С какво ви дразнят свекървите- 32

Не става въпрос за нас. Ние живеем във Варна и дохода ни е доста над средното за страната, слава Богу! При нас проблема беше от друго естество, психологическо както го определи как'Сийка. Става въпрос за хиляди други семейства в БГ. Повярвай ми, толкова много са семействата, където единия работи за 400-500 лв. , а другия е безработен. Мислиш ли, че могат да си позволят квартира за 200 - 300 лв. и да живеят с останалите 100 - 200?

Кали , разбирам те идеално , но предпочитаме да мизерстваме ,но не и да живея в един дом със свекъри . Но това съм аз .Мислех така и преди и след сключването  на брака ни.
Успех !
Аз с този пост ,който от три години и отгоре преглъщам да не кажа нещо искам да се освободя от горчилката в мен и да продължа напред без нея.
 Когато преди време някой ме е прочел тук и споменал на свекърва ми ,че съм неблагодарна аз  се почувствах доста неприятно , но след време разбрах коя братовчедка е . Ако ме чете днес искам да знае, че знам и че си мълчах ,защото още имах пари ,които държах да си получа от тях . Не ти прави чест стореното ! Има кой да съди . Със здраве  

Кали,абсолютно си права...
quote author=Kali_tod link=topic=781216.msg28370080#msg28370080 date=1402245033]

Моя случай е обсъждан тук детайлно и причината да живеем заедно четири години далеч не беше финансова, но понякога ви се чудя пък на вас питащите...
Момичета, като изключим София, Варна, Пловдив, Бургас  и още няколко града в България, имате ли представа какви заплати получават хората в тази страна? Как мислите, че на едно семейство, където мъжа получава 500 лв. заплата, а жената 300, ще им разрешат да изтеглят ипотечен кредит?
И това е най-идеалния вариант. Обикновено в малките дълбокопровинциални градове, в 90% от семействата работи само единия и не могат да си позволят и квартира...
Тук веднага много от вас ще скочат: "Ами къде са тръгнали да се женят тогава?"
И с този довод не мога да се съглася. Не мисля, че е справедливо да смятате, че само добре устроените финансово хора имат право на семейство и любов.
И накрая - някои хора нямат нужното образование за да получават заплати от над хиляда лева в нашата страна. Не мисля, че умствения им капацитет също трябва да ги обрича на безбрачие и бездетност, само защото видиш ли, майката Природа не им е дала достатъчно умствен багаж, за да добият правото да се размножават... И тук не говоря за малоумни и бавноразвиващи се хора, а такива, които не са имали капацитета за да станат нещо повече от строители, продавачи или шофьори. И подчертавам, че тези професии за мен не са позорни или срамни, а просто ги изброявам, защото са пример за по-ниско платени професии в нашата татковина!
[/quote]

Преди време пак стана въпрос, за това, че трябва да си благодарен, ако си получил жилище и трябва да гледаш само и единствено това(полученото жилище) и нищо друго. А ако освободиш жилището имаш право на претенции.
Лично аз, токаво нещо не мога да приема. Защо вместо да се питат "неблагодарните" защо са го приели, никой не попита защо тези родители са стигнали до там, че това да е единственото с което могат да задържат децата си?
И палати да им дават на някой, няма да компенсират неразбиране, неподкрепяне и постоянно натякване към детето, че е длъжно. Такива родители не заслужават уважение и 2 апартамента да са купили.
Разберете, че това, че родители са осигурили жилище не прави уважението автоматично.
Децата не са виновни за отношениата с такива родители. Родителите са тези, които са накарали децата си да се отдръпнат от тях.
Няма неблагодарни деца. Има родители, които са родили тези деца с нагласата, че са им длъжни.
Обратното е, родителите са тези които са длъжни.
Ако си бил родител, който обича, подкрепя и разбира детето ще получиш същото след време.
Ако не си, си е за твоя сметка. И това няма нищо общо с  материалното което си дал на детето си. Ако си се провалил като родител и палат да купиш, все е тая

