нормално ли е да искам да напусна мъжа си, а имаме бебе на 1 месец

Първо да благодаря за мненията и дискусиите  ...да наистина няма да го напусна "защото Пенка от бгмама е написала така" Както повечето тук, търся някаква подкрепа или пък съвет о хора, които са го преживели, или такива безпристрастни просто да дадат мнение...това с оставането, само защото детето остава без баща не ми допада...по-добре ли е да живее в скандали, едва ли...За избохливостта: става дума, че като се сдърпаме, почва да ме нарича изрод, глупачка, овца и тем подобни, но пред детето не ми се връзва...колкото и да съм го ядосала...че вчера кучето се качи на масата и то почна да крещи като луд, ти си я научила така тая пумиярка мръсна и т.н. Ей така за нещо дребно обижда на висок тон. Може и да не разказвам всичко, но то е много и да не ви занимая...Иначе това с подметките най ми допада като идея..Знам, че сигурно ви звуча като лигла, но наистина ми е трудно...домът ми е на 400 км и това допълнително затруднява нещата, понякога си мисля и как ще кажа на наште...хареса ми коментара на svetlana, това го може силната жена, а на мен ми трябват точно някакво подпутване за да го направя. А относно дали се виждом бяла и добра..не съм идеална, то такъв човек няма...но държа на думата семейство, върша си задълженията, не скитам по кафетата и по кръчмите, всеки ден домакинствам, оправям сметки всичко, знам, че  не е това само да си добър човек..понякога и аз избухвам..а семейството ми, то е на страна, но ми помага много, ежемесечно ми пращат пари и храна, имат възможност и помагат, само да допълня, че аз не я искам тази помощ те го правят доброволно..може би от там и идва, ама ваште пречат пък наште помагат...но така е..ох да не задълбавам...благодаря ви мили момичета и моля ви тези със заядливия тон, просто да не мишат точно сега нямам нужда и от това 

Искрено се надявам, че се шегуваш!!!!!
 Момиче, на твое място без грам съмнение ще си стегна куфарите. Този човек, по твоите думи :

Аз не виждам как ще се промени, особено като прочетох предисторията.
Имам слабостта да се впускам в дълги и обстойни анализи, но и без да изпиша 5 страници, то ясно си личи...Не ти е от хормоните това твоето притеснение, а е от инстинкта.... С простак не се живее, с липса на уважение също не се живее, а с липса на любов се умира....
Желая ти здрав разум, смелост и много късмет.
 

Да, много ми напомня моят бивш тъпанар - много леко му излизаха обидите от устата.  Затова и стана бивш най-накрая.  Пък детето си от какво лиших, от простотия, сръдни, скандали на дребно. Няма да позволяваш да те обижда пред детето,  каквото и да решиш, не позволявай повече.  А вашите ще те подкрепят, ако разберат какво е положението, щом винаги ти помагат,  пък макар и на 400км. Но е трудно самото преместване, адаптацията и т.н. мисли си!

  Никоя жена не трябва да позволява мъжът и да я нарича изрод.

Аз само искам да попитам, досега за 6-те години заедно при скарване
той обиждал ли те е така, или чак след появата на детето?
Ако някой ще ме нарича така, не само че нищо няма да му родя,
а щях да съм си плюла на петите много отдавна.

 В много от случаите, сляпата неделя проглежда след появата на детето.
Твърдя го от опит 

Да. И пак по-добре да прогледне тогава,  а не да си остане като кон с капаци цял живот. 

Именно!

Един ден ще те нарича изрод пред детето. Просто чудесно. 

А на детето, като го ядоса как ще вика...

момичета просълзихте ме и не заради друго, а заради това, че получих разбиране от вас...все на лоши хора попадам и очаквах някой да ме оплюе, мислех, че съм претенциозна и взискателна, но ето, че вие разбрахте какво имам в предвид, много ви благодаря, вътрешно усещах, че това не е нормално...
В 6-те години очаквах промяната...знам, че звучи наивно...за детето не съжалявам, какво като е от него...наистина сляпата неделя е нещо страшно...има жени, които проглеждат сле 20 години, а аз не искам да съм от тях, за това и писах дали е нормално с такова малко детенце да искам да си тръгна...вече виждам, че е нормално...благодаря ви дами    Нистина е тежко докато кърмех и да слушам какъв изрод съм, то за това и свърши кърмата...

 Пази си психиката и тази на детето си. Да се живее със скандалджия е много трудно и оставя следи завинаги. Такъв ли искаш да бъде живота ви с детето?
  Помисли си хубаво, но щом не си зависима, с по-малко дете е даже по-добре, после ще се привърже към баща си, или пък напротив - ще почне да се страхува от него и всичко ще стане по-трудно.

  

Мими,ако езикът му с лекота се изкривява да те нарича така,просто наистина е добре да помислиш какво би последвало.Не мога да си представя ММ да ме нарече така.Няма да ме види повече.Има двойки,които такива нарицателни си ги имат за здравей-здрасти и не се впечатляват особено,но при вас не е такъв случаят.Защото теб те боли от това..Надявам се да успееш да събереш сили и да вземеш правилно решение.

Ако едно дете слуша как собственият му баща нарича майка му по този начин, в първите години може и да му е мъчно и болно, после за жалост ще свикне, без значение кой от двата варианта на свикване ще е това.

Но е почти сигурно, че като стане зрял човек и ако е момиче, ще допуска мъжа й да я нарича така, а ако е момче - да счита за нормално да се обръща към съпругата си с тези думи.

Бягай, момиче! Още нямате брак, нали? Още по-лесно. Организирай си нещата, събери си багажа с помощ на приятели или роднини и изчезвай от тази противна среда.

Мими, чета те и нямам думи за "човека", с когото живееш!
Писах, трих, пак писах, пак трих...
Съжалявам за това, което си преживяла и преживяваш и сега. Още веднъж ще ти напиша:
Разкарай го този от живота си възможно по-скоро! Спаси и детето си от него.
Потърси подкрепа при роднини и приятели. Друг съвет не мога да дам.