Колко често да се излиза?

  • 61 650
  • 853
здравейте

пише ви един млад татко!
роди ми се дъщеря преди месец и съм много щастлив. за съжаление си имаме големи неразбирателства с майката и реших да се допитам до форума.

както повечето татковци през деня съм на работа, натоварено е и се изморявам. обикновенно около 18:30 се прибирам и често поемам готвенето и разни други дреболии. принципно не ми тежи обичам да готвя и ме разтоварва. грижа се за малката с каквото мога, хранене, къпане гушкане, памперси, ставане вечер и прочие.... след като помогна понякога ми се иска да излезна за час два да пия по една бира с приятел, не става въпрос за дълги излизания обиколки на кръчми и барове....наслушах се на какво ли не..че истинските бащи не излизали, че съм водел ергенски живот и още куп такива. проблема е че вече не издържам и не се чувствам добре по този начин.
в приятелския ми кръг всички си излизат и то по няколко пъти седмично и реших хайде може и проблема да е в мойте приятели...

ще се радвам да чуя мнения на майки и татковци....та да видим кой крив кой прав...и ако някой се е сблъскал с подобен проблем да помага Simple Smile


Виж целия пост
# 1
Според мен няма проблем единият родител да излиза, стига да не е през вечер и стига другият родител да може да прави същото. Т.е. ако ти искаш да излезеш днес, утре жена ти да може да напрви същото, ако иска, а ти да останеш и да гледаш детето. Ние така правим. Но само едининият да излиза, а другият да си седи вкъщи- абсурд.
Виж целия пост
# 2
Много ти е ревнива жената, лошо...
Абсолютно "За" излизанията вечер, като можете да се редувате - един път тя, друг път ти.
Не мога да приема ограниченията, раждането на дете не означава край на вечерните самостоятелни излизания.
Виж целия пост
# 3
   Минал е едва месец от раждането и вече не издържаш. Shocked

   Иначе, конкретно по въпроса ти не знам колко ще ти е от полза моето мнение, но не мисля, че е нормално толкова често да се излиза. Ние с любимия все още нямаме деца, но работата, а и другите задължения покрай това, че живеем само двамата, си казват думата и вечерно време излизаме едва 3-4 пъти в месеца. Ти си прави изводите какво ще е, като се пръкнат и децата. Wink
Виж целия пост
# 4
Ей, сега те разкостиха  Mr. Green
Добре, че темата ти е тук, а не в друг подфорум.

Не знам, дали е нормално...За мен е важно излизането, за други не толкова - зависи от темперамента на човек и навиците му, както и за представите му за семеен живот.
Как сте процедирали до момента преди да се роди детето?
Виж целия пост
# 5
Нека го разкостват, аз ще се явя гръб Mr. Green.
Ма как няма да излиза, кво като има бебе на месец?
През вечер, само в петък или събота....както желае тя, както желае той... едно дете не е пречка, не е спънка, не е пранга за крака, която да възпрепятства излизането.
Виж целия пост
# 6
И аз съм "за" излизанията- тя гледа бебето, ти разпускаш няколко часа, тя излиза за няколко часа, ти гледаш бебето. Като порасне малко ако има кой да помага- двамата да си излизате и да не губите тръпката и любовта си.  Heart Eyes. Но аз съм свикнала да излизам. Peace Ако жена ти е домошарка, нормално да е имате проблеми. Как беше преди да забременее с излизанията ви?
Не ги разбирам тези хора, които се затварят и отбягват приятелите. Еднотипното омръзва и това не води до нищо добро.  Whistling
Виж целия пост
# 7
А хората от твоя приятелски кръг родители ли са?

Не е честно да не излизаш, разбира се, но от друга страна напълно разбирам жена ти - първите месеци след раждането на моето дете се чувствах по-изолирана и откъсната от света отколкото, когато и да е през живота си. Ако мъжът ми искаше да излиза през вечер, без да ми оставя възможност и аз да излизам сама понякога или пък да излезем заедно, щях откорвено да го презра, не просто да му се дразня...
Виж целия пост
# 8
Вие се шегувате, говорим за майка с бебе на месец!  Shocked Тогава всичко е толкова изморително, и трудно, и депресивно, и страшно (особено с първо дете), че жената по цял ден чака да се прибере половинката й, за да е с нея.
Какво излизане в първия месец на бебето, това ума ми не го побира. Да стане на 5-6, на годинка, да започне поне да спи по цяла нощ, тогава се редувайте да излизате, напълно нормално ми звучи. Но сега, с новородено .... ужас.
Много ми е мъчно за жена ти, искрено и от сърце й съчувствам.
Виж целия пост
# 9

Не ги разбирам тези хора, които се затварят и отбягват приятелите. Еднотипното омръзва и това не води до нищо добро.  Whistling

Те, хората, са различни и с различни нужди. Има такива, чийто свят се върти само около семейството. Те пък не разбират тези, които имат нужда да поддържат отношения с по-широк кръг от хора. Проблем е, ако тези два типа се съберат - единият вечно трябва да прави компромиси, а с времето това тежи, защото почва да се чувства прецакан
Виж целия пост
# 10
Даа, и аз се чудя как ти дойде в повече за 1 месец. Според мен е напълно нормално поне първите месеци, когато хората се радват на първото си дете, да нямат кой знае каква потребност от самостоятелни излизания с приятели. По принцип не разбирам идеята на много хора, че животът едва ли не трябва да  продължи като преди. Няма нищо лошо за известно време да се промени изцяло и да е посветен изцяло на детето. Ако моят мъж вземе да иска да излиза няколко пъти седмично  и да ми остави децата, знаеш ли какви ще ги чуе от мен Mr. Green
Също така ми е странно как успяваш след 18,30 ч. да сготвиш и да направиш други дребни неща и да имаш сили и време да излезеш.
Виж целия пост
# 11
С новородено (първо) дете, ти се полага 1-2 пъти в седмицата. И то с прибиране трезвен.
Който иска повече - да е ползвал съответната контрацепция.
Виж целия пост
# 12
Не, Бърди, аз не се шегувам. Какво като бебето е на месец и тя е майка?
Мъжът й готви, чисти, върши и други неща - като кърмилница ли да чучне до жена си всяка вечер? Ми има нужда човекът от една бира с приятели, какво толкова?
Виж целия пост
# 13
Ами да, наричам го съпричастност.
В първите месец-два жена му надали ще може да излиза на по бира с кърмаче вечер. Така че никак не намирам за редно да го прави мъжа й.
Нали са двамата в тая лодка?
Според мен всяка жена се чувства ужасно самотна и откъсната от света първите няколко месеца. И е тотално предателство мъжът й да я изостави в тая самота.
Все пак не става въпрос за завинаги, става въпрос за няколко месеца, които са абсолютно нищо на фона на целия ти живот. Няколко месеца, в които най-близките ти се нуждаят да си до тях. Не ми звучи толкова страшно колкото го представяте.
Виж целия пост
# 14
Що реши, че е кърмаче? Ако е на формула и тя може да излиза, не е проблем.
Пък и да е кърмаче, пак има начин да открадне час-два за себе си вечер.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия