Празник ли е за вас 2 юни?

Почит може да се отдава и по не чак толково екстравагантен начин, и не веднъж в годината, а непрекъснато. Вероятно воят на сирени е бил въведен не за отдаване на почит, а с доста по-прагматична цел - профилактика на сигналните уредби.

 

Не една голяма част, а всички. За простолюдието е вулгарния материализъм, не теологията.

Ще продължа с непопулярното мнение. Всички казват, че смели са били тия, дето са се вдигнали на възстание, а не тия, дето са търпяли. Но ако само може да видите какво са опазили тия, дето са търпяли...това е такова съкровище, което малко други нации имат. Да, много нации имат барутлии- революционери. Но малко са тези, които разбират абсурда на материалния живот, а все пак продължават да живеят, без да изпаднат в нихилизъм.

Защото само революция може да ти даде политическа, евентуално икономическа свобода, някакво самочувствие...но дали задължително ще ти освободи и сърцето, това е друг въпрос. Сега мисля си, че българският народ е бил готов за революция, защото просто е изчакал момента. Но въпреки това драматичната програма не е минала без странични ефекти.

Но това са други теми и човек трябва да гледа на нещата по друг начин. Няма нищо свещено в сирените.

Вероятно, понякога е по-добре, човек да си замълчи.

Мнението ти не е чак толкова непопулярно. Дилемата "еволюционисти - революционери" е още от самото възрожденско време, а продължава и след Освобождението. Борис Йоцов например смята (1935), че култът към революционерите е силно преувеличен, за сметка на дейците на мирния подвиг, на просветителите. И заключва, че Българското възраждане "почва с просвета, следва своя ход с просвета и завършва пак с просвета". Тодор Влайков (1936) смята, че Априлското въстание води до катастрофа. Защо? Защото задейства куп причинно-следствени връзки: Освободителна война, а след нея - фаталния Берлински конгрес, който "разпокъсва българското племе". Пак по това време П. Мутафчиев нарича революционерите "авантюристи" и т.н., и т.н.

 Точно.
"Показанията на очевидец" обикновено се изразяват в това, че някой любител на алтернативната история чете разказа на Никола Обретенов за смъртта на Ботев както дявола чете Евангелието в опит да потвърди вътрешното си убеждение, че българите за нищо не ставаме тъй като  лично убиваме героите си.

 

Да, тъкмо любители на алтернативната история пускат тези хипотези; наскоро попаднах на такъв по една от националистическите телевизии - нито беше академично лице, не съм сигурна дали и история беше завършил, някакъв любител. И твърдеше, че Н. Обретенов е убил Ботев. Но хората се връзват. Попадала съм и на разкази как някакъв българин, овчар, убил Ботев; последният бил ранен, едва отървал се от турците и просто потърсил подслон при овчаря. Но овчарят го убил, за да открадне парите на войводата.... Вероятно 100-ина такива истории ще се открият.

Може ли да предоставите доказателства, че Ботев е убит от турците? Все пак, хипотезата, че е убит от четник е много по-достоверна.

Добре, приемам, че думата 'празник' е буквоядство и че всъщност се отнася до всякакви поводи/събития.

Остава ?са как се чувствам. Чувствам се зле на този ден. Защото цялото ни освободително движение е съставено от едни наивни ентусиасти, повлияни от световни движения/събития, които така и не намират почти никаква почва сред народонаселението. Аз също не съм отсъствала от час по история и съм чела това-онова след това. И винаги не ме е напускало чувството, че всъщност ролята на 'народа' е силно преувеличена от историците, за да замажат голям национален срам, а именно неосъзнатост, инертност и удобство в рамките на Османската империя. Ако се прочете повече за края на турското робство, златните български градове и тн. всичко изглежда О.К Има църковна, училищна, езикова и бизнес свобода. Няма роби в истинския смисъл на тази дума, има икономически подем, териториите ни са витрината на западащата Империя. В тези условия аз изобщо не съм сигурна, че някой е намирал революционерите ни за адекватни хора, а думи като Отечество  според мен са само в устите на поетите. Вероятно повечето хора ако са знаели изобщо за тях са ги възприемали като беля на главата.

И тази инерция на неосъзнаване на базисна човешка ценност - свободата и до ден днешен е масово неосъзната и това ме прави тъжна на този ден.  Масово хората не разбират това какво значи , за какво служи и това, че не се яде е достатъчен повод да са готови да се разделят  с нея.
Така че, всичко в историята ни е някак навързано и не поднася никакви изненади, а само мултиплицира овчедушието и инерционността ни през вековете,а 'свестните у нас считат за луди".
Защото същите хора, които почтително свеждат глави, утре ще отидат и ще гласуват за някой, който ще ги закара при дяда Ивана, щото там ще им дадат картофи/газ и ще се погрижат за тях без да има нужда да 'покриват изисквания' освен едно - да са роби .
А нито един революционер не е мечтал за това , никой.
Това мога да кажа аз за този празник.

 


  Защо пък да е по-достоверна? Бих казала, че войводата на една чета е много по-вероятно да бъде застрелян от неприятел, отколкото да го гръмнат четниците му, които реално нямат причина за такова нещо.

Според мен няма никакво значение кой е убил Ботев.
Убила го е пустинята, която заварва, когато слиза на брега. Убил го е факта, че с четниците си стигат до Врачанския балкан без почти никой да разбере и присъедини към делото му. Това го е убило, а чий куршум го е ликвидирал никога няма да се разбере, а не е и важно.

Т.е. можем да заключим, че ТЯ все се яде?  

 

По-лошото е, че след физическата му смърт, до ден днешен такива като Alexandria* продължават да го "убиват" и да "убиват" всичко, на което той и неговите съратници са олицетворение!

Защото не говорим по принцип за някаква хипотетична чета, а за конкретен случай, за който има достатъчно информация.