И аз се държа още, почти не ми се пуши, НО НЯКАК НЕЗАБЕЛЯЗАНО покрай рождения ден на голямото ми дете и хоп - кантарът е тамън с 2 кг нагоре.........дано паднат скоро , въпреки че няма да е лесно.
Biskai....според мен е добре ако успееш да повярваш, че спирайки да пушиш всъщност няма да се лишиш от нещо хубаво, ами ще се оттървеш от нещо ужасно. Според мен така трябва да се пренастрои съзнанието на човека, за да е успешен и опита. Наистина трябва да го повярваш и ще видиш, че изобщо не е трудно. Аз например понякога като седна с компания (особено сега по откритите кръчмета) си казвам " Ето, сега ако пушех щях да смърдя ужасно. Добре че не пуша, че устата ми и тя щеше да е като пепелник. Пък и трябваше да имам грижата да си купя достатъчно цигари и запалка да имам и т.н. неща които щяха допълнително да ме затормозяват"...... На мен подобни мисли ми действат много добре, но аз наистина ярвам в това и знам че е така....че се отървавам от нещо суууупер гадно - хем ме трови, хем ми струва скъпо.....хем сама съм си го избрала....бах ти парадокса....
(не е българин)
Някои хора започват всичко наново след 50
обаче ще стискам и това е. Вчера минавам покрай една къща с градинка. Имаше красиви цвят и се обърнах да ги погледна. Обаче гледката ,която ми се разкри отвътре ме погнуси... Възрастна жена , с мръсни ръце, явно беше градинарствала и пуши ли пуши...има лелки и банки, на които им отива цигарето, но тази жена ме отврати. Не искам да съм бабе с маникюр и цигара