Синестети, елате при нас!

  • 11 387
  • 28
Синестезия (от гръцки syn, „заедно“ и aishesis, „усещане“) означава смесено възприятие. Това е състояние, при което възприятията се свързват едни с други. Едно сетивно възприятие или идейна представа предизвиква в съзнанието същевременно друга представа, от сетиво, което не е било стимулирано.

Хората със синестезия се наричат синестети. Един синестет би могъл да вижда в съзнанието си музиката в цветове или форми, или пък представите му за числата и буквите да са оцветени в различни цветове. Цветовите асоциации са най-характерни, въпреки че има доста доказани случаи, в които се прави връзка със звук. Обичайно в съзнанието си синестетът вижда цифри, букви, но също и музика, емоции и хора в определен цвят или си ги представя по определен музикален начин.

Една основна форма на синестезия представлява свързването на цветове и графеми (цифри и букви). Най-разпространена е проявата на това състояние в детството. Въпреки, че синестезията се предава генетично, тя не се смята за заболяване, а по-скоро за явление. Синестетите възприемат всичко напълно адекватно и нормално, но от друга страна са надарени с много силна памет.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%8 … D0%B7%D0%B8%D1%8F




 Може би най-точното, макар и не много ясно определение на синестезията би било "възприемане в цвят (или в друга сетивна представа) на някои от нещата, които нямат цвят". Такива могат да бъдат цифри, букви, но също музика, емоционални състояния, представи за хора. Една основна форма на синестезия представлява свързването на цветове и графеми (цифри и букви). Повечето синестети имат връзки между цветове и графеми, а някои освен тях имат и други смесени възприятия.  Синестезията е най-ярка в детството.

Синестезията не е заболяване. Един синестет възприема всичко напълно нормално, но наред с това нормално възприятие, за някои неща той има също така и синестетично възприятие. Синестезията се предава генетично.
http://veronicaverai.com/energy/Synesthesia.html




  А как живеят?
Ами ти как живееш с толкова бледи и притъпени  възприятия? Живееш, нали? Ами да, и те живеят. Родени са такива, с този талант или ощетение и са свикнали с него. Много хора имат Синестезия, а дори не го осъзнават. Други пък го бъркат с въображението. Някои хора се раждат синестети и цял живот живеят в своя свят на странни усещания, но не мислят, че това е странно. Това е техния живот и те са свикнали да си го живеят по своя начин. И сигурно ако можеха да видят през очите на нормален човек, светът би им се видял точно толкова странен, колкото на теб и на мен ни се вижда Синестезията... Въпреки че я наричат диагноза, синестезията не е нещо, от което хората се оплакват. По всичко личи, че допълнителните възприятия не само правят живота по-интересен, но и подсилват паметта.
http://nightlybooks.blogspot.com/2013/03/blog-post.html




Освен това при Казас била открита т.нар. огледална синестезия, при която синестикът, наблюдаващ индивид, който изпитва болка или усеща докосване, изпитва аналогични усещания. Казас притежавал и способност на високо съпреживяване, което му позволявало буквално да дублира чувствата на другия човек, а също и определено разстройство на личността, което се наблюдава при шизофренията и се характеризира с лека параноя и халюцинации.

„Подобен набор характеристики позволява на синестиците по-добре да разбират чувствата на другите, а също ги надарява със специфични емоции и дори умение да чувстват чуждата болка – продължава ученият. – Някои псевдоцелители, притежаващи подобни възможности, започват да вярват, че могат да лекуват хората, но това е самозаблуда. Синестезията не се отнася към екстрасензорните способности, а се явява само субективно и украсено възприятие на реалността.”
http://megavselena.com/tainata-da-vijdash-choveshkata-aura/




Механизмът на това явление е неизяснен. Баниси предполага, че причината е в некоректната работа на системата, благодарение на която се отличаваме от другите. Няма нищо чудно в това, че синестезията е присъща на всички хора, тъй като, за да разберем, че някой се сърди или тъгува, се поставяме на негова място, но при това не забравяме, че това е друг човек. А на сине-стетиците им се струва, че те всъщност гледат в огледало, в което виждат себе си. Синестетите не просто моделират това, което може да чувства в дадена ситуация друг човек, но много точно определят какво в действителност усеща той.
http://lekuva.net/46389/bolkata-provokira-taktilnata-sinesteziya.html

още за синестезията http://www.petardanov.com/PDF/100_godichnina_ot_zaveta/13_M-Jelqzkov.pdf



Виж целия пост
# 1
Причината за тази тема са следните постове:



В интерес на истината за психопат наистина не се чудя дали съм, никога не съм се чудила, защото имам по-скоро обратния проблем --прекалено силно развита емпатия към другите и когато бях малка ми беше трудно да слагам границата къде почват моите емоции и къде свършват емоциите на другия човек. Също така, успявам да усетя  някой друг когато общувам известно  време с него, на чисто интуитивно ниво, и когато за първи път пообщувах с човек със социопатични наклонности по-продължително време, усетих , че ми става зле. Тоест на чисто емоционално и интуитивно ниво ми ставаше лошо, когато се поставях на негово място. Трудно е да се опише. Също така при голяма част от тези хора има премисленост и спирки на емоциите, конкретни емоции се показват с конкретна цел. При мен има по-скоро обратния проблем. Абе много мога да говоря за социопатите, защото съм имала  близка среща и сравнително продължителен контакт с такъв човек. И знам, че човекът с емпатия е губещ, дори да знае с какво си има работа. Просто заради емпатията.

При мен проблемът е, че наистина съм крайно емоционална, нещо, което съм се научила да контролирам в "нормални" ежедневни ситуации, слагайки спирачки на емоциите си. Но при екстремни ситуации просто не мога. Например за мен началната фаза на влюбването е много тежка и винаги е била, заради наистина екстремните емоции, които изпитвам, не всички са положителни. Част от тях са на страх, болка и понякога чист ужас. Заради това началото на връзките е много трудно при мен, докато ми се стабилизират емоциите и влезнат в някакво русло. Знам, че човекът реципиент на тази буря от емоции не винаги е на голям кеф и не знае какво точно става и защо.

Забелязвам, че това е генетично или въпрос на  среда в детството, защото и двамата ми родители са изключително емоционални хора, особено майка ми. Та с майка ми понякога ми е много трудно, защото поемам нейните емоции, успокоявайки я, когато е разстроена. Тя също поема моите, когато аз имам силни  и от малка така съм свикнала - на силно общуване на ниво емоция. И предполагам това ме е повредило. Примерно, в моето семейство  се казва "обичам те" сигурно по 15 пъти на ден. Въпросът е, че такава емоционалност също може да пречи и натоварва и наранява. Заради това със сигурност си мисля, че нещо не ми е съвсем наред, в сравнение с другите хора. Нито на родителите ми, де. Но не знам дали става дума за личностно разстройство, дали за дизрегулация на емоциите. Но определено неща, които за другите хора са дребни, предизвикват по-голяма реакция у мен.


Скрит текст:
Аз пък имам друг проблем, и аз вкарвам много драма в живота на близките и любими хора, но от емоционална лабилност --усещам емоциите много силно и в екстремни ситуации не мога винаги да се справям с тях. Иначе имам много силна емпатия и обикновено се грижа за емоциите на другите, но заради лабилността се случва да наранявам. Мислих си дали не съм бордърлайн, но нямам рискови поведения. Така че дори да имаш емпатия пак може заради своите собствени емоции да вкарваш близките си във филм и крайният резултат да е същият.


В интерес на истината за психопат наистина не се чудя дали съм, никога не съм се чудила, защото имам по-скоро обратния проблем --прекалено силно развита емпатия към другите и когато бях малка ми беше трудно да слагам границата къде почват моите емоции и къде свършват емоциите на другия човек.
...
При мен проблемът е, че наистина съм крайно емоционална, нещо, което съм се научила да контролирам в "нормални" ежедневни ситуации, слагайки спирачки на емоциите си. Но при екстремни ситуации просто не мога. Например за мен началната фаза на влюбването е много тежка и винаги е била, заради наистина екстремните емоции, които изпитвам, не всички са положителни. Част от тях са на страх, болка и понякога чист ужас. Заради това началото на връзките е много трудно при мен, докато ми се стабилизират емоциите и влезнат в някакво русло. Знам, че човекът реципиент на тази буря от емоции не винаги е на голям кеф и не знае какво точно става и защо.
...
 Заради това със сигурност си мисля, че нещо не ми е съвсем наред, в сравнение с другите хора. Нито на родителите ми, де. Но не знам дали става дума за личностно разстройство, дали за дизрегулация на емоциите. Но определено неща, които за другите хора са дребни, предизвикват по-голяма реакция у мен.

 Shocked това все едно аз съм го писала. Мислех, че само аз съм така.
Мислят ме за луда, за дете и това ми тежи.
Старя се да си контролирам емоциите (те зависят от тези на другите), но не винаги успявам, още се уча.
Гадно е като някой сърдит или недоволен е срещу мен. Побърква ме енергията, която излъчва.
Последната случка е от днес. Една жена не беше на кеф. Знаех, че ако се развика, ще й мине и ще почне да се държи нормално. Ядосах я, тя кресна по мен и нещата се нормализираха. Този номер съм го правила и с друга, но на нея й се беше насъбрало много.
Най-лесно улавям емоциите на хора за които ми пука и са ми близки (като тези двете по-горе). На такива, които не ме интересуват, гледам да не се връзвам - стоя далеч от тях, слушам ги с половин ухо, не осмислям думите им.
Предпочитам да съм заобиколена от емоционално уравновесени, психически силни хора. Като балсам за душата са ми. Имах един такъв, но го изгубих.  Confused Общуването и мълчанието с него много ме зареждаше. Сега около мен остана само един такъв човек.

Прочети тази книга, Ох Аман http://chitanka.info/book/5911-sineokomomche  Peace




Hug Естел, не си единствена, със сигурност.  Много е трудно, наистина, на моменти.
От друга страна, ние живеем много интензивен вътрешен живот, което е хубаво.
На мен например ми отне доста време прозрението, че емоциите не съм аз, а някакви реакции. До такава степен са ми интензивни понякога емоциите, че напълно се идентиицирах с тях. И това правеше невъзможно дори да допусна, че мога да ги контролирам, нали те съм аз.
мерси много за книгата, малко смразяващо звучи, но интересно.


И на мен много лечебно ми действа общуването с уравновесени спокойни, но чувствителни хора.  Особено такива, които приемат емоциите ми, а не им слагат етикети. Всъщност, аз трябва да доверявам на човека за да му покажа изцяло емоциите си съзнателно именно защото знам, че надали ще са като неговите/нейните.  И етикетът "луда" ми е ужасно обиден и ме вледенява, особено когато съм показала някакви емоции от доверие. Според мен, много малко неща са по-обидни от "луда".

 Даже си мисля, че много насилници действат именно така --карайки те да се чувстваш, че не реагираш правилно. Това е особено лесно ако човек  е лабилен, защото той и без това поставя под съмнение реакциите си. От друга страна, е нормално и нужно за мен да поставям под съмнение реакциите си, защото те наистина не винаги са пропорционални на събитията. И от там човек наистина е лесна плячка. 



 
Аз сега много чета за ментализация --тоест автоматичният процес, по който човек регулира мислите си, емоциите си и поведението си и се надявам с това да успея да постигна някакъв напредък в хакването му. Не искам да губя интензитета си, но искам и някакъв самоконтрол в тежки ситуации, защото иначе не се живее.


Hug Естел, не си единствена, със сигурност.  Много е трудно, наистина, на моменти.
От друга страна, ние живеем много интензивен вътрешен живот, което е хубаво.
На мен например ми отне доста време прозрението, че емоциите не съм аз, а някакви реакции. До такава степен са ми интензивни понякога емоциите, че напълно се идентиицирах с тях. И това правеше невъзможно дори да допусна, че мога да ги контролирам, нали те съм аз.
мерси много за книгата, малко смразяващо звучи, но интересно.
На мен също ми беше труден процеса на разбирането какво става, да го приема и т.н.
Книгата синеокомомче ми подейства като насока какво се случва. Синестезия е термина:
Цитат
Синестезия (от гръцки syn, „заедно“ и aishesis, „усещане“) означава смесено възприятие. Това е състояние, при което възприятията се свързват едни с други. Едно сетивно възприятие или идейна представа предизвиква в съзнанието същевременно друга представа, от сетиво, което не е било стимулирано.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%8 … D0%B7%D0%B8%D1%8F
Няколко вида са. При нас е интензивно възприятие.
Цитат
Изглежда, интензивното възприятие проявява тенденция да става синестетично.  Временна синестезия се получава след приемане на психаделици, които правят точно това - интензифицират възприятията. (Тази синестезия обаче е съвсем различна от природната - тя е много по-ярка и обективирана.) Когато едно възприятие е много ярко, то става цялостно, с добавяне на възприятия от сетива, които не са били стимулирани.
http://veronicaverai.com/energy/Synesthesia.html




И на мен много лечебно ми действа общуването с уравновесени спокойни, но чувствителни хора.  Особено такива, които приемат емоциите ми, а не им слагат етикети. Всъщност, аз трябва да доверявам на човека за да му покажа изцяло емоциите си съзнателно именно защото знам, че надали ще са като неговите/нейните.  И етикетът "луда" ми е ужасно обиден и ме вледенява, особено когато съм показала някакви емоции от доверие. Според мен, много малко неща са по-обидни от "луда".
Мен много ме наранява и обижда етикета "луда".
Ох, доверието ... В тоя живота стопроцентово вярвах само на един човек, но се разделихме.  Sad
В момента около мен има(ше) трима човека на които имам някакво доверие - двете жени и психически силния за които писах в предния си пост. Едната жена ме мисли за луда, но пак ми е приятно общуването с нея. Другата видимо е спокойна, но е буря от емоции. С тях мога много да говоря, за почти всичко, мога и да мълча и пак да се чувствам добре.



КОпирам част от постовете от тази тема и пускам нова в Потребителски групи за всички като нас. Заповядайте, присъединете се!
Виж целия пост
# 2
Simple Smile това с музиките и цветовете е супер !
Виж целия пост
# 3
Ха, за мен всички числа (не само цифри), дните от седмицата, месеците и имената на сезоните са свързани с цветове, интересно. Thinking
Но не знам дали съм такъв синестет.  Thinking
Виж целия пост
# 4
Еовин, явно да.  Peace

Какви са за теб цветовете на сезоните? Въпроса ми е и към другите читатели на темата.
За мен есента е оранжево-златна, зимата - бяла, пролетта - зелено-кафява, лятото - жълто.
На мен силата ми е усещането на емоциите при жив контакт. Не знам доколко са ми развити способностите в другите подвидове синестезия.

Вас околните мислят ли ви за странни/луди/различни?
Виж целия пост
# 5
Естел, за мен зимата е светлосиня, лятото е жълто като при теб, есента кафявочервена, а пролетта е черна  Joy, но аз въобще не обичам пролетта, сигурно съм от малкото хора, които не и се радват особено.
Понеделник е бял, вторник - червен, сряда - зелена, четвъртък - син, петък жълт, събота сива - неделя - черна (сигурно, защото понеделник е ден за работа, та ми е черна неделята  Laughing).
Тези цветове от детството ми не са се променили...

Емоциите не знам дали усещам, не съм се замисляла за това...Виж, болката чуждата я усещам буквално, затова избягвам дори във филми или компютърни игри всякакво насилие. И в книгите прескачам такива пасажи. Много ми е трудно сега с GAme of Thrones и Vikings, половината серии ги гледам със затворени очи  Crazy
Виж целия пост
# 6
Ами аз по принцип не виждам цветове и не чувам музики, тоест бих казала, че съм доста заземен човек, но в интерес на истината обожавам музика, особено класическа. Но пък наистина, особено като по-млада и като дете, ми беше трудно да долавям моите чувства за понякога ситуация, заради прекалено силно усещане на чувствата на другите.

За мен най-често са се изказвали, че съм странна или ексцентрична, но аз живея и в чужбина от сума ти години вече, та сигурно съм странна и по други параграфи. Например, в Германия е направо невъзпитано да се проявяват силни емоции. Когато са ядосани, хората не си викат а си съскат или се унижават. Това естествено са мои впечатления. Тоест на тях, според мен, всеки южняк би им изглеждал странен.
Иначе в България съм си минавала за шантава.

А вие имате ли отражения на емоциите върху тялото ви? Другото, което е типично за мен, но няма общо с синестезията, е, когато не си проявявам емоциите, успявам да постигна контрл над тях, а те са мнгоо силни, винаги сънувам нещо свързано с тези емоции.
Например, когато приятелят ми отиде да се вижда с бившата си на мен ми беше ужаасно неприятно, тъжно ядно и тн, но не го показвах, стисках със зъби (именно защото не знам как да го покажа умерено) и после сънувах много  брутален сън с него .
Виж целия пост
# 7
А вие имате ли отражения на емоциите върху тялото ви?
Най-често е главоболие заради гаден човек срещу мен.
Виж целия пост
# 8
При мен синестезията се появява при задачи с голямо когнитивно натоварване, които надминават обичайните изисквания на образованието. Забелязвам, че в училище се учат неща, които са достатъчно леки, не товарят толкова човека и никога не му се налага да "премине границата" към истински гъвкаво мислене. Съответно никога не се появява синестезия.

Не мисля, че това е "дефект на мозъка", доколкото все още нямаме една-единствена "невронна карта" на човека, която да казва кое как трябва да се свързва. Мисля, че никога няма да има такова нещо, освен ако не се заемем с целенасочен експеримент да форматираме хората с напълно единно възприятие и обработка- и пак след години ще се зародят аномалии.

Моята синестезия е свързана не с цвят или мирис, а със сетивото "проприоцепция". Тоест усещам с тялото си някои неща, които не мога да обработя по стандартния начин. Музика например, както и емоции. Съответно така се проверявам дали нямам скрити напрежения или влияния: ако свиренето излиза добре, значи съм "изчистила" нещата. В книгата "Облакът-Атлас" имаше един момент, в който композиторът Фробишър се оплакваше, че една пиеса не му излиза, въпреки че я е свирил с лекота, и то заради емоционално натоварване. Имам няколко пиеси, които "излизат" лесно, но са индикатор, че нещо не е наред, ако греша.

Относно психеделиците- те са най-лесния начин да предизвикаш синестезия. Алдус Хъксли го е описал в "Дверите на възприятието". Псилоцибинът пък премахва цензурата на културата и всеки може да стане синестет, с различна трайност, за по-чувствителните промяната от една доза може да е за цял живот.
Виж целия пост
# 9
А вие имате ли отражения на емоциите върху тялото ви?
Най-често е главоболие заради гаден човек срещу мен.
И аз съм го имала главоболието,  но не знам дали е защото човекът е гаден, или заради негативните ми чувства към него. Иначе аз съм си имала работа с човек с мноого силни нарцистични наклонности, при когото изобщо няма искрено показване на чувства винаги е нещо престорено с цел,  и при дълги разговори съм получавала световъртеж и гадене.

Виж целия пост
# 10


Моята синестезия е свързана не с цвят или мирис, а със сетивото "проприоцепция". Тоест усещам с тялото си някои неща, които не мога да обработя по стандартния начин. Музика например, както и емоции. Съответно така се проверявам дали нямам скрити напрежения или влияния: ако свиренето излиза добре, значи съм "изчистила" нещата. В книгата "Облакът-Атлас" имаше един момент, в който композиторът Фробишър се оплакваше, че една пиеса не му излиза, въпреки че я е свирил с лекота, и то заради емоционално натоварване. Имам няколко пиеси, които "излизат" лесно, но са индикатор, че нещо не е наред, ако греша.

Относно психеделиците- те са най-лесния начин да предизвикаш синестезия. Алдус Хъксли го е описал в "Дверите на възприятието". Псилоцибинът пък премахва цензурата на културата и всеки може да стане синестет, с различна трайност, за по-чувствителните промяната от една доза може да е за цял живот.

Можеш ли да опишеш по-подробно какво точно значи да усещаш с тялото си музика?
Виж целия пост
# 11
Като говорихте за тялото и емоциите, да, тялото задържа емоции. Имам известен опит. Наскоро си купих т. нар. "фоум ролър", което е един цилиндър от спортен твърд дунапрен. Търкаляш си тялото върху него и това чудо разпуска някои мускули, които са свити по навик. Тялото ни има много мускулни влакна, за които дори не знаем съзнателно, но си трупа напрежения, свързани с абс. всеки спомен и възприятие, но най-вече с негативните. Всеки знае, че буквално може да извика някои емоции, като заеме определена поза.

Та с това нещо се освобождават тези напрежения, а едновременно с това изплуват спомени. Който е чел Кастанеда- там Дон Хуан мистериозно обясняваше как човек "трупа спомени в краката си". Вярно е. Когато човек се поразмачка, дори примерно да отиде на масаж, може и да ревне от емоции.

След време това отпускане на мускулите може да стане и без механична помощ, само с помощта на съзнанието. Може буквално да блокираш трупането на нови напрежения. Това е много освобождаващо усещане.

Ох'Аман, когато трябва да запомня някоя сложна муз. фраза, буквално я кодирам като серия от мускулни напрежения в гръбнака и бедрата. В последствие и това изчезва, но така я уча- не съзнателно, не с имената на нотите, а си "разтоварвам" главата, като поверявам паметта на тялото си. Това е защото съм доста добре координирана, страничен ефект от бойните изкуства, и имам съзнателно усещане за по-голяма част от мускулите си.
Виж целия пост
# 12
примерно боцкания, допир, вибрация на стомаха?
Виж целия пост
# 13
примерно боцкания, допир, вибрация на стомаха?

Не, нямам т. нар. "висцерални" усещания, не усещам със стомаха си. Усещам с големи мускулни групи- особено гръбните мускули и тези на краката. То е по-скоро съзнателно, не е психосоматично. Всъщност като използвам големите си мускули за "понасяне" на емоциите, избягвам голяма част от неуправляемите висцерални усещания, които са неприятни. Така си успокоявам и сърцето, иначе като всеки чувствителен човек, може да си докарам пробождания и какво ли не.
Виж целия пост
# 14
А, тоест става по избор? Аз за първи път чувам такова нещо, да си призная. Но се радвам, че има хора с такива възприятия, защото това само потвърждава теорията, че всички имаме само някаква интерпретация на реалността, която може да е коренно различна от интерпретацията на друг човек. Дори, когато става дума за сетивна информация. Аз се чудя дали ако по някакъв начин в напрегнати ситуации се науча да пращам към мускулитв си някакви емоции, ще ми помогне със справянето.

Естел, много съжалявам, че си се разделила с този спокойния човек. И аз си имам такива сродни души, с които си споделям. Майка ми и двама приятели. Еми, да, мислят си ме за луда, ама сме страшно близки. Но и двамата ми приятели са много интуитивни и те към хората, макар и много по-спокойни и балансирани  емоционално, така че като изкризвам от някого, ме разбират. Просто те не са толкова интензивни с емоциите си и умеят добре да се справят с тях вътрешно. Също така тях ги ползвам да си сверя часовника.

Трябва да питам майка ми дали тя има такива цветови-мускулни сетивности.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия