Православни пости - 5 тема

Да не забравяме, че на времето религията се е използвала за организация на обществения живот и в нея са се вписвали правила съобразени с местните климатични особености и възможности за живот. Как си представяте отглеждането и консумацията на свинско месо в горещия климат на Иудея или пък Саудитска Арабия (това последното за мястото където е възникнал исляма).

Постите сме ги взели едно към едно от евреите и няма как да бъдат компромис между двете религии.

Tari Tasartir, благодаря за рецептата.
Определено ще импровизирам и ако имам добри попадения ще споделя. Сещам се и за една тайландска супа със скариди и кокосово мляко, която някой беше публикувал преди време и която така и не направих. Твърде екзотична ми се вижда, но може да  разнообрази менюто ми в някой по-празничен ден .

Постът е направен за човека, а не човека - за поста!
Макар и строг, Великият пост разрешава и известни "утешения" в храната - риба, на празниците Благовещение и Цветница, а в другото време, кой когато прецени за себе си, може да хапва и безгръбначни. Позволено е, но от нас зависи колко често ще го правим. Тези храни са богати на протеини и са полезни за хора, които работят тежък физически труд или са по-активни физически в ежедневието си (практикуват спорт и т.н). Не трябва да се изпада в крайности - например да постим несъобразено строго или обратното - да си угаждаме нон стоп с деликатесни храни. Постът трябва да е съобразен с нуждите и възможностите на организма да понася ограничения.

adelinda, в манастирите наистина се пости по-строго.
Там редът е по-строг и се спазват различни степени на поста: дни на пълен пост (не се яде нищо);  дни, в които се яде само веднъж на ден; дни, в които се яде топла готвена храна без олио, дни на сухоежбина - т.е. на сурова храна. Празничните дни се отбелязват по-тържествено и на трапезата - с риба, олио, вино. Във всички случаи се спазва правилото да се яде по-проста храна, която не натоварва тялото и съответно не създава излишни грижи около приготвянето й. Факт е, че когато човек живее скромно и не угажда прекалено на плътта си, му остават както повече време, така и повече средства, които може да раздели със своя ближен. Истината е, че живеем в ненормален свят, в който едни преяждат с деликатеси, а други гладуват за насъшния хляб. По-често трябва да си спомняме за принципа: "Живей просто, за да могат другите просто да живеят!"

Колкото до въпроса за веганството и православният пост - общото между тях се изчерпва май само с храните, които се употребяват. Всъщност и там има известни различия. Истината е, че двете са изградени върху различна философия и преследват различни цели.

Колкото до юдейството (еврейската религия) -  наистина има общ корен с християнството, но не виждам да е постигнало нещо повече от това да развие и усъвършенства в най-висша степен фарисейщината - т.е. умението да се служи на буквата, а не на духа на закона.  Всъщност, ако трябва да бъдем напълно обективни, най-високото "постижение" на юдейството е Богоубийството. Факт.
 

 

Симпа, при цялото ми уважение така и не разбрах защо евреите са набедени, че са разпнали Христос, като това са го направили римляните. "Богоубийство" е много силна дума, не мисля че е уместна.   

Аз съм я публикувала! 
Пробвай, ще се влюбиш! Единствената екзотика е кокосовото мляко, но и него вече навсякъде го има.

adelinda, съгласна съм, че думата е страшна, но е самата истина.
Излизаме доста от същината на темата, затова пиша в

Tari Tasartir, считай ме вече за влюбена
Ще я направя още през Сирната седмица. Щом е такъв разкош, по-добре да я пробвам преди постите - за радост на тумбака  .

Понеже стана в темата въпрос за кокосовото мляко, правя една супа от кокосово мляко с червена леща - та вероятно скоро ще се случи да си я готвя .
Иначе понеже аз съм вегетарианка, но пък и постя, когато се изисква от календара, та не зная какви са моите пости - не познавам монаси и монахини аз да разбера от тях те пък по какъв канон се придължат .

Bastet, в повечето православни манастири по принцип не се яде месо, т.е. режимът там е целогодишно вегетариански. Но всеки манастир има свой устав, който е задължителен само за живеещите там.

За нас, миряните (живеещите в света) има друг устав - малко по-облекчен, но към който все пак трябва да се придържаме - според възможностите си. В случай, че по една или друга причина не можем да го спазим - поради здравословни причини, бременност, кърмене или поради по тежки условия на живот и работа, нашият духовник може допълнително да смегчи за нас правилото на поста.

Познавам много хора, които не ядат месо - на някои просто не им харесва този вид храна, други считат, че месото не е полезно за здравето им, трети са принципно против да се убиват животни за храна, четвърти дори не употребяват никакви продукти от животни, а някои просто са избрали да се хранят по-аскетично - като монасите например. Всеки има право на избор. Все пак най-ценно в Божиите очи е онова въздържание, което е продиктувано от стремеж към духовно съвършенство и спасение.

Бастет, не съм сигурна, че разбирам  въпроса ти. Смяташ, че, щом не ядеш месо, когато не е пост, трябва по време на пост да спазваш по-строг режим ли? Мисля, че свещеник би ти дал най-подходящ отговор, но, ако трябва да изкажа "непрофесионално" мнение: спазвай си канона за миряни. Иначе току-виж си станала прекален светец. А нали знаеш: "Прекаленият светец и Богу не е драг." Това точно в   духа на седмицата след Неделя на митаря и фарисея. (Да ви се похваля, толкова се постарах да ви напомня, че не се пости онзи ден и днес, че в сряда наготвих боб и риба и малко остана да плесна моя мъж през ръцете, защото си сипа зеле със свинско.... Старост, нерадост! )

Стана ми съвестно, че писах след Симпатикония. Тя е винаги толкова изчерпателна. А забравих и да обосновя мнението си. Нашият духовник казва: "При миряните има големи изкушения за храната, а при монасите изкушенията са други." И затова препоръчва да се пости като в календарчето на първа страничка от темата. (Няма да ми омръзне  да благодаря на дядо хаджия за него.  )

Защо само постите, а не изискванията към всичко останало, що се отнася до храната? Ми беше мисълта и идеята за компромиса. 

Вегетарианка съм вече 23 години и мисля да си остана такава.....Нямаше въпрос, всъщност ми хрумна, че може да се храня като монахиня, пък да не го знам.
както и да е.........

Мерси, нямаше нужда толкова подробно.....Въпросът ми бе продуктуват от чист интерес...Моят избор за вегетариансто е направен в далечната 92 година.

Няма проблем 
Понякога е трудно да се разбере кой какво е искал да каже и кой какво е имал предвид .

Правих фалафели, но преиначих рецептата. Не сложих сода, с малко булгур и гореща  вода, ленено брашно, нахутено брашно, магданоз, бял пипер и сол. Лук и чесън на прах. Станаха доста приятни.

Аз се отчитам с един рибник - печен шаран с кисело зеле и кафяв ориз.

Толкова съм изгладняла, че ще го хапна, какъвто и да се е получил  

Симпатикония, много вкусно звучи!
Басттет, някои монаси ядат месо, така че има такива, които си дори надминала.