С него в чужбина или сама в България

Момичета, крайното решение за да тръгнем от Турция, беше когато направиха забележка на баща ми, как може да пусне майка ми да излиза навън с рокля по презрамки, до коленете( гърдите и не се виждаха, никога не ги е показвала). Така,че нека момичето да отиде да поживее малко с техните (съмнявам се, че ща има тази възможност обаче) и ако всичко е ок, нека остане ако това е за нея...

Аз съм била свидетел на летището във Виена как една по-млада жена изпрати друга по-възрастна и след това трябваше да тичаме и да носим забрадката на възрастната жена заминаваща за Иран 
Голяма драма беше....как ще слезе от самолета без забрадка 

Мисля,че тя по-скоро няма да слезе

Авторке, не поемай този риск, струва ми се, че ще 'ревеш' после  Прекалено голям риск..ако е толкова голяма любовта - ще намерите общо-удобно решение 

Аз днес в болницата видях две туркини /то всъщност и там преобладават/, млади момичета, бременни, със забрадки, но от тези, покриващи и челото и с шлифери до под коленете ... в този пек!!!
С риск да прозвуча грубо, обаче тези жени сега в жегите в градския транспорт и изобщо като се разминеш с тях смърдят на пот и некъпано, заради това как са се навлекли със сто ката дрехи 
Затова попитах авторката дали в тази част на Турция, в която гаджето и живее трябва да се забрадява и покрива.

Времето ще покаже, но като за начало може би първо едно посещение. Реално погледнато наистина ако ни е писано да сме заедно ще намерим компромисен вариант! Определено ме презаредихте и накарахте да помисля в правилната посока поне според мен с прочетеното до момента.
Благодаря за мненията и споделения опит!   

До голяма степен съм съгласна с това. Аз няма да кажа: "не заминавай" още повече самата аз съм олъжена щастливо за чужденец (но е християнин) и заради работата му сменяме държавите вече два пъти и имаме бебе което пътува навсякъде с нас, но аз направих компромис - оставих кариерата в БГ защото беше и без това зациклила от няколко години на една позиция и смених тотално попрището. Освен това имам жив пример много шастлив брак на познато българско момиче и турчин но (!) той е от Истамбул, със висше образование от запад и е от малко семейство в което са само 2 деца и движат заедно семейния бизнес. Абсолютно отворени и позитивни хора, постоянно пътуват до България и живеят отделно (!) от родителите му макар и наблизо. Той настоя тя да специализира нещо след като се дипломира в БГ я насърчи в кариерата й, имат само едно дете и не бързат изобщо за повече.
Просто според мен си дай повече време - не вземай толкова бързо решение, шест месеца не са много време ако чувствата са истински. Ние бяхме заедно 5 години и постоянно пътувахме а едва преди 2 години се оженихме...

Сега пък времето ще чакаш. Има си достатъчно индикатори и без да губиш време- няколко въпроса, на които честно да си отговориш, още преди да инвестираш време.

Не изчетох цялата тема, само първата страница, затова се извинявам ако се повтарям с някои от мненията.

Когато видях заглавието, бях готова да изкрещя - заминавай. След това обаче прочетох заглавния пост на авторката и мнението ми се завъртя на 180 градуса.

Прекалено много са условностите в тази ситуация - хипотетично можеш да заминеш и да видиш как стоят нещата, но на практика едва ли е така. Представата от турските сериали за модерна и развиваща се Турция, се ограничават до красивия осветен мост по средата на Босфора. Реалността е съвсем различна. Твърдя го, защото имам много близка приятелка туркиня, както и позната, омъжена за турчин, но вторите си живеят в България. И двете момичета обаче са от по-либерални семейства, на религията не се отдава почти никакво значение (близката ми приятелка дори е с комунистически, т.е атеистки възгледи; от тези млади хора, които бяха по барикадите миналата година).

Но тези хора са един много малък процент от цялото население, а ти самата си казала, че семейството на твоя приятел е религиозно. В Турция, повярвай ми, да си религиозен, е много повече от това да ходиш на джамия   

Моят съвет е, ако е възможно да останете тук. Ако не му потръгне в начинанието, да опита с друго, ако ли не - можете да изберете трета страна, в която да сте заедно, на неутрална територия. Така ще бъдете равнопоставени 

Има голяма вероятност, ако се решиш да заминеш с него, там сред близките и роднините му, да се окаже, че е съвсем различен човек. Тук е чужденец и поведението му е едно. В родното си село, повлиян от  религиозните си роднини, то може да се промени. Затова помисли добре - любовта си е любов, но в този случай трябва да се внимава много. Прецени какво си готова да загубиш в името на любовта и дали това, което ще спечелиш си заслужава саможертвата 

не!

Моята съседка-26г се омъжи за турчин миналата година. Сега живее в азиатската част на Истанбул в един голям апартамент, заедно с майка му, баща му и двете му неомъжени сестри.Семейството има магазини където работят мъжете .Момичето си стои вкъщи -готви, чисти, пере .Излиза навън, но само ако я придружават сестрите или свекървата .Не е принудена да носи забрадка ,ходи с широки панталони и дълги туники. Забраняват и да носи ластични дънки, къси поли и панталони, потници и блузи с деколтета, да се гримира, да си лакира ноктите.Никакъв интернет, никакъв алкохол.Не и позволяват да работи .Знам ,че звучи ужасно, но на нея и харесва.Казва, че се разбират със свекървата и сестрите. Те я учат да готви турски ястия да плете и да бродира.Не са я карали да си сменя вярата, но са и обяснили ,че бъдещите деца ще са с турски имена и ще са мюсюлмани.Тя е съгласна.
Момичето няма добро образование и тук работеше по принуда, като продавачка .Родителите и са пенсионери и сега турчина им праща всеки месец една прилична сума за да им помогне.
Дойдоха нагости в България за една седмица ,той не я пусна на плаж, но пък я заведе на ресторант в Албена и тя е щастлива.



 

Сетих се още нещо. Имам един приятел тук, норвежец си е, беше се харесал с една туркиня, която беше дошла на обменни начала в един университет за 4 месеца. 4 месеца връзка, гаджета, че и секс правили. Абе много сериозна работа, той влюбен до ушите - ще се местел в Турция при нея.
Е, върнала се тя в Турция и го поканила на гости у тях за 2 седмици да се запознае със семейството й (голям турски град, не някое селце). Моят приятел ми разказа много подробно за престоя си. Той е атеист, отворен човек, търпелив, но беше останал шокиран от това, което е видял. Момата живеела с още 10 човека от семейството под един покрив. Той е получил позволение да нощува там, но сам в отделна стая. Двамата можели да са заедно в къщата в една стая, само когато са вечеряли всички заедно. За прегръдки, целувки и други такива под покрива и дума не можело да става. Тя не се забрадявала тук, но в Турция си ходела със забрадка почти навсякъде. В повечето случаи и единия й брат е бил с тях като са излизали на кафе или да разглеждат забележителности, така че държене за ръка, целувки или нещо повече са били изключени. Тук се обличала по-"разголено" (потник с тънки презрамки, пола до над коляното), а там - изключително консервативно само с дълги панталони, дълги ръкави.
Моят приятел останал шокиран колко религиозна се оказала и колко "слушала" какво казват майка й и баща й, как я ограничавали за неща, които тук се имат за даденост всеки сам да решава, а за нея било съвсем нормално родителите й да й диктуват живота. Тук давала вид на много отворена, със западни възгледи, почти нерелигиозна, а там в свои води била съвсем друг човек. На всичкото отгоре споменала на майка си, че се харесват, а майка й я отрязала моментално - Не му давай шансове, той не е от нашите, няма да стане. Тя му споменала това уж хумористично, но той след като се прибрал от Турция си направил сметката, че тая работа не му е по вкуса, й са се разделили.
А, да - споменал й той, че има добра приятелка българка тук, а тя започнала да плюе и хули българите и да го настройва срещу мен.  Та той бил малко така  .

Посещение на място и запознаване със семейството се оказва решаващо за някои в аналогични ситуации.

И аз съм чувала разкази от български турци, че не им се занимава с местните и предпочитат да ходят само на екскурзии.

Смешното е, че току дойде някой и каже, "Имате предразсъдъци!" и после опише точно тия неща, за които ние уж имаме "предразсъдъци". Само че леко ги представя в положителна светлина.

Eто, това е най-хубавият пост, който съм изчела до момента. И най-ефективният - поглед на една жена, която е в подобна ситуация. И все пак, Авторке, бъди сигурна, че навсякъде хората са различни, и ако при Iggiberry се е  получило прекрасно, при теб може да не е така, ако отсреща той не е  толкова отворен и широкоскроен. Аз смятам, че всеки има право на собствената си религия, стига да не я натрапва на другите. Както за всяко нещо между впрочем. Пък и мисля, че всеки един може да направи даден компромис (ако пожелае) и не и е проблем за него в името на другия. Например, на мен не би ми било проблем да не ям свинско един месец, (дори, когато ядях месо), но ако ако някой ме накара да спазвам Великденските пости няма да мога (при положение, че съм вегетарианка от 8 години). Просто  не бива да става насила. Ако можеш - можеш, ако не - не. Пък отсреща другият да прави, аквото иска (стига да няма насилие над личността и да сте в хармония един с друг). НО пък, ако ми кажат, че децата ще бъдат възпитавани в мюсюлманство няма да я бъде!  А и също мисля, че перод от 6 месеца е твърде кратък, за опознаване на човека отсреща и по-серозно съжителство, камо-ли пък в друга държава. Аз изобщо съм скептична към интернационалните бракове (малко ли жени има, които не могат да си приберат децата (говорим за цивилизовани страни от Евросъюза) и са нещастни? Опознай го първо по--добре, говорете за всякакви ситуации, различия, кой доколко и какво, пък тогава

Дори и да решиш да им идеш само на гости, научи малко турски, преди това. Хем по-лесно ще комуникираш, хем ще разбираш ако те обсъждат