НВ-ВМХ, част 82

Моето мнение за протеина е, че 1) при нормална консумация от месо, яйца и млечни, без протеин на прах, и 2) при нормални калории, т.е. без сериозна калорийна рестрикция (което значи и достатъчно мазнини), едва ли протеинът би дошъл фатално много. При повечето няма да бъде страшно, ако приемат повече от необходимото. Обикновено протеинът има значение или при хора с вече сериозна бъбречна недостатъчност, или при наистина много съсипани организми (с много съсипан метаболизъм, искам да кажа) - тогава трябва да се следи стриктно и да не се прекалява. При някои диабетици протеинът определено подхранва глюконеогенезата и им повишава кръвната захар, така че трябва да го ограничават. Но това дори не важи за всички диабетици, камо ли за всеки човек, който не е диабетик.

А за плодовете, понеже си признавам, че и аз от 1-2 месеца съм ги увеличила, мнението ми е, че наистина всеки трябва да се наблюдава и да прецени колко може да консумира. При много хора, вероятно повечето, количество, равно на 1-2 нектарини или праскови на ден, няма да попречи. Вярно, че така няма да се поддържа стабилна кетоза, но и не е необходимо в повечето случаи. А по отношение влиянието на фруктозата, на мен ми хареса една статия на Ричард Дейвид Файнман, който е биохимик и много образован и начетен човек, следящ публикациите (и самият той се занимава с научна работа, освен че преподава): http://feinmantheother.com/2011/07/29/wait-a-minute-lustig-the-t … -the-opportunity/ С две думи, той казва, че фруктозата от плодовете не вреди в контекст на нисковъглехидратно хранене като цяло, т.е. важно е общото количество въглехидрати да не е високо - тогава малкото фруктоза, която се усвоява от плодовете, ще се трансформира в глюкоза или гликоген, а няма да се трансформира в мазнини, защото говорим за хранене, при което приеманите количества глюкоза не са големи, така че черният дроб не се затруднява да се справя с много въглехидрати. В такава ситуация той спокойно може да трансформира фруктозата в глюкоза. Вярно, че при всички положения се увеличават малко въглехидратите, ако се хапнат примерно 1-2 нектарини на ден, но спокойно може пак да се поддържат въглехидратите под 100 грама или дори под 80 - това си е нисковъглехидратно хранене, макар и не кетогенно.

Като каза  : " на скумрия",  аз 2 дни хапвам риба и салата за вечеря, и риба за обяд с авокадо..сутринта -друго, и съм с минус ...и другите дни ям салата с нещо си, но  имам застой, или малко нагоре....то не може всеки ден да се сваля, това е ясно де...но съм забелязала, яе риба и салата , и винаги имам малък минус.... може да е случайно, може да не е ..
  Вив, питаше ме за тренировките. Бях писала по назад, че ходя на зумба, плувам, понякога тренировка на Руми или пилатес...но не правя сериозни и силови тренировки .../нещо не са ми слабост../,  та от там стана на въпрос,  че трябва да засиля натоварването,което и аз мисля.че е така.
Нали в крайна сметка не искам само да отслабна , аи да огормя.  

от риба винаги се сваля 

По отношение на естрогеновата доминантност, мазнините и фибрите, аз си мисля следното: съветът за нискомазнинно хранене е традиционен и се основава на страха от мазнините и на представата, че те причиняват сърдечносъдовите заболявания, затова за абсолютно всякакви заболявания и състояния се препоръчва нискомазнинно хранене - това е стандартната практика, знаете. Така че аз не бих обръщала внимание на тази "препоръка". Фибрите също много ги препоръчват - за всякакви проблеми. По отношение на излишния естроген твърдението е, че те абсорбирали една част от него и така се изхвърлял по-лесно. Може да е вярно, може и да не е... Но фибрите спокойно могат да се увеличат под формата на ядки и семена, кокос, повече зеленчуци/плодове. Нищо не пречи да се пробва увеличение на фибрите като част от стратегията за справяне с излишния естроген, но не ми се вярва това да е най-мощното оръжие.

Пинки, то като ще влагаш толкова време, средства и най-вече усилия за спорт, най-добре тренирай по- интензивно. Поне като ще е гарга, да е рошава, така и така ще го правиш. 

Рибата и на мен ми действа много добре.

Аз трябва да се захващам вече и да почвам сериозно с клекове,упражнения за стомах и други,че се отпуснах и сигурно от месец време нищо не правя  
(не че съм много голямата сила,но опитвам се  )
Много мразя да си съсипя режимният ден 

Следващата седмица излиза новата книга на Джими Мур - Keto Clarity.
Вьв врьзка с това попаднах на едно негово интервю, в което коментира интересни вьпроси по тази тема.

http://realfoodliz.com/balanced-bites-podcast-episode-151-specia … hor-keto-clarity/

Ето някои, които ми направиха по-силно впечатление:
- Ако човек цели кетоза, то абсолютно необходимо е да установи своето индивдуално ниво на поносимост на вьглехидрати, както и количеството протеин, което не бива да надхвьрля, защото протеиновите излишьци се трансформират в глюкоза. Голяма част от хората според него, постигат кетоза при консумация на вьглехидрати 50 и под 50 грама дневно. Такива с изразена инсулинова резистентност, каквато има той, е вьзможно да се наложи да сведат вьглехидратите до 30 - 20 и дори 10 грама понякога. Самият той казва, че приема 80-100 грама протеин дневно и това количество му се отразява добре. В книгата имало по-подробни указания за това как да определим нуждата си от протеин и поносимостта ни кьм вьглехидрати.
Като един доста надежден и лесен за изследване показател, който дава информация дали не приемаме повече вьглехидрати от необходимите ни, е нивото на триглицеридите. Според Дж. Мур, ако това ниво надхвьрля 100 ( или 1,12 ммол/л по нашите мерни единици), то значи прекаляваме с вьглехидратите и е добре да ги намалим. За оптимално смята ниво на триглицеридите под 70 ( или 0,8 ммол/л).
Сьщо така казва, че този показател реагира много бьрзо на промените в храненето. Интересен пример дава сьс сьпругата си, която тьй като била слаба през целия си живот, не се притеснявала да яде бонбони и сладкиши. През 2008 г. обаче изследванията й показали триглицериди - 300 ( 3,3 ммол/л), което е  дори много над официалните норми. Само за 6 седмици нисковьглехидратно хранене, триглицеридите й се редуцирали наполовина. Сьветьт му е сьщо триглицеридите да се изследват, когато теглото ни се е стабилизирало, а не в периоди на значително отслабване, когато нивото им може да бьде фалшиво високо.
- Кои фактори определят индивидуалната ни поносимост кьм вьглехидрати и вьзможно ли е тя да се промени с времето? По този вьпрос Дж. Мур дава пример сьс себе си. През голяма част от живота си той бил сьс затльстяване, а вероятно и инсулинорезистентен. Чак на 36 годишна вьзраст се е ориентирал кьм нисковьглехидратно, кетогенно хранене, кьм което се придьржа вече 10 години. Все още обаче има голям проблем с вьглехидратите и не превишава количество от 30 грама дневно ( в началото започнал с 20 грама). Дали в бьдеще ще се подобри тази негова вьглехидратна поносимост - смята, че по-скоро не. Предполага, че може би значение има и факта, че тялото му десетилетия е "повреждано" от високия инсулин и пьлно оздравяване и вьзстановяване е вьзможно и да не настьпи.
- Вьзможно ли е да се поддьржа кетоза при циклично ядене на по-голямо количество вьглехидрати ( например ако ведньж седмично си позволим едно от яденията ни да е високовьглехидратно)?
Някои автори като д-р Фини смятат, че подобно излизане от кетозата отнема след това 2-3 седмици стриктно хранене, докато отново се установи такава. Тук Дж. Мур казва, че според него това не е задьлжително и може би това е повече валидно за хора, които не са кето и мазнинно адаптирани. Неговите лични експерименти са показали, че след високовьглехидратно хранене, обикновено е успявал за 2-3 дни отново да влезе в кетоза.
- Влияе ли кетозата негативно на функциите на щитовидната жлеза , особено при хора с Хашимото и други автоимунни заболявания? Според него проблеми вьзникават когато прекалено се ограничават калории и при хора, които започвайки кетогенно хранене, вече имат някаква предиспозиция кьм проблеми с щитовидната жлеза.
- По отношение на допьлнителния прием на витамини - казва, че приема поливитаминен препарат, без желязо, защото лимита от 30 грама вьглехидрати дневно го ограничава от доста , иначе напьлно удачни за режима , зеленчуци.
- Кетогенна диета и чревна флора - този вьпрос щял да бьде подробно засегнат в новата книга на Д-р Уилям Дейвис, която излиза тази есен.

Абе, не знам.  Има много статии по въпроса и изглежда подозрително реалистично.   Наричат го fat shaming, т.е. подиграване на хората с наднормено тегло. Много е разпространено в САЩ доколкото разбрах, особено в тази му форма с коментари и обиди от непознати хора. Най-често се случва, когато жертвата е изолирана, но има и случаи на обществени места, където има много хора.   Явно във вашите населени места не сте виждали такова нещо, все пак е голяма държава.

Ками, много интересна информация!   

Тази тема ми стана една от любимите във форума.
kameloth, много интересно звучи това интервю.

Благодаря за коментарите, относно "моята" нектарина в менюто ми  Аз си мисля, че за моят организъм свикнал на какви ли не сладки неща яденето само на 1-2 плода на ден си е направо много голям шок 

Знам, че много пъти е повдиган въпроса, но не съм запомнила... Кога е най-добре да се ядат плодовете?
Аз мисля да ги въведа в следобедната закуска 2 часа преди тренировка.Добре ли е така? Взела съм ябълки и пъпеш.

  Звучи ми супер!

П.П. С риск да стана досадна, ви пускам този линк: http://www.xojane.com/issues/whats-wrong-fat-shaming А също и това, което е съвсем скорошна новина: http://www.ctvnews.ca/health/mommy-fat-shaming-alberta-mom-hits- … t-beach-1.1942115

Каквито и да са хората у нас, НИКОГА не ми се е случвало някой непознат да ми дава непоискани съвети относно храна или да ми дава инструкции какво да правя. Тук хората не се бъркат в работите на другите, освен ако са полу-близки (комшии, познати, роднини, колеги). Тогава вече наистина могат да бъдат много досадни. На мене най-много са ми вредили най-близките ми хора, а не непознати. Както и съм имала гадни коментари от лекари. 

ми да, досадно е, особено за хора, които живеят на мястото, което е набедено ...

досадно е, защото точно в бг хората са досадни и непрекъснато тормозят този или онзи как се хранел и какви килограми е, точно в бг хората са обседени от външния си вид  и сравнението с околните

нали сега си бях в бг юни месец: то не беше ах, ох, как си отслабнала, как си се променила, какво ядеш, какво не ядеш - защо ядеш, защо не ядеш ... Писна ми, честно, и то всички, абсолютно всички, които срещнах - близки, приятели, познати, съученици. Ама яденето да не е най-важното нещо! 75% от разговорите са за ядене и кой колко е слаб, дебел, трениращ, депресиран или съсипан финансово ... 

аз живея в канада, откъдето е издаван Huffington Post и твърдя, че статията е потресаваща простотия, която не просто се разминава с реалността, ами граничи с фантасмагориите

тук индивидът е на почит до такава степен, че съседите едва ли не не се познават, камо ли да си надничат по кофите ... дет се вика! Колегите не смеят да се коментират, камо ли пък някой да ти свирне по улицата ... мъжете са по-ниско от тревата и не смеят да заглеждат жениет. Чак се чудиш къде ти е отишъл сексапила

жените са Номер1, след децата разбира се, а мъжете нямат никаква дума, даже животните са на преден план пред тях

Както Пинкито написа май или Скай, тук ако някой повиши глас в публичното пространство, милицията пристига за 2 мин и го окошарва

достатъчно е да позвъните на 911 и пристигат на секундата и само по лично обвинение, че някой ви тормози, било то и близък, прибират човека за нищо ... по този начин, сумати деца и най-вече тинейджъри са напуснали родният си дом, защото не им отърва какви са правилата на родителите им и строгото възпитание ...

Та за какво говорихме, Аглика, недей да вярваш, че всичко, което хвърчи се яде. По-добре коментирай неща, които си видяла, живяла и познаваш. А в интернет се намира всичко, което искаш да намериш. Както за диети, така и за физически и психически тормоз ... и за взимане на хранителни добавки или диети, които сами сме си диагностицирали и изписали  

Внимавайте какво правите, че човек каквото сам прави на себе си ... нали знаете  

Е, аз нищо не правя на себе си в конкретния случай.  Просто споделям нещо, което ми е направило впечатление. А и качих линк точно за Канада и тормозът, на който е била подложена майка на 5 деца на плажа. Ако разбира се случаят е истински. Но всички англосаксонски медии "гръмнаха" от този случай. Просто ми е любопитно дали всичко е толкова съвършено в Америките, както го изкарват у нас.  Защото и монетата си има 2 страни! И винаги има изключения от правилото. Освен това изкарването на българите като най-гнусната и изостанала нация на света е глупаво и незряло. Била съм в много страни в чужбина и съм се нагледала на страхотни простотии, включително и американци. Ето тогава се гордеех, че съм българка и нашият български колектив се държеше прекрасно и на нас гледаха с голямо уважение.  така че не може да се генерализира, че една нация била перфектна, а друга, видиш ли, просташка и изостанала. Всеки си има недостатъци и предимства. Колкото и да е перфектна Канада, има своите отрицателни страни: отчуждение, арогантни жени, смотани мъже, лоша храна, студен климат, дълги зими и риск от депресия и т.н. Просто никъде не е перфектно.

А и долкото се информирах, в някои американски училища имат много строги кодове как да се обличат момичетата, но няма такива за момчетата. Например, момичета с наднормено тегло или ранно развито тяло нямат право да носят детски клинчета, рокли и прилепнали блузи или потници, потници с презрамки по-тесни от 7см не се позволяват и т.н. Всичкос е прави, за да не предизвикват вниманието на момчетата на тхяната възраст или по-големи. Това не е навсякъде, но има такива места. По принцип някои щати в САЩ са изключително консервативни и хората там много държат на благоприличието на всяка цена, каквото и да значи това. Има си исторически причини за това. Има и доста либерални места, разбира се.

Аги, мисля, че тази жена от статията реагира малко пресилено на някои ситуации, които нарича Fat-shaming. Вероятно пьлнотата й е доста голям комплекс и е твьрде уязвима на тази тема и приема за обидни неща, в които хората едва ли влагат смисьла, който тя им придава.
Ето например ми направи впечатление посещението й при новата й лекарка, която й препорьчала да се храни по-здравословно, да спортува повече и да следи крьвната си захар, защото има вероятност да е с предиабет. Ами нали това й е работата на тази лекарка - да обрьща внимание на здравословните проблеми, които вижда и да дава сьответни сьвети.
Сега, че тази жена била вегетарианка и плувала по 2 мили 4 пьти седмично и вьпреки това е сьс значително затльстяване, би трябвало да я накара да преосмисли храненето си, а не да се гордее с него и да не позволява критика даже от лекар.
Другите примери пьк с разни тийнеджьри, момчета в дискотека ( вероятно на градус), някаква вьзрастна баба - не са от най-тактичните хора тези групи, какво да се прави? И в Бьлгария такива могат да ти подметнат нещо обидно, не само за пьлнота.
А има и хора несьобразителни, нискоинтелигентни и т.н. Преди години с една моя приятелка, която е доста пьлничка влизаме в един магазин за чанти. И тя взе една чанта , доста голяма по размери и се оглежда в огледалото с нея. При което продавачката в стремежа си да я поощри да си я купи й вика - "Много ви подхожда на фигурата тази чанта". Няма смисьл да обяснявам, че постигна точно противоположен ефект, щото веднага си излязохме от магазина. Но толко са й умствените способности на жената, не е като нарочно да казва нещо жльчно и обидно.

ами не знам какво удоволствие ще ти даде отговорът ми, ама ако се кефиш - не, не е гот в Канада и не е перфектно,  

само че не в смисълът на статията, която си пуснала и не в смисълът на сравнение с България

да, точно ала  сентенцията Богатите също плачат ... тук циганите са на почит, разбирай цялото имигрантско царство под циганите ... , обаче тези, които спят по улиците са си местни реднеци, инюити и индианци ... деградирали от пиянство и дрога.

Не е гот в Канада, Тодор Колев го изпя отдавна. Ние няма какво да го пеем повече, дай да си ядем пържолите. Аз обаче с огромно удоволствие се прибрах от бг ... в къщи, на спокойствие, на студено и гадно

п.п. не е правилно да се говори за Америките под един знаменател. Южна Америка е по-скоро изостанала икономически, социално и политически в сравнение със Северна и по-точно САЩ и Канада, Мексико не го слагам в групата.

И да, децата ходят в частните училища с унифоми, но има предвидени за различните фигури. Това пък не разбрах защо е биг дил  

Направи ми впечатление, че си ужасно комплексирана на тема България и в няколко постинга съм чела от теб определения като най-гнусната нация .... и в смисъл - изостанали, простаци и т.н. Да знаеш, че очевидно това е в твоя кръг от хора, защото аз не съм го срещала, чувала или чела на друго място. Прилагателното ми звучи прекалено и неподходящо за употреба в нашата тема най-малкото. Така затвърждаваш комплекса, като го повториш 100 пъти. Не със сравнеине с Америките  ще се оправят нещата, не с гледане в паничката на другия, а да престанем да се квалифицираме по този начин. Неуместно, глупаво и недостойно е.