Струва ли си да чакам все още

Баба ми, професорът ми- чувала съм много истории за това какво се случва, като се вземат неопитни. Имало е дори случаи на безплодие, защото мъжът не е можел да извършва полов акт повече от веднъж на месеца. Ама не са го знаели преди сватбата.

Или пък млади, които изобщо не могат да разберат какво да се правят.

Авторката ако искаше брак и деца, щеше да го е направила. Ама тя чака някой да й го поднесе на тепсия, и то гарнирано с огромно уважение и преклонение. Ами- не става така...да не говорим, че все пак трябва да разбереш, че не те лъжат с размерите или с това, че не можело всеки ден:) примерно.

Много сте широко скроени, браво.
Аз явно понеже съм селянче, ще бъда искрено бясна, ако учителка в седми клас ги приказва такива на децата ми.

На мен са ми говорили такива неща от дете, обаче е ясно, че децата няма да тръгнат веднага да ги реализират. По-скоро да си имам едно наум за бъдещето. Хубаво е да може да четеш между редовете.

И прабаба ми е давала съвети да се опознават мъжете- ама от кръста нагоре, преди брака. Пак е нещо. И тогава са се сгодявали и разгодявали, ако няма деца- са пробвали по няколко, ако не се харесат, развалят нещата. Едната ми прабаба е развалила годеж, че нещо много я опънали да бачка на полето и не й харесало.

Ами едва ли учителката е казала "сега, веднага на 15г тръгвайте да правите любов" Да не говорим ,че щом момичето е тръгнало да бяга с някакво момче явно вече са  я свършили работата. Така че няма полза да ги мислим за малки и да се държим като щрауси-да се правим,че този проблем не съществува. Воденето на разговори съвсем не означава ,че веднага подтикваш някой да прави нещо. Нарича се полова просвета /и не само полова/. Наистина дано има повече такива учители,защото много тинейджъри  споделят повече с някой възрастен,на който имат доверие,отколкото с родителите.

Разговорите са си разговори, те са моя работа От учителя друго очаквам.
Имам седмокласник, та ми е точно по темата, изобщо не им е работа да учителите да водят полова просвета на тази възраст.

А на каква възраст? Щото има предложения това да почне от детската градина, че и за гей отношения да се говори. Седми клас си е баш подходящо: още преди да са започнали. В 10 клас ще е вече късно.

Не говоря изобщо за възраст, Мамасита, говоря за това дали е работа на учителя или на родителя.
С моето дете от 6-7 годишна възраст съм говорила и надграждала. И съвсем не съм му говорила това, което тази учителка е пропагандирала и затова би ми било неприятно.

Като цяло, това масово пропагандиране на походи си, сменяй партньори, пробвай тоя и оня, натрупай опит, тествай стоката преди брака, мен лично ме отвращава.

Наред с разговорите за безопасен секс, моето послание към децата ми е, че сексът е нещо, което се случва между любими хора, достатъчно близки и опознали се, като следваща стъпка във връзката. И че сексът е нещо твърде специално и интимно, за да се прави с който и да е, ей така, за опита и за бройката. Безкрайно неприятно ми е това 'модерно' отношение към секса, което впрочем царува и в тази тема.
То не бяха съвети, то не бяха истерични припадъци ама как така ... Ами така.
Далеч съм от мисълта, че поведението на авторката е нормално - не е. Но и другата страна прекалява. Като човек е влюбен, няма такова нещо като да пробваме дали си пасваме. Веднъж няма да си паснете, втори път няма, но с времето, с любовта, доверието, идва и напасването.
То не е като да си купиш кола, както го изкарват някои, много е грозно.

Ами аз съм им обяснила на моята дъщера на 5, че има жени, които харесват жени и мъже, които харесват мъже или искат да са като жени и т.н. без да се впускам в подробности. По-скоро и обясних поведенческата страна на рези взаимоотношения. Според мен през ранния пубертет 12-13 или 13-14  трябва да се сложат картите на масата.

Ей, някой хора още си мислят, че ако живееш извън София си селянин и го смятат за обидно. Ами никак не ми е обидно ако това е целта.
Аз съм приемала учителите ми, като авторитети и съм имала доверие в тях. Едно такова изказване, че е препоръчително да си сменят партньорите би се приело, като нормално от много деца. Във всяко семейство възпитанието е различно и никой освен родителите няма право да дава насоки в това отношение. Пример с авторката. Учена на едно, учителка й втълпява друго. На кого трябва да се довери? Не бих позволила подобни "съвети", към децата ми, нито бих дала подобни на чужди деца. Масата подкрепяте това насърчение, но и масата момичета в дискотеките на по 14-15 ги виждам, какво правят.

Точно за това родителите трябва да обяснят на децата си тези неща, за да не седне някой друг да им ги обяснява. Недай си боже някой чичко или леличка с развързан език.
Но ако родителите на детето са с такива разбирания като майката на авторката, ето на, тя има съмнения в тях. Очевидно ситуацията и пречи в личния живот и тя е нещастна. Изгледите да продължи да е нещастна, ако не промени нещо са съвсем реални.

Ето нещо за майтап, да не го вземете насериозно пак само...  (друг е въпросът, че във всяка шега... знаете).

Няма да го играя адвокат на учителката ми.
Както казах имаше конкретна случка. !4-15- годишната ни съученичка, запленена от първата си любов, бе решила, че е достатъчно голяма да го играе на семейство.  Малък град, съученици, случката тъй или иначе се коментираше. Та учителката ни просто седна по неин начин да ни обясни защо постъпката на момичето е глупава, дори ако щеш малоумна.  Няма да преразказвам ся точно какво сме си говорили в тези два учебни часа. И в никакъв случай не е имала предвид - лягайте си с който ви падне, само и само да имате опит. Напротив, винаги и след това, ни е повтаряла, че е добре човек да тръгне да създава семейство някъде след като навърши двадесет и няколко, когато е разбрал какво иска, какво търси и когато е учил нещо. Да, че е важно да учиш, да си имаш професията...
Същата тази учителка междувременно беше поговорила с родителите на съученичката, да ги убеди, че дъщеря им си е научила урока.
Ся, дали е работа на учителката да провежда тези разговори. Ми явно според зависи. Живеех в малък град, за по - голяма част от родителите бе по - важно какво ще кажат хората, но не и да седнат да поговорят за някои неща с децата си.
Дори и моите родителите, колкото и да са ми давали пълната свобода да правя каквото си искам, никога не седнаха да говорят с мен за тези, по - интимните теми.
А на мен лично и тогава и сега в онези съвети на учителката ми не съм видяла нищо странно и лошо. Може би защото и баба ми /лека и пръст/ в редките случаи, в които е говорила с мен и ми е давала съвети, са и били подобни - прави каквото искаш, ходи където ходиш, но внимавай все пак и учи, докато не си вземеш дипломата от университета, не искам да се жениш...  


А към авторката - опитала съм се да не казвам лоша дума. Не от лицемерие, просто вярвам, че всеки си има свои убеждения. Дали идващи от семейството, дали от религията - щом  тя вярва в тях, коя съм аз да я съдя... Ся, и тя може да не може да не разбере моите убеждения и вярвания,но свят широк, хора разни... То според нея и аз може да съм пропадналите - не съм омъжена, пък и дете имам, и връзки съм имала преди тази.. Но пък това си е моят свят, и ако някой тръгне да ми се меси - нищо добро не го чака....

На това му се вика - гузен, негонен бяга 

И кой бяга, че не разбрах?