Вчера синът ми танцува на откриването на европейското първенство по стрелба с лък в София. Голямо първенство, поне 40 държави участнички, не само от Европа, но и от Азия. В отбора на Ирак имаше две момичета в анцузи, но със забрадки. Две от майките на други деца, които танцуваха заедно със сина ми много грозно коментираха: Ей, глей ги пък тия, кво дошли тука с тия забрадки, да си ходят в тяхната си държава. И пр.
Ей това сме ние...
Към авторката:
1. със когото и да решиш да правиш семейство, да не ти минава през ума да живееш под един покрив със семейството му.
2. Преди да решиш да живееш в която и да е страна, опитай се да поживееш и да се справиш там сама, преди да се хвърлиш и да отидеш заради определен човек, защото той се превръща в целия ти свят.
3. Един мъж, ако е отговорен, преди да прави сериозни планове с теб, ще се опита първо да стои здраво на краката си - финансово, кариерно и пр. След това ще ти отправя предложения. Това с особена сила важи за турците.
4. Един турчин НИКОГА не би те представил на семейството си и не би те поканил в къщата на майка си, ако не е решил да се жени за теб.
5. Средно голям град в Турция е 100 пъти за предпочитане за живеене пред Европейската част на Истанбул.
6. Изчакай, не бързай, времето ще ти покаже как да постъпиш.
Всичко това пиша от личен опит. Омъжена съм за турчин, втори брак ми е, имам дете от първия, християнка съм. Живели сме и в Турция, и в София и определено в много отношения предпочитам Турция. Семейството му се държи много добре с мен и с детето ми, но никога няма да сме си супер любими. Сега за общото ни дете сме решили, че, ако е момиче, аз ще избера името, а ако е момче - той. Аз постя по време на Рамадана (той самият не го прави), а той боядисва яйца и украсява елха.
В къщи свинско не ядем отпреди да се запозная с него. Алкохолът е само по празници. Работя в "мъжка" фирма и повечето ми приятели колеги са мъже.
Обичаме се и сме преодолели заедно мноооооооого разлики. Но не е лесно!