен изпадна в Я група  ........

Здравейте !Пиша ви защото в последния месец,постоянно чета темата и свързвам вашето състояние с моето.Ще започна от самото начало .. Когато бях малка може би 11-12 годишна се сблъсках със един обикновен,прост,някакъв си летен вирус... та знаете симптомите - дярия ,повръщане,отпадналост и прочие.Мина тя каквато беше ,всяко чудо за 3 дни,вирусът си отиде,но.... години вече страдам от един страх който се отключи точно в момента на тоя пуст грип- именно - повръщането.С годините това се получи като фобия и колкото и да си втълпявах -" Няма нищо,след месец-два ще го преодолееш,нормална си,децки му работи"-толкова повече с годините се задълбочаваше проблема,колко четене му изчетох по въпроса в интернет ,и рабрах че не съм сама ,доста други хора страдали от същото ,а научното му име било Еметофобия.През всички тези изминали години всячески се мъча да извегна това ..повръщане,имам го за нещо отвратително.Отвратена бях от чуството,мириса,от хората които го правят,дори от дадена тоалетна,леген или място на което е извършвано.Няма да ви обяснявам точно какво включва самата фобия като симптоми,ако някой се интересува нека прочете.Като че ли през годините  обаче някак успях да овладея самата фобия,защото не ми се е налагало да го извършвам,пази Боже... Та по същество..В последните месеци ми се събра доста -вече съм в университет,живея със дългогодишния ми приятел-като го погледне човек отстрани да си помисли "Живот майка".. но не е така,като че ли след като се отделих от семейството си (тъй като съм в друг град) нещо се обърна в мен ,започна стреса на реалния живот,не... както преди - мама ще свърши това,татко онова,а аз си вея байряка понеже съм била дете още,започнаха се проблеми,караници за пари с приятеля ми-няма да ви занимавам с личните си драми.И неподозирано една вечер отивам до магазина и хоп - кръвното ми прави някакъв проблем дали ниско,дали високо незнам,причерня ми и просто паднах,опаших се ,добре че имаше миновачи.На следващия ден реших - край на цигарите каквото било било-е казах си спрях ги ,но през 1 вата седмица от спирането им като че ли се започна един световартеж,една тежест в главата,замяност,на моменти ужасна тревожност,нямах никакво желание да излизам никъде от дома ни -бях буквално- парцал.И от там се върна филма пак- но със нова сила , започнах да изпадам в някаква ужасна депресия или незнам как да го нарека,нямах желание за нищо.Събуждам се сутрин главата ми тежи,недоспала съм,без желание за нищо.Така съм вече месец или два ,спрях да броя времето,защотото почнах да понасям цялото това ми състояние като нормално.Мъча се някак си да живея със него.Изпадам в някакво състояние в което почвам да си набивам някакви филми че ми е зле,почват горещи вълни,чуствам че се задушавам ,треперя неудържимо-от всичките тия работи пък започвам да си мисля и че ще ми стане лошо,ще повръщам и ми става още по-зле,в някакъв порочен кръг съм.Нещата приключват единственокогато,кажа на приятеля ми- "прегърни ме,говори за приятните неща от живота,че сме на море..почиваме си",дишането ми се нормализира и всичко се оправя.Все едно 15-20 минутна буря - и после всичко е нормално.Да обаче все си я имам тази тежест в главата през целия ден просто си ми тежи главата,слабо ми е ,все да се подпра някъде,все да седна...просто няма как да се води така нормален живот.Със безсънието се преборих от самосебе си ,навярно защото организма ми преживя голям стрес след спирането на цигарите,и сега се нормализира-спя си,но през деня съм като кон с капаци.Та пиша ви момичета за да ви попитам какво мислите вие по моя въпрос,-трябват ли ми някакви психологични намеси от спецеалист,и аджаба как поне да се справя с тази тежест в главата..
П.С Напоследък съм си взела Неуропан и като усетя че ще ме удря атака пия по една лъжица,знам че е билково ,ако не ми помогне поне няма да ми навреди,и се чуствам по добре през времетраенето на самата паническа атака,няма го треперенето,ускорения пулс.
Мисля си да започна с медитация или йога.Благодаря ви че изчетохте моята история,и извинете ако съм отнела от времето ви.Прекрасна седмица ви желая !

alinnna, не се надявай да е от това, вие пък кога сте имали футбол изобщо
 

Rosi_94, вероятно е това, което го имаме и ние  
Моят съвет е да се консултираш със специалист (психиатър). Може да ти изпише някакви леки АД, с които да нямаш тези проблеми. Вероятно това ти се е отключило от стреса и защото вече си самостоятелна и трябва да се грижиш сама за себе си. Ти си сменила град, дом, начин на живот, отделно стреса от ученето.....ами не ти е леко. Дано приятелят ти да те разбира и подкрепя, много е важно когато имаш такива проблеми да имаш близки, които да те подкрепят. Можеш и с родителите да говориш, ако смяташ че ще те разберат и подкрепят, или с приятели. Аз си имам 2-3 човека, на които се "опирам' в такива моменти, ако трябваше сама да се боря, щеше да ми е двойно по-тежко. Не се страхувай, че ще изглеждаш слаба, просто ние (хората с тези проблеми) сме по-чувствителни.

Ако парите не са проблем за теб, може и на психотерапия да отидеш, въпреки че там си плащаш за да имаш слушател, но все е нещо и олеква.

Ми не знам  ........то и да сме имали-не съм разбрала, щото не гледам футбол....... Обаче съм се разтревожила много, щото вече и винце не мога да пияяяяя.....дори само от една чаша, като ми стане едно ревливооооооооо, едно депресираноооо.....пък така си обичам бяло винце......ама ще се лиша и от това удоволствие, само да ми е "широко около врата" 

На мен пък от кафе ми става така. Много гадно, защото много обичам, обаче така ме тушира....

То и на мен така, ама така и така ми става, няма да ги спра.

Здравейте, момичета и момчета

Прочетох последните постове и исках да ви кажа, че аз лично предавания от типа "Предай нататък", "Имаш поща" и такива подобни тежки и драматични предавания не гледам и не бих гледала за нищо на света. Към тях ако добавите и новините - черната хроника - и става черешката на тортата. защо е нужно това? Нещата от живота с, да, но няма да помогнем с нищо като ги гледаме, само се натоварвам излишно. Малко ли страдания преживяваме, че да се натоварваме с още? Нещата от живота така и така ги виждаме всеки ден по улицата, на работа, по болници и навсякъде. За хора - по-чувствителни като нас не мисля, че е нужно да си го причиняваме. Интересно е , че там където има драма има и най-висок рейтинг. Особено ако трябва да се гласува за предавания - тип Биг брадър. Създава се драма, независимо на каква цена за да се изманипулират хората и да се печелят пари.
Не ви е нужна още скръб, и без това знам какво е да си приписваш всички симптоми и болести, за които чуеш. Трябват ни положителни емоции, имаме  остра нужда от такива, не от негативни! В крайна сметка нека всеки реши за себе си Аз за себе съм решила да не гледам такива и да не си предавания и да не си го причинявам. Има хора, които гледат, но не им пука, няма грам съчувствие у тях, но при по-чувствителните души една такава история така може да те натовари и засегне дълбоко, че да имаш още една фобия бонус към всичко.

Другото, което исках да кажа - хората, които казват 'Стегни се, младо момиче си, нищо ти няма" - нямат понятие за какво става дума, не могат и не искат да разберат какво е, често са повърхностни и елементарни. Не винаги естествено. Това е някакъв модел, който очевидно не работи, но те продължават тия хорица това да повтарят, щото не им е дошло до главите. "Стегни се" означава да потискаш - давай, колкото можеш, стискай. И после от къде е дошло като гръм от ясно небе. Много ме дразнят ей такива хора, дето нищо не разбират, но дават мнение и съвети дето за нищо не стават. Но това със сигурност не е начина - да се стягаш.

Росица, не знам от кой град си, но потърси психотерапевт ако имаш възможност, защото си още сравнително в началото, не се оставяй така повече време, защото ще се травмираш още повече. Колкото по-рано , толкова по-добре. Още си толкова млада за антидепресанти. А и преживелищната психотерапия, за която сме говорили по-назад, мисля, че е точно за теб. Фобии, емоционални травми - стоят ти в подсъзнанието и те работят. А новата среда и новия живот явно ги е отключило поради стреса. Възможно ли е  да не ти харесва специалността, която си записала или нещо във връзката ти да не е наред и това също да допринася?

И на мен ми ставаше много зле от кафето, но преди 3 седмици прочетох, че кафето било най-мощния антидепресант и предпазвало от склероза-нови изследвания.....сега ела да видиш нашата как нагъва кафе  И после сугестията не правела чудеса 

Първо по една за всички. Сега искам да питам някой има ли непрекъснато световъртеж и тежест замаяност и напрежение в главата. Знам за хора, като с наще проблеми, но примерно им се завива свят от време на време. А аз като не пия лекарствата постоянно и по цял ден съм така. Искам да питам и някой има ли постоянни болки във връта и раменете след като се е разболял от ПР. Ще ме довършат тея болки непрестанни от 9г в тоя врат. От това и почти всекидневно ме боли главата.
Вчера пак жестока криза- почнах да повръщам, заради световърт.и след известно време усетих как пак ще връщам и започнах да дишам бързо и повърхностно. Взе да ми прималява усетих как ръцете почнаха да се изкривяват и краката се изпънаха. Тръпнене в корема и главата и като си помислих, че получавам инсулт...айде пълна картинка. Сковано чене, само молех мъжът ми да разтрива ...оххх ужасно беше. Той се изплаши извика бърза помощ тя дойде чак след 20 мин ,когато всичко утихна вече. Един диазепам и айде. Не мога да разбера това моето дали е ПР или да търся друго..

Аз съм постоянно така, със световъртеж и замайване и нестабилност и като пия хапчета и като не пия, но моето е друго. Иначе ти трябва да си направиш снимка на шийни прешлени, за да се види дали нямаш шипове, другото което трябва да се изключи е миниеров синдром, за тия неща трябва да отидеш на невролог.