Повярвай ми има многооо неблагодарни деца, съответно и недопостими в действията си родители. Познавам деца , който и на малкото не са благодарни на свойте родители, нямат и елементарно уважение към тях , познавам и другата крайност- родители , които "цицат" от децата си и не ги уважават като личност! Но повечето познавам неблагодарни деца, даже и някои , който посягат и на тях!!! Познавам такива, който имат някакво уважение към родителите си и когато се яви партньор в живота им всичко се променя- сещам се и за чичо ми, леля ми  движеще конците, вуйна ми правеше тихомълкон цялото семейство да се скара... Не мисля, че който и родител да е заслужава това.Не говоря за никакво жилище и това, че някой си е неблагодарен  на даденото му, а за съвсем най-обикновено обшуване и уважение без значение кой какво дал и кой какво взел.Та много е относително. Не може да се каже само родителя има грешка и пропуск в годините... Да, аз нямам все още деца, дай Боже да е скоро, защото се боря да имам поне едно, но най-главното е да имаш едно елементарно уважение. Много ще съм щастлива , ако това изградя в отношението ни с бъдещето ни дете! Аз поне така съм изградена като характер и такива са ми разбиранията!

Не, няма неблагодарни деца. Има криво разбран модел за благодарност на родителя. Родители които си мислят, че това за което са били благодарни те, абсолютно задължително трябва да са благодарни и децата. Непримайки техните ценностни системи и какво е по-важно за децата. Оттам и неразбирането към същите тези деца. А неразбирането и неподкрепянето на децата идва от необичането на тези деца.
От поколението на нашите родители назад, друго освен "Аз съм те създал и ти си длъжен да ме уважаваш" друго няма да чуеш. А това е крайно невярно.
Не създаването, а обичта, разбирането, подкрепата, изслушването, взимането под внимание на мнението, колкото и да е малко детето и още много неща правят от родителя, родител. Отношенията родители - деца се градят по този начин и те се градят от родителя.
Каквото си си изградил, такова отношение ще получиш.
Не може децата да са длъжните, защото родителите са началото и корена и модела на тези отношения. И когато дете се е чувствало пренебрегнато, като малко, като голяма започва да търси другата страна на нещата, материалната. Та друго за търсене не му е останало.
Родители, които от ранна възраст втълпяват на децата си, че са длъжни да ги уважават, защото ще ги осигурят, не заслужават уважение, дори след като го направят. За благодарност, да не говорим. Но сами са си виновни и децата в един момент спират да са зависими, дори емоционално от такива родители и като не са получили емоционална подкрепа, започват да търсят обещаната материална.
Каква благодарност да има към хора, решили, че единственото задължение към децата им е да им купят дом? Че и да продължат да се разпореждат в него.
Това за общия случай разбира се, не визирам никого.
Това което ми прави впечатление тук е, че с много лека ръка някой се нарича "неблагодарен", а никога не се взима под внимание мотива му да се държи така. Обикновенно има много основателна причина и просто връща отношението което е търпял към самия себе си.
Та няма неблагодарни хора, а предизвикани. Или поне повечето, ясно е, че нищо не може да се отнася за 100% от случаите.

Аз написах другата гледна точка и кога въпреки всичко ще избереш да живееш под наем отколкото в дом от родители. Всеки си носи глава на раменете и знае колко малко или безкрайно много може да търпи.
ма ко съгласна съм на 100 % с теб .   

Съгласна съм с ма ко. Абсолютно същото мисля и аз. За протокола не съм получила жилище от родителите и от двете страни. С ММ сами се борим да живеем сравнително сносно.

Защо говорите само за уважение свързано с даване на някакъв дом? И си мислите , че родителя дава дом и иска уважение. Не всеки може да усигури дом! АЗ не живея в жилището на моите родители, нито сестра ми живее там. Но получавам много по друга помощ от тях - както любов, разбиране, подкрепа, да помагат и с финански понякога/ като пример това , че и сестра ми се е подлагала на ин витро и аз сега ще се подложа, майка ми понякога ми дава ей така 20лв за път до София, просто иска да помогне/, както и с някой неща като картофи, домати и т.н. от село- те живеят в града , но ходят на селото ни , за да гледат неща за трите ни семейства. Аз ги уважавам , защото са мой родители , защото сме семейство, обичаме се и винаги мога да разчитам на тях,били са в много трудни моменти до мен,  а не защото ще ми препишат апартамент. Що за дете трябва да си , ако даваш такова, само тогава? Да, грешката на днешните родители е , че прекалено много дават и научават децата си все на много и още повече да искат.Само не ми казвайте , че вие не сте от тези родители- GSМ-ми, лаптопи, таблети на 4-6 годишните ви деца, като излезете сигурно харчите сума пари за едно излизане с тях ,за да им угаждате... Това виждам сред приятелите си. А много деца , родителя им е касичка... Аз такова възпитание не харесвам.В детството си много неща не сме имали и съм на учена да уважавам, не защото ще получа еди какво си. Това си е и до характер!!! Защото , колко се раздаваш дори и с любов толкова по не те уважават. Това съм видяла и сред общуването си с хората. Но вие си разсъждавайте така, все пак и вие имате деца! Не, не са клетви, но сега съдим и даваме мнения кой как не се е справил като родител, но ще дойде и нашето време да видим, като включвам и себе си.

Откъде стигна до този извод за уважението само срещу имот?
Толкова далече съм от тези размисли ,че даже е обидно да помисля ,че могат да се отнасят към поста ми . Ние не сме искали никога нищо  от избронето от теб ;нито пари , нито продукти, нито гледане на детето, нищо . Написала съм го ясно кога е поискано един път нещо и дотам ,но пък виртуалната комуникация никога не спира да ме изумява с ефекта на разваления телефон.
Всекиму според заслугите и тези заслуги са всестранни и обхватни

kra kry kru, постът ти е километричен, но няма връзка с предишните постове на други потребителки  Ти изобщо прочете ли ги?

Все си мисля, че в повечето случаи връзката жилище - очакване на благодарност е различна от тази, която извеждате тук. Обикновено родителите помагат с каквото могат, включително и с жилище, ако имат възможност, и не го правят заради очаквана благодарност, послушание или гледане на старини, а защото си обичат децата и ги е грижа за тях. Но ако след време се сблъскат с неглижиране, студенина и лошо отношение, нормално е да започнат да припомнят какво са "дали и направили" и да се жалят от неблагодарността му. И не ми отговаряйте с клишето, че уважението се залагало в миналото и зависело само и единствено от родителя. Появата на нов човек в семейството е допълнителен и мноого определящ фактор за отношенията родител - пораснало дете. И, за съжаление, много често новодошлите снаха/зет съвсем не са цветенца за мирисане, влизат с ритник и войнишки обувки в новото семейство и се държат като слон в стъкларски магазин.

Barefoot Kontesa, не разбрах защо вие с мъжа ти сте поемали издръжката на всичките семейства около вас.

И тук идва въпросът, кое точно е семейството като самостоятелна бойна единица и кой е натрапникът? Разбира се, ако семейството са мама, тате и аз, снахата/зетя винаги ще са натрапници и чужди хора. Един вид роби, безправни, които трябва да ходят на пръсти в "семейството" и да изпълняват каквото им се каже,м? Защото са ги "приели в дома си", така ли? И това за вас е нормално?

Някои точно заради това го правят. А други и без да са си мръднали пръста за децата си и без да са им дали никога нищо, редовно натъртват как те са родители и децата им дължат уважение/грижи/издръжка и пр. Варианти има всякакви.

Относно спора за доходите от предната страница аз лично мисля, че е лудост да създаваш семейство и най-вече деца с доход от 500лв. Не мога да приема оправдания от сорта "Градът е малък и няма възможности", "Има безработица" и пр. Аз съм на принципа, че след като има много други хора, които са успели да живеят нормално и да печелят добре, значи и тези "окайващите" се би трябвало да могат. А и в крайна сметка е въпрос на личен избор да останеш да живееш в град без перспективи, да нямаш /добро/ образование и квалификации. За всичко това сам си си виновен. Не ти е виновен града, държавата или някой друг. Винаги може да се преместиш в друг град или държава, да запишеш висше/магистратура или някакъв професионален курс. Оправданията не са извадили никой от мизерията, нито те хранят и плащат сметки. След като си мързелив и не си си мръднал пръста, за да направиш нещо с живота си, не заслужаваш да имаш деца.

Съгласна съм с Джули,че варианти много. Защото, от примера на Ма-ко да попитам:ако децата са били пренебрегнати цял живот и са получили само едното жилище от родителите-защо не го ударят на чест до края децата и да откажат подаръка? Така няма да има за какво да им се натяква.
П.П. Незнам дали някой е гледал Съдебен спор от неделя. Една стара жена е на улицата,защото е направила глупостта да прехвърли жилището на внучките срещу устна договорка да живее там до смъртта си. Е, внучките я изгонили и искат да продадат къщата. Съда няма какво да направи в случая, а бабата-болна жена на 80, е на улицата. Живота е шарен и случаи много.