Мнения за 125 СОУ "Боян Пенев", Младост 1 - II

Smile1, Митка Тодорова е прекрасен учител- на нас ни беше само последната година, защото нашата "прехвалена" Г-жа Петрова замина за чужбина. При Петрова всички деца бяха добри, мили и умни, просто и беше по-лесно да си затвори очите за ядящите п ред нея в час банички, за ставащите по време на час да си говорят по телефона и прочие. Така за да не бъде "лошата" за нея всички бяха послушни - все пак нали са деца. Та моите уважения - но децата все пак от вкъщи трябва да знаят, че в час не сне става, не се яде не се говори по телефон с мама и прочие. Това извинявам се, но трябва да бъде разяснено от самите нас като родители, защото колкото и да съм негативно настроена към учителското съсловие , учителите са поставени там и да дават знания на децата ни а функцията да ги възпитаваме е основно наша. Не може ако в къщи родителя си го търпи на прави всичко, с идеята да се изгражда като личност, същото да прави и в клас защото все пак има и колектив, с който трябва да се съобразява и да не пречи. Та г-жа Тодорова направи за една година от нашия "супер"клас прекласен колектив и всички бяхме доволни че поне в 4ти клас случихме на учител- с малки изключения разбира се но тях ги има навсякъде.

elinik69 , напълно съм съгласна с това, което си написала, но аз не виждам някъде в моя пост да съм написала, че моето дете яде в час или  говори по телефона (моето даже няма телефон). Говоря за нещо много по-безобидно като това, че ходи от 2 месеца на училище и е нормално да не си вдигне ръката като иска да пита нещо или да отговори, вместо друго дете. Не казвам, че учителя трябва да се прави, че не забелязва тези неща, но има много по-нормални начини да научиш детето на ред и дисциплина, а не да го плашиш с директор. Това е безсилие на учителя. Още повече, че съм дъщеря на учител, та ми е много ясно какво става в училище.  Между другото говорих с учителката и вече ги няма тези заплахи. Да, явно е разбрана. Аз лично много бих се радвала , нещата да потръгнат, защото първото ми впечатление от нея беше чудесно.

Всъщност, я да ви питам - какво ви е мнението за ходене на училище със смартфон? Приемам, че живеем в модерни и опасни времена, т.е. добре е детето да има телефон, примерно Нокия с фенерче, която струва 19 лв. и батерията и трае по 7 дни. Обаче, гледам по класовете в 125-то, масово децата са със смартфони, цъкат игрички в междучасието, което им изяжда и малкото останала концентрация и после в час гледат като тръби. Какво мислите за тези смартфони и децата?

Това и за мен е болна тема-аз бих настоявала да се забранят изобщо телефони в училище,много съм крайна,но не виждам кой знае каква полза от тях за дете,което се води и взима от учулище,то е все едно на детска градина го оставяме и си го прибираме после.За по-големите,от 5ти клас нагоре,може би има някаква полза,че могат да се свържат с родителите,но пак не е необходимо според мен,ние не сме имали телефони на училище и сме оцеляли.Колкото и времето да е технологично напреднало,децата нямат мярка,а и не са свикнали с разумна употреба/то и възрастните не сме свикнали,та камо ли децата/.Негативите са ясни-разсейване в час,вторачване на погледа само в телефона и уморяване на очите,затормозяване на мозъка ако щете с ненужна информация...

Няма значение какъв е телефонът, стига в у-ще да се ползва само при необходимост. И съвсем обикновен да е, ако детето реши пак може да измисли какво да цъка по него, я калкулатор, я съобщения. Коментирахме по-назад, че униформите няма да заличат социалните различия. С телефоните е същото като с обувките и раниците. Има и с маркови кецове, има и с гуменки от пазара.
Аз държа детето ми да разполага с телефон в у-ще. До сега не е имало проблеми.

Преди малко пак гледах делото. Оказва се, че доста трудно са ги призовали   Посоченият от адвокатката адрес е посетен на 5, 18 и 21.11, но там адвокатска кантора няма, а на посочения телефон (мобилен) никой не отговаря. Все пак днес са ги призовали в у-щето.
От записванията в картона е видно, че освен мен до момента никой не се интересувал от документите, вложени в делото.

+1 

Дали ако не поинтересувам, документите ще ми говорят нещо? Скоро четох преписки по дело, по друг случай. Гледах безпомощно...

Имах предвид, че упълномощената от у-щето адвокатка не е чела делото.
Това, както и обстоятелството, че не може да бъде намерена на посочените от нея адрес и тел., никак не кореспондира с твърденията на ръководството от пролетта за "елитен екип адвокати".

Делото днес започна в 11.30 ч., защото преди него имаше друго тежко дело от 10 ч., с мн поцесуални представители, вещо лице, много доказателствени искания и пр.
Съдийката даде ход, не даде възможност за каквито и да било изявления на страните, а само прочете определение за прекратяване, тъй като според нея жалбата е недопустима, решенията на ПС не подлежали на съдебен контрол. Определението подлежи на обжалване пред ВАС и разбира се ще го направя. Има аргументи в тази посока, вкл. едно от последните решения на Конституционния съд, Решение № 14/04.11.2014 г. Противното би означавало, че ПС може да създава каквито си пожелае задължения на ученици и родители и тези му решения да не подлежат на контрол. Секретарката на състава обеща до 2 дни определението да е качено на сайта на АССГ, който се интересува може да го погледне.
Адвокат нямаше, д-ката представляваше ответника на банката, но в залата присъстваше целият ПС.

Eх, съжалявам да го чуя, дано не си се се разочаровала много. Радвам се, че ще продължиш на следваща инстанция. Стискаме палци.

Не съм разочарована, а изненадана. Съдът можеше да направи това, в случай че е с такова убеждение, още през м.юни. Вместо това, разпореди да докажа качеството си на родител на малолетно дете, след това уважи искането ми за конституиране в лично качество, защото са нарушени мои права и са ми създадени задължения. Последното, преди открито с.з. Определение е от 27.10.14 г., с което указва задължения на ответника и жалбоподателя.
Нямам никакво намерение да се отказвам. В БГ остава тричленката на ВАС. Всичко това обаче забавя прекалено много производството. До постановяване на окончателно решение, ПС може напр. да реши, че учениците тр да влизат в сградата на у-щето само с шапки с 18каратова козирка и вместо бадж=рядък камък, не е задължително да е и полускъпоценен, не говорим и за чистота.
Случаят май ме амбицира и не само лично, обстоятелство, което може да се окаже практично. Не очаквах, че този случай може да се превърне в Пример=казус.

Поредното безумие. Само РИО контролира ПС и в това си качество сипе заплахи към родителите, които се опитват да защитят правата си, а Съдът вдига безпомощно ръце....

ЧРЕЗ
                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
               СОФИЯ - ГРАД
               п.к. 1301
ул. „Георг Вашингтон” № 17
               по адм.д. № 5319/2014 г.,
               ІІ-ро отд., 25 състав

               ДО
               ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД


ЧАСТНА ЖАЛБА

От: ..., ЕГН ..., лично и като законен представител на малолетната ми дъщеря  ...
 
адрес за призоваване и съобщения:  ...

Против:  Определение обективирано в Протокол № 253 от 08.12.2014 г.

Правно основание: чл. 229, ал. 1, т.1 от АПК

   УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

   В срока по чл. 230 от АПК, обжалвам пред Вас Определение, обективирано в Протокол № 253 от 08.12.2014 г., по по адм.д. № 5319/2014 г., по описа на АССГ, ІІ-ро отд., 25 състав, с което първоинстанционният съд оставя жалбата ми без разглеждане и прекратява производството по делото. Аргументите за това са следните:
   Решението на педагогическия съвет на 125 СОУ „Проф. Боян Пенев” за въвеждане на униформено облекло за учениците е адмнистративен акт, с който се създават задължения както за учениците, така и за родителите/настойниците им. Подробни аргументи, относно нарушените права и незоконосъобразно създадените задължения съм изложила в жалбите си по административен и съдебен ред. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ППЗНП, педагогическият съвет (ПС) на училището е специализиран орган, като едно от правомощията му, а именно това по т. 12 от същата алинея, е да утвърждава униформено облекло, след съгласуване с родителите на учениците в училището. Това правомощие изрично е предоставено на специализирания колективен орган, а не на директора на училището. Съгласно чл. 147, ал. 1 от ППЗНП, директорът е орган за управление на училището, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба, директорът е председател на ПС и осигурява изпълнението на решенията на ПС. В този смисъл твърдението, изразено в писменото становище на ответната страна, че ПС бил «помощен орган на ръководния орган на училището, какъвто е директорът» противоречи и показва абсолютно непознаване на действащата нормативна уредба, отнасяща се до функциите и правомощията самия орган ПС. Решенията на ПС са волеизявление на орган, овластен с нормативен акт, поради което подлежат на съдебен контрол. Въпреки, че в ЗНП и ППЗНП не е предвидено изрично обжалване на решенията на ПС по съдебен ред, то същите, съгласно чл. 120 от Конституцията на Република България, подлежат на съдебен контрол. Противното би означавало отказ от правосъдие. АССГ мотивира извода си за недопустимост на жалбата с твърдението, че „ППЗНП предвижда възможност за контрол на актовете на педагогическия съвет от началника на Регионалния инспекторат по образование, не и по съдебен ред”. Този извод на съда противоречи на трайно утвърдената съдебна практика. За да е недопустим съдебният контрол, то това трябва да е изключено с изрична законова разпоредба. Такава не е предвидена, поради което срещу решенията на ПС може да се търси защита по реда на съдебноадминистративния контрол. Специалните ЗНП и ППЗНП не забраняват обжалването на тези решения пред съда и на основание общата разпоредба на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, която постулира, че „Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон”, следва да се приеме, че е налице обжалваем пред съда акт. В същия смисъл е и трайно установената съдебната практика, изразена напр. в Определение № 10448 от 3.09.2009 г. на ВАС, по адм. дело № 10446/2009 г., Определение № 2262 от 11.03.2002 г. на ВАС, по адм.д. № 491/2002 г. и пр. Ако решенията на ПС не подлежаха на съдебен контрол, това би означавало, че всеки ПС би могъл да вмени всякакви незаконосъобразни и неправилни задължения за ученици и родители, срещу които на самите ученици и на законните им представители да не е предоставено право на защита. Подобна постановка противоречи на задължителните за Република България международни стандарти за достъп до съдебна защита.
Нещо повече, на 04.11.2014 г. Конституционният съд постанови свое Решение № 14 от 04.11.2014 г., съгласно което разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България дава правото на законодателя по изключение при спазване на изискванията за съразмерност, включително задължителните за страната международни стандарти за достъп до съдебна защита, със закон да предвиди необжалваемост пред съд на изрично посочена категория административни актове, само когато това е необходимо за опазване на основите на конституционния ред или на други особено важни обществeни интереси като осигуряването на отбраната и сигурността на страната, както и осъществяването на принципите и целите на нейната външна политика. Решенията на педагогическите съвети на училищата и детските градини безспорно не спадат към тази категория актове. В мотивите на Решение № 14 от 04.11.2014 г. Конституционният съд посочва, че правото на съдебна защита трябва да се счита за принцип на правовата държава. Конституционният съд заключава, че достъпът до съда като самостоятелно основно право може да бъде стеснен само когато накърнява висш, признат от Конституцията публичен интерес.
Ето защо жалбата пред съда е допустима.
    С неясни мотиви съдът е достигнал до неправилния извод, че „След като директорът е орган на управление и осигурява изпълнение на решенията на педагогическия съвет, то настоящият съдебен състав приема, че решенията на съвета представляват волеизявления по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, които са част от производството по издаване на крайния административен акт на директора на училището като орган на управление, който акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност”. Т.е. според съда, след решението на ПС е необходимо директорът на училището да постанови друг завършващ юридически акт и този акт подлежал на съдебен контрол. Този извод е неправилен. Действащата нормативна уредба не предвижда друг завършващ акт, изхождащ от директора и към настоящия момент, повече от 11 /единадесет/ месеца след решението на ПС за въвеждане на униформено облекло в училището, такъв не е постановен, а решението е приведено в изпълнение и учениците са задължени да носят униформено облекло. Дори съдът да приме, че оспореното решение на ПС няма белезите на индивидуален административен акт (ИАА), по смисъла на чл. 21 от АПК, то същото безспорно има белезите на общ административен акт (ОАА), по смисъла на чл. 65 от АПК. В такъв случай съдът следваше да ми предостави възможност за изменение на петитума и допълнение на мотивите в жалбата. Грубо е нарушена процедурата по откриване производството по издаване на ОАА, участие на заинтересованите лица в него, съобщаването на акта и т.н., съгласно разпоредбите на чл. 66 и сл. от АПК.
Производството по адм.д. № 5319/2014 г., по описа на АССГ, ІІ-ро отд., 25 състав е пример за бавност на съдебното производство. Повече от шест месеца бяха необходими на административния съдия, за да достигне до извода за недопустимост на жалбата. След изпълнение задълженията на ответната страна по чл. 152, ал. 2 от АПК, жалбата ми постъпи в компетентния съд на 30.05.2014 г. Открито с.з. беше насрочено и страните бяха конституирани едва след депозиране на моя молба от 24.10.2014 г., при положение, че последните указания на съда са изпълнени още на 25.07.2014 г.
Моля да ми се даде възможност за реализиране правото ми на защита по съдебен ред.

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

   Предвид изложеното и съгласно установената трайна съдебна практика, водена от убеждението ми за Вашата компетентност и безпристрастност, Ви моля да отмените определението на съда за прекратяване на съдебното производство, обективирано в Протокол № 253   от 08.12.2014 г., по по адм.д. № 5319/2014 г., по описа на АССГ, ІІ-ро отд., 25 състав и да върнете делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
      

Приложения:
1.   Платежно нареждане за платена държавна такса – заверено копие;
2.   Препис от жалбата за ответната страна;
 
                     С уважение,

мама Саня,