ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО-Тема№16

Здравейте! Днес имах ужасна паник атака и то когато всички погледи бяха вперени в мен и разбира се се опитах всячески да го потисна никои да не разбере.Ужасно ме е страх някои да не разбере, че страдам от ПР.Страх ме е да не ме помислят за луда на хората малко им трябва Чувствам се изолирана от света, сякаш всички останали живеят а аз гледам от страни как животът минава покрай мен.
Искам да питам някои пил ли е билката КАВА-КАВА?
На всяка де чувам,че е много ефикасна при страхува невроза но имала и странични ефекти.

Дани, колко познато  

Кава-кава не съм пробвала, но четох че увреждала черния дроб. Във фейсбук има група за ПР, там се дискутира за билката страшниче, казват че помагала при ПА. Напиши във фейса "Да преодолеем тревожността и паническите атаки". Мен ме поканиха, но нямам профил и не мисля да си правя.
Какви лекарства пиеш за ПР?

Приятелски съвет от мен, не влизайте в групата в Фейсбука, бях там няколко месеца, пишат се ужасни неща и ще си довкарате повече мухи в главите- тука темичката малко или много е по-позитивна и се дават някакви съвети.

Колкото за йогата, да след нея се чувствам  някак си по-спокойна, но ми е много скучно и бавно всичко.Аз съм динамична личност, и тази мудност малко ми е далечна, но ще си завърша първо ниво де, имам още две месеца от него и мисля след него да се запиша на някакви танци, дали спортни или латино, да има силна музика и много усмивки.

Момичета, да не ми се разсърдите, ама паник атаките са най-безобидното нещо,което може да ви се случи от тревожните разстройства- единствения начин е да се изправите ,да се противопоставите на страха си. Пиша ви,като един ветеран, който си имаше целия набор от симптоми на всички тревожни разтройства, не само на паническото, не,че сега са изчезнали, но се опитвам да не им се давам, срещу едните се противопоставям, а другите ги отхвърлям-  това са двата основни метода за борба с тези разстройства, но както каза Алина, в никакъв случай не трябва да ги приемаме. При повечето от нас, като цяло стои страха от самотата, страха от отхвърляне, какво ще си помислят хората.А това не трябва да е така,човек трябва да си изгради правилна самооценка, за това кой е и какво представлява.Дет се вика да се освободим от самопогубващото ни поведение, което ни е докарало до тук- защото тези състояния са в резултат на неправилна интерпретация и и преработване от нашия мозък на случки, мисли и т.н. 

Изход винаги има, ама винаги- просто го потърсете, за мен той може да е вляво, а за вас вдясно.

Здравейте дами,

Нека споделя и аз моя опит с ПА, кръвното,ускорения пулс...

Всичко при мен  започна в началото на  2013г. При профилактичен преглед на баща ми му откриха рак на единия бъбрек.Както всеки,човек аз много се изплаших и приех нещата много трудно. Майка ми работи в Австрия и аз трябваше да се справям с баща ми и неговите проблеми. В началото беше много трудно, нямахме представа какво трябва да правим, никой не ти дава информация къде трябва да ти направят операция и къде ще бъде най-качествено и направена от най-добрите специалисти.
Ходихме в Александровска болница при един от най-добрите доценти там, тя ни прати в ракова болница, но от там ни отказаха операция защото нямали съдови хирурзи. Така се наложи да ходим до ВМА и по какви ли още не болници и среса беше ужасен! Бях безсилен, не знаех какво да направя за да помогна на баща си. Добре, че се намериха добри приятели и познати и успяха да ни уредят да направим операция в Пловдив в една частна клиника Капела (мисля че се казваше). Хората бяха много отзивчиви, успяха да намерят специалисти от най-добрите болници и така операцията беше успешна. Какво ми беше на мен само аз си знам, но проблемите не свършиха до тук, след няколко месеца откриха, че има разсейки в гръбначния стълб и оттам всичко почна на ново. Нови лекари, нови лекарства, лъче-терапия, лекуване в чужбина, една малка сага. Както и да е човека сега ОК, добри са му изследванията да не е същия човек като преди, но е жив и мога да му се радвам 

Явно на мен ми се струпаха много неща (въпреки, че си мислих че съм много корав). В един от престоите ми Австрия, имах сериозна криза  - паника, ускорен пулс,високо кръвно, задух. Много се изплаших тогава - ходих тогава до бърза помощ казаха ми, че всичко е наред в изследванията, които ми направиха. След като се прибрах от Австрия, ходих на кардиолог. Пак бях с високо кръвно 160/80 разбира се лекарката ми изписа бета-блокери. Пих ги известно време, от време на време пак имах проблем. Продължих да ходя по лекари защото си мислих, че ми има нещо. Правих си какви ли не изследвания - кръвни картини, ендокринолог,ЯМР на над бъбречни жлези пощурих се! Пих какви ли не лекарства -конкор, Тарка + АД деанксит.  Кризите намаляха, по рядко ми се случваше да имам проблеми, но в един ден реших, че трябва да ги спра тези лекарства казах си проблема е някъде в мозъка ми. И така от Юни месец 2013г спрях хапчетата и всичко беше добре до Март месец 2014г пак същите неща, пак същите проблеми,доктори хапчета. Пак пия Тарка,деанксит и пак имам същите симптоми - уплах, кръвно, пулс, паника... Преди няколко дни, бях забравил да си пия хапчетата, цял ден ми беше супер, бях с настроение,весел и вечерта докато вечерях със съпругата си хоп сещам се, че съм забравил да си пия хапчетата и хайде наново - паника,кръвно и т.н .

Вече нз какво да правя, мисля да направя нова консултация с психиатър. Чакам дъщеря и се надявам да овладея проблемите си. Искам да съм нормален човек...
Днес докато чета една статия за млада жена, която почина заради забавянето на линейка, хоп пак ПА ...  Просто вече нз какво да правя!

Някакви съвети за подходящ психиатър в София?

Поздрави,

Точно така! Самоосъзнаването и намирането на подходящия за теб изход изглежда е ключът.

Аз се включих в групичката във фейса , не е лоша , но не вземам кой знае какво участие . Напоследък ви чета,  но нямам какво да споделя . Чувствам се предимно добре с малки изключения . Днес слагахме ваксина на детето и докато чакахме сърцето ми щеше да изхвръкне , бях толкова нервна не за друго ,а защото детето вдига винаги темп и сега ще очаквам , дано няма де . Та кризите ми са предимно свързани ако се преуморя или имам да водя детето на преглед . Миналата седмица пак ми беше адски напрегнато , защото му правихме кръщене и така , но бързо се съвземам . И което е най - хубавото , че в жегата много ми е ниско кръвното и дори да се паникьосам за нещо не се вдига много много  .

Не ви ли се струва, че сме по-склонни да споделяме когато сме тъжни и когато ни боли, отколкото когато сме щастливи? Малко е несправедливо, но когато сме щастливи, нямаме време за друго и други, а другите щастливи нямат време друго и за нас. Тогава тъжните се подкрепят взаимно, за да преплуват и да изплуват до щастието. И изплувалите се втурват свободни и щастливи, и душите им забравят за преди малко, а телата започват да се лекуват. Всъщност, системата е съвършена./това го прочетох преди малко,мисля,че важи с пълна сила за подобни форуми/

Е, айде де, дайте на човека добър психиатър за София.

По принцип сме по отзивчиви, ама сега какво ни става 

Та относно кръвното, може да се наложи то да се лекува и отделно да се лекува ПА, но това да не те безпокои. Правилно със си насочил към психиатър, но понякога високото кръвно няма кокретнта причина, нарича се идиопатична и трябва да се лекува също.

Здравейте!! Извинявам се предварително ако се повтарям,но темичките са доста и нямам възможност да ги прочета от до всичките...) Накратко-аз съм на 22г. преди около 1 година за пръв път почуствах някаква тревожност и след това едно треперене..беше ужасно пих валидол и всичко отмина помислих че е от кафето..но в последния месец два пъти ми се случи недостиг на въздух,сърцебиене а след това-втирсане,треперене (чак ченето ми се сковаваше..)студена пот по ръцете.Притесних се и отидох при личната лекарка тя ми каза че имам невроза и ми изписа Седатиф..някои приемал ли ги е ..някакви отзиви за тях!Благодаря предварително.

Много е вярно! И няма лошо да е така- колкото по-малко хора в темата, толкова по-щастливи хора ахха
Аз пък само като някоя досадница се включвам за да се съглася с нечий пост тук  Ми наистина нямам какво да споделя напоследък..Стандартните неща, като замайване,слабост и т.н. са ежеседмични-минават и заминават..Нищо ново
kaminkaa, аз съм имала същите схващания и треперене...Чак челюстта ми се схваща, носът и ръцете ми стават ледени и ми избива пот..За Седатиф-да каже някой, който го е пил.На теб действа ли ти добре?
YoZone, "подходящ психиатър" е толкова субективно  ..Просто пробвай с някой.

kaminka аз съм пила-  седатифа е добро хомеопатично, пие се 3 пъти на ден по 2 хапченца се смучат- аз миналата година пих известно време от него.

Y_em аз не пия никакви лекарства само хранителна добавка на др. Тошков и билката лавандула.Моята лекарка е против лекарствата затова се чудя дали да я сменя признавам, че не знаех че имало разлика между психолог и психотерапевт
Помагат ли тези лекарства за ПР?
Имали ефект от тях?
Какви лекари посещавате психолог,психотерапевт или психиатър?
Разбрах, че имало и два вида психиатри

YoZone, и аз току що четох за тази жена, която е починала, а линейката се е забавила с 40мин, и сега го преживявам ( сърцебиене и задух). Стресирах се не само от това, че Бърза помощ е закъсняла и че на лекарите им е все едно и не им пука, а че на млада жена без заболявания изведнъж и призлява и умира. Съжалявам ако натоварвам всички във форума, много се притесних  

Дани, психиатъра и психотерапевта ще ти предложат различни неща. Психиатъра ще ти изпише АД със сигурност. Може и успокоително. Психотерапевта ще ти препоръча да не пиеш АД, а да го посещаваш за сеанси. АД по принцип не лекува, а само прекратява симтомите докато се стабилизираш и намериш начин да се справяш. Помагат, но докато ги пиеш, след спирането нещата може и да се върнат. Сеансите е много относително доколко помагат - зависи от психотерапевта и от теб - дали имаш някакви неосъзнати неща, които да провокират проблемите ти и дали ще успееш да ги откриеш.

Мария, чудесен пост! Направо ме вдъхнови! Истината е тази, че трябва да намираме своя начин да се справяме със проблема. В този свят само едно е необратимо. А проблема сме си го направили ние и самите ние трябва да намерим начина да го отстраним.

Когато започна това чудо при мен и се сринах, не исках да излизам никаде и т.н всички знаете продължението, казах на майка ми - " Добре де какво ми става, аз съм толкова деен човек, силна и борбена, а сега не мога да си покажа носа на вън". Малко след това попаднах на статия, която описваше, как тези състояния са присъщи предимно на силните хора. Защото търпят прекалено дълго, задържат проблемите в себе си и ги изживяват по този начин 2 пъти по-болезнено. И до колкото разбирам, всеки един от нас е преживял нещо в житейския си път, което го е стресирало максимално /болен родител, катастрофи, смърт на близки, аборти и т.н./. Може и аз да греша, но има случи които определено са отключили тези състояния, не са си дошли така от добър и спокоен живот.

Момичета здравейте! Ето ме и мен.Имам огромна нужда да споделя и искренно се надявам да ми вдъхнете малко кураж!Проблемите са ми следните,пулса ми е ускорен под 80 рядко спада варира главно между 90/110 при минимално движение се вдига и още.Лекарите казват здрава си,много си чуствителна това е!   Другото е че постоянно се притеснявам сега какво ще се случи ами ако стане нещо,ужасни мисли които не мога да спра! Станала съм и хипохондричка все си мисля че имам някаква болест че като ми се завие свят и ми изтръпнат ръцете(атаките) получавам инсулт или инфаркт и започвам да се шашкам още повече.Бодежите в гръдния кош си ги имам но като пийвам няколко дни витамини се успокояват.Назначен ми е ксанакс при нужда,деаксит и витамини.Кардиолозите твърдят,че сърцето ми е здраво,хормоните са в норма,кръвна картина преди 6 месеца правена и тя окей,ама уви аз съм сигурна,че съм болна от нещо...... Сега най новата ми муха е левкимия,имам една много голяма синка на бедрото която идея си нямам от куде е,чета в интернет симптоми и си мисля,че всички ги имам и пак същия ужас.....укоражете ме малко,плийс гърлс :-*