Нещо много мило... -?

Що за въпрос? Тя не се чувства добре. Той е свестен и я обича всякак.
Тя ще е крива до като не се приведе в ред, какъвто тя си е решила.

Да, това си е моя нужда да се справя с този проблем.   

Ей, страхотна тема!
Нещо мило - котката на село почина и остави 4 сирачета, но кучето си го осинови и си ги слагаше да сучат.  
Преди години когато ММ взе книжка и кола, свекърва ми трябваше да ни прати едни документи по автобуса. С тях беше завила в едно целофанче картичка по случай колата, цялата изписана с благопожелания и малка иконка. И шоколад за мен.  
Докато бях студентка и тогавашното ми гадже (сега съпруг) като ме изпращаше на гарата ми носеше торбичка с измити плодове/зеленчуци и шишенце с мляко с какао или сок от моркови. А когато се сгодихме и майка му добавяше някакви домашни вкусотийки.

Като стана въпрос за свекърви...
Моята е много зле финансово и здравословно, но винаги на празници ме изненадва с нещо дребно. Купува ми някоя кутийка, някакво камъче, последно ми подари ключодържател с рибка(такава зодия съм). Ние не общуваме със свекърите, но тя винаги намира начин да ми изпрати нещо и винаги ми става мило.
Баща ми от край време на 8 март ни взима по едно букетче зюмбюлчета. Никога не пропуска.
И е като някой петел с кокошките си- ако за всеки има сладкиш, той 3 дни няма да изяжда своя и ще подпитва дали някой не го иска. Винаги е мислел първо за нас и чак изпитва неудобство той да е наяден и наспан, ако не е сигурен, че ние сме.
Много е сантиментален и често плаче.Като му казах, че см бременна и 10 минути плака по телефона, не можеше 2 думи да свърже. По-голяма дъщеря съм, сестра ми има вече дете и той доста време чакаше от мен.

радея И ние имахме подобен случай.Нашето куче Тинка (м/у пинчер и нещо си) роди 2 мъртви кученца и точно тогава на мама и подариха едно малко коте сиамец (нарекохме го Лъчо).
Той си сучеше от нея,а когато порастна си бяха големи дружки,само тичаха и се гонеха и играеха,голяма любов бяха.Страшно милички един към друг.

Имахме доста възрастен колега, който работеше след пенсия и се държеше много мило с колежките.Но в никакъв случай не е било нахално или пошло.Просто беше внимателен и кавалерски настроен.Беше половин белгиец и правеше всичко с финес.В най-голямата жега примерно е ходил, без да знаем до магазина и ни е носил сладолед и безалкохолно.На 1 март негова запазена марка беше да ни подарява точно от  един вид мартеници, които купуваше от определено място. За съжаление жена му/и тя насериозна възраст/ много го ревнуваше и се чуваше, че често го ступва заради вниманието към другите жени. 

Милият ти баща  

А като прочетох как за всеки 8 март ви подарява цветя, се сетих как като бях ученичка, един от съучениците ни за един 8 март решил да ни подари цветя на всички момичета (ние бяхме клас с около 20 момичета и 5 момчета). Но нали няма пари за толкова цветя, купил една връзка магданоз и после идва и ни поднася на всяка по един стрък.  Беше много мило, наистина

Случка от вчера. Прибирахме се от Приморско. Малко  след Стара Загора колата ни запуши. Сами в пустошта с две деца на 5 и 8 години. Няма сянка. Останахме в аварийната лента да чакаме да ни прибере зет ми ,.От София до там са си близо 3 часа .Децата ревнаха,страх ни бе да не ни блъснат в аварийното,да не избухне колата,че на газ.Изведнъж пред нас спря кола,шофьора с жена си ,майка си и детето си,веднага ни качи с децата ,а на ММ помогна като си изсипа всичката вода за пиене в резервоарчето да охлади ,та да стигне под един мост на сянка. Ние се прибрахме в София а моя мъж и зет са се теглили и се прибраха късно вечерта.
Докато ММ е чакал помощ никой повече не е спирал.
Благодаря ти Васко,вече си част от най уважаваните от мен хора.Хвала на цялото му семейство. 

Ох, някак си ми се върна вярата, че има останала човечност в нас, Шпунц, браво на Васко, евала!

Всички виждаме голямото преселение от западна Европа към Турция през летните месеци и се ядосваме на колоните автомобили и понякога безразсъдното им каране.

Миналата седмица мъжът ми и колегите му са се прибирали от командировка в София. На магистралата някъде след Ихтиман в аварийното платно имало спрели три коли и две жени махали на преминаващите за помощ, а отстрани лежал човек. Отбили да видят какво става и се оказало, че един от пътуващите е в безсъзнание, а хората не знаели как да извикат линейка. Нашите хора се обадили и изчакали с тях, докато дойдат медиците и полицията.  Нито гастърбайтерите са знаели български, нито някой от служебния бус е говорил немски или турски, но са се разбрали и най-важното помощта е дошла сравнително бързо.

Почти едновременно с буса и две други коли отбили, но като се разбрало, че има кой да остане при хората, потеглили.

Леле, и моя татко е такъв. Винаги, и на 1 март винаги купува мартенички. Дори да не успея да дойда на деня, винаги ме чака на масата.
И винаги, като ходя, дори като минавам случайно на път за някъде (че са в центъра, много ми е удобно да си минавам през родния дом) ми реже някакъв плод да си хапна. Винаги е зареден и си сядаме на дивана, хапваме плод и си клюкаме.

Много мило ми стана, аз като му казах, че ще се женя. Майка ми беше като гръмната, въобще не осъзнаваше 2 седмици какво става, а баща ми сякаш само  е чакал момента. Усещам го обаче, че му е мъчно, единствената му дъщеричка се омъжва и отива при друг, официално, обаче стиска и ме хвали. На сватбата обаче си порева стабилно, миличкият


Шпунц, благодаря ти за поста, напомни ми за един човек, с който не се чувам вече отдавна, но ще остане в сърцето ми!
Преди години катастрофирах леко с един мотор (леко, леко, огънах си крака..) и лежах безпомощно на асфалта... За щастие, си казвах, няма никакви коли, да не ме ДОблъсне някой, но и малкото, които минаха ме подминаваха. Аз им махах, молех за помощ, никой. Бях в страхотен шок, дори не осъзнавах как да си извадя телефона от чантата. Сега като се сетя и изтръпвам от ужас. От нищото един човек спря, бързаше да закара жена си на работа, но ми помогна да стана, преместиха ми мотора, обадиха се на мъжа ми, той дойде (бях точно излязла от вкъщи), те ме закараха в болницата и седяха до мен докато не дойдоха милото и майка ми... Човекът си записа номера на телефона ми и ми звъня няколко пъти, даже дойде да ме види как съм. Върна ми вярата към хората!

Веднъж, преди ерата на ГСМ-те, малко след като излязохме от София, колата почна да прекъсва и спряхме. Първите, дето ни обърнаха внимание, бяха една кола турци. Намотаха се и четиримата под капака на колата, обсъждаха (на турски), прегледаха, каквото им дойде на ум и с огромно съжаление, че не са помогнали, си тръгнаха. Важното е, че не се поколебаха да загубят от времето си, както повечето минаващи сънародници. Хубаво ми стана от разказа на `ТуиГ, сякаш на онези наши помагачи е върната услугата. 
И да довърша историята с още един мил жест - следващият, дето спря - българин, закрепи някак нещата да потеглим и въпреки ниската ни скорост, кара след нас до мотела на Ихтиман, за да помогне, ако пак има проблем. 

Мили момичета, много, много ви благодаря за поздравленията за темата! И най-вече за трогателните истории, които разказвате! Mного съм ви признателна!!!

Сега нещо, което не знам дали е за тук или по-скоро за мунската тема, ама.... посмейте се!

ММ и аз сме се прибрали, изкъпали, вечеряли. Да, ама брат ми ни е донесъл три бурканчета чудна вкусна лютеничка, просто пръстите си да оближе човек! (за протокола: омъжена съм в чужбина и ММ не говори български). Гледам си филм по телевизията, идилия. Обаче огладнявам - и как не, в хладилника се мъдри още половин бурканче лютеничка!
Тръгвам към кухнята, и гледам - свети. Влизам, и що да видя: пълни бузки, дъвчене, а в лапката - бурканчето лютеница!

Запитвам с меден гласец (че от вътре вече ми прииждат бури и мълнии): "Абе, Мече, какво правиш там?"
Онова започва да лъже нескопосно: "Ами, Жабке, аз... такова... ами тук... четях само съставките..."

Да-да, на мене тия! Онова, дето на български може да прочете само "Мече тупка с лапка"!

Плаках и се смях от сърце благодаря за темата   

Темата е чудесна! Дано има повече хубави неща в живота ни! Мога да разкажа за много моменти, в които съм била благодарна на близките си, но най-неочаквано и приятно ме е изненадвало синчето ми. И така моят рожден ден е точно на Бъдни вечер. Не съм щастлива от факта, защото обикновено приятелите ми си стоят вкъщи, а аз трябва да прекарвам празника си в обкръжението само на най-близките. Идва денят, но нали е Бъдни вечер, свекървата е приготвила постните манджи и ни е поканила у тях. Техният апартамент е на долния етаж просто. Вечерта преминава традиционно, скучно... Криво ми е. Минава време, синът ми казва, че има малко работа у нас и изхвръква. След малко мъжът ми казва, че не е лошо и ние да се прибираме. Умърлушена, аз тръгвам след него. Той отваря входната ни врата и виждам, че навътре е тъмно. Изведнъж лампите светват и изпод масата в хола изпълзяват 5-6 мои приятели, които са със смешни шапки, стрелят с конфети и крещят: "Честит рожден деееен!", като ме затрупват с подаръци. Аз мигам на парцали и не мога да разбера какво става! Оказва се, че синът ми - тогава на 14г., се е обадил на няколко човека и им е казал, че трябва да дойдат у нас, след като си направят домашния празник. Едните приятели водеха и дъщеря си, която беше пристигнала преди няколко часа от Франция.  
В същото време детето тайно у баба си майсторило две тави пица да почерпи, даже и торта! Очите му светеха от радост и гордост! Беше най-щастливият ми рожден ден!