Брак и семейство

Ама че си гадна! Що ни срита пясъчника, а? 
Сега заради теб няма да стигнем до близнаците... 

Е, иди в тоя пясъчник - луксозен, развит до 14 страници и след като прочетох само първия пост и изразих съмнение в компютърните способности на 60 годишна госпожа от провинцията, се намериха и такива, дето да ме опровергаят. Айде, иди да си играеш!
Аз близнаци си имам, за другите не знам!

Е, ти като си имаш, що не оставиш и хората да си проимат? Най-хубавите пързалки винаги свършват с близнаци.
Сега и да иска момичето, заради такива наблюдателни като вас няма да може утре да забременее, вдругиден да си види близнаците на ултразвук, а по-вдругиден да роди. 

Посипвам си главата с пепел , айде правете си близнаци! 

Хубаво, всеки си има лично мнение. Няма как да се обясни в един форум неща, които са се случвали 6 г. например, наистина съм много безразсъдна, че споделям такива лични неща тук, но наистина няма с кого да поговоря, затова го правя. Както казах отстрани е лесно да се сподели мнение, но не и когато не познаваш лично човека и неговата история. Ако споделя още информация даже, съм сигурна, че ще ме линчувате, заради това няма да го правя. Никой не знае как се чувстваш и какво точно изпитваш. Например аз съм безкрайно глупава и лековерна жена, защото тази "връзка", за която обяснявам никога не е била истинска, защото той живее в чужбина. Затова казвам, че живеех в голяма илюзия. Той въобще е човек без акъл, но аз това скоро го осъзнах, преди бях много заслепена. Заради това можем спокойно да отпишем последните 5 г., защото това наистина не е връзка. И сега си спомням как всички ми обясняваха това тогава, но аз си живеех в някакъв мой измислен свят и въобще не слушах. И това са резултатите, като цяло.

И трябваше да се появи някой наистина сериозен човек, за да се осъзная, че това не е връзка, бях много заслепена. И се оказа, че е трябвало просто да изчакам и подходящия човек сам ще се появи в живота ти... а аз само насилвах нещата с друг. И сега е много вероятно да отблъсна и този човек, защото просто не умея да чакам в живота и винаги съм страшно доверчива и наивна.

А относно мненията, че и той може да има някоя скрита история само да кажа - благоразумния и сериозен човек никога няма да си позволи да стигне до такива неща, не като мен. За пример - брат ми, той винаги е бил по-благоразумен от мен.

@curse, не се впрягай във всички мнения. Ясно е, че има още много неща, които ти знаеш, но остават неизвестни за нас.
Ако съжаляваш толкова, че си казала на настоящия за аборта, можеш просто да поговориш с него, но не чрез познати/приятели, а директно. Разбирам(до някъде), че може да се е подразнил от това, че не стига, че е слушал за вече бившия ти Х време, а сега и аборт от него, ама чак пък да не те търси заради това... Като има проблем с това, поговорете, нека той си каже, че му е станало криво, като е научил, ти пък от своя страна(ако желаеш), ще му обясниш, че това вече е в миналото, че съжаляваш и бла-бла-бла(обичайните женски неща, които ще го накарат да се почувства по-добре).
От друга страна пък не е никак готино да ти говори, че биологичния ти часовник тиктака. Малко странно/подтикващо/притискащо ми изглежда, още повече, че го казва мъж. Прецени си също дали ще можеш да живееш с такъв тип човек, който ревнува и "мълчи", когато има проблем.

Amateurrr, не знам как да го обясня. Никой не ми е казвал за въпросния часовник, нито той, само баба ми ми надува главата открай време, но аз не й обръщам внимание. Истината е просто, че нещата стават от самосебе си.. просто се осъзнах и пораснах, никой нищо не ми е натяквал. И когато се осъзнах, разбрах, че и този момент ще дойде рано или късно при мен. Преди си мислех въобще за далечното бъдеще. А сега нещата стават по-бързо отколкото съм предполагала, а в същото време ми изникнаха и спомените за аборта, които никак не са приятни, имаше размотаване по болници и т.н. Ако някой прочете мненията ми отпреди години ще разбере за какво става въпрос. Имаше огромна вероятност да родя, но явно съдбата/ господ или който е там си знае работата и е решил така да се случат нещата. Наистина имам нужда да поговоря с някого за тези неща, обаче абсолютно няма с кого. Вкъщи всички приемат тези неща някакси за нормално, минало, да го забравя, но само аз си знам какво изживях. А сегашния човек е много зрял, точен, добър и всичко, както си му е по реда, но някакси ми е трудно да говоря с него на тази тема... още повече и че косвено вече познава човека. И все пак, логично е че ще бъде наранен - нестига, че 2 г. му говорих за него, ами и това, че замалко сме щели да имаме дете, което аз тогава всъщност не осъзнавах, по-скоро бях стресирана и уплашена, сега съм на много по-различен акъл. Как се обясняват всички тези неща? Представям си какво му е на човека.
Иначе, това, че е било грешка и т.н. то е ясно, аз съм му намеквала доста пъти, като сме се виждали, общо взето все натам съм клоняла разговорите, но без директно да му кажа. Някакси се получаваше, че той знае, че има нещо важно и не толкова приятно за казване от моя страна, но отказваше да слуша, защото знаеше, че това нещо ще го нарани. Все пак.. всеки в живота си е идеалист, както той, така и аз, искаме любов, след нея идва сватбата, някоя екскурзия ала бала.. романтика, както и аз го искам, но ето, че се появява препъни камък, който разваля цялата магия на любовта. Никога не съм мислила за сватба, логично защото не съм срещнала подходящия човек. Сега вече като го срещнах, някакси... цялата магия отиде по дяволите и главно поради моя грешка в миналото. Даже аз самата не мога да се отпусна и да се зарадвам, защото премълчаването на нещо е вид лъжа, а никой не иска да започва отношенията си с лъжа, а кажеш ли това нещо магията се разваля. И така.. ехх, ако имах гумичка да се върна и да изтрия този неприятен спомен от живота ми... всичко щеше да бъде като в приказките и по филмите. Щях да имам щастливо семейство, без грозни спомени от миналото ми. Той ми се струва доста идеален в момента, за разлика от мен. Имам предвид, че и в живота е бил такъв - да е имал макс. 2 приятелки, винаги е внимавал и е мислел, няма и едно нарушение на пътя, разсъдлив, като брат ми. Като дете е бил срамежлив, а пък аз точно обратното.. и т.н. Това е в общи линии. А бившият ми приятел страшно много прилича по маниери и държание на баща ми, който не е никак пример за подражание.

чета те, проблемите са само в главата ти, създаваш си ги сама, преживяваш си ги и караш другите да ти ги преживяват /не нас във форума, а по-важните хора/, което е голяма грешка
пак ще ти напиша - спри да споделяш, купи си една дебела тетрада и пиши на воля кое колко ти тежи; да копаеш как си щяла да имаш дете преди нам-си-колко-си години и то от някакъв, с който /уж/ си приключила, е безсмислена тъпотия
и спри да се сещаш за онзи, грешния, забрави го и не го споменявай никога повече
и спри да обясняваш на текущия колко е наранен, защото сама си произвеждаш мъж от типа "драма куин", с който хич няма да ти е добре да живееш
било каквото било, обръщай нова страница - чиста, чудна и бяла

curse, с новия ти приятел виждате ли се насаме? Като гаджета? ИЛи само в компания?

Мисля, че от тук идва целия проблем. Получава се един омагьосан кръг. Или лъжеш(спестяваш някои неща) и магията я има, но ти си гузна и ти тежи, или казваш истината, чиста си пред себе си, ама магията я няма. И двата варианта не те устройват явно.
Въпреки всичко, което ти се е случило, трябва да се научиш преди всичко да си щастлива със самата себе си, преди да си щастлива с друг. Не можеш да живееш вечно с вината, че си направила аборт. Станалото - станало. Човекът, който ще ти даде ония "вълшебни" мигове трябва да приема ТЕБ в пълния смисъл на думата, включително и миналото ти.
В конкретния случай вече си свалила картите, настоящия кандидат знае за аборта, така че ако е Той, ще го приеме някак си, имайки предвид, че не си имала нищо(просто приятели?) с него, когато са се случвали тези толкова неприятни за теб неща. Ако не може да живее с тази мисъл, цялото нещо(връзката ви) не си струва според мен. Защо? Защото със сигурност няма да ти стане приятно, ако след време започне да ти натяква/подхвърля за този болезнен момент от живота ти. В крайна сметка не всички сме светци и сме допускали грешки, но не трябва цял живот да се самообвиняваме за тях, а да си вземем поука и да продължим напред

Аз пък не мога да разбера, какво толкова го мислиш този аборт, направен преди 5 години.  И аз съм правила, но май и 5 дни не съм го мислила  ...Решила съм, направила съм...голямата работа, че чак пък такива драми и спомени 

 И на мъжете чак толкова не им пука, колкото си въобразяваш...

Ще видим.. дано си права, писах му и смс. Честно казано и аз преди не предполагах, че това може да се окаже такава драма, но той ми се струва чувствителен. То всъщност, нещата тръгнаха много добре между нас, вярно че малко баавно стават, но просто реших да съм откровена още от самото начало с него, тъй като разбрах (има си знаци, реплики), че има сериозни намерения към мен. В което няма нищо лошо, де. Те и моите приятели ме посъветваха да му кажа, а и аз така го почувствах. Както и да е. Това е.. ако има нещо ново на хоризонта ще кажа, въпреки че едва ли ще е скоро. Иначе този аборт е бил преди почти 5 години, ние тогава не сме се и познавали. Сега, че съм имала по-бурни младини от неговите, така си е.

Честно казано, мисля, че тук трябва да се обади мъж да изрази мнение за това как приема тези неща, защото ние тук можем да си пишем много по този въпрос.