Нещо много мило... -?

  • 44 289
  • 332
# 105
Еспа, здрава и жива и лека бременност!!! Да устискаш, хей, и прекрасно бебенце да гушкаш на финала!!! Дано всичко мине добре за бебенце и теб!!!!!!!!!!!!!!!!

maminka_yoan, милата ти баба сигурно е на едно по-добро място, царство й небесно! Обичам я заедно с теб!
Виж целия пост
# 106
Темата ме стяга за гърлото, но ми е интересна.
Виж целия пост
# 107
Mnogo trogatelna tema!
Виж целия пост
# 108
Нарисувана усмивка в труден и напрегнат за мен момент; присъствие когато ми беше трудно и гадно от новото нещо, което трябваше да правя; спечелена приятелка благодарение на него; мълчаливо присъствие за подкрепа в трудни моменти.

Ужасно много се радвам на дребните неща и едно от тях е присъствието на точния човек в даден момент.
Виж целия пост
# 109
Преди няколко дни сме на дъъълга разходка, от която по едно време на мен започна да ми излиза пришка на единия крак. Мъжът ми влезе в една аптека, дойде, подаде ми някакви лепенки и каза: "Специални, за краче на принцеса"  Heart Eyes
Виж целия пост
# 110
Синът ми (на почти 5) често ме разпитва за майка ми, която почина много години преди той да се появи. Пита дали ми е мъчно за нея, плача ли за нея, липсва ли ми... Един ден пак говорехме за нея, а той ми каза: "Ще ти построя стълба която да стига до небето! Така ще можеш винаги да виждаш твоята мама и няма повече да плачеш за нея!". Размаза ме от умиление!

Пак той, нямаше още 4 години- бременна съм в края на деветия месец, вече едва се търкалям по улиците, на една крива плочка се спънах и паднах, направо се претърколих по корем на улицата. Дясната ми ръка, десният крак целите бяха в кръв, не дълбоки, но големи като площ рани имах. Той се затича, даде ми ръка да се изправя, видя, че въпреки кървищата стоя на краката си и ревна. Аз се опитвам да го успокоя, казвам му, че няма страшно, че съм жива и здрава, а то хълца милото. Малко като се поуспокои ме попита за бебето- оказа се, че за него плачел. Видял, че аз съм добре, но него не можел да го види и да го пита как е и затова плачел така безутешно.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 111
Ох,  terpsyhora , просълзи ме твоят ангел Cry Да нацелуваш това мъдро и грижливо съкровище от една непозната кака Hug
Виж целия пост
# 112
Зандали, благодаря!  Hug
Виж целия пост
# 113
Да се включа и аз с една история, която ме просълзи:
В Китай 11г. дете има тумор в мозъка, който е в много напреднал стадий и детето знае, че няма лечение. Детето пискало, когато дойде края, да дари органите си. В деня ма смъртта му всички лекари от болницата паравили шпалир и се поклонили пред леглото на мъртвото дете Sad
Виж целия пост
# 114
И пак аз, с една друга, по-весела историйка:
Родих втората си дъщеря и когато по-голчмата/на 4г./ дойде в болницата да ни види й дадох едно розово протмоненце със спонж боб и й казах, че подарък от бебето за кака й. Тя беше много щастлива и стана още по-доволна когато ММ й даде 2 лева да ги прибере в протмонето. Това протмоне се пази като очите и в един прекрасен ден след около 8-9 месеца излизаме трите на разходка. Каката горда си носи портфейла и по едно време малката, като всяко бебе посяга към протмонето. Каката с не желание й го дава, при което малката го повъртява малко в ръцете и го изхвърля от количката. За лош късмет протмонето пада в една недълбока дупка с решетка. Каката се опита да го извади/ апропо и аз се опитах/, и като не успя се обърна към сестра си и й каза: Ако мислиш да ми подаряваш нещо и после да го хвърляш по-добре изобщо не ми подсрявай нищо! Аз й казах, че веднага ще й купя друго, отидох в магазина за 1 левче и й всех едно. Нямаше същото, като нейното, но взех пак розово с Хана Монтана. Подавам й го и казвам, че няма със Спонж Боб, а тя ококорена ми отговаря: Ама естествено!Такива продават само в коремите на майките!
Виж целия пост
# 115
Много пъти се разплаквам с тази тема.

Пожелавам много любов на всички.  Hug

Когато родих сина ми, изпаднах в много тежка следродилна депресия. Измъчих се много. Дъщеря ми ми рисуваше всеки ден картички, картинки. Един ден ми нарисува ангел, който да ме пази. Толкова красив, нарисуван по детски. Оттогава си го пазя в портмонето.

Една година след като се запознахме с мъжа ми, аз напълнях много, близо 17 кг, заради антидепресанти. Оттогава все се мъча с това, много ми е трудно, намирам си режим и отслабвам, после пак качвам, пробвам какво ли не, писва ми и т.н. и т.н. Той ме подкрепя, на какъвто и режим съм, да съм стрикна, да не криввам. После , като се разбере, че не мога повече и искам да си почина, ме подкрепя и за това.  Crazy Каза ми, че го прави заради мен, за да се чувствам аз по-добре, а за него няма значение дали ще съм със или без тези кг. И че не вижда, когато качвам кг, както и не забелязва, когато ги сваля. Че за него съм една и съща.

Виж целия пост
# 116
Сетих се за една случка, която по странен начин се е запечатала в съзнанието ми като много мила и романтична. Преди мнооого години, в края на 12ти клас, ни тресеше треска по оформяне на годишни оценки, успех, всички се стремяхме да имаме възможно най-добра диплома, за да ни приемат в желаните университети.
Едно момче от съседния клас (Миро), ме помоли да му напиша есе по философия, за да получи заветната шестица за срока и годината. Нахвърлях му две страници в голямото междучасие, връчих му ги и забравих. Аз си имах проблеми по математика, очаквах канско изпитване, а хуманитарните предмети ми бяха песен.  Mr. Green
На следващия ден очаквах математичката да ме вдигне, но за моя огромна изненада ме прескочи- била съм оформена за шестица. Учудих се, защото текущите ми оценки бяха доста шарени и клоняха към 5, но не казах нищо. След часа приятелката ми ми каза, че Миро се е консултирал с нея как да ми върне жеста за есето по философия. Тя му казала да се вмъкне в учителската стая и тайно да ми нанесе една текуща шестица по математика в дневника, за да ми се разминат мъките. И той взел, че го направил. Този жест, неочакван, рискован, нереден и неразумен, е едно от най-трогателните неща, които са правили за мен...
Виж целия пост
# 117
На първият ми РД, когато бяхме заедно моят мъж се издъни  Laughing Затова реши, че на другата година трябва да се реваншира.  Под предлог, че ще ходим на организиран от фирмата му Спа уикенд ми взе данните, беше говорил месец предварително с шефовете ми да ме пуснат от работа, майка ми също знаеше. И три дни преди рождения ден ми съобщи, че заминаваме за седмица в Рим  Laughing Цял месец шефовете ми ми се хилиха странно, пускаха намеци, аз се чудех какво им става  Rolling Eyes Беше невероятно и много романтично, въпреки че се поскарвахме по време на престоя.

Иначе на онзи пръв РД, след като седмица не му говорих ме взе "принудително" от работа и ме замъкна в сладкарница Неделя, поръча от всички пасти по една и беше говорил със сервитьорката да ми донесе парче със свещичка и да ми пее "Happy Birthday"
 
Сега е по-сдържан, явно му е поминал мерака за големи жестове  Joy Но аз си се радвам и на малки неща.
Бях преди седмица на ФМ и той уж трябваше да дойде, но гумата на колата му гръмна.Можеше преспокойно да дойде, но се беше изнервил и каза, че никъде няма да ходи . Аз също много се нервирах, почнах вече наум да го кълна как гумата му е по-важна от мен. Накрая като излизах от вкъщи го срещнах на асансьора, тъкмо тичал да ме хване да ходим заедно.
Виж целия пост
# 118
Една година след като се запознахме с мъжа ми, аз напълнях много, близо 17 кг, заради антидепресанти. Оттогава все се мъча с това, много ми е трудно, намирам си режим и отслабвам, после пак качвам, пробвам какво ли не, писва ми и т.н. и т.н. Той ме подкрепя, на какъвто и режим съм, да съм стрикна, да не криввам. После , като се разбере, че не мога повече и искам да си почина, ме подкрепя и за това.  Crazy Каза ми, че го прави заради мен, за да се чувствам аз по-добре, а за него няма значение дали ще съм със или без тези кг. И че не вижда, когато качвам кг, както и не забелязва, когато ги сваля. Че за него съм една и съща.
Тогава защо се мъчиш да отслабваш?  Grinning
Виж целия пост
# 119
Тогава защо се мъчиш да отслабваш?  Grinning

  bouquet Сложен въпрос, причините са различни. И една от тях е, че дълго време не можех да повярвам на това, много невероятно ми звучеше, хем зная, че не ме лъже... 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